Как се развиват отделните региони на България – това е въпросът, на който екипът на Института по пазарна икономика (ИПИ) дава отговор от 10 години насам. На 14 ноември ИПИ представи последното си изследване „Регионални профили 2024“, в което 28-те области в България се оценяват по икономическо и социално развитие на базата на 75 отделни критерия.
„България е много различна – всяка област, всяка община има своя история, свои успехи, неуспехи. Имаме големи първенци в страната, които през годините успяват да намерят правилния път, за да задържат хората, да привлекат инвестиции, да отворят нови бизнеси. Има и региони, в които това не се случва с години, което води до тяхното изоставане“, казва Светла Костадинова, изпълнителен директор на ИПИ.
Адриан Николов, старши икономист в ИПИ, вижда в данните, които са за 2022 г., трайно възстановяване на икономиката след пандемията.
Брутният вътрешен продукт на икономиката на София достига почти 70 млрд. лв., като през 2022 г. леко се свива до 41% от националния БВП. Но това е свързано основно с еднократния скок на фокусирани в енергетиката области като Стара Загора и Враца, които регистрират номинален ръст от 60 – 70% на годишна база, и Адриан Николов очаква отстъплението им през 2023 г. в резултат на спада на енергийните цени (виж графиката).
Регионалното неравенство не само остава, а и се задълбочава – темповете на нарастване на икономиките на областите са силно неравномерни и след пандемията. „Големите, силни регионални икономики доста по-бързо се откъсват от малките, което води до постепенно раздалечаване на степените на икономическо развитие“, отбелязва Адриан Николов.
Основните двигатели на регионалните икономики остават услугите и индустрията. При най-силно развитите локални икономики като София, Варна, Пловдив и Бургас водещ е секторът на услугите. Много силни индустриални икономики са Стара Загора, София-област, Враца, Габрово. В дъното на класацията са области, в които голяма роля играе земеделието – Силистра, Сливен, Хасково, показва изследването на ИПИ.
Инвестиции + образованиеЗа Адриан Николов формулата за развитие е инвестиции плюс образование и тези показатели показват кои ще са икономиките, които ще растат в следващите периоди. Той отчита струпването на инвестиционните разходи във водещите областни икономики – София е начело с почти двойно по-големи инвестиции пред следващата Пловдив, после са София-област и Габрово. „Икономиките на опашката като Кърджали, Монтана, Хасково, Видин остават под 2000 лв. разход за дълготрайни материални активи на човек от населението, което предопределя задържане на неравенството и дори разширяване на ножицата на икономическото развитие в средносрочен план“, отбелязва Николов.
Заедно с инвестиционните данни образованието показва каква ще е средносрочната траектория на развитие. До голяма степен областите, които разчитат на услугите като двигател на своите икономики, са тези с висок дял на висшистите. В София при активното население над 50% са хората с висше образование, във Варна около 37%, в Пловдив и Велико Търново над 30%. Областите, които разчитат на индустрията, имат много висок дял на хората със средно и професионално образование. Но продължава да има региони с голяма маса хора с основно и по-ниско образование – Сливен, Разград. А в българската икономика има все по-малко работни места и потенциал за наемане на хора с ниско ниво на образование и умения, казва Николов.
Оста „София – Бургас“ и другитеТрадиционно София е водещата категория в почти всяка област, но в последното си изследване ИПИ дава за пример и другите области, които се представят добре по отделните категории на икономическо и социално развитие.
Без изненада по икономическо развитие водеща е столицата, следвана от Варна, София-област, Пловдив и Бургас.
За лидер в категорията „Доходи и стандарт на живот“ е избрана Стара Загора, която за 2022 г. има най-високия ръст на БВП на човек от населението. Областта има 37,2 хил. лв. БВП на човек при средно 25,9 хил. лв. за страната. „Може би в следващите изследвания няма да изглежда точно така, но е факт, че индустриално развитата област печели доходи, което намалява нивото на бедност и повишава рязко заплатите и пенсиите“, казва Зорница Славова, старши икономист в ИПИ. Средното ниво на пенсиите в областта е 831 лв. при 784 за цяла България.
Велико Търново сe отличава на пазара на труда с много високи икономическа активност и заетост. Славова свързва представянето с това, че тя е сред областите с много високообразована работна сила. Делът на населението с основно и по-ниско образование е изключително малък – при средно 15% в областта е почти двойно по-малко.
В категорията „Инвестиции и бизнес“ през последните 10 – 15 години се вижда развитието на периферията на столицата заради съсредоточаването на малко на брой, но големи предприятия – там е и „Аурубис България“, най-голямата по приходи компания в страната. Затова и София-област е областта са най-много произведена продукция на зает в икономиката, от 268,3 хил. лв., дори изпреварвайки столицата. Високи са вътрешните и външните инвестиции, на второ място през човек от населението. Много висок е и делът на стоките за износ – само на Русе е по-висок.
Пловдив се отличава в областта на инфраструктурата. Гъстотата на жп мрежата е много по-висока от средната за страната. Оттам минават много жп линии, но и пътни артерии. Качеството на пътната настилка е сравнително добро, населението има висока свързаност с интернет и канализация. Зорница Славова подчертава значението на инфраструктурата и свързаността за икономическото развитие на регионите, като дава пример с това, че почти всички области по оста „София – Бургас“ са силно развити, за разлика от Северна България, където магистрала „Хемус“ не е довършена и много от икономическите центрове нямат бърза връзка помежду си.
Монтана е първенец в категорията „Местни данъци“, където са включени нивата на данъците върху търговията на дребно, леките автомобили, прехвърлянето на имоти и недвижимите нежилищни имоти на юридическите лица.
Варна се отличава в категорията „Администрация“ с доста прозрачна информация, развитие на електронното управление, административно обслужване на едно гише. Морският град покрива над 85% от общинските разходи с местни приходи.
Столицата е на първо място и по социално развитие, следвана от Бургас, Варна, Смолян и Пловдив. Но някои области изпреварват София в различните категории.
В „Демография“ Сливен е с най-много деца до 4 години – 6,1% от населението при средно 4,5 за страната, има и висок естествен прираст. В категорията „Образование“ Смолян има традиции за заемане на челните места и те са свързани с много висока обхванатост на децата още от детските градини. Смолян е областта с най-много деца в детските градини, има и най-висок коефициент на записване до осми клас. Най-много деца са обхванати от системата на предучилищното и училищното образование. „Виждаме през целия период на училището – до завършване на 12-и клас, много високи резултати на учениците“, казва Зорница Славова.
При здравеопазването безспорен първенец е Плевен. Това е областта с най-много лекари – общопрактикуващи и специалисти, на човек от населението. Също така е и абсолютен рекордьор по броя на легла в болниците – при средно 6 легла на 1000 души от населението в Плевен е почти 13. Но това е резултат и от Медицинския университет, и от добре развитата болнична мрежа. Градът привлича и учащи и специалисти, получава търсене на болнични грижи и от други области.
В „Ред и сигурност“ традиционните лидери са Кърджали и Смолян, където има много малък брой регистрирани престъпления и много висока разкриваемост. Има и доста бързо правораздаване, което е свързано с много ниска натовареност на съдилищата. Над 90% от наказателните, гражданските и административните дела се решават в рамките на 3 месеца.
В категорията „Околна среда“ Пазарджик се представя много добре основно заради много високия дял на инсталираните ВЕИ мощности – близо 6 киловата на човек от населението при около 1 средно за България. Пазарджик е и втората област след Смолян по висок дял на горските територии.
В категорията „Култура и туризъм“ Бургас е безспорен лидер с много посещения на кината, театрите, музеите и библиотеките, които изпреварват средните за страната. Първото място на областта се дължи на развитието на туризма. В Бургас средният брой на реализираните нощувки е близо 7 пъти по-висок от средния за страната.
Неравномерно догонване на ЕС
Изследването на ИПИ показва и степента на сближаване до средноевропейските равнища на регионално ниво. Измерен в стандарт на покупателна способност (СПС), БВП на човек от населението на Югозападния регион, в чийто състав влиза столицата, вече достига 97% от средноевропейската стойност, докато най-слабо развитата част на България – Северозападът – е едва 40%.
Прави впечатление и неравномерният темп на догонване. Четири от шестте района за планиране в страната са намалили разликата със средния за ЕС – 27 БВП на човек от населението (в СПС) едва с по 11 пункта спрямо 2011 г. Докато Югоизточният и Югозападният район конвергират почти двойно по-бързо, но по различни причини. Първият – с 19 пункта, като голяма част от този растеж е през 2022 г. и отразява много силния ръст на енергетиката в област Стара Загора. А вторият – с 21 пункта, без еднократен времеви ефект, което още веднъж подкрепя тезата, че икономическото развитие на България е разделено на „София и всички останали“..jpg)
„България е много различна – всяка област, всяка община има своя история, свои успехи, неуспехи. Имаме първенци, които през годините успяват да намерят правилния път, за да задържат хората, да привлекат инвестиции, да отворят нови бизнеси. Има и региони, в които това не се случва с години, което води до тяхното изоставане.“
Светла Костадинова, изпълнителен директор на ИПИ
