Най-добре е машинно броене на бюлетините в преброителни центрове

Текстът е публикуван в бр. 10 (50) на сп. Business Global

Много партии сезираха Конституционния съд за пълно или частично касиране на изборите за 51-во Народно събрание. Наистина ли това бяха най-фалшифицираните избори досега, проф. Калинов?
Красимир Калинов е професор по приложна математика в Нов български университет до 2017 г., доктор на техническите науки. Член на ЦИК през 2011 – 2014 г. Участвал е в изработването на двата варианта на Изборния кодекс. Научните му интереси се отнасят до приложението на статистическите методи в социалните науки и науките за човека, маркетинговите изследвания, теорията на извадките, статистическите бази данни и  електоралната математика. Има 5 монографии и учебници и над 100 статии в реномирани български и чужди списания. Член е на Американската статистическа асоциация (ASA), Европейската асоциация за бизнес и индустриална статистика (ENBIS) и Българското статистическо дружество.
И аз смятам така, макар че нямам директни, а само индиректни данни. Но дори Конституционният съд (КС) да нареди повторно преброяване на бюлетините в определени секции, какво ще установи? Фалшифицираните бюлетини са всъщност редовни. Това, че на видео някаква жена нещо задрасква в протокола, законово тези бюлетини не могат да бъдат разпознати от валидните и трябва да бъдат обявени за валидни. По-уловимото е преместването на резултатите в протокола от един ред на друг, от една партия за друга. Ако си преместил 10 гласа от една партия за друга в дадена секция, бюлетините са си в чувала и това преместване ще бъде доказано. Предполагам обаче, че 90% от грешките от този тип не са съзнателни, а поради умора и невнимание.

Някои от жалбите са с искане за пълно преброяване. Колко време ще е необходимо, за да се преброи вотът в 12 000 секции?

Една година може би. И кой ще ги брои – 12-те конституционни съдии са прекалено малко за целта, а и не им е работа. Трябва да се назначат експерти, партийно независими хора, на които може да се разчита за обективност. И един по един чувалите да се вадят. Пълно преброяване е почти невъзможно.

Ако машините не бяха превърнати в принтери, а машинните протоколи бяха поне база за сравнение намясто, това щеше ли да реши в значителна степен проблема?

Да, сега машинното гласуване не е никакво машинно гласуване. Това е гласуване с отпечатване на място на бюлетината. Необходима е обаче дълбока дискусия, която да намери решение между удобството на ползването на съвременна техника и съмненията в почтеността на резултатите. Защото две конституционни съдилища са отменили машинното гласуване в първоначалния му замисъл, с което са го предотвратили – първо германският, после и българският КС. А в редица европейски страни то просто е отменено. Да, бързо и точно се брои по този начин. Но не можем да сме уверени как е отчетен нашият глас. Генерирането на протокол от машината не удостоверява автоматично честността на резултата.

Но данните от протокола се сравняват с ръчното броене на хартиените разпечатки.

Да, ето че пак е нужно допълнително действие. В Бразилия гласуват с машини, в Индия също и резултатите са готови след часове. Но пък фактът, че в цяла Европа машинното гласуване е почти отречено, е показателен. Проблемът у нас е, че няма дискусия и винаги се поставяме пред свършен факт. Въвеждаме машини, после ги отменяме или правим вота квазимашинен. Ирландците дадоха 80 млн. евро за машини и накрая ги изхвърлиха за скрап.

Освен удобство машините прекратяват невалидните бюлетини, които у нас често са значителен дял и това е начин за намеса във вота – като направиш невалиден гласа, подаден за нежелана партия.

Начинът, по който ЦИК е обявила правилата за обявяване на една бюлетина за невалидна, са прекалено рестриктивни. Можеш само с кръстче или с чавка да отбелязваш избора си. И всеки член на комисията действително може да драсне нещо и да направи бюлетината невалидна. Според мен независимо какво и как е отбелязвано, принципът трябва да бъде, че бюлетината се смята за валидна, ако от нея става ясно каква е безпрекословната воля на избирателя. Може да е нарисувал нещо, може и нецензурно послание да е отправил чрез нея, но ако разбираемо е задраскал партия, волята му е ясна и следва да бъде зачетена.

Все повече сред политическите сили се налага идеята, обсъждана и в предишни парламенти, за въвеждане на преброителни центрове.

През 2011 г. с колеги, Огнян Минчев и Ваня Нушева от „Прозрачност без граници“, правихме експериментално пилотно преброяване, тип преброителен център, на бюлетините в община Бобошево. Тя е малка община, а броихме 8 часа. Представете си какво ще е в по-голям мащаб. Трябва да се въведе машинно автоматизирано броене.

Тази идея в по-предишния парламент застъпваше ДПС – да се купят сканиращи устройства, които да броят.

Да, това е решение, за да може за кратко време да се преброят бюлетините. Другият проблем обаче е пренасянето на бюлетините в запечатани кутии до центровете. Не трябва да се дава право на секционната комисия – а когато те няма да броят, няма нужда в една комисия да има повече от двама-трима души – те да пренасят кутиите.  Бюлетините следва да се транспортират като парите инкасо – с блиндирани коли например и с независима охрана.

Този начин на преброяване решава и въпроса с представителността, защото в преброителния център ще има представители на всички партии, докато по-малките формации не могат да пратят свои хора във всяка секционна комисия. На всичко отгоре в секционните комисии уж са от различни партии, а често се оказват роднини.

Ако решим обаче да има чисто машинно гласуване, с всичките рискове от това, тогава няма нужда от преброителни центрове. Но нашите машини, над 11 000, вече са извън гаранция, започва рекет с поддръжката им. А това означава, че във всички секции трябва да има и хартиени бюлетини, за да може, ако машината не работи, да има гласуване.

Скъпа излиза представителната демокрация.

По мое време, когато бях член на ЦИК, изборите струваха до 20 млн. лв., сега са 120 млн. И като се има предвид, че вече ги правим по два пъти годишно…

Как тогава да защитим обществения интерес?

Всяка партия гледа дали има, или няма изгода от дадена техника на гласуване. Два изборни кодекса съм писал, с Искра Фидосова и с Мая Манолова, и в двата случая се разсъждаваше така – тоя текст го изключваме, защото не ни отърва, тоя текст го включваме, защото ни е от полза.

Ако пък отидем изцяло на хартиени бюлетини, тогава отново възниква въпросът със секционните комисии – липса на грамотни хора, липса на хора изобщо, липса на организация. Така че може би е добре да остане смесеното гласуване, с машини и с хартия, като се обмисли и въвеждането на преброителни центрове с преброителни машини.

При преференциите има най-много нарушения – партиите в СИК-овете или ги неглижират, или избирателите често смятат, че това е номерът на партията, и отбелязват само номера на преференцията, което прави вота им невалиден.

Отдавна твърдя, че преференциите са само начин за решаване на вътрешнопартийни проблеми. Което американците и други народи са го решили с вътрешни избори, за да си подреждат листите. За да отбележиш преференция, първо трябва да си привърженик на дадена партия. И от листата, която са ти дали, да си избереш, който ти харесва. Но ако този, когото харесваш, го няма в листата в твоя район?

Или пък ти харесваш двама или трима. Например в най-големия 23-ти МИР имаше ожесточена конкуренция за преференции в листата на ПП-ДБ  дори само в рамките на една партия от тази коалиция – „Да, България“.

Според мен преференциите са вредни особено с този праг, който води до много жестоки манипулации, особено при ниска активност в местни избори. Там с 50 – 60 купени гласа можеш да пренаредиш цялата листа.

Но това е мажоритарен елемент, с който се увеличава избирателната активност.

Това е пълна заблуда, тук няма грам мажоритарност. Мажоритарно е, ако можеш от няколко кандидати да избереш един. А тук разместваш предложения. И още по-нечестното е, че ако не задраскаш предпочитание, твоят глас да отива за водача на листата. Досега имаме само един или два случая, в които водач е бил изместван.

На последните избори обаче водачът на листата на ГЕРБ-СДС в Благоевград Росен Желязков бе изместен от цели трима други кандидати и остана четвърти, за малко да изпадне, вземайки последния мандат на коалицията в района.
Пълно повторно преброяване на бюлетините от последните избори е почти невъзможно.

Бюлетината трябва да се смята за валидна, независимо колко е драскано по нея, ако става ясно каква е безпрекословната воля на избирателя.

Преференциите се използват за решаване на вътрешнопартийни проблеми. Нормалният начин са вътрешнопартийните избори.

Делът на починалите, които са останали в избирателните списъци, е  под 1%.

Морално неприемливо е партийни лидери да са водачи на по две листи.

Гласовете „не подкрепям никого“ не се зачитат при определянето на мандатите на партиите, но вдигат бариерата за независимите кандидати.

Защо не вдигнем изборната бариера на 7%, а за коалициите – на 10%?

Там явно е имало голяма покупко-продажба на вътрешнопартийна основа. Според мен преференциите не работят, създават голям шум в системата, а голям процент от недействителните гласове се дължат на объркването на хората при попълването на преференциите.  

Ще реши ли проблема с мъртвите души в списъците и с действителната избирателна активност въвеждането на т.нар. гражданска регистрация за участие в изборите?

Това едва ли ще даде представа колко са избирателите. По конституция всеки български гражданин, независимо къде се намира, има право да гласува. А въпросът за живите и умрелите е на плещите на кмета – общината издава смъртен акт, който трябва да се прати в ГРАО, която да коригира избирателните списъци при смърт. Правил съм изследвания и съм установил, че делът на починалите, които са останали в списъците, е под 1%. Процентът на т.нар. мъртви души, а това са просто български граждани в чужбина, е по-значителен. Но ние не знаем колко точно са българите в чужбина – 1 милион души ли са, 1,5 млн. ли, 2 млн. ли. Броят на избирателите на българска територия може би до голяма степен отговаря на резултатите от преброяването на населението. Ваденето обаче на живи хора от избирателните списъци, които работят или живеят в чужбина, вкл. с двойно гражданство, е противоконституционно. Във Франция са го решили с активна регистрация. И така бяха отказали да гласува жената на Саркози. Но у нас това може да стане само с промяна в Конституцията. Защото чрез активната регистрация се опитвате да лишите човек от правото на глас. И когато едни юнаци се опитаха да направят у нас гласуването задължително, КС го отмени точно поради тази причина. Така че всички, които говорят за изчистване на списъците от мъртви души, нека първо кажат как това да стане законно.

Т.е. вие твърдите, че това е форма на самолишаване от вот?

Не, друг те лишава. Ако например не гласувам на два поредни избора, а реша на третия да гласувам – как ще ме изключите от списъка, длъжни сте да ме допишете. Следователно, ако отсъствам от списъците и имам някаква книжка на гласоподавателя като във Франция, отбелязват, а ако не си се регистрирал предварително, че ще гласуваш, не ти дават. Т.е. лишават те от право на глас. Аз мога да не гласувам, защото това е мое право, но друг няма право да ме лиши от моето право.

От години е дразнещо, че партийни лидери могат да са водачи на листи в по два избирателни района, като за някои от тях е предварително ясно, че дори нямат намерение после да са депутати.

Според мен участието в две листи нарушава принципа, че всеки има право на един глас. А в случая на практика се получава, че един кандидат получава по два гласа в различните райони. Нека да се произнесат конституционалистите, но за мен поне от морална гледна точка това е неприемливо. Колкото до отказа от мандат, то трябва да бъде ограничено – примерно поне 6 месеца да не можеш да се откажеш.

Какъв е смисълът на опцията „не подкрепям никого“?

Това е измама, въведена заради задължителното гласуване, което всъщност бе отменено от КС, но остана в Изборния кодекс. И това квадратче фалшиво се смята за протестен вот. А всъщност пускаш бюлетина в кошчето – тя не участва в разпределението на мандатите. Обаче целта на измамата бе, че преди години партиите си разпределиха тези гласове „не подкрепям никого“ за партийните субсидии – добавяха ги пропорционално на резултата, подаден за тях. Тогава административният съд ги осъди да върнат парите.

Но този вот се брои за избирателната активност.

Да, официалната цел е да се повиши активността. Но тук има още един ефект на измама – ако има независим, непартиен кандидат в даден избирателен район, неговата квота за влизане в парламента се изчислява с участието на гласовете „не подкрепям никого“. Докато при партийните листи гласовете НПН се вадят от общия брой действителни бюлетини и резултатът им се изчислява само на база на партийния вот. Т.е. за независимия кандидат неподкрепящите никого бюлетини се смятат за валидни и така мястото му става „по-скъпо“, летвата за него се вдига.

Значи, ако в един район за едно депутатско място за партийна листа са нужни  примерно 10 000 гласа, за независим кандидат те може да се окажат 11 000?

Точно така.

Но има и други примери за сбъркана математика. Например начинът, по който се формират комисиите – СИК, РИК, ЦИК. Да вземем ЦИК, чийто състав трябва да следва партийната структура на Народното събрание в процентно съотношение. Като никоя партия не трябва да има мнозинство. Обаче представете си, че се появи някакъв спасител, който събере на изборите ¾ от гласовете. Тогава хем той трябва да има ¾ от членовете на  ЦИК, хем да няма мнозинство. Как ще стане тази работа?

Добре че имаме много партии, няма опасност една да обере почти целия вот.

Според мен оптималният брой партии за България е 4 – 5, а те са 300, макар че на избори участват 20 – 30. Трябва да се преразгледа Законът за политическите партии, за да не е толкова лесно да правиш партия.

Смятам също, че трябва да се промени и прагът за влизане в парламента, също и прагът за получаване на партийна  субсидия. Изборният праг за партии да се увеличи на 7%, за коалиции – на 10%. Знам, че звучи скандално.

Да, защото тогава голяма част от хората ще останат без парламентарно представителство. А при сегашната политическа фрагментация може да се окажат и половината.

А сега какъв дял са представени в парламента?

Но по свой избор, защото не гласуват. Докато с Вашата идея законът ги лишава от представителство.

Тогава другата крайност е да махнем изобщо изборния праг и да имаме пълно представителство – който постигне квотата за едно депутатско място, влиза. Да видим тогава, като влязат 40 партии с по един депутат, или 40 независими, непартийни народни представители, т.е. постигнем почти мажоритарен вот, какъв ще е този парламент и как ще работи. И как ще се състави правителство – а нали това е основната цел на изборите.

От казаното досега не излиза ли, че все се мъчим с процедури и технологии да запълним липсата на политическо съдържание?

Безусловно. Начинът на гласуване няма нищо общо с дефицитите на политическата система, тя е нещо много по-всеобхватно. А ние сме се втренчили в това дали гласуването да е с хартия, или с машина. Ами навремето за Учредителното събрание на старта на Третата българска държава са гласували с боб и царевица. Съзнателно се измества проблемът, защото е много болезнено да разсъждаваш върху професионалните и моралните качества на политиците и тяхното поведение. Защото тогава вероятно ще стигнем до много нелицеприятни изводи за над 90% от политиците.

---

Можете да купите списанието в павилионите на Inmedio, големите вериги бензиностанции, търговските вериги "Фантастико", "Кауфланд", "Билла" и др.