С бюджета се промъква убийствен данък върху добивния сектор

Министерството на финансите опитва да въведе нов данък в преходните и заключителни разпореби на проекта за Закон за държавния бюджет. Там се предлагат изменения в Закона за подземните богатства (ЗПБ), които ще задължат добивните компании с общо 900 млн. лв. допълнително, което ще е пагубно за сектора.

На практика задължено лице за данъка ще е всяко лице, получило концесия за добив по смисъла на ЗПБ, дори и то да не е започнало дейност, което е факт, за който носят отговорност както държавни, така и общински структури, възпрепятстващи реалната добивна дейност по административен път.

Предвидено е също, че конкретно за целите на облагането на металните полезни изкопаеми, данъчната основа за облагане с данък да бъде стойността на добитите подземни богатства за календарната година, както следва: „стойността на добитите полезни изкопаеми по чл. 2, ал. 1, т. 1 е сбора от произведенията на количеството на всеки един от съдържащите се в тях метали и средноаритметичната му цена съгласно обявените цени на Лондонската метална борса за съответната календарна година…“ (чл. 64в от законопроекта). В предложената разпоредба на чл. 64з от ЗПБ, от своя страна, е предвидено, че данъкът върху добива на метални полезни изкопаеми ще бъде „15 на сто от данъчната основа по чл. 64в“.

В специално и остро становище Американска търговска камара в България (АТБ), където членуват повечето фирми от минния бранш, заявява, че това ще има негативен ефект върху миннодобивния и преработващ сектор в България, който е стратегически важен за българската икономика. Според камарата предложението нарушава принципите на справедливо данъчно облагане, като аргументите им срещу този нов данък са следните:

1. Нарушаване принципите на равнопоставеност, недопускане на дискриминационно третиране и на свободна конкуренция

Секторът на миннодобивната и преработваща индустрия вече е натоварен с немалка по размер финансова тежест чрез начисляваните концесионни такси. Въвеждането на предлагания от Министерство на финансите нов данък би поставило минните компании в неравностойно положение спрямо други индустрии, които нямат подобна комбинирана данъчна тежест. Предложението за въвеждане на нов данък върху приходите от подземни богатства на предприятията в сектора по своята същност би се класифицирал като хоризонтален данък върху оборота (подобен на ДДС) за строго специфичен сектор на икономиката, характеризиращ се с голяма добавена стойност. По правило, данъци върху оборота в държави от ЕС се налагат само върху потреблението, а не върху оборота от стопанска дейност на определена група субекти.

2. Оказване на негативно влияние по отношение на инвестиционния климат, устойчивото развитие и опазването на критични ресурси

На следващо място, миннодобивният сектор изисква значителни дългосрочни капиталови инвестиции, които са основа за устойчиво развитие. Въвеждането на допълнителен данък върху приходите (оборота) на дружествата в сектора би увеличило несигурността за инвеститорите и би повишило разходите за компаниите. Промени в данъчния режим, особено когато същите са непредвидими, увеличават данъчната тежест и не са обсъдени с всички заинтересовани страни, дефинитивно биха създали неблагоприятен инвестиционен климат. Това може да доведе до забавяне на бъдещи проекти, до отклоняване на капитали към по-благоприятни пазари и до спад в конкурентоспособността на България като инвестиционна дестинация в този и в други сектори. Въвеждането на допълнителен данък върху добива на подземни богатства би влязло в противоречие и с международните ангажименти на Република България за насърчаване на устойчиво развитие и опазване на критични ресурси.

3. Риск за регионалното развитие и заетост

Следва да бъде взето предвид също така, че миннодобивният сектор има ключова роля за икономиката. Предприятията в сектора не само създават работни места, но и инвестират в инфраструктура и социални проекти, като спомагат за развитието на регионите и на местните общности. Всяко увеличаване на данъчната тежест би довело до намаляване на тези социални инвестиции и партньорства, което би оказало пряко негативно въздействие върху икономическата и социалната устойчивост на регионите.

Наред с това, допълнителният финансов натиск върху сектора, посредством въвеждането на новия данък върху приходите, може да доведе до отлив на висококвалифицирани специалисти, които са подготвени в български висши училища. Повишените разходи могат да доведат до съкращения на работни места, което би увеличило социалното напрежение и би влошило икономическата ситуация. Миннодобивната индустрия в България е сред най-големите работодатели на инженерни и други висококвалифицирани кадри, чието намаляване би засегнало не само индустрията, но и свързаните сектори като образование и научноизследователска дейност.

Налагането на нов данък върху добива на подземни богатства би намалило способността на предприятията в сектора да реинвестират в иновации и модернизация на дейността си, което би могло да забави напредъка в повишаване на ефективността и екологичната устойчивост.

Според АТБ икономическият баланс на всеки отделен договор за концесия следва да бъде преценяван поотделно. Правна техника, при която със законодателна промяна се въвежда еднократно облагане, за да се постигне „справедливо разпределение на икономическите ползи между концедент и концесионер“ за всички концесии, няма как да бъде правно аргументирано, тъй като всеки отделен договор има отделен икономически баланс в зависимост от инвестиционна програма, права и задължения, наличен ресурс и др.

От юридическа гледна точка, изглежда, че икономическият баланс „няма нужда“ от промяна от 2026 г. нататък (т.е. концесионните договори са „балансирани“), а само за 2025 г. Т.е. данъкът не е целеви, а по-скоро е ориентиран да „поправи“ назад във времето ситуация, в която икономическия баланс на договорите е бил нарушен. Такава юридическа техника „на едро“ обаче противоречи на разпоредбите на чл. 16, ал. 2 от Закона за публичните финанси (ЗПФ), съгласно които промени на данъците и на задължителните осигурителни вноски във всичките им елементи не трябва да се предвижда да влизат в сила по-рано от влизането в сила на закона за държавния бюджет и/или законите за бюджетите на Националната здравноосигурителна каса и на държавното обществено осигуряване за съответната година или от тяхното изменение и допълнение. Т.е. със законодателна промяна и въвеждане на нов данък не може да се „компенсира“ нарушен икономически баланс на договорите със задна дата.

Не е видна логиката как точно е „сметната“ точната данъчна тежест – 15%. Съгласно предвижданията на прогнозните приходи от концесии за 2025 г. възлизат на 197,4 млн. лв., като от тях 123,9 млн. лв. се очаква да постъпят по бюджетите на министерствата и Министерския съвет и 73,5 млн. лв. по бюджетите на общините. От друга страна, от данъка се очакват 900 млн. лв, т.е. 4-5 пъти повече - допълнителните приходи от данъка върху добива на подземни богатства на територията на страната, които са изключителна държавна собственост, се очаква да генерират допълнителни приходи в размер на 900 млн. лв. през 2025 г. Няма логика в подкрепа на това, защо допълнителната данъчна тежест през 2025 г. следва да е 5 пъти по-голяма. Облагането с данъка явно има „кампаниен“ характер, тъй като е предвидено само за 2025 г., което го прави извънреден по характер – дори в следващата тригодишна прогнозна рамка 2025 г.-2028 г. данъкът е предвиден само за 2025 г. От бюджетна гледна точка данъкът не отговаря на изискванията за фискална устойчивост, а по-скоро изглежда като някакъв вид еднократна мярка за облагане на фискален резултат, натрупан през минал период от време. С оглед на горното, данъкът няма целеви характер, а по-скоро е предназначен за „запушване“ на фискална дупка, предизвикана от небалансирани разходи в държавния бюджет.