Мрачни експерименти с добивната индустрия

Подходът на държавата към добивната индустрия никога не е бил кой знае колко положителен, но никога досега не е бил и толкова негативно агресивен. Предложението на служебното правителство за въвеждане на допълнителен данък върху добива на полезни изкопаеми на практика заплашва съществуването на сектора. Липсата на оценка на въздействието на новия налог – данък върху приходите, който всъщност е трети данък за една и съща дейност - е показател, че единствената му цел е да запуши „дупка“ в бюджета. Той обаче ще има много негативни последици по няколко причини.

Ако се абстрахираме от това, че новият данък е незаконен, тъй като е дискриминационен, както и че противоречи изцяло на европейската практика (виж повече по темата), въпросът е какво ще се случи, ако започне да се прилага.

Когато някой анонимен чиновник е стоял с химикал в ръка, за да се опита да изнамери допълнителни приходи в бюджета, най-вероятно е видял, че добивната индустрия се справя добре и си е казал, че те са лесна плячка за изземване на приходи. Защото този необоснован налог е точно това.


Но за да се разбере колко деструктивно е това предложение, трябва да се припомни как оперират добивните компании. Едниствения открит нов рудник, откакто България е по пътя на пазарната икономика, е „Ада Тепе“ в Крумовград. Той заработи през 2019 г., но „Дънди Прешъс Металс“ започна да инвестира в проекта 15 години по-рано. И само от 2004 г. до пуска там бяха вложени 450 млн. лв. Животът на рудника е 8 години, като задължение на инвеститора е и рекултивацията на обекта след приключване на добива, което ще струва над 15 млн. лв. Междувременно се инвестират десетки милиони годишно за технологично обновление и модернизация на производството. Дружеството доброволно инвестира над 3 млн. лв. годишно в община Крумовград, с което на практика дотира местната власт за всякакви дейности като спорт, култура, ремонт на улици и т.н., за да стане градът добро място за живеене. Инвеститорът е осигурил качествени работни места за близо 300 местни хора.

Всичко това се отнася и за другите отговорни компании в сектора, като „Асарел Медет“ и „Елаците Мед“.

За последните 24 г. "Елаците-Мед" АД, част от Група "Геотехмин" е инвестирала над 1,3 млрд. лв. в модернизация, дигитализация, опазване на околната среда и устойчиво развитие в района на Етрополе и Средногорието. Компанията осигурява работа на близо 2080 души в пет общини – основно в Етрополе, Чавдар и в Мирково, като над 83% от наетите служители са от региона. Общият нетен трудов принос на "Елаците-Мед" в района на Средногорието и Етрополе достига 74.5 млн. лв. през 2022 г. От 2018 г.  Групата изпълнява програмата „Българските благодетели“, която ежегодно финансира десетки проекти на територията на общините, в които работи. По нея се обновяват болници, училища, инфраструктура и др. Това е извън концесионните възнаграждения, които компанията плаща на общините по закон. По данни на Инститята за пазарна икономика (ИПИ) общо плащанията на "Елаците-Мед" към общините формират 73% от собствените приходи на Мирково, 67% - от тези на Етрополе, 45% - на Чавдар. За общините Златица, Антон и Пирдоп сумата е в рамките на 14-16% годишно.
Дружеството планира да инвестира още 1,2 млрд. лв. за удължаване живота на рудника, но сега сигурно сериозно ще се замисли дали да го направи.

В периода от 1999 г. досега в „Асарел Медет“ са инвестирани над 1,2 млрд. лв. по седемте фирмени програми за дългосрочно устойчиво развитие. Анализ на ИПИ сочи, че добавената стойност на добивната промишленост в Панагюрище достига над 260 млн. лв., което е 57% от добавената стойност на всички предприятия в общината. Дългогодишните капиталови инвестиции в минната индустрия и високата производителност на труда логично водят и до високи възнаграждения. Панагюрище е трайно сред 10-те общини в страната с най-висок размер на средната работна заплата. Общо в "Асарел" директно са наети над 2200 души, като компанията осигурява 29% от всички работни места и 32% от всички работни места в частния сектор в община Панагюрище. Стотици милиони левове са инвестициите на компанията за облагородяването на града. Само за болницата в Панагюрище бяха инвестирани над 120 млн. лв., за да се превърне тя в едно от най-модерните здравни заведения в България. Компанията подари на града модерната зала-трезор за Панагюрското златно съкровище и изгради многофункционалната спортна зала „Арена Асарел“. Отделно от това, създадената преди 4 г. фондация „Лъчезар Цоцорков“ е финансирала над 72 пректа с близо 6 млн. лв. в областите образование, култура, здравеопазване и социални дейности.
„Асарел“ също предвижда инвестиции в размер на над 600 млн. лв. в следващите няколко години, но не е ясно дали сега ще ги осъществи.

Традиционно общините, където работят добивните компании, са на първите места в страната по средна работна заплата. Те са дългосрочни инвеститори, които дават добавена стойност не само на икономиката, но и на регионите, в които оперират. Отидете до Средногорието и попитайте произволно избран жител, който не е свързан с рудодбива, какво е въздействието на добивните компании върху ежедневието му. Бързо ще разберете, че не можете да си представите развитието на тези региони без тях. Без значение дали става въпрос за здравеопазване, образование, възможности за реализация, култура, спорт или инфраструктура.

Това лято Институтът за пазарна икономика излезе с доклад за ролята на добивната индустрия в икономиката на страната, с данни за 2022 г. От него става ясно, че в сектора работят 18 400 души, а средната заплата е 2660 лв. (по неокончателни данни към момента тя е над 3000 лв.). Т.е. минният бранш изплаща заплати от над половин милиард годишно. Инвестициите в модернизация са за 356 млн. лв., което прави възможно да се постигне 103 000 лв. добавена стойност за един нает, или два пъти по-висока от средната стойност за страната от 52 000 лв. Компаниите от сектора са платили корпоративен данък в размер на 100 млн. лева само за 2022 г. Приносът им към социално-осигурителните фондове надхвърля 280 млн. лв. през същата година или над 2% от общите събрани приходи в тези фондове. Платеният данък върху доходите на наетите лица е близо 50 млн. лв., което е около 1% от общо събраните приходи от данъци върху доходите на физическите лица в страната през годината. Общо приходите по концесионни договори за добив на подземни богатства достигат 130,8 млн. лв. през 2022 г.

Това са само преките ползи за държавния бюджет, икономиката и заетите. Но със сектора са свързани и много други бизнеси като подизпълнители и доставчици. Според ИПИ пълното въздействие на минерално-суровинната индустрия, след отчитане както на преките ефекти от извършените разходи, така и на генерираните допълнителни вторични ефекти по веригата на стойността, може да се оцени като създадено съвкупно вътрешно търсене в националната икономика през 2022 г. в размер на над 3,8 млрд. Лева.

Всичко това е заплашено, защото от Българската минно-геоложка камара вече обявиха, че извънредният данък ще доведе до загуба на работна ръка и затваряне на рудници. Най-големите компании от сектора спряха работа днес, а стотици техни служители протестираха пред Министерски съвет. Както стана ясно, това е високорисков и дългосрочен бизнес и ако промениш правилата на играта в средата на мача, изпращаш ясен сигнал към потенциалните инвеститори във всички сфери – Избягвайте България като инвестиционна дестинация, защото във всеки произволен момент можете да станете обект на ирационални решения от страна на държавата. И ако институциите могат да направят това със стратегически сектор, значи никой не е в безопасност. В случая някой сигурно си е помислил, че за разлика от ИТ компаниите, които в подобна ситуация просто могат да си преместят екипите и компютрите в друга държава, минните компании са свързани със земята и хората там, където работят. Което ги прави лесна мишена за притискане. Но всичко си има предел и никой икономически субект не може да си позволи да работи на загуба.

Освен всичко останало, но не и на последно място, това законодателно предложение идва в момент, в който ЕС заяви, че ще приложи мерки и стимули за да подпомогне своята минна индустрия в стремежа си за суровинна независимост от трети страни, тъй като добивният сектор е ключов за постигане на целите на Зелената сделка и цифровата трансформация на икономиката. В този смисъл е интересно как Брюксел ще погледне на фискалната авантюра на служебния кабинет, която минира стратегическите усилия на ЕС.

И ако служебното правителство може да си позволи подобен произвол, тъй като не е избирано и не носи отговорност пред никого, то политиците в Народното събрание трябва ясно да заявят дали са за принципите на пазарната икономика, равнопоставеност на икономическите субекти, предвидимост и правна сигурност. И да осъзнаят, че държавата печели не само от данъците, но и много повече от качествената заетост и като цяло от по-високия стандарт в регионите, където има добив. Защото държавата не съществува сама за себе си, а за да осигури благоденствие на хората, които живеят в нея.