Икономика на бъдещето
Кардинална промяна в образованието, достъп до талант отвън, позициониране на страната като ИТ място могат да изстрелят България в бързата писта на развитие

Източник: vecteezy
Текстът е публикуван в бр. 12(52) на сп. Business Global.
Всички управляващи обичат да се хвалят, че през последните десетилетия България се е превърнала в регионален хъб за високотехнологичната индустрия. В страната са инвестирали водещи ИТ компании, в международните новини излизат информации за поредната покупка на българска фирма. Въпреки че т.нар. индустрия на знанието през 2023 г. е осигурила около 6% от БВП и дава заетост на почти 105 хил. човека, общото състояние на икономиката по отношение на високите технологии не е толкова розово. Данни на Евростат показват, че България е на предпоследно място по използване на изкуствен интелект в ЕС, като изпреварва само Румъния. Огласеният на 12 декември годишен доклад на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST) запали червена лампичка – секторът на бизнес и ИТ услуги забавя ръста си през 2024 г. до (прогнозираните) 10,8% спрямо 16,9% през 2023 г., а заетостта се е увеличила с 1% при 18% година по-рано.
„Нямаме избор, освен да мислим и да работим в посока на високотехнологична икономика, защото демографията не ни позволява да правим друго, ако искаме да има просперитет на държавата“, казва Момчил Василев, изп. директор на предприемаческата мрежа Endeavor България. „Не сме държава, която да поддържа капацитет за големи, трудоемки производства, затова каквото и да правим, то трябва да бъде с по-висока добавена стойност. А на върха на тази пирамида са дейности и бизнеси с много високотехнологично ниво“, допълва той.
Първа стъпка – образование
Експертите са единодушни, че за да се развие високотехнологична икономика в България, трябва да се започне от образованието. „Трябва ни кардинална промяна и в общото образование, което да бъде насочено към критичното мислене, да се разтоварят програмите, така че във всички училища в България да навлезе използването на инструменти с изкуствен интелект, за да се учат децата да мислят и да отсяват правилната информация“, казва Доброслав Димитров, председател на Българската работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ). Димитров дава за пример мрежата от математически гимназии, която е силен актив за държавата и традиционно добрите школи по информатика и физика, но смята, че трябва да се изгради и екосистема от технологични училища, насочени към определени вертикали във високотехнологичните сегменти. Като например мехатрониката, в която имаме постижения в областта на аутомотив сектора и на оръжейната индустрия, енергетиката, космическите технологии, ИТ. „Имаме достатъчно познания във фирмите, но трябва по-близка кооперация между тези компании и Министерството на образованието и науката чрез подобни инициативи като технологичните училища“, казва Димитров.
„Има нужда от съществено подобряване на средното образование, което може би страда най-много в момента“, смята и Момчил Василев. За него основна предпоставка за наличието на високотехнологична индустрия е фокус върху финансирането и развитието на научните изследвания, част от който е технологичният трансфер. Василев дава като добър пример института за изкуствен интелект INSAIT, където крайната цел е науката да влезе в приложни проекти, като казва, че моделът му трябва да бъде мултиплициран и в други научни сфери. Необходими са и държавни политики за приоритизиране на научните изследвания – по отношение на бюджет, на начини на използването им и на прилагането им от самата държава. Момчил Василев подчертава и значението на наличието на капитал, който да подхранва тази индустрия. „Може да сме горди и доволни, че поне що се отнася до региона ни, България е една крачка напред по отношение на финансирането на предприемачески идеи в ранна фаза, но капиталът трябва да помогне за трансферирането на наукоемки разработки в нещо по-практично“, казва той. Изпълнителният директор на Endeavor България се надява през следващата година да стартира фондът за технологичен трансфер на Фонда на фондовете, в който трябва да бъде заложена логиката за финансиране на дългосрочни проекти с по-различен бизнес модел.
Втора – достъпът до талант
Достъпът до талант също е важен за развитието на високотехнологична икономика. От една страна осигуряването на кадри може да стане чрез училищата и университетите, но от друга не по-малко важно е и привличането на хора от други държави. „Трябва да започнем да свикваме с мисълта, че България съвсем не е бедна държава, а вече е в първия свят и може да привлича хора от други страни, които да я изберат като място за кариерно развитие, за преместване на своето семейство“, казва Доброслав Димитров. Тук все още има какво да се направи – Димитров дава за пример продължаващия проблем със сините карти за работа на хора от страни извън ЕС. У нас тяхното получаване отнема 4 – 5 месеца, докато в Германия се дават за 2 седмици.
„Привличането на талант отвън в нашите университети е вариант да се ускори преходът към високотехнологична икономика, но за това трябва да има и съответните политики, особено що се отнася до студенти и преподаватели от страни извън ЕС“, казва и Момчил Василев.
Позиционирането на България като технологична държава също е важно. „Много хора разбират бранда България като хубаво вино, история, туризъм, което не е лошо, но България трябва да бъде позиционирана като държава, в която може да развиваш високотехнологичен бизнес“, смята Доброслав Димитров. „Ние действително сме дестинация за бизнес с висока добавена стойност, но компаниите трябва да ни разпознават като такава, че тук може да се прави сериозен бизнес, има образовани и талантливи хора, и България може да се избере като място, където да развиват продукти от следващо поколение“, казва той.
„Ние трябва да се заявим като държава, чийто приоритет е такъв тип индустрия и това трябва да бъде популяризирано на всякакво ниво – от президент и министър-председател, до всеки студент и преподавател в университет“, категоричен е и Момчил Василев.
Трета – фискална конкурентност
Не трябва да се пропускат бизнес средата и държавните политики, насочени към високотехнологичния сектор. „Поредното повишаване на максималния осигурителен доход от 2025 г., поредното агресивно говорене, че секторът не е солидарен при положение, че внася три пъти повече данъци и осигуровки от средното за страната, води до изключително неблагоприятна обстановка“, категоричен е Доброслав Димитров. В същото време в противовес на нас всички държави от региона се надпреварват да дават предимства на тези индустрии. „Това е ключово, защото се съревноваваме за талант с целия свят, а човекът е в сърцето на технологиите – нямаш ли човешки талант, нямаш нищо“, допълва той.
„Секторът трябва да се разглежда стратегически и да се направи много добра преценка какво правят другите страни около нас, тъй като с мерките, които се взимат до момента, се получава обратен ефект – България губи своето технологично предимство“, казва и Пламен Цеков, съосновател на компанията Scalefocus. „Бавно и полека България става все по-неконкурентоспособна и се вижда от това, че растежът на ИТ сектора намалява“, добавя той. Според Пламен Цеков в момента компаниите по-скоро се насочват в съседни около нас страни, тъй като там срещат по-добра грижа от правителствата под формата на данъчни облекчения и други стимули. „При нас на практика данъците се вдигат, въпреки че се твърди, че се запазват същите“, казва Цеков.
Абонирай се!
Абонамент за списание BGlobal може да заявите:-във фирма &bd...