Кризите са като пролетните води – чистят тинята от реките

Текстът е публикуван в бр. 9 (49) на сп. Business Global.

В навечерието на поредни избори и след края на отпускарския летен период, BGlobal обръщаме поглед към новия делови сезон, който започна. Какъв ще е той за българската икономика, кои са основните фактори, които ще влияят и накланят везните в една или друга посока? Зададохме тези въпроси както на представителите на бизнеса, в месечната анкета на списанието, така и на експерти, които следят и анализират международните пазари и вътрешните макроикономически показатели. Отговорите и прогнозите им ще прочетете в следващите страници. 


Ще се върне ли времето на „евтините“ пари, г-н Дацов, след сигнала на Управлението на Федералния резерв на САЩ, че започва да намалява основните лихви?

Глобално продължава да има прекалено много пари и натискът на заплатите върху инфлацията в Европа е показателен. Много хора бяха обнадеждени от данните за последното тримесечие, в които се вижда намаляване на ръста на доходите в европейската икономика. Друг е въпросът, че съотношенията са различни – едно е при 2% инфлация да има ръст на доходите в рамките на 5% на фона на икономически ръст от 2%, тогава говорим за базисни баланси. Докато в България за последната година ръстът на заплатите е от 16 – 17% в частния сектор до 20 – 21% ръст, който се поддържа в бюджетния сектор.

Като цяло забавянето на ръстовете в Европа средно от 6 – 7% на 5 – 6% е хубаво като тенденция, но продължава да показва, първо, структурен недостатък на работна сила и второ, че парите не са изгорени.

Ако погледнем наличието на военен конфликт в Русия и Украйна, и това дори не е единственият военен сблъсък, напоследък е много модерно да се продава оръжие. От икономическа гледна точка една от възможностите да се топят такива големи дисбаланси между напечатани пари и реална икономика, е с войни. Макар да е най-лошият възможен подход, който някой може да измисли. Така или иначе това, че войната в Украйна и в Близкия изток се помпа, показва, че има прекалено много пари в икономиката.  Любомир Дацов е член на Фискалния съвет, консултативен орган в областта на финансите. Бил е зам.-министър на финансите в две правителства, на НДСВ и тройната коалиция. Експерт е по програмно бюджетиране. Ръководил е изработването на държавните бюджети в периода 2001 – 2009 г., а преди това, от 1992 до 2000 г., като експерт в Министерството на финансите е бил част от екипа, който подготвя бюджета. Завършил е планиране и прогнозиране на икономическите системи в УНСС.


Как ще повлияе на бъдещото развитие на глобалната икономика резултатът от изборите за президент на САЩ? Последните данни за заетостта там показаха увеличение на безработицата и се заговори за риск от рецесия. Ако се стигне дотам, как това би засегнало икономиката в Европа?

Щатите влязоха в изборна кампания, в която обещанията звучат не толкова реалистично. Смяната ще бъде направена до 5 – 6 месеца, което означава, че цялата следваща година ще бъде определена от обещанията, които правят на политическо ниво кандидатите за президент на САЩ.

Много трудно е да се прогнозира кое ще вземе връх в политическите доводи или страховете от евентуална рецесия в САЩ, за да бъде подпомогнат растежът чрез намаляването на лихвените проценти. 

Аз смятам, че в Европа малките кризи са благоприятни за изчистването на дисбалансите. Управлението на кризите на теория е ясно и почти всички правителства се опитват да го правят, но трябва да има инструмент за изчистване на боклука. Оставането на запушени канали може да предизвика доста по-големи кризи впоследствие. Смятам, че няма нищо толкова лошо, че в момента Германия и Нидерландия минават през свиване на производството и БВП и имат по-големи проблеми, отколкото югоизточните държави.

Между другото, повечето държави, в чиято икономика има повече услуги, селско стопанство и туризъм и по-малко индустрия, показват съвсем нелоши резултати в тази обстановка. Като се започне от Гърция и се мине през Италия, Франция, през последните 2 години те имат доста добри резултати, за разлика от северните индустриализирани държави. Друг е въпросът, че правителствата в тези страни се смениха с доста благоразумни десни кабинети, които се опитват да ограничат харчовете на държавата и да оптимизират бюджетите. Това е същественото в политиката, която трябва да се води.


Очаквате ли други малки кризи в други държави или сектори? Досега България минава между капките, какви са рисковете за нея?

Само по себе си това, че се отличаваме от общите тенденции, поражда въпроси. Не може основният лихвен процент на ЕЦБ да е почти 2 пъти по-висок, отколкото са лихвите по кредитите у нас. Лихвеният процент по заемите в България е 2,2 – 2,4% – както за ипотеки, така и за бизнес кредити за привилегировани, добри клиенти. И в същото време банките получават между 3,4 и 3,6%, ако дадат парите си в ЕЦБ. Видимо има проблем в България, големият въпрос е дали това ще се превърне в системен макроикономически проблем с различен икономически цикъл – промяна на цикъла в България. Ако това се случи, ще създаде съществен проблем на всички усилия, които прави страната за присъединяването към еврозоната.


Защо разликата в икономическия цикъл е риск пред България за еврозоната?

Синхронизацията на икономическите цикли е в основата, първото нещо, което се гледа. Ако то липсва, няма смисъл да се продължава нататък. 

Има много спекулации, които биха се породили, и сериозни въпроси за обсъждане, дали разминаването между монетарната и фискалната политика, която наблюдаваме в България, при която властите теглят в различни посоки, може да доведе до контракции в икономиката. Обикновено контракциите са дълги, плавни, но могат да бъдат в кратки периоди с големи отклонения. Нещо, което много хора в икономическите среди предвиждат, че може да се случи. Факт е, че тези разминавания, отказът от правенето на сериозни структурни реформи в икономиката, натискът на заплатите, който продължава повече от 3 години, в съчетанието с валутен борд поставят много въпроси какво може да се случи.

Евентуално развитие на криза в Западна Европа, където е основният ни пазар, може само да ускори някои процеси. Там сега има стагниране на икономиките, а в България продължава да бумти и работните заплати растат с 16 – 17% в частния сектор при 2,4 – 2,6% инфлация. И това нещо се случва системно последните 3 години, като тази година наблюдаваме ускоряване, а не забавяне на тези темпове и тенденции.

Всичко това, съчетано със системата на валутния борд, може да създаде съществени проблеми и поставя големи въпроси пред управлението на държавата. Дали на политическо ниво някой си задава тези въпроси и мисли? Тези неща започнаха да стават видими преди 5 – 6 месеца, а в икономиката структурните лагове са 7 – 8 месеца до година и половина, за да се прояви едно събитие, и невинаги проличава толкова бързо. Но според мен вече има тенденция за някои от тези негативни процеси, които допълнително биха усложнили управлението на икономиката.

Представете си една такава цикличност в икономиката нагоре-надолу колко е добра за бизнеса и за обществото като цяло. 


Според Вас как биха се проявили и кога тези рискове могат да доведат до контракция на икономиката?

Дали ще стане така, засега е спекулация. Но фактът е, че се появяват дисбаланси и смятам, че на тях трябва да има адекватен отговор, защото, ако ги оставим да се развиват, те ще се задълбочат и в един момент ще се проявят. Ако продължават да се трупат, до 2 години като нищо да има проявление. Но се надявам да бъдат адресирани по някакъв начин в икономиката или държавата да остави някои от нещата да се саморегулират, а не да допринася за задълбочаването им.


Какви мерки трябва да се предприемат?

Част от проблемите, които се трупат, идват от политиките. От една страна, във фискалната сфера системно правим дефицити, от друга, централната банка се опитва да овладее монетарния сектор и да го охлади. Това са абсолютно противоположни мерки, а най-простото е да се спазват правилата, които сме спазвали предишни години, когато не се опитвахме да откриваме топлата вода. 

В случая това, което може да прави държавата, е да спазва базовите правила – централната банка и правителството, в лицето на Министерството на финансите, да се движат в една и съща посока и това да е ясно. И политическите партии да разберат, че само със спекулации и с опити да правиш мили очички на избирателите не става, а по-скоро води до негативен резултат. Една голяма част от изпреварващото развитие на доходите е следствие на активности в Народното събрание и опити за флирт с избирателите поради стечението да имаме толкова много избори в кратък период.


Това ли е ефектът от политическата криза – липса на реформи и повсеместно повишаване на заплатите?

Да, ако щете, ние и в момента имаме ръст на заплатите и заради автоматичната индексация на доходи – нещо, което е дълбоко грешно и във всеки наръчник на добри практики пише, че не бива да го има. Ако погледнем това, което се случи в публичната сфера с доходите, почти навсякъде има индикатори, свързани с автоматично индексиране на пенсии или доходи в отделни сфери. Например за учителите – 125% от средната брутна работна заплата; за минималната работна заплата – 50% от средната. Сега въведоха в законите за МВР и за отбраната автоматична индексация за доходите, която ще влезе в сила от началото на 2025 година. По първоначални изчисления заплатите трябва да скочат с 30%, а това са двата сектора с може би най-много заети в държавата.

Системата е подпряна отдолу и едва ли се намира в най-доброто балансирано състояние. Да оставим това, че в момента освен разходите за пенсии и заплати в бюджета няма нищо. Бюджетът губи смисъла за какво е – забравя се, че не е просто да плаща заплати, електричество и сметки за коли, а за да предоставя услуги на гражданите. Сериозен разговор за реформите, които трябва да се случат, не се провежда в последните години.

Притеснявам се, че това, което описвам като тенденции и напрежението в системите и което смятам, че ще нараства, ще избие някъде. Външните причини просто биха ускорили процеса.


С двуцифрените си стойности инфлацията беше проблем преди 2 години, сега слезе до ниски нива. Доколко тя представлява пречка за присъединяването на България към еврозоната?

Високата инфлация беше свързана основно с енергийните цени, които бяха международно движени. Но ние пак продължаваме да сме по-високо в сравнение с останалите държави. Средната инфлация за последните 12 месеца в България е около 5%, а критерият за влизане в еврозоната – трите страни с най-малко поскъпване + 1,5 пр.п., е от порядъка на 3,4 – 3,5%. Тоест ние сме с процент и половина отгоре и това идва от пазара на труда и изпреварващия ръст на заплатите. Ако погледнете структурата на БВП, там няма инвестиции, износът спада, остава само потребление и това е движено от съчетанието на добри заплати едновременно с достатъчно евтин кредит.


Изпреварващият растежа на производителността ръст на заплатите няма ли да създаде проблем пред конкурентоспособността на икономиката?

Ако имаше плаващ валутен курс, няма проблем, защото икономиката се нагажда и диспропорциите в един момент биват изгорени по един или друг начин. Например, когато ръстът на доходите е нeпропорционален на ръста на производството и на износа, тогава валутният курс отива в една посока и изравнява нещата, той подпомага икономиката. Но в България поддържаме валутен борд, затова е неприемливо дори да се смята за естествено в такива времена да имаш дефицит от 3%. В България всеки дефицит над 1% застрашава стабилността на бюджета в дългосрочен план. И през следващите месеци ще бъдем принудени да направим промени в бюджета, които устойчиво да свалят дефицита под 1%. 

Сега, как тази тактика и политика се съвместява с непрекъснатото увеличаване на доходите, с изместването в структурно отношение на всички останали разходи, с това доколко ще има място за инвестиции – е въпрос към политиците.

Друг е въпросът, че много хора продължават да си мислят, че валутният борд е спасение. Аз обичам да казвам, че валутният борд не е „спасявач“, той е убиец. Механизмът на валутния борд работи по друг начин – когато не спазваш благоразумната политика, той не те предупреждава, няма механизъм, който да предотврати глупостите. В един момент, когато прекалиш, просто не знаеш кога ще се задейства примката и тя ще се затегне около шията ти. Така че всички тези процеси с дефицитите в държавния бюджет, неконтролируемия пазар на труда, разликата в политиките, това, че се променя цикличността в момента и не е една и съща с големите европейски икономики – всичко това може да доведе до много съществени проблеми. И тогава просто ще бъдем благодарни, ако можем да влезем много бързо в еврозоната, защото тя е изходът от валутния борд.


2025 г. сякаш отпада от плановете за приемане на България в еврозоната. Според Вас кога ще влезем в единната валутна зона?

Не мога да прогнозирам. Определящото е позицията на политическите сили. Дали ще продължат голяма част от политическите сили да се правят, че подкрепят този процес, а всъщност тихомълком да го саботират, нищо не правейки, не мога да преценя. Засега има всички данни от 1 януари 2026 г. да влезем в еврозоната.


В навечерието сме на поредните парламентарни избори, каква е цената на това да няма стабилно правителство?

Всъщност проблемът е, че няма разлика между служебно и редовно правителство. Редовното правителство трябва да има много по-дълъг хоризонт, неговите решения трябва да са базирани много повече на структурни реформи, така че да водят страната напред. През последните 3 години нямаме едно редовно правителство, което да е направило някаква съществена реформа. Проблемът е, че няма разлика дали е служебно правителство с късия си хоризонт и ежедневното си управление, или редовно правителство с решения, които са с хоризонт от 3 месеца.

В България правенето на дефицит през последните години изигра много лоша шега и ще създава проблеми и в бъдеще. В момента разходите в публичния сектор са с 3 – 4% от БВП по-високи, отколкото в предходните периоди. Как ще върнеш дефицитите на балансирани нива и едновременно ще поддържаш определени съотношения между капиталови и текущи разходи, а вътре в самите текущи разходи за заплати, издръжка, персонал и т.н.? Дори не говорим за ефикасност и ефективност, а чисто икономически, от гледна точка на баланса.

Ние планираме 3% дефицит и основната причина да имаме по-добри резултати е, че системата няма капацитет да усвои средствата, които се планират. Цялото увеличение на бюджета се изяжда от увеличаването на пенсии, заплати, на разходи за персонал. И единственият начин да спазиш планираното, е да имаш неизпълнение на капиталовите разходи, от типа на 40%. Това се получава през всичките тези години. 

Само че големият проблем на икономиката, който все повече хора отбелязват, е, че България се движи с много по-бавни темпове от останалите, включително и Румъния. Голямата разлика са инвестициите. Ако погледнем Индия, която е световен лидер по инвестиции като дял от БВП, през последните 6 – 7 години тя поддържа над 40% дял от БВП на брутните инвестиции в икономиката. Ние паднахме на 17 – 18%, а сме изчислявали, че ако искаме да поддържаме икономически растеж от 4 – 5%, нивото на инвестициите трябва да бъде 27 – 28% от БВП.

В момента цялата текуща политика, освен че макроикономически създаваме дисбаланси, създава и бъдещи трудности. Дори и да започнем да спазваме правилата в един последващ период, няма да е толкова лесно да се намери решение. Ще струва пари и много непопулярна политика. Като си издул балона, единственият начин е да поставиш вентил, който да изпуска парата. 


Говорейки за балон, ако излезем извън България – сривът на технологичните акции предсказва ли нова глобална финансова криза?

Пазарите имат собствена логика, светът стана такъв, че се откъснаха от основите си. От много хора слушам, че биха инвестирали в акции, т.е. очакват по-скоро печалбите на фирмите да останат достатъчно високи. 

Част от технологичните сектори са движени от политически решения. Ако вземем примера със Зелената сделка, която видимо се проваля – това, че си направил блянове, които трудно се реализират, особено в мащаба на цяла Европа, в един момент някой трябва да плати сметката. Една част от парите отидоха в посока на иновации в сферата на различните компоненти на Зелената сделка. За мен е логично със забавянето на изпълнението на Зелената сделка да има проблеми и с компаниите, които я обслужват. Най-малкото ще се промени скоростта на възвръщаемост на инвестициите.

Но смятам, че дълбока криза няма да има, като подчертавам, че не съм специалист по капиталови пазари. В икономиката продължава да има прекалено много пари и това прави нещата много непредвидими. От една страна, кризите в определени сектори заради нерационалност или непредвидимост са оправдани процеси, но от друга, когато на макрониво има прекалено много пари в една система, кризите по-скоро се замазват, отколкото реално да „изчистват оборите“ и да оздравяват системата.

Да не забравяме, че кризите са нещо естествено и полезно като пролетните води в реката. Ако не дойде силна вода да отнесе тинята, реката ще е затлачена през цялата година. Въпросът е да не се допуска кризите да нанесат големи поражения, за да може да се отскочи и да се продължи напред. Но не съм почитател на абсолютното замазване на кризата – цикличността трябва да се управлява, а не да се изглажда на всяка цена.

---

Можете да закупите списанието в павилионите на Inmedio, големите вериги бензиностанции, търговските вериги "Фантастико", "Кауфланд", "Билла" и др.