Изкуствен VS естествен компаньон

Текстът е публикуван в бр. 12(52) на сп. Business Global.

Виртуалните асистенти като Alexa, Siri и Google Assistant са вече над 10 години на пазара и се превърнаха в неразделна част от съвременната технология, като всеки от тях предлага уникални функции и възможности. Например Alexa се използва предимно за възпроизвеждане на музика, Google Assistant за управление на устройства, а Siri за провеждане на разговори. 

Към момента те използват изкуствен интелект (AI) по елементарен начин, за да извършват основни операции. Тоест са точно това, което сочи названието им – асистенти. Те улесняват живота ни, като правят препоръки, отговарят на въпроси, включват и изключват уреди, водят си бележки по време на срещи и т.н. Обикновено базирани на облак, те предлагат достъпност от всяко място с интернет връзка и могат да бъдат интегрирани със смарт устройства за подобрена полезност. Тъй като пазарът на асистенти се разширява, конкуренцията между тях се засилва, което води до още повече иновации и подобрения на техните възможности.

Роботи компаньони 

Производителите се насочват към асистенти със самообучаващи се алгоритми, които се адаптират към предпочитанията на потребителите и моделите на говор, за да осигурят силно персонализирани изживявания. Това изпраща помощниците в изцяло нова категория. Google например пусна задвижван от генеративен ИИ асистент, който нарича Gemini. Докато сегашните асистенти просто ще ви напомнят, че детето ви има мач в определен час, новите ще ви кажат да тръгнете с 15 минути по-рано, защото има трафик, и ще се погрижат в електромобилът ви да има достатъчно заряд, за да стигнете до мястото и да се върнете. При обявяването на iPhone 16, Apple представи своята разработка Apple Intelligence, която е плод на сътрудничеството с производителя на ChatGPT, OpenAI. Компанията започва с малки стъпки, като новите услуги включват редактиране на изображения с помощта на изкуствен интелект, превод и малки, творчески щрихи в съобщенията, но не и по-амбициозни идеи. Явно целта е новостите да се интегрират поетапно. 

С повече данни и повече изчислителна мощ, изглежда, че небето е лимитът за изкуствения интелект. Не е далеч времето, в което ще започне пазарна разработка на подходящ хардуер, който да се синхронизира с усъвършенствания софтуер. И сега има лабораторни опити за създаване на хуманоидни роботи, но са много далеч от целта. Да, те имат своите качества в едно или друго направление, но като цялостен продукт не са това, което си представяме от научната фантастика. Отчасти причината е в несъвършената за тях заобикаляща среда извън лабораторните условия, защото роботът разчита на глобална свързаност на нещата и почти пълна автоматизация на процесите. Проблем, принципно решим от техническа гледна точка (не че има гаранции, че това ще се случи въобще). Така че едва ли скоро ще видим андроиди по улиците и в офисите да вършат пълноценно това, което хората вършат без ограничения. Много по-вероятно е да станем свидетели на някакъв вид домашни роботи, които съвместяват функциите на помощници и компаньони на хората. Забързаното ежедневие особено в големите мегаполиси ражда огромна армия от самотници, които почти не се отклоняват от маршрута „на работа – вкъщи“. Със сигурност има пазар за т.нар. роботи помощници/компаньони. Но могат ли те да заместят човешките отношения? 

Предимствата на човека

Едно от най-значимите предимства, които хората притежават, е емоционалната интелигентност. Те имат уникална способност да изпитват емпатия, тълкувайки емоциите и коригирайки отговорите си според това. Изкуственият интелект може да симулира емпатия чрез предварително програмирани отговори, но липсва истинско емоционално разбиране, което е от съществено значение, когато става дума за сложни лични въпроси или чувствителни теми. Задвижваните от AI виртуални асистенти постигнаха значителен напредък в разбирането на контекста, но все още не успяват, когато става въпрос за сложни разговори. Хората притежават способността да схващат фините знаци, да разпознават сарказма и да се ориентират в двусмислието, което позволява по-нюансирани и точни отговори. 

Креативността и способността за решаване на проблеми са други уникални човешки черти. Докато към момента AI превъзхожда в обработката на огромни количества данни и идентифицирането на модели, все още му липсва иновативното мислене, което хората притежават. Хората могат да мислят критично, да измислят креативни решения на непредвидени проблеми и да се адаптират към нови предизвикателства безпроблемно. Т.е. хората могат да надхвърлят конвенционалните подходи, за да намерят персонализирани решения, съобразени с нуждите на всеки индивид.

Задвижваните от AI асистенти следват стриктни алгоритми и насоки, определени от техните създатели. Това гарантира последователност и предвидимост, но също означава, че им липсва способност да правят морални преценки в сложни ситуации. Хората, от друга страна, могат да черпят от своите етични разсъждения и личен опит, за да се справят по-ефективно с моралните дилеми. Например, когато се сблъска с противоречива информация или етични избори, човек може да прецени последствията и да предложи насоки въз основа на индивидуалните ценности, вместо да следва програмиран отговор.

Друго предимство на хората е, че могат да изградят връзки, установявайки доверие с течение на времето. За разлика от захранваните с изкуствен интелект асистенти, които разчитат на взаимодействия, управлявани от данни, хората помнят емоции, предпочитания и лични данни, което прави всяко взаимодействие по-персонализирано и ангажиращо. Тези връзки насърчават лоялност и чувство за емоционална привързаност, което е трудно да се повтори само с AI.

Можете да купите списанието в павилионите на Inmedio, големите вериги бензиностанции, търговските вериги "Фантастико", "Кауфланд", "Билла" и др.