Защо в Англия учат за Георги Марков и Стоичков, а у нас за компоти и праз
Британската образователна система е концентрирана в подготовка на децата за реалния живот
Източник: GettyImages
Британският премиер Киър Стармър участва в първия учебен ден за тази година - 2 септември, в училище в гр. Орпингтън край Лондон.
Текстът е публикуван в бр. 9 (49) на сп. Business Global
Текст Андрей Владов, Лондон
Като баща на деца, които успоредно учат в английско и българско училище, често се изумявам каква голяма пропаст зее помежду им. Ако в първото ги обучават да бъдат самостоятелни личности, които имат интереси и са готови да се справят във всяка ситуация, то във второто продължават да наблягат на минало, традиции и национална гордост, и то по доста архаичен начин, който би отказал и най-любознателните.
Ще ви дам само един пример. Синът ми беше на 9 години, когато донесе у дома книга за най-загадъчните убийства в Англия. Беше я взел от библиотеката в английското си училище не за развлечение, а като част от учебния процес. Всъщност първо да кажа, че в началните английски училища няма учебници. Децата до 11-годишна възраст учат езика чрез книги. След прочитането на всяка правят онлайн тест върху нейното съдържание. Ако резултатът е над 80%, минават на по-сложни четива, ако е под – учителите ги насочват към рафтовете с по-лесни книжки. Те обаче сами избират коя точно да вземат.
За убийството на Георги Марков и котето в мазето
Та, в тази книга синът ми беше прочел за убийството на Георги Марков и беше много развълнуван, че е български писател, който е работил за Би Би Си и е правил важни разкрития за случващото се в България по онова време. Затова и искаше да знае още и още за него. По-късно така подскачаше нетърпеливо и задаваше десетки въпроси, когато научи за Христо Стоичков и Димитър Бербатов от поредица за световния футбол, която отново прочете като част от учебния процес в английското си училище.
По ирония на съдбата по същото време в българското неделно училище трябваше да учи стихотворението „Между нас да си остане“ на Виктор Самуилов. Признавам, че преди да го срещна в читанката за трети клас за българчета в чужбина, не бях го чувал. Вероятно и сега нямаше да му обърна особено внимание, ако не трябваше да обяснявам почти всеки негов ред на децата си. Най-трудно обаче беше основното му послание – как момче тайно гледа коте в мазето, защото майка му и баща му са против то да е вкъщи. Това беше наистина сизифовски труд, тъй като да криеш от родителите си нещо, се смята за неправилно според английската образователна система, а и според моите родителски разбирания. Още повече че въпросното коте „се гмурка по моряшки между зелето в качето“, „хвърля се с парашутче от камарата със праза“ и е дресирано да „свири по бурканите с компоти“.
Нямам представа защо точно това стихотворение е включено в учебниците за българчета в чужбина. Предполагам, че е, за да научат какво има в едно българско мазе, или по-скоро какво е имало в миналото, защото се съмнявам, че сегашните млади хора слагат кисело зеле в каче и се запасяват с праз за зимата. А и не забелязах да предизвика някакви трайни познания или интерес у децата да правят нещо от описаното в стихотворението, дори да гледат коте в мазето.
Подготовка за трудностите на днешния свят
Ако го претеглим през критериите на английската образователна система, ученето на „Между нас да си остане“ няма голяма стойност, защото не помага с нищо на децата да се ориентират и подготвят за предизвикателствата на съвременния свят, в който живеят. Напротив, обърква ги как е добре да се държат, защото да не лъжеш и да отстояваш желанията и позициите си, е много съществен елемент от образователния процес на Острова.
В английските училища даже има специален предмет, по който децата получават основополагащи знания за личностно, социално, здравно и икономическо израстване в британското общество. Казва се PSHE и е въведен преди няколко години, след като училищата се сблъскват с растяща агресия и спадащи академични резултати. Проучвания показват, че това е свързано с влошаващото се физическо и психическо благосъстояние на учениците. И ако целенасочено не се работи върху него, няма как те да растат като успешни личности. Оказва се, че заради прекалената ангажираност на родителите и твърде многото разсейване от интернет децата не притежават познания за елементарни неща.
Затова в часовете по PSHE се учат на взаимоотношения, как да се грижат най-добре за тялото и психиката си, как да си правят сметка на финансите и да планират кариерното си развитие. Става въпрос както за базови неща, като да смениш изгоряла крушка, да готвиш супа и да поставяш дамска превръзка, така и за справяне с екстремни ситуации, при които се налага да си преваряваш вода и да ядеш печени буболечки.
Наскоро децата ми донесоха от училище дори няколко чека, за да се упражняват да ги попълват. Зачудих се защо им е това, след като всички вече разчитаме на онлайн банкиране. Учителите обаче им бяха обяснили, че могат да разчитат на тези хартийки, ако има глобален софтуерен срив като този през юли 2024 г., когато редица компютърни системи, включително на банки, спряха работа за часове.
Не, не си мислете, че на Острова се готвят за апокалипсис. Просто са разбрали, че когато поднасяш знания чрез актуални примери от реалния живот, се учи по-лесно. Разсейването на подрастващите е световен проблем заради агресивното навлизане на технологиите и учителите се стараят да бъдат все по-изобретателни в привличането на детското внимание. А английските са наистина особено усърдни, защото вече са се сблъскали с някои вредни последици от прекаленото заседяване в интернет. Сред тях са увеличаващи се случаи на насилие, психически проблеми и хранителни разстройства вследствие на гледане на неподходящо съдържание в социални мрежи.
На училище за удоволствие и полза, не за оценки
Затова фокусът е върху това децата да бъдат заинтригувани да учат. Да ходят на училище с удоволствие, защото получават знания, които им позволят да се представят по-добре в реалния живот, а не за да изкарват по-високи оценки.
Всъщност голямата ценност на английското образование е, че не се опитва да вкара децата в някаква матрица за учене, която ги травмира, а да се стреми да ги развива като индивидуални личности. По тази причина например близнаците не учат в един клас, за да не си влияят.
В началните училища, където децата са до 11-годишна възраст, няма текущи цифрови оценки. Получават общи в края на годината за постигнатите резултати по различните предмети, които са степенувани по следния начин: „незадоволително“, „под очакванията“, „на нивото на очакванията“ и „изключително“ представяне. Така и на родителите, и на децата е по-лесно да се ориентират върху какво трябва да наблягат следващата учебна година. Освен това винаги има и персонален доклад от класния ръководител за цялостното представяне на ученика, както и бележки към него от директора на училището.
Смисълът е децата да растат с усещането, че са част от общност. А също и техните родители, които активно са привличани чрез различни домашни задачи и училищни събития в учебния процес.
Има униформи, няма учебници
Важен фактор в него са училищните униформи, които са единственото нещо, което трябва да бъде купено от тях. Всичко останало учениците получават от училището. Тъй като няма учебници, а тетрадките стоят в класната стая, не са необходими и скъпи ученически чанти. Проучване показа, че тази година семействата в Англия ще похарчат средно 102 паунда, или 235 лева, за да осигурят необходимите дрехи и обувки на детето си за училище. Сумата е сравнително ниска на фона на жизнения стандарт в страната. Дори хората, които са на минимална заплата, спокойно могат да изкарат тези пари за ден и половина работа.
Изискването за униформа не е случайно. Смята се, че тя решава много проблеми. На първо място, усещането на детето, че е част от общност. След това премахва неравенството между бедни и богати деца, а също и намалява уклона им към скъпи, маркови дрехи. Униформите се продават в най-масовите магазини и супермаркети, за да е сигурно, че ще са достъпни за всички. Освен това се правят базари за училищни дрехи втора ръка и много семейства ги посещават не само по финансови причини, но и защото вярват, че по този начин помагат за опазване на околната среда.
Друга съществена разлика с българската образователна система е, че в английската нищо не се учи наизуст и насила. Дори таблицата за умножение се преподава чрез игри, житейски ситуации и кавъри на песни на известни изпълнители като Ед Шийрън.
Както казва експертът по родителство и нови медии доктор Джим Тейлър, тъй като благодарение на интернет информацията става повсеместна, успехът вече не е да знаеш най-много. Трябва критично и креативно мислене как да използваш всички сведения, които ежедневно получаваш. Да не им позволяваш да те разсейват, а да ги подчиняваш на своите нужди по най-рационален начин.
А това преминава и през възпитаване на здравословни амбиции, и то не само сред децата, а и сред техните родители. През последните години в британското общество много се говори за цената на университетската диплома, която става все по-висока. Завършилите висше образование често започват кариерното си развитие с над 45 000 паунда дълг заради студентски заеми, които са теглили за следването си, а някои и без особено голям шанс да си намерят мечтаната работа. С бързото въвеждане на изкуствен интелект от все повече фирми този процес става още по-динамичен и редица професии стават излишни особено в сектора на информационните технологии, който беше на мода само преди 10 години.
Ориентация за професия още в началното училище
Затова младите хора са насърчавани да се насочват към обучения, финансирани от фирми, които ще ги наемат. И това се случва още в началното училище, където се канят представители на различни професии. Те им разказват от първо лице какво е да си строител, полицай или лекар. Колко можеш да изкараш от това и защо си струва да го правиш. Основният лайтмотив на тези презентации е как всяка професия е важна. Изпъстрени са с примери на доволни клиенти и предизвикани щастливи усмивки.
Така за някои деца се оказва, че е много по-вълнуващо да станат ловци на мишки например и да имат собствен бизнес в сектора на домашните вредители, вместо да харчат всичките спестявания на родителите си или пък да затъват в дългове за следване в университет. В резултат най-престижните английски училища и университети са пълни с амбициозни азиатци, но никой не роптае публично срещу това. След като искат да харчат хиляди и да учат денонощно, нека го правят. Особено след пандемията новите поколения в Англия не са склонни на подобни жертви. Гледат доста по-прагматично на образователния процес и търсят най-прекия път до личното благополучие.
Можете да закупите списанието в павилионите на Inmedio, големите вериги бензиностанции, търговските вериги "Фантастико", "Кауфланд", "Била" и др.
Абонирай се!
Абонамент за списание BGlobal може да заявите:-във фирма &bd...