На фокус – младите в България

Текстът е публикуван в бр. 12(52) на сп. Business Global.

Кое е по-важно, когато говорим за демография и пазар на труда – да връщаме българите от чужбина, или да спираме младите да не заминават? Всъщност дилемата не е съвсем коректна, защото в крайна сметка светът е мобилен, а България може да е навсякъде по света. И все пак динамиката от вътре навън и от вън навътре си има своите фази и те може да бъдат менажирани, и не само от държавата.

Амбициозната неправителствена организация „Тук-Там“ вече префокусира целта си от българите в чужбина към младите в България. „Установихме, че младите хора у нас не са подготвени за реалния живот, не само за работа. По статистика 17% от младежите нито учат, нито работят. А това са близо 150 000 души! Вместо на 30 тепърва да започнеш да мислиш за работа, може още на 15 да се замислиш, на 18 да започнеш да стажуваш, на 20 да работиш. Можеш да имаш едни десетина продуктивни години, в които активно да търсиш кое е подходящо за теб, а не да седиш със скръстени ръце. И докато търсиш активно, дейността ти вдига и БВП“, казва Христо Бояджиев, един от основателите и главен мотор на неправителствената организация.  


Липса на меки умения

Най-големият недостиг на младите хора е липсата на меки умения за живота изобщо – умение да  боравиш адекватно с информация, да взаимодействаш смислено с други хора, да имаш критично мислене, да си поставяш цели, да намираш вътрешна мотивация за развитието си. Българската образователна система не ги подготвя за всичко това. Затова целта на „Тук-Там“, по думите на Христо е: „Искаме да изградим критична маса от критично мислещи млади хора, които да искат да допринасят за обществото, в което живеят. Трябва да подхождаме по забавен, готин, весел, цветен начин, за да сме близо до младите. За да можем на техния език, в техните среди да приближим реалния живот до тях. Опитваме се да приближим бизнеса до младите хора, държавата до младите хора, но и младите трябва да направят крачка към бизнеса и държавата.“

„Тук-Там“ вече започват да работят и с ученици под 18 г. Целта на организацията е да се докосва чрез всичките си дейности до 50 000 души на година на възраст между 15 и 28 години, а към 2030 г. да достига до 100 000 души годишно и общо 900 000 и за минали периоди. Обхватът на дейността е в три направления – образование, професионално развитие и неформално менторство. Младите могат да търсят стипендии или друго финансиране, професионален стаж и кариерно развитие чрез различните дейности на организацията, а от няколко месеца – и да намират онлайн неформални ментори по всички въпроси, касаещи тяхната реализация. 

Приложение за връзка с ментори

Това свързване с менторите става с мобилно приложение, разработено от организацията. То е без реклами, всеки може да си го свали безплатно. Всеки млад човек може да се свърже с друг, който да му помогне със съвет, ако съумее да формулира цели. На някой може да му е трудна математиката в края на гимназията, на друг – психологията в края на студентството, трети да не знае къде и какво да работи.

Ако не могат да формулират сами цели, могат да се ориентират от 30-те предварително формулирани цели в 4 големи категории – главно кариерни и образователни. Човек може да си запази среща за чат в арр-а (срещите са наречени кафета), която може да премине и във видеовръзка при взаимно съгласие. 

В момента се работи и по задължителната идентификация на профилите, за да е сигурно кой с кого говори. Това е особено важно за  родителите на непълнолетни, за да са спокойни, че децата им са в защитена среда. Профилите са много детайлни, за да може всеки да знае точно с кого се свързва. Има и обратна връзка за това дали срещата е била полезна. Като един пример сред многото, млад българин от Нидерландия, който искал да се върне в България и да се развива професионално, за последния месец си е направил 20 срещи. Казва, че му е суперполезно, вече се е върнал и си е намерил професионалната посока.

Крайната цел е младият човек да знае, че отсреща има хора, които могат и искат да му помогнат да се реализира. На старта си арр-ът е отварян от 5000 потребители, но дигиталната екосистема на „Тук-Там“ е от над 30 000 души. Поне 50 на сто от тях, по думите на Христо Бояджиев, са опитни хора и са потенциални ментори. А 7000 души са казали, че имат над 5-годишен професионален опит.

Бизнесът е част от тази онлайн комуникация, 200 компании вече имат профили в платформата. Компаниите плащат, за да я ползват, а за младите е безплатно. Според самия Христо Бояджиев „Тук-Там“ е нещо като LinkedIn, Tinder и Discord едновременно. Като LinkedIn, защото човек може чрез арр-а да намери възможности за стаж, стипендия, работа или професионално развитие. Като Tinder, защото е мрежа, в която има смислени връзки един-към-един, в случая за професионални връзки. И като Discord, защото е платформа за менажиране на общности, не само на индивидуални връзки. 

Как младите да станат активни хора

С над 30 000 души в екосистемата си, в „Тук-Там“ добре разбират, че е по-смислено да свързваш хората в по-малки групи по интереси. Към момента са стартирали и управляват няколко групи, наречени клубове. Такъв например е Дарителският клуб, който има 500 души, които даряват ежемесечно. Всеки желаещ може да получава информация за този клуб и за активността му, както и да следи дискусиите в него. Има и клубове на завършилите в Обединеното кралство, на завършилите в САЩ, клуб на стипендиантите на „Тук-Там“. От догодина и външни организации ще могат да си правят общности на тази платформа – например „Академия Телерик“, „Джуниър ачивмънт“ и др. Така всички те заедно могат да помагат на младите хора. 

Амбицията на „Тук-Там“ е да се превърне в портал за всички възможни образователни, професионални и дори житейски аспекти да се развиеш като човек. „Искаме в джоба на всеки млад човек не да има само „ТикТок“, а „да откраднем“ 1 час на ден на този човек и той да е в една продуктивна екосистема – тук никой не ти краде данните, няма реклами, никой не те залива с ненужна за теб информация. И да започне младият човек да си поставя цели и да се развива“, казва Христо Бояджиев.

При успешно разгръщане на платформата „Тук-Там“ може да се окаже организацията с най-реалното и съдържателно познание за нуждите на трудовия пазар. Още в самото начало на това пътешествие създателите на платформата не крият амбицията си след време да могат да показват на бизнеса и на държавата една богата картина за това какво липсва на пазара на кадри и какви са най-актуалните проблеми с човешкия капитал у нас.

Собствената дигитална технология е един от трите основни стълба, чрез които може да се постигне такъв мащаб. Другите два са установяването на партньорски отношения с много организации и фирми и разнообразието от дейности, за да си интересен на много хора. Както казва Христо: „10 000 може би се интересуват от гейминг, други от музика, трети от стажове, четвърти от стипендии. Т.е. трябват ти различни програми, за да стигнеш до 100 000 души. Някои от тях са наши, други са чужди и ги фасилитираме. Учи, работи, стажувай, помагай, бъди активен – такива искаме да са младите хора, а не да дремят и пилеят времето си“. 

Операционната система на българите у нас и по света

Наскоро Христо Бояджиев, опитвайки се да обясни на един човек дългосрочната визия на организацията, чул от него следното определение: „Вие се опитвате да изградите операционната система на България“. Харесва прозрението – Китай има своя WeChat, но Япония, Южна Корея и други азиатски страни, които не са затворени икономики като Китай, също си имат техни системи, изградени за техни конкретни нужди. Христо казва: „Няма ли да е прекрасно България да не е 111 000 кв. км, да не сме само 6,5 милиона?! България са всичките българи по света. Няма ли да е прекрасно всеки българин по света да знае, че има едно място, фокусирано върху българите, което да работи за него, независимо къде на планетата се намира! Аз живея в Ню Йорк и искам да се преместя в България, или обратно – искам да намеря българи в Силициевата долина, или живея в Шанхай и искам да пратя детето си да учи в Оксфорд, или съм бизнесмен в България, който си търси хора. Какви са смислените връзки, които можем да изградим между българите по света, които да си помагат? Затова казвам „операционната система на българите по света“. Сега фокусът са ни младите в България, но амбицията ни е да достигнем до всички българи по света. Да си върнем това, което сме имали едно време – били сме доста задружни. Сега в тези разединени времена в света е много важно да си върнем опита да сме полезни един на друг и да си помагаме. Младите хора имат нужда да са готови за реалния живот.“

Очевидно дигиталните технологии, освен да ни затварят в изолирани балони на себеподобни, освен да са дезинтегриращи, могат да са и интегриращи. И да са модерна версия на националното, разпростряла се не на три морета, а върху цялата планета. Така поне могат да изглеждат нещата, ако се реализира мечтата на една набрала вече опит амбициозна неправителствена организация.