2024 г. може да бъде запомнена като годината, в която водещите централни банки по света се отърсиха от инфлационния шок след пандемията от Covid-19 и постепенно пристъпиха към намаляване на лихвените проценти, за да подкрепят икономическия ръст. Почти сигурно е, че намаленията ще продължат и през 2025 г., но с различен темп.
Investor.bg прави преглед на основните решения на водещите централни банки и прогнозите за 2025-та.
Европейската централна банкаЕвропейската централна банка (ЕЦБ) започна цикъла на облекчаване на паричната си политика през юни 2024 г. Тогава тя понижи основните лихви, стигнали рекордните 4%, за първи път от 2019 г. Последваха още три такива стъпки и в края на годината лихвените проценти по депозитното улеснение, основните операции по рефинансиране и пределното кредитно улеснение стигнаха съответно 3%, 3,15% и 3,40%.
Въпреки всичко коментарите бяха за това дали банката облекчава политиката си достатъчно бързо, за да подкрепи застрашената от рецесия европейска икономика, изправена пред вътрешна политическа нестабилност и перспектива за нова търговска война със САЩ.
Според последните прогнози на ЕЦБ през 2025 г. общата инфлация в еврозоната ще бъде средно 2,1%, през 2026 г. - 1,9%, а през 2027 г. - 2,1%. Прогнозите за икономическото възстановяване се забавят в сравнение с тези от септември 2024 и вече са за ръст от 0,7% през 2024 г., 1,1% през 2025 г., 1,4% през 2026 г. и 1,3% през 2027 г. За възстановяването се разчита основно на потреблението на домакинствата, движено от продължаващо нарастване на доходите заради стагнацията на пазара на труда и на второ място на увеличаване на инвестициите от страна на фирмите.
Основните поводи за притесненията на Франкфурт са протекционизмът на Вашингтон и политическата нестабилност във Франция и Германия. Към момента не е ясно какви политики ще бъдат одобрени от новата администрация на новия президент на САЩ Доналд Тръмп и какво ще бъде икономическото им въздействие. Тази несигурност се засилва от политическите сътресения във Франция и предстоящите предсрочни парламентарни избори в Германия. Като противодействие инвеститорите очакват ЕЦБ да продължи с по-сериозно намаляване на лихвите до средата на 2025 г. и поне още веднъж през втората половина на годината, за да сведе нивото на депозитната лихва до поне 1,75% в края на годината.
Федералният резервФедералният резерв на САЩ започна по-късно цикъла на облекчаване - през септември 2024 г., но намалявайки лихвите с половин процентен пункт, вчесто с очаквания четвърт процент. През ноември последва ново намаление, с четвърт процентен пункт, в средата на декември – още едно. Така за четири месеца основните лихви, които година и половина се задържаха на нива 5,25% - 5,50%, , отчитайки 40-годишния връх на инфлацията и процеса на постепенното й забавяне, паднаха с цял 1 пр. пункт.
Стана ясно, че в средносрочен план, до 2027 г., институцията планира да се върне към ниво на лихвите от около 3%, което е "неутрално" за икономиката - нито рестирктивно, нито насърчаващо, според коментарите на ръководителя на Фед Джером Пауъл.
След президентските избори в САЩ и доминацията на републиканците и в двете камари на Конгреса сигналите са, че това понижение на лихвите ще се случва с по-бавни темпове. Те ще следват очакванията за промени в американската политика – налагане на вносни мита, намаляване на данъци, задушаване на имиграцията, които могат да пренапишат перспективите за икономическия растеж и инфлацията.
Американските централни банкери прогнозират, че ще направят само две понижения на лихвите от по четвърт процентен пункт до края на 2025 г. Това е с половин процентен пункт по-малко в сравнение с прогнозите им преди изборите през ноември, защото очакванията са инфлацията да се ускори повече през първата година от мандата на администрацията на Доналд Тръмп. А по-бавният напредък с инфлацията означава и по-бавен темп на понижения на лихвите.
Китайската централна банкаПрез юли 2024 г. Китайската централна банка изненадващо намали ключов краткосрочен лихвен процент, за първи път от почти една година насам. Почти мигновено и търговските банки в страната намалиха основните си референтни лихвени проценти по кредитите, правейки по-евтино тегленето на ипотечни и други заеми.
Изненадващата на пръв поглед стъпка всъщност беше предприета броени дни след Третия пленум на Комунистическата партия на Китай, който разочарова инвеститорите заради липсата на решения за краткосрочни стимули на китайската икономика. Съгласуваните действия на банките подчертаха необходимостта от подкрепа на икономиката заради най-бавния темп на ръста й в последното десетилетие. В същото време те последваха политиката на Пекин, който се въздържа от масирани стимули и се стреми да пренасочи двигателите на растежа от захранвани с дълг сектори като недвижимите имоти към технологиите. Над икономика №2 в света тегне опасността от срив на имотния пазар.
През септември централната банка предприе още едно, по-сериозно понижение, след като редица банки от Wall Street намалиха прогнозите си за годишния растеж на Китай под целта на правителството от около 5%. През втората половина на октомври отново бяха понижени ключови основни лихвени проценти по кредитите. А в началото на декември стана ясно, че лидерите на страната планират да облекчат паричната политика на Китай и да увеличат фискалните разходи през 2025 г.
24-членното Политбюро на Комунистическата партия, ръководено от президента Си Дзинпин, обяви, че ще възприеме „умерено разхлабена“ стратегия за паричната политика през 2025 г., отбелязвайки първата си голяма промяна в позицията от 2011 г. насам. Това е ясен знак, че Пекин се подготвя за нова търговска война със САЩ, след като Доналд Тръмп спечели втори президентски мандат. Китайското Политбюро обеща и да стабилизира пазарите на недвижими имоти и акции.
Повече подробности - на investor.bg
