Преди да умреш, живей

Текстът е публикуван в бр. 9 (49) на сп. Business Global.

Галина Нанкинска

Живей днес … няма как да живееш вчера … няма как да живееш утре, така че прави това, което трябва, това, което искаш сега; единственият момент, върху който имаме влияние, е точно този момент. Звучи просто и лесно, а толкова много хора не го правят. А от книгите съм научила, че това, което



Галина Нанкинска е финансов консултант в „Балкан Сървисис“, ИТ компания за внедряване на софтуер. Била е счетоводител, главен счетоводител, финансов контролинг. Активно участва в изграждането на корпоративни стратегии, създаването и внедряването на процеси, внедряването на ERP системи. Магистър по счетоводство и контрол от УНСС. Омъжена, с две деца.правиш днес, ще определи стандарта ти на живот след 5 години! Така че сега има много голямо значение.

Животът е точно сега, живей тук и сега!

Живеем в много натоварен и изпълнен с ангажименти живот и някак сме загубили усещането, че единственият живот е тук и сега. Да умееш да се наслаждаваш на момента, е изключително ценно. Вярвам, че осъзнавайки го, всеки човек ще бъде по-щастлив занапред.

Вярвам, че качественият живот е изграден от правила, принципи, ценности, които да следваш. Изграждаш и следваш!

Често ми се случва, когато заливам хората около мен с моя позитивизъм, да започват с оправданията: Галя, ама той… или – ама тя… и описват кой е виновен. А в моята глава звучи: А ти какво направи? Ти усмихна ли се на този човек, даде ли му вяра, даде ли му кураж? Направи ли за него това, което искаш той да направи за теб… Е, понякога го казвам, понякога само си го мисля.

Според мен е важно 

всеки да носи отговорност за самия себе си

Често чувам оправдания – ама кога да живея, сега имам проблеми, имам толкова много работа, ангажименти с децата, а и със здравето не съм добре… Животът е тук и сега, усмихни му се на този живот и го живей тук и сега. И се връщам в началото – живей с принципа „Няма да е все така“; вярвай, наивно вярвай, че винаги има начин. Търси го този начин, защото животът е само тук и сега. Зависи от нас – от мен, от теб, само от нас. И помни – принципът „Няма да е все така“ се отнася и когато сме добре, когато ни върви и постигаме успехи, когато сме здрави. Това ни прави благодарни и смирени.

Когато си обещаеш нещо, но не го изпълниш, затвърждаваш мнението за себе си, че нямаш достатъчно дисциплина, мотивация и постоянство. Доказваш си, че оправданията ти винаги надделяват.

Когато си обещаеш нещо и го изпълниш независимо от необходимите усилия, доказваш на себе си, че си способен.  Затвърждаваш си мнението, че каквито и трудности да имаш, винаги намираш начин. Самочувствието е резултат от увереността, че каквито и да са обстоятелствата, ти имаш силата и способността да се справиш.

Да живееш, е въпрос на нагласа

Много е важно да сме благодарни, за да усещаме истинско удовлетворение от живота, от това, което ни заобикаля, и от това, което имаме или сме постигнали.

Толкова е безценно знанието, което Стивън Кови ни дава за разликата между спешните и важни задачи. В днешния забързан свят е неизбежно спешните задачи да ни заобикалят отвсякъде, но какво направи днес за важните, т.е. какво направи днес, свързано с постигането на целта, която си си поставил по пътя на сбъдване на твоите мечти. Малките стъпки всеки ден правят разликата.

Преди да умреш, живей 
живот, изпълнен с мечти

Реални, постижими мечти, а защо не смели, дръзки мечти, които да те предизвикват да се развиваш. Мечтата е средство за справяне с трудните моменти в живота. Правилната мечта те кара да действаш, предпазва те, изгражда те, формира те. Винаги съм възпитавала децата си да знаят какво искат и„Всички имаме по два живота. Вторият започва, когато осъзнаем, че имаме само един.“
Конфуций
да се борят за постигането му. Да, трудно е, винаги се плаща цена, но винаги си заслужава. 

Трябва да визуализираш себе си като победител, ако искаш да успееш. Да бъдеш непреклонен и постоянно да развиваш себе си като личност.

Задаваш ли си въпроса –

какво бих направил/а, ако наистина знаех, че…

Какви въпроси си задаваме, е от изключително значение за нашия живот. Има лесни въпроси, има трудни, има глупави въпроси, но има и решаващи въпроси. Ще се спра само върху тълкуването на един конкретен въпрос: Какво бих направил, ако знаех, че мислите ми се материализират? Нещата, за които мислим продължителен период от време, всъщност се превръщат в реалност. Според Наполеон Хил мислите ни се материализират с пълна мощ, когато се комбинират с устойчивост на целите, постоянство и силно, изгарящо желание. Ако го видите в съзнанието си, може да го държите в ръцете си.

За какво мислим през повечето време? Показват го резултатите, които постигаме; показват точно какво се случва вътре в нас. Един пример – често хората мечтаят да пътуват, но

никой не ни учи как правилно да мечтаем

и ако ние просто си представяме как пътуваме често и по много, и мислим само за това, то се реализира. Много от нас пътуват често и по много до работата си! Ако в мислите за пътуване добавим конкретна дестинация, мисловно преживяване, тогава реалността ще ни отведе точно там.

Наскоро прочетох една мисъл в социалните мрежи: „Не чакай да имаш всичко, за да се радваш на живота. Вече имаш живот, за да се радваш на всичко...“. Сложих си това послание на хладилника, за да го виждам всеки ден и да го чета и препрочитам. 

Всеки човек има трудности и предизвикателства в живота, разликата идва от това как реагира на тях. Важно е кой е до нас в тези моменти. Защото сам човек не е заникъде, важно е с кого споделяме часовете, дните, седмиците в живота си. И това също зависи от нас! Независимо дали харесваме, или не хората, с които прекарваме дните си, живота си, изборът си е наш, отговорността е на всеки един от нас.

Живей активно, живей със страст, вдъхновявай и въодушевявай

хората около теб -  това беше мое мото преди години и тогава наистина бурно се случваха нещата в моя живот. Напоследък страхът често побеждаваше в моите избори, но моята вяра, моята любов към живота ми помага да променя това.Не чакай да имаш всичко, за да се радваш на живота. Вече имаш живот, за да се радваш на всичко...  


Животът е пъстър, има различни моменти, различни етапи и аз съм благодарна, че това е така, защото човек се развива, когато му е трудно, когато го боли, когато се бори, когато действа, когато вярва. Има хора, които много работят и не намират време за себе си. Разбира се

хубаво е човек да е намерил своето призвание

и да работи това, което обича, но не и да поставя кариерата си над всичко. Трябва и грижа за себе си, почивка, презареждане, движение, връзка с природата, хубава храна. Ако човек само гони задача и следващата задача, идва една тревожност, която често ни разболява. Трябва да умеем сами да си слагаме граница, да не търсим причината и вината в другите. Да се учим, че почивката не е загуба на време, а необходимо презареждане, време, в което да се успокои тялото и умът.

Радостта от живота е в малките неща –

да се спреш и да поговориш с някого, да го чуеш, да си споделиш чисто, открито, искрено… Когато съм на село, много обичам да си говоря с бабите – толкова много научавам от тях за живота, за искрената любов, за това как да даваш, без очакване да получиш, толкова е истинско и зареждащо.

Често ми се случва, когато говоря с хората около мен, да ми казват – добре, но когато имам пари, когато имам време. Отлагането. Вярвам, че всеки има пари и време, въпросът е как ги харчи, сам ли определя за какво и колко ще похарчи време и пари, или някой друг му определя. Опитът ми показва, че когато друг определя, винаги сме недоволни, дори и хора, които имат много пари и на пръв поглед много свободно време. Има хора с по-малко пари, с по-малко време, а се чувстват изпълнени с удовлетворение, с желание да правят и постигат всеки ден нови постижения. Защо е така? Различна култура, различни ценности, различни приоритети… Да, всичко това накуп и в крайна сметка е въпрос на вътрешно разбиране за живота, не на размера както на парите, така и на времето.

И отново – какво бих направил/а, ако наистина знаех, че поведението ми има потенциал да ми даде всичко това, което желая?

Не е от значение това, което ни се случва, а как ще реагираме на него

Поведението ни се формира не на база на нещата, които ни се случват, а на база на това как се справяме с различни събития и ситуации. Изграждането на позитивна нагласа е ключът към привличане на позитивни преживявания. Хората предпочитат да се асоциират с позитивни хора, които ги вдъхновяват. Какво бих направил, ако знаех, че ентусиазмът и поведението ми биха накарали хората да искат да са ми приятели и да са до мен? Един много уважаван от мен човек казва: Ако не можеш да се промениш, промени нагласата си. Променяйки нагласата си вътре в теб, можеш да повлияеш за промяна на случващото ти се.

Вечер, когато си лягам, мисля за нещата, които съм успяла да свърша през деня, и това ме кара да заспивам изпълнена с удовлетворение, с лека усмивка на победа. Да, несвършени задачи имам, но те са в списъка за следващите дни, а не в главата ми. Така се освободих от вечните тревоги за това с какво не успявам да се справя. Защото трябва да живеем. Затова избрах да завърша с думите на Конфуций: „Всички имаме по два живота. Вторият започва, когато осъзнаем, че имаме само един“.

---

Можете да купите списанието в павилионите на Inmedio, големите вериги бензиностанции, търговските вериги "Фантастико", "Кауфланд", "Билла" и др.