По-конкурентни на практика
Фискална предвидимост, политическа стабилност, реформи и върховенство на закона – познати, но изпитани съставки за привличане на инвестиции
Текстът е публикуван в бр. 12(52) на сп. Business Global.
63% срив на преките чуждестранни инвестиции в България е сериозен повод за размисъл. Най-малкото защото страната продължава да е на последно място по доходи в Европейския съюз, а добрите заплати са следствие от успешните инвестиции.
Предварителните данни на БНБ за периода януари – септември 2024 г. отчитат 1,241 млрд. евро преки чуждестранни инвестиции спрямо 3,381 млрд. евро година по-рано. Българската икономика е една от най-неконкурентоспособните в Европа, сочи 36-ото издание на Световната класация за конкурентоспособност 2024 г. на Института за развитие на управлението (Institute for Management Development – IMD, Швейцария). България заема 58-о място от общо 67 държави и показва липса на напредък от 2021 г. насам. В сравнение с 2020 г. падаме с 10 позиции, а в сравнение с 2009 г. – с 20.
Тези статистики никак не са приятни. И макар икономиката да расте с нелоши темпове в сравнителен план в рамките на ЕС, тя е твърде далеч от възможностите на държава в етап от пазарното си развитие като България. Въпросът е как да се повиши конкурентоспособността – не на теория, а на практика.
Темата за конкурентоспособността е тема за производителността, за това как увеличаваме потенциала да се създава стойност в икономиката. Това е стратегическата цел и тя се постига, като се създават условия за влагане на повече знания, технологии и капитал, казва главният икономист на Института за пазарна икономика (ИПИ) Лъчезар Богданов. Но за да се случи, са нужни котви на икономическа и политическа стабилност.
„Kато че ли подценяваме значението на сигналите, които излъчва политическата система. Но в крайна сметка има важни неща. Едното е посока към еврозоната – с ясен план, който се придвижва напред с всичките нужни действия на икономическата политика“, казва Богданов. Такава ясна и дългосрочна визия трябва да има и за фискалната политика, а в България е обратното: „Не знаем каква е посоката – ще има ли ниски дефицити, какво ще се случва с публичните инвестиции, какво ще става с политиката на доходите. Това са неща, за които трябва да има яснота ако не за 10 години напред, поне за следващите 2 години“, аргументира се икономистът.
Запазването на данъчната система, ключова част от фискалната политика, не е достатъчно условие да привлечем инвестиции, но е задължително, ако искаме да имаме някакъв шанс, казва и председателят на Българската стопанска камара (БСК) Добри Митрев. И като представител на бизнеса отива и по-далеч – да се създаде механизъм за фискални стимули за бизнеса по отношение на иновациите, както и насърчителни мерки за публично-частни партньорства. „У нас патентите са десетки пъти по-малко, отколкото в развитите държави, но по-притеснителното е, че не са приложими в реалната икономика“, аргументира се Митрев.
Той също говори за политическа стабилност – правителство с хоризонт поне няколко години, което да проведе нужните реформи и да има предвидимост. Някои от нуждите се знаят от години, но още не са се случили в пълнота, като електронното правителство и качествената експертиза на държавните и общински институции. Други уж бяха решени, но напоследък пак се появиха, като необходимостта от предвидимо и устойчиво законодателство. „Трябва незабавно да се прекрати практиката на промени без оценка на въздействието или с формална такава, тъй като никой инвеститор няма да дойде, ако знае, че има голям шанс условията, при които е направил дългосрочна инвестиция, внезапно да се променят“, казва Добри Митрев.
Като важна дългосрочна цел, но по която трябва да се започне работа веднага, Митрев сочи реформиране на образователната система. Защото сега тя не дава практичност, не отговаря на търсенето на пазара, компаниите изпитват остър недостиг на квалифицирани хора.
Образованието като проблем на конкурентоспособността посочва и главният икономист на ИПИ, но под друг ъгъл. „Трябва да се създадат условия да влизат по-млади учители. И да има постоянна квалификация, адаптация, защото на нас ни трябват учители, които да работят с децата интерактивно, а не просто да си четат от учебника.“ Лъчезар Богданов включва в разговора за пазара на труда и демографията – няма универсални решения, но е необходима стратегия, план – дали ще внасяме работна ръка, дали ще активираме неактивните в трудоспособна възраст, дали се прави нещо за работа в по-ранна възраст, или работа в по-късна възраст.
За инвестициите и конкурентоспособността е ключова темата за върховенството на правото. Сложен въпрос, който се решава дълго време, но в България даже няма ясна визия какво трябва да се направи, за да започне да се осъществява стъпка по стъпка. А това са сигнали, които могат да дадат една дългосрочна увереност, че макар в момента да има проблем, той е напът да се разреши. Като лека-полека се слагат правилните блокчета и върху тях се гради, казва главният икономист на ИПИ.
Както се гради добър имидж пред инвеститорите – тухличка по тухличка. И който бързо може да се срути от политически популизъм.
Две незабавни мерки
Има две мерки, които много бързо ще увеличат конкурентоспособността на българската икономика, твърди председателят на Стопанската камара. Първата е държавата веднага да потвърди ангажимента си, че ще компенсира цени на електрическата енергия над 180 лв. за МВтч. Втората е бързо да се изработи адекватен механизъм за определяне на минималната работна заплата (МРЗ), със съответните тежести и критерии, която да влезе в сила през 2026 г. „Инвеститорите от Плевен и Мездра (производителите на кабелни системи за автомобили Leoni и „СЕ Борднетце България“ затвориха заводите си у нас през 2024 година, бел. ред.) си тръгнаха именно заради необоснованото повишаване на МРЗ с 20 на сто от 2025-а. Изработката на справедлив механизъм ще е много добър сигнал за инвеститорите“, обяснява Добри Митрев.
...