Текстът е публикуван в бр. 9 (49) на сп. Business Global. Гергана ДимитроваИмало едно време в Германия една богата наследница. Живяла тя безметежно и без особен интерес към света и изкуството. Един ден се омъжила за един от най-богатите хора в Холандия и парите, с които разполагала, се оказали несметни. Можела да си купи всичко, което пожелае, да си поръчва скъпи тоалети и бижута, да отсяда в най-известните курорти в света... но тя си мечтаела за друго. Искала да си направи музей.
90 живописни платна и 185 рисункиТази жена се казва Хелена Крьолер-Мюлер. И е най-големият частен колекционер на картини на Винсент ван Гог. Всъщност музеят „Ван Гог“ в Амстердам притежава почти същия брой картини на най-прочутия холандски импресионист, колкото музея „Крьолер-Мюлер“ – на една от стените в залите е изложена схема на всички търгове, в които Хелена е купувала картини на Ван Гог, и колко пари е платила за всяка от тях – 90 живописни платна и 185 рисунки.
Акцент са картините на художника от холандския му период, които са много по-мрачни от популярните сред почитателите му слънчогледи и пейзажи от Южна Франция. Най-известната от тях е „Ядачите на картофи“. Там са и някои от емблематичните живописни платна – един от неговите автопортрети, „Мост в Арл“, рисуван през 1888 г., „Четири слънчогледа“, „Тераса на кафене през нощта“ от 1888 г., „Сеячът“ (1888), „Маслинова градина“ (1889), „Селски път в Прованс през нощта“ (1890), „Портрет на мадам Рулен“ и „Портрет на Жозеф Пулен“ (1889). След дълги години на съмнение авторството на една от картините – нетипична ваза с цветя, наскоро беше потвърдено.
Но в колекцията ѝ има и произведения на Огюст Реноар, Пол Гоген, Жорж Сьора, Пабло Пикасо, Пийт Мондриан, Пол Синяк, Франсис Бейкън, Аниш Капур, Хенри Мур.
Хелена Крьолер-Мюлер е родена през 1869 г. в Есен, Германия. Баща ѝ притежава компания, която доставя суровини за минната и стоманодобивната промишленост. Омъжва дъщеря си за свой бизнес партньор, холандеца Антон Крьолер, след това семейството се мести в Ротердам. Така Хелена става една от най-богатите жени в Холандия.
В началото на ХХ век Хелена започва да посещава уроци по изобразително изкуство и да се интересува от модерно изкуство, постепенно се превръща в страстен колекционер. Тя е една от първите, които оценяват гения на Винсент ван Гог. Идеята за музей се ражда по време на пътуване до Флоренция и първият с картините от колекцията ѝ отваря врати още през 1913 г. в Хага. Но това не е достатъчно за нея, мечтите ѝ са много по-големи и след няколко години наема един от големите холандски архитекти, построил сградата на Фондовата борса в Амстердам, да проектира сграда, която да събере всичко, което тя е купила до този момент, и да има място за бъдещо разширяване на колекцията.
Музей в парк от 300 декараДържи да е в парк близо до Отерло, собственост на семейството. Първо Хендрик Петрус Берлаге строи наблизо ловната хижа на Антон и Хелена Крьолер-Мюлер. Заради желание на Хелена и Антон да се намесят в проекта му той се отказва и работата поема Хенри ван де Велде. Започват да строят сградата през 1921 г., но компанията на Антон Крьолер е пред фалит. Съпрузите създават фондация, която да защити колекцията им, но Хелена не спира дотам. Среща се с министъра на образованието и успява да го убеди да осигури помощ от държавата.
През 1935 г. семейство Крьолер-Мюлер дарява цялата си колекция от картини и скулптури на държавата с условието музеят да бъде изграден сред дърветата в техния парк. След 3 години музеят „Крьолер-Мюлер“ е открит. По време на строежа му Хелена е всеки ден на обекта. Умира само година след като вижда плода на живота си.
Хелена Крьолер-Мюлер смята, че изкуството се възприема по-добре сред природата, затова иска да построи музея си насред гората, която притежава семейството ѝ, рядко срещана природна забележителност в Холандия, неслучайно наречена „Ниската земя“, където на километри се простират равнини без нито едно дърво.
Паркът „Крьолер-Мюлер“ обхваща 300 декара и е естествена среда не само за сградата на музея, но и за множеството скулптури и ленд арт произведения, пръснати сред дърветата. Сред тях и 56 от варелите на нашия Кристо, а до 20 октомври 2024 г. ще бъде изложена и историята на това произведение на българския артист. В градината са разположени над 160 скулптури, една от най-големите колекции на открито в Европа. „Крьолер-Мюлер“ е и един от малкото музеи в света, до който не може да се стигне с кола, изключение се допуска само за инвалиди. Посетителите спират в близкото село, вървят до парка и след това могат да се разходят няколко километра до музея по алеите, където се срещат стада от елени, коне, крави и други горски обитатели, или да стигнат дотам с колело, което се взема безплатно от паркинг на някой от няколкото входа.
Посетители с кучета, собствена храна и фотоапарати От Амстердам до „Крьолер-Мюлер“ се стига първо с влак до Арнем, а оттам се хваща автобус до Отерло. Отдалечеността на музея го прави непопулярен сред чуждестранните туристи в Холандия – отнема цял ден да стигнеш, да разгледаш и да се върнеш в столицата, затова пък местните често го посещават най-малкото защото паркът е чудесен за разходка през уикенда. Разбира се, мястото е достъпно за хора в инвалидни колички, но там може да заведете и кучето си – не е пречка домашният ви любимец да се разходи с вас и в залите на музея. Има ресторант, но не е проблем да си занесете и собствена храна и напитки. Разбира се, край картините не е редно да опънете трапеза, но в градината има достатъчно приятни места за това. Може да снимате на воля, стига да не използвате светкавица.
