Между обещанията, амбициите и суровата действителност

Текстът е публикуван в бр. 12(52) на сп. Business Global.

Автор: Цветослав Цачев

Победата на Тръмп и републиканците премахна една неизвестна величина пред пазарите. Това беше опасността да се обжалват резултатите от изборите, да има много напрежение в обществото, дори насилие по улиците. Силните резултати на Тръмп премахнаха изцяло този риск и затова акциите поскъпнаха, а златото поевтиня веднага след изборите. 

Но ако махнем представянето на благородния метал, всички останали финансови активи се представиха така, както можеше да се очаква след убедителна победа на едната партия. Победа, която ще им позволи да управляват, както сметнат за добре през следващите две години до междинните избори за Конгреса. Видяхме, че 

за инвеститорите това е добра новина.

Защо е така? 

Тръмп се счита за пробизнес ориентиран, когато става дума за американските компании. Намаляването на данъци или високи държавни разходи са едната страна на монетата. Към това бих добавил и намаляване на лихвите, макар че е извън влиянието на Тръмп към този момент – Федералният резерв едва ли ще се върне към много ниските лихви от близкото минало. Другата страна на монетата са дерегулации, особено във финансовия сектор, защита на производството в САЩ чрез мита, повишаване на покупателната способност на населението чрез ниска инфлация или строги регулации в здравеопазването. Това са мерки, които нямат веднага пряк ефект или в случая с митата може да се окажат дори опасни за американската икономика. Но те имат за цел да я върнат към растежа и към водещите ѝ позиции в световен мащаб. 

Какво ще се случи през следващите месеци или години, зависи от това колко далеч ще стигне администрацията на Тръмп в тези преки или косвени мерки. И когато става дума за мита, ефектът зависи и от ответната реакция на засегнатите страни – Китай, Европа, Мексико и т.н. 

Победата на Тръмп на президентските избори намира лесно обяснение в огромния дял на хората, които определят текущото състояние на американската икономика като лошо или незадоволително – това са около две трети от населението на страната. Една част от тези хора срещат затруднения да покриват разходите си за живот и техните очаквания са свързани именно с повишение на реалните им доходи. 

За половината от американците обаче ситуацията не е толкова тежка, защото те имат спестявания, които са инвестирани в акции и голямата част от тези пари донесоха огромни печалби през последните десетилетия. Затова по-богатата част от хората продължават да харчат, все едно нищо не се случва в икономиката. Те не са засегнати от инфлацията нито като доходи, нито като обезценка на спестяванията им благодарение на значителния ръст на фондовия пазар след пандемията. Без значение е дали тези хора виждат и признават икономическите проблеми в САЩ, или пък за кого са гласували. Те бяха и остават двигател за щатската икономика със своето потребление. Те са причината да няма рецесия през последните три години. И също така могат да станат причината да видим възстановяване на икономиката през 2025 година. Условието за това е да няма спад на Уолстрийт, защото, ако се случи нов мечи пазар с поне 25 – 30% обезценка на индексите, потребителите ще изчезнат и икономиката ще изпадне в колапс. Тази връзка с икономиката сега е много по-силна, отколкото би било например повишаването на безработицата. Или дори ново покачване на лихвените проценти в САЩ.

Всичко в името на рекордите

Фокус на държавата върху поскъпване на акциите (понижаване на данъци) и на имотите (понижаване на лихвите) е добра новина за Уолстрийт. Но остава въпросът дали е възможно да се постигне през следващата 2025 година. Оптимистичните очаквания за пазарите са налице, за икономиката тепърва трябва да се проявят. Но от септември насам се наблюдава интересна тенденция – икономическите новини от САЩ и еврозоната се оказват по-добри от очакванията на анализаторите. Това не показва непременно, че данните са се превърнали от негативни към позитивни, но определено надхвърлят прогнозите на икономистите. И това е промяна спрямо обратната тенденция, която се наблюдаваше година преди това, най-вече в САЩ. Икономиката отказва да следва пътя, който води към рецесия. За потребителите това няма значение, но за инвеститорите е една от причините да купуват рискови активи, да разпродават държавни облигации и да гонят по-висока възвръщаемост на акциите. Условията за кредитиране също се подобряват. Не само банковото кредитиране, но и финансирането с корпоративни облигации ще подкрепя бизнеса в САЩ. 

Липсващият елемент обаче е подобрението на бизнес климата. Необходимо е връщане на доверието сред мениджърите, че предстои време на растеж и затова трябва да се инвестира в разрастване на производството и наемане на нови служители. Напротив, преобладават точно обратните настроения, макар и не толкова песимистични, за да става дума за криза или рецесия. Американските компании вече затягат коланите. Те вече провеждат оптимизация на разходите си, включително и намаляване на броя на работниците си. Тази тенденция може да продължи през цялата следваща година и да подкопае началото на новия мандат на Тръмп. 

Здравият смисъл

Много по-лесно е да се предпази икономиката от рецесия, отколкото да се извади от нея. В това е здравият смисъл в момента да се намаляват лихвите и да има стимули. И тези мерки могат да се прилагат само ако инфлацията е ниска. В противен случай, когато икономиката е в рецесия и цените вървят нагоре, ръцете на централните банкери са вързани. Държавата може да увеличи харчовете си, но плюсовете за растежа ще са много, много по-малко от опустошителния ефект на все по-високата инфлация. 

Добрата новина е, че такава опасност няма. Инфлацията в САЩ е малко по-висока от границата от 2%, която са си поставили централните банкери. Дължи се основно на растежа на разходите за жилища, а те от своя страна вървят нагоре и поради високите лихвени проценти. 

Федералният резерв направи първи стъпки в правилната посока, но те не са достатъчни, за да върнат доверието на бизнеса и потребителите. Лихвата по 30-годишна ипотека например е почти 7%, което е малко по-ниско от средното за последните две години. Купувачите на жилища не само са ограничени от високите разходи, но и от сравнително лимитираното предлагане спрямо предишните две десетилетия. А новото строителство, което би имало позитивен ефект за икономическия растеж, ще се увеличи при по-ниски лихви. Същото се отнася и за много други индустрии. Няма смисъл да се вземат заеми, когато очакванията са за ниски лихви след една година. А централните банкери нямат ясна стратегия колко време и докъде ще продължи този процес, за да се оценят правилно ефектите от него. 

Държавните разходи

От друга страна, правителствената политика може да има много по-бърз и пряк ефект върху икономиката и оттам върху пазарите. 

Но нека се върнем към инфлацията – причината за финансовите проблеми на половин Америка. Делът на необслужваните потребителски заеми и кредитни карти се повишава. Доходите изпреварваха инфлацията през последните две години, но това не е достатъчно, за да заличи натрупаното преди това поскъпване. Повторение на плащанията, които държавата направи по време на пандемията, може да заличат тази разлика. Но едва ли ще се случат. Правителството сега има по-голям проблем. Това са натрупаният дълг и лихвените плащания, които вече надхвърлят един трилион долара годишно. Програма за борба с бедността чрез директни трансфери към населението не е била обсъждана и вероятно няма да се стигне до нея. И въпреки че Тръмп е обвиняван в популизъм, не вярвам, че ще тръгне към подобен курс. Една от причините за това е инфлацията, защото тя веднага ще се появи на дневен ред, когато хората изведнъж получат трилион долара за харчене. А втората е свързана с пазарите, със стабилността не само на облигационния пазар, но и на акциите. Внезапен скок на доходността по държавния дълг ще се пренесе като шок за Уолстрийт – технологичните акции са чувствителни на покачването на разходите за лихви, доверието в долара също ще се разклати. А значението на валутата за Тръмп не е само като доказателство за силата на икономиката или за водещата ѝ роля в световната политика. Евтин долар означава скъпи ресурси. Тоест инфлация.

Егото на президента

Тръмп трябва да преглътне егото си и да направи правилната стъпка. Оставям настрана политическата борба в САЩ и в Републиканската партия. Иска ми се да вярвам, че строгата политика на протекционизъм, тоест на мита и тарифи за вноса и на субсидиране на производството в САЩ, е повече инструмент за политически натиск в бъдещи преговори между най-големите световни икономики. Преговори, които да не завършат с шокови мерки и контрамерки, а да са основани на общи цели за глобален икономически растеж. 

Предния път протекционистката политика на Тръмп имаше сравнително ограничен ефект върху икономиката. Този път Китай е в далеч по-слаба позиция от гледна точка на проблемите си. Но е изключително неправилно да се счита, че едната страна печели за сметка на другата. И САЩ, и Китай са от двете страни на едно уравнение. От едната страна са спестяванията и производството, от другата са потреблението и инвестициите. Нарушаване на баланса между тях ще има негативни ефекти за двете страни. И Тръмп не трябва да го прави. 

Правилният ход за икономиката и пазарите е да се повторят събитията още отпреди началото на първия му мандат. Когато през 2015-а и най-вече през 2016 година централните банки стимулираха водещите икономики по света. И макар че координацията между тях не беше пълна, общата посока и усилия доведоха до икономическо възстановяване. Сега изглежда, че всяка централна банка или правителство има собствени цели и начини да ги постигне. И Тръмп може да превърне тези различия в непреодолимо препятствие пред глобалната икономика. Което рано или късно ще се обърне срещу него чрез спад на Уолстрийт и рецесията, която ще последва.

Друг правилен ход на новата администрация в САЩ биха били непопулярни мерки за стабилизиране на държавните финанси. Тръмп успя да убеди консервативните републиканци през своя първи мандат, че трупането на дълг и държавните харчове не са непременно лошо нещо. Но той стъпи в длъжност, когато федералният дълг беше 20 трилиона долара. И преди пандемията едва надхвърляше 23 трилиона. Сега е над 36 трилиона. Доста различна ситуация, ще се съгласите. Бюджетният дефицит като дял от икономиката е 6%. Ако държавните финанси бъдат балансирани, икономиката ще изживява сериозна криза. Но този проблем рано или късно трябва да бъде изваден на преден план, както настоява Илон Мъск. И ако администрацията на Тръмп, включително и под влиянието на Мъск, започне значителна реорганизация на държавния апарат към повече ефективност и по-малко разходи, първите две години от мандата ще бъдат трудни. Но с мнозинството си в Конгреса и намеренията да върнат САЩ отново като пример републиканците нямат друга опция.

Изданието можете да намерите в пунктовете на Inmedio в моловете, в големите търговски вериги, в повечето от веригите бензиностанции, както и в централните пунктове за разпространение на печатни издания. Приятно четене!