2025: ТикТок, трясък и хленч

Текстът е публикуван в бр. 12(52) на сп. Business Global.

Томас Стърнс Елиът пише най-известния си стих през 1925 г., отчаян от Европа след Първата световна война и Версайския мир, както и от своя разпадащ се брак. Поемата „Кухите хора“ разказва за душите на мъртвите, които шестват по небесните селения. Разбира се, описан е и адът.

Тази година ще отбележим един век от създаването на това велико произведение. Ето още преводи:

„Така приключва светът / не с гръм, а хленчейки жално“. 

Или 

„Това е начинът, по който свършва светът / не с трясък, а с хленч“. 

Не взрив, гръм, трясък. А хленч.

Както за всеки гениален стих, за този са изписани томове. Няма защо да гадаем за смисъла. Голямата, бурна, дяволска промяна не крещи, че е промяна. Тя просто идва. Стигнем ли до хленча, всичко ще е свършило.

Днес чуваме и взривове, и трясък, и гърмежи – главно в Украйна и Газа, но също в Сирия и Йемен, по площадите на Тбилиси и отчасти на Букурещ. Но и хленча си го бива. „Светът пропада. Всичко свършва. Идва краят, Третата световна, Великото срутване. Виновен е Путин, Тръмп, Байдън, националистите, популистите, либералите, социалните мрежи.“


Основният заподозрян за световния безпорядък


Социалните мрежи. Те са основният заподозрян за световния безпорядък, токсичната политика и глобалното разделение. Всяко време има своята господстваща медия: така както ХIХ век бе създаден от вестника, а ХХ – от радиото и после от телевизията, нашата ера взе от интернет, мрежите и техните профили ехо-балоните, нарцисизма и разпада на йерархиите. За първи път в историята толкова много тъпи и зли хора имат право на глас. 


Така се променя и политиката. 90-те бяха царството на CNN лидерите, като британския премиер Тони Блеър: говориш с крилати фрази (sound-bites), а телевизията ги опакова и разпространява. След 2010-а се появиха Фейсбук лидерите. Президентът на САЩ Барак Обама бе типичен. Контролираш посланието си до съвършенство: прецизно планирани интервюта, никакви импровизации, нулев риск. Веднъж Обама уби една муха по време на интервю; това бе най-рискованият му комуникационен ход.

Разбирате накъде бия, нали? След Обама дойде Доналд Тръмп с Туитър лидерството – същото, само че по-сбито. Сега идват ТикТок лидерите. Посланието е кратко и забавно, често разтърсващо. Разпространяват го алгоритми, върху които нямаш контрол. В Китай, родината на ТикТок, те са настроени да разпространяват просвета и образование; на Запад обаче сеят шоу, пошлости и радикализъм. 

ТикТок лидерът е не просто краен, той често дрънка глупости. Разбира се, сам не вярва в тях, но не е и нужно – в този свят бързо се забравя и рядко се проверява. Той, по-рядко тя, говори с тялото си: танцува, тича, плува в ледени води. Ще го намерите не само в политиката: той е поливалентен инфлуенсър – коментатор, интелектуалец, журналист, даже учен. Ако не знаех, че Т. С. Елиът говори за мъртъвци, щях да го нарека „един от кухите хора“.   


Касирането на изборите ще подсили Джорджеску


Първия знак как върви ТикТок политиката ще ни даде развръзката на президентските избори в Румъния. Ако интуицията ми е вярна, съдебното касиране на първия тур няма да спре ТикТок лидера Калин Джорджеску – а напротив, ще го подсили. Самозащитата на държавата и даже нейната законна репресия храни тези хора. Все едно да плашиш куче с щафета шпек. 

Вижте Тръмп. Делата, присъдите, разпитите усилиха усещането, че „дълбоката държава“ мачка нашия човек. И ето го, Давид срещу Голиат, човекът от народа побеждава злото статукво. 

Някакъв негов комедиант обидил пуерториканците, сравнил ги с боклук. Няма проблем, повечето латиноси гласуваха за него. Бъдещият здравен министър Робърт Кенеди се борил с лошата храна, после се снимал как яде хамбургер: къде виждаш тук противоречие? Икономиката върви: глупости! Ваксините спасяват животи: айде бе! Звездите от Холивуд подкрепят Камала Харис: да си ходят! Искаме Тръмп да избухва, да танцува по сцената, да им измисля прякори. Искаме Илон Мъск да уволни три четвърти от чиновниците. Не искаме детайли. Не искаме компромис. Не искаме умереност. Гневни сме и искаме шоу.

Решението на Конституционния съд на Румъния да касира президентските избори всъщност подсилва Калин Джорджеску.  (Фото Getty Images)


Как ще управлява Тръмп?


Дотук добре. Това печели кампании. Както казваше бившият губернатор на Ню Йорк, при това демократ, Ендрю Куомо, „водиш кампаниите в поезия, но управляваш в проза“. Но как ще управлява Тръмп? Ще ни поднесе ли обичайната белетристика, или ще се развихри в стихове, рап или пънк? Това е най-важният въпрос на 2025-а. Засяга не само САЩ, а всички нас.

Моята хипотеза е, че Тръмп ще опита да направи вътрешната революция, която обеща. Готов е. Има лоялен тръмпист за всеки административен пост. Сенатът и Камарата на представителите са с него, макар че Долната камара виси на косъм. Научил е уроците от първия мандат. И има прозорец от две години, защото едва през 2026-а частичните избори за Конгрес могат да ограничат неговия размах. 

Какво ще стори ли? Ще реже разходи и бройки. Ще гони нелегални имигранти по улиците. Ще налага мита на когото може. Ще пусне Мъск да се развихри срещу бюрократите, после ще се скара и с него. И ще раздува всеки успех до небесата. 

Вътрешните битки ще ангажират вниманието му. Във външната политика Тръмп ще разчита на две неща: на своята репутация на луд с картечница – и на „изкуството на сделката“. Първото ще стряска потенциалните противници и ще осигурява второто. Така ще изглежда новият световен ред – бум, бум, бум, после чао. Пукотевица в каубойския бар, след това двамата оцелели стават, отръскват се и си подават ръце. Гръм, трясък, взрив. И хленч по отминалия свят на спокойствието, предвидимостта и скуката.

Всичко това може да бъде както опасно, така и освежаващо. Прочутата теория на Йозеф Шумпетер хвали „съзидателното разрушение“. Трябва да разбъркаш котките в чувала, да предизвикаш хаоса, да разтресеш крушата. „Хайде да се завъртим около бодливата круша / бодливата круша бодливата круша/ Хайде да се завъртим около бодливата круша / в пет часа сутринта.“ Не е страшно, ако крушата е бодлива. Важното е разрушението да е „съзидателно“. Дано да бъде. Бог да ни е на помощ.


Европа не е готова за края на света


Ако има някой, който да мрази това, ето ги рационалните европейци. Лидерите от Стария континент изплашено гледат ТикТок политиката: тя е всичко, срещу което Европейският съюз съществува. Тя ги смущава, дразни, отвращава; изпраща им кризи. 

2025-а трябва да реши политическия пат в самия мотор – Франция и Германия. Канцлерството в Берлин ще посрещне по-решителен лидер, Фридрих Мерц. Но ТикТок езикът не звучи добре с тромавата немска граматика. Във Франция нестабилността ще продължи до края на мандата на Еманюел Макрон – а той е чак през 2027-а. Испания е разтърсена след наводненията, а непопулярният премиер Педро Санчес се крепи на магия. Нидерландия, Австрия, Швеция, Финландия, Хърватия, Унгария, Словакия разчитат на компромиси с популизма и крайната десница. Полша чака президентски избори, на които радикалите ще бъдат фактор, дори да загубят. Когато печели, Европа го прави с компромиси и делова скука. С други думи, не е готова за края на света.  

През 2025-а ще завърши експериментът „Джъстин Трюдо“: ТикТок политика с ляволиберално съдържание, нещо като Тръмп за глобалисти. Тук проблем обаче се оказаха и опаковката, и съдържанието. Трюдо се увлече в пиара за сметка на няколко скандала, но не подобри живота на канадците. Чарът стигна за три изборни победи. И край. Консерваторите идват с младия Пиер Полиевър и нищо вече няма да бъде същото. 


Президентът Милей, който мрази държавата


Виж, Аржентина си намери майстора. Президентът Хавиер Милей е истински герой на ТикТок ерата: ексцентричен, истеричен – и главното много популярен. Без глобалните платформи обаче щяхме да го запомним, но не и да гласуваме за него. Разгледайте го: пълничък, с къдрава коса (викат му Перуката). Прилича на дете пакостник. Зарязал футбола, за да се занимава с икономическа теория, Милей е ерген. Живее с три мастифа, кръстени на известни икономисти – и още два на име Конан и Анхелито. Не говори с родителите си: „те са мъртви за мен“. Католик е, но минава към юдаизма. И в момента не просто реформира страната, а се бори с държавата като такава. Да повторя, президент, който мрази самата държава! Ако можеше, щеше да я разглоби на чаркове.

Но внимавайте! Успее ли Хавиер Милей да оправи аржентинската икономика и „да направи Аржентина отново велика“, политиката на радикални жестове и причудливи, взаимно изключващи се крайности няма да има алтернатива.


В края на ноември за президент на Аржентина бе избран ултралибералният икономист Хавиер Милей. (Фото Getty Images)


Ще спре ли войната в Украйна, ще има ли ред в Сирия и Газа?


Да се върнем обаче към същественото, т.е. към края на света. 2025 г. ще ни доведе до онзи странен, отчайващ праг между мира и войната, който носи страх и трепет. Как Тръмп и другите ще спрат войната в Украйна? Какво ще стане с Газа? И ще се укрепи ли превзетата от бунтовниците Сирия – или ще стане ново огнище на смърт, беди и бежанци? 

Американският президент ще опита да замрази украинските фронтове, без да изглежда загубил, а Киев – унизен. Или поне ще поиска да създаде такова впечатление. Поражението на Иран и Русия в Газа, Ливан и Сирия ще му помогне да натисне и Москва. Израел ще има картбланш, което ще охлади волята за съпротива на „Хамас“ и „Хизбула“. И после ще дойде голямата енигма: Китай и неговите намерения. Сред тръмпистите е пълно с антикитайски ястреби, които ще предизвикват дракона с изявления, мита и тук-таме с дрънкане на оръжие. Си Дзинпин ще чака. Той контролира ТикТок, а това не е малко.

Всичко това може да се нареди, но и да завърши много, много зле. Най-нестабилните ще пострадат най-много. Пиша тези думи със свито сърце за моята родина България. Нейната политическа криза е най-лошата от всички възможни кризи, по-лоша е само войната. В света на хаоса и шоуто българският хаос и българското шоу изглеждат гротескно. Имам надежда, че 2025-а ще развърже възела, може би след още едни избори. Дали? 

„Между понятието / и творението / между чувството / и отговора / пада Сянката.“ Едно е чувството и интуицията, друго е отговорът. А между тях пада Сянката – неизбежната сянка на неясното бъдеще. 

*Преводите са на Цветан Стоянов, Владимир Трендафилов и Владимир Левчев.