Променящите хора на 2024: NASIMO

Текстът е публикуван в специалното издание „Променящите хора“ на сп. Business Global

Ако Ви поръчат да изобразите един булевард към бъдещето, фасада на кой столичен булевард бихте избрали?

Булевардът, който най-много ми харесва, може би е бул. „България“. Понеже има излаз към Витоша и оттам – все едно към нещо по-висше. Иначе имам мечта да рисувам някой път върху някоя голяма фасада на стъклена сграда, на някоя от най-големите. Много рядко това се прави в света, а в България въобще. Някоя от тези големи, модерни стъклени сгради да блесне с голям стенопис.Nasimo (Станислав Трифонов) е български стрийтарт художник. Роден е през 1979 г. в Търговище. Завършил е изящни изкуства във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. От 1995 г. се занимава с графити и стенопис. Пионер в България на стила Fine Graf Art – комбинация между графити и класическо изобразително изкуство. Негови творби могат да бъдат видени на много места в България и в десетки други страни от различни континенти. Един от големите му проекти е „Великите синове на България“ – да изрисува монументални стенописи върху фасадите на всички училищни сгради в страната. Рисувал е навсякъде – върху коли, хладилници, влакове, къщи, вътрешни пространства, огромни фасади. През 2016 г. е номиниран за „Будител на годината“ от БНТ и радио ФМ+. През 2018 г. е награден за принос към развитието на културата от Община Търговище.




Как си представяте стрийтарта след 20 години?

Всичко се върти. Както например има тенденция на завръщане около стрийтарт графитите. Ако продължаваме да се развиваме, може да направим нещо като модерен Ренесанс, да стигнем до нивото на старите майстори. Защото се наблюдава деградация в изкуството – и не само в изкуството – и повече залагане на ефекти. Има тенденция, разбира се, сред по-малко хора, да развиват уменията на старите майстори. И ако тя продължи да се развива, може да стигнем нивото на тези майстори, на които се възхищаваме в музеите.

Какво ще е България през 2044-та?

Надявам се да имаме по-добро управление и малко повече да се обръща внимание на изкуството, а не то да е в последната графа. Надявам се дотогава проектът ми „Великите синове на България“ да постигне поне половината от заложената цел. Поставили сме си за цел да изрисуваме, ако може, всички училища в България, които са 1940. Така че до 2044 г. е възможно да сме направили поне половината. И ако това стане, ще повлияе много на подрастващите поколения и на резултатите, които те ще постигнат в бъдеще.

Коя е най-непреходната за българите личност, която бихте искали да  рисувате?

Много малко са тези, които са непреходни. Само тези, които служат на безкористни цели, например Исус Христос. Ако има такава непреходна личност, то тя ще е тази, която е служила безкористно на Твореца и на творението. Вече съм рисувал една такава личност – Дядо Добри. Не е само той, има и други, които заслужават внимание, но те не го търсят.

А коя личност не бихте посмели да изобразите?

Не бих изобразявал повече политици. Изобразявал съм – няма смисъл.

Страх ли Ви е, че технологиите ще ни заробят и ще се дехуманизираме?

Стига да им се предадем, зависи от нас. Можем да ги използваме те да ни служат, а не ние на тях. Въпросът е да не се подлъгваме да използваме за щяло и нещяло улеснените варианти, които те дават. Защото така нашето въображение, нашият ум, нашите сетива деградират, когато не се използват.

Какъв е балансът между креативността и майсторлъка в рисуването?

Двете са свързани. Има хора, които повече умеят технически нещата, но не са чак толкова креативни. Креативността и майсторлъкът трябва да вървят  ръка за ръка. Човек трябва да мине основата, да се е подготвил, да е станал майстор и в същото време да развива въображението си, да прави самостоятелни неща, използвайки майсторлъка. Просто да научиш някаква техника, е тъжно, ако нямаш въображение. Същото е и да си просто креативен, но без умения и майсторлък.

Ще станат ли графитите класическо изкуство?

Те вече стават. Доста графити артисти ги приеха в големи музеи и галерии, едни от най-големите ценители на изкуството държат да имат стрийтарт в колекциите си. Вече и в България има доста колекционери, които си купуват картини и от мен. А аз съм представител и на тази култура.

Колко е важно да бъде сериозен един артист?

Много. Дисциплината е едно от най-важните неща. Ако гориш по малко в това, което правиш, няма да имаш кой знае какъв резултат. Резултатът се постига с дисциплина и постоянство. Особено в сфери като науката, в медицината – трябва много да учиш и да си дисциплиниран. Ако музикантите ден-два не свирят, губят форма. Същото е и с рисуването. Ако не рисуваш всеки ден или не твориш нещо, това се усеща после в работата ти.

Какво е за Вас да си успял човек?

Да правиш това, което обичаш. И да се радваш, докато го правиш. Трябва да се научиш да го обичаш. Не можем да измерваме успеха с това колко последователи имаш, или колко си известен, или колко пари имаш. Ако човек прави това, което обича, значи е успял. Ако обичам да готвя и готвя, значи съм успял.

---

Можете да закупите списанието в павилионите на Inmedio, големите вериги бензиностанции, търговските вериги "Фантастико", "Кауфланд", "Билла" и др.