Текстът е публикуван в специалното издание „Променящите хора“ на сп. Business GlobalГ-жо Стоянова, имало ли е случай, когато всички са Ви казвали – това няма как да стане, а Вие сте продължавали напред и сте довеждали нещата до успешен край? Каква е ролята на дълбоката вътрешна убеденост на лидера за успеха на промяната?Почти всеки ден чувам „Това няма как да стане“. Понякога се съгласявам. Но за мен съгласяването означава, че просто отлагам тази идея за друг път. В повечето случаи обаче се запъвам – „Как така няма как да стане? Я да помислим как да стане“. Шегувам се със себе си, че фразата „Няма как да
Дарина Стоянова e бизнес лидер със значим принос през последните 30 години за навлизането и успеха в България на няколко големи международни компании, както и за установяването на отговорни практики в бизнес секторите, в които е работила. Тя е сред инициаторите и основателите на Асоциацията на детергентския бизнес в България, Асоциацията на храни и напитки в България, Съвета на жените в бизнеса в България. Член е на няколко български и европейски организации с важна обществена дейност, промотиращи отговорна, разнообразна и инклузивна бизнес среда. Създател е на инициативата „Училище за лидери: Вдъхнови (се)“, чиято мисия е да подпомага личностното развитие и кариерно насочване на ученици. Изпълнителен директор на „Престиж“ – една от водещите компании в хранително-вкусовата индустрия в България. Преди това е била генерален мениджър на „Хенкел Детергенти“ за България, Румъния, Молдова и Албания и президент на „Хенкел България“.
ПРЕСТИЖ е един от най-големите производители в хранително-вкусовата индустрия в България и пазарен лидер във всички категории, в които оперира – бисквити, вафли и миникейкове с марките „Траяна“, „Мираж“, „Ная“, „Хипер“, „Троя“, „Споко“, „Роден край“, „Престиж Мюсли“, „Престиж Wellness“ и „Престиж Cookies“. През последните години „Престиж“ развива успешна експортна стратегия, в резултат на която продукти с високото българско качество и марка ПРЕСТИЖ се продават в държави по целия свят. За „Престиж“ работят над 450 човека, за които повод за гордост е и високата социална ангажираност на компанията с фокус върху децата и младите хора на България, тяхното образование и активен начин на живот. стане“ ми действа като червено на бик. Започвам да се фиксирам още повече върху тази идея. Обичам нещата да са ми ясни. Да разбирам логиката им. Да откривам как ще стане. В училище любимият ми предмет беше математиката. Решавах задачи всеки ден от разни сборници и списания и не можех да оставя задача, докато не ѝ намеря решението. Ставала съм през нощта, защото ми е хрумнало решение и съм искала да го запиша. Този навик ми остана за цял живот. И сега ставам нощно време, защото ми е хрумнала идея или решение за някой проблем, по който разсъждавам.
Всяко нещо има как да стане. Може сега да не успяваме да намерим решение, но някой ден или някой друг ще го намери. Толкова е хубаво, вдъхновяващо, зареждащо да се опитваш да откриеш решението на нещо. Това е прогрес. Да случваш прогрес всеки ден, да си част от екип, който случва прогрес всеки ден, е неописуемо удовлетворяващо. Това е моята вътрешна мотивация да продължа дори когато чувам „Това няма как да стане“.
Чувам „Това няма как да стане“ не само за бизнес идеи, казуси и решения, а и по отношение на хората, на които залагам. Считам за своя отговорност да помагам на хората в екипа си да се развиват пълноценно. Имам усещане за това кой за каква роля е, в каква роля ще бъде най-успешен. Хората са като заровено съкровище. На пръв поглед може да не го разпознаеш, но ако му отделиш време, ако го полираш по правилния начин, ще заблести. Понякога се случва човек да не е на най-добрата за него позиция. Но ако заложиш на силните му страни и го поставиш на правилната позиция, той заблестява. Много често имам такива случаи и последно съвсем наскоро ми се случи. От „Няма как да стане“ се получи „Я как стана“.
Когато наемам или промотирам жена за висока мениджърска позиция, често чувам: „Ама тя е жена. И децата ѝ са малки, ще боледуват и тя ще трябва да отсъства“. Или „Децата ѝ са ученици – ще трябва да им отделя много време“. И така нататък, и така нататък. Никой никога не се интересува колко големи са децата на мъжа, когото наемам или промотирам. Опитът – и моят личен, и на всички момичета, които някога са били част от моя екип, е, че жените в бизнеса са всемогъщи в истинския смисъл на тази дума – могат всичко. Жената може да прекара пълноценна вечер със семейството си и след като всички са заспали, да направи най-перфектната презентация за срещата на следващия ден. С колежка се срещнахме на летището рано сутринта за поредната командировка. Преди това беше успяла да свали температурата на детето, да простре дрехите от пералнята и да приготви нещо за хапване... Мога да ви разказвам подобни случки от практиката ми с жени до безкрай. Който и да ми казва „Рискуваш да вземеш жена за тази позиция“, винаги ще се доверя на своя опит, своята интуиция и ще заложа на жената. Защото зная, че тя може. Тя може да решава комплексни задачи, да взема разумни и важни решения, да бъде емпатичен колега и ръководител, дори когато самата тя е под тотален стрес и е затрупана с проблеми. Тя няма да се оплаче, че ѝ е тежко. Под крехката ѝ фигура се крие най-великият тежкоатлет. Зад перфектната ѝ визия е краткият сън и цялата домакинска работа, която е свършила, преди да тръгне за работа.
Преди време променихте индустрията, в която работите. Кое Ви води от успех към успех и в „Престиж?“ Кои са промените, с които най-силно се гордеете, които продължават да Ви вълнуват и вдъхновяват?Успехът в бизнеса зависи изцяло от хората. Основната ми грижа са хората, екипът на „Престиж“. Да създадеш екип, не е нещо, което свършваш и после береш плодовете. То е ежедневно усилие, ежедневна грижа за мен. Всеки човек в екипа и екипът като един цял организъм живее собствен живот. Едно от нещата, с които се гордея най-много, е, че изградих силен мениджмънт екип в компанията. Много е трудно да съчетаеш хора, които са едновременно и експерти, и отворени за промяна. И силни характери, и работещи добре в екип. И креативни, но и целенасочени и постигащи резултат.
Гордея се с това, че създаваме продукти с изключително високо качество. Вниманието, което влагаме в разработването на възможно най-добрия вкус с възможно най-добрите суровини. Мотивира ни обичта на българите към нашите продукти и се чувстваме изключително отговорни винаги да сме на нивото на техните очаквания и дори да дадем повече. Доверието на нашите потребители е наш стимул. Вярвам в силата на фирмената култура, в духа на екипа, на споделените ценности. Но не вярвам на някакви думички, написани на стената. Ако ценностите не са такива, че всеки да ги разбира, да може да ги използва в ежедневието си, в ежедневните си решения, те остават само това – някакви думички, написани на стената, които с времето дори не забелязваме. В „Престиж“ ежедневно имаме повод да си кажем в разговор: „От всеки от нас зависи да ставаме все по-добри в това, което правим, и да градим доверие“. И в това са нашите ценности. Всеки да чувства, че има личен принос, че от него зависи да печелим доверието на всеки наш клиент, с всеки наш продукт, с всяко телефонно обаждане, с всяко нещо, което правим. Учим се и от успехите, и от грешките си, за да може утре да сме малко по-добри от днес. Всеки е експерт в това, което прави, но търси какво може да научи, какво може да направи по по-добър начин.
Чрез продуктите си стигате до стотици хиляди българи. Мислите ли често за тях? Какво се стремите да им кажете и покажете? Как може хората да станат най-важни във всяка дейност?Всъщност стигаме не до стотици, а до милиони българи. Мислим за нашите потребители постоянно. Ежедневно, ежеминутно, във всяко нещо, което правим. Това, което правим, има смисъл само ако нашите потребители го харесват. Постоянно проучваме и измерваме какво и колко харесват потребителите. Имаме си вътрешни критерии и ако даден продукт не достигне тази оценка, дори и да е по-добре оценен от всички останали конкурентни продукти, може да не бъде пуснат на пазара. Понякога един вкус ни отнема една година да постигнем перфектност във всяко отношение, за да го пуснем на пазара.
Всеки вторник лично прочитам и обсъждам с екипа всеки отзив от потребител, който сме получили за наши продукти – и положителни, и критики, и предложения.
В „Престиж“ правим продукти за всеки българин, за всяко време на деня. Искам да бъдем еталон за качество и вкус, гаранция, че към който и продукт на „Престиж“ да посегнеш, няма да останеш разочарован от вкуса и качеството. Това се усеща от нашите потребители. Произведените от „Престиж“ са най-често консумираните бисквити, вафли и сухи пасти в България. Продукти с българското качество на „Престиж“ вече се продават успешно в над 35 държави по света. За мен и за целия ни екип това е изключително удовлетворяващо.
Промените винаги оставят следа – понякога малка, друг път като магистрала. Каква следа се стремите да оставяте с продуктите, които произвеждате, хората, които ръководите, пазарите, на които стъпвате?Искам да правим добри неща. Всичко, което правим, да го правим по добър и устойчив начин. Да оставяме положителна следа. И с продуктите, които създаваме. И с посланията на нашите марки. И с примера за обществена и социална отговорност на нашата компания. И с партньорствата. И с отношението към нашите служители и техните семейства. Искам да бъдем пример, на който другите да искат да подражават.
Как откривате новите възможности? Надгражда ли интуицията анализа на точните данни при вземането на важни бизнес решения?Откривам нови възможности навсякъде. Има толкова много неща, които ми се иска да правим още по-ефективно, още по-добре. Аз постоянно мисля за „Престиж“, за работата, за екипа, за продуктите, за структурата, за процесите. Обсъждам с екипа ми, с клиенти и партньори. Чета много професионална литература, следя публикации в индустрията ни, правя свои рисърчи по различни теми, консултирам се с експерти. Но ми хрумват нови идеи и от съвсем различни източници, ситуации и поводи. Когато видя или чуя нещо интересно от съвсем друга сфера, веднага започвам да мисля това как може да се приложи при нас. Добрите идеи ни дебнат отвсякъде.
Какво казвате на всички, които се страхуват от промяната, как ги окуражавате и увличате?Ново от „Престиж“ и ключови проекти
PRESTIGE WELLNESS
Растящото внимание към здравословното хранене сред потребителите представи възможност за иновации за нас като производител. Поехме по този път, като изследвахме по-здравословни алтернативи, без да правим компромис с отличния вкус, който определя нашите продукти. PRESTIGE WELLNESS е продуктова серия бисквити и вафли без добавена захар. В отговор на вкусовите предпочитания на нашите потребители за заместител на захарта използваме естествените подсладители стевия и малтитол. Продуктите от серията са подходящи и за диабетици.
Разширихме портфолиото си и с нова единично опакована вафла – перфектния избор за удобство и вкус през целия ден.
БЪЛГАРИЯ ЗА СПОДЕЛЯНЕ
В „Престиж“ вярваме, че когато нещо е добро, то трябва да се споделя. Затова любимите на поколения бисквити ПРЕСТИЖ сега са в лимитирана метална кутия, която ни напомня колко сме горди да сме българи. „България за споделяне“ е празник на вкуса и на богатото наследство на нашата страна. Отвъд вкуса и културното значение, решението ни да опаковаме това лимитирано издание в метална кутия с възможност за повторно използване отразява и нашата ангажираност към устойчивото развитие.Мисля, че е нормално човек да се страхува от промяната, да не желае да напусне позната територия и да скочи в неизвестното. Опитът ми е показал, че за хората е важно да разберат защо го правят. Затова обяснявам защо искаме да предприемем промяната, давам време на хората да свикнат и да осмислят идеята. Показвам им, че виждам техните притеснения, зачитам и вземам под внимание тяхното мнение. Обсъждам как те ще бъдат част от тази промяна и как новото ще допринесе за тях, за тяхното развитие и за успеха на това, което те правят. Поемам отговорността, когато те се страхуват да го направят, или ако нещо се обърка. Когато промяната е успешна, не си приписвам успеха – той е на моя екип. С времето и опита хората се научават да приемат по-лесно и по-бързо промяната, дори да бъдат двигатели и инициатори на промяната. И това пък е моята награда.
Все повече се убеждаваме в смисъла на ученето през целия живот, да получаваме още дипломи и да усвояваме нови професии. И мнозина си казват – сега, ако бях по-млад, тогава щях да направя друго. Можем ли по този начин да променяме и миналото си, сякаш отрязваме стъблото на порасналото растение, откъдето искаме, и се появява ново разклонение?Това е много хубав въпрос и много интересно сравнение. В двора ни имаме няколко стари дръвчета, които с времето бяха станали доста безформени. Мъжът ми подряза клоните им по начин, по който си мислех, че никога повече няма да пораснат нови. Бях му сърдита няколко дни. Още на следващия сезон обаче тези дръвчета оформиха най-прекрасните коронки, които някога съм виждала. Никога не е късно да започнеш нещо ново, да придобиеш нови умения. Новото начинание ще дойде на мястото на старото като нова корона на дървото, заместила старата, която е позагубила своята форма, предназначение и атрактивност, ще даде нов живот и смисъл.
Имам приятелка, която е компютърен специалист, но рисува прекрасно и от години мечтаеше да стане интериорен дизайнер. Върна се в университета, сега се дипломира и ще се отдаде изцяло на новата професия. Възхищавам се на хора като нея. Човек не бива да се страхува да следва мечтите си и да остави добре платената си работа, за да прави това, което го кара да се чувства щастлив.
Вярвам, че човек трябва да намира смисъл и радост в това, което прави, докато е жив. Няма възраст, след която не ти е позволено да учиш нови неща, да започваш нови начинания.
Песимистите обикновено са прави, оптимистите променят света. Какво Вие искате да промените в света?Мисля, че е по-лесно да бъдеш песимист. Ще ви дам елементарен пример – под която и статия да прочетете коментарите, ще видите, че негативните са в пъти повече от позитивните. Някак по-лесно, пък и по-яко е да си песимист. Изглеждаш много живял, много видял, по-умен някак си. А оптимистите – наивници, ще има да учат още. Едни такива, хвърчат във въздуха. Независимо от всичко обаче аз избирам да бъда оптимист. Избирам да вярвам в приказките с добър край, там, където доброто винаги побеждава. Стремя се да правя положителни неща и извън компанията, която управлявам. Работя за установяването на добри и отговорни практики в бизнеса в България, за повишаване на атрактивността на нашия сектор за млади хора, за подпомагане на жени в бизнеса и създаването на разнообразна работна среда, помагам със съвети на млади хора със стартъпи или трансформиращи бизнеса си, подкрепям личностното развитие и кариерно ориентиране на ученици.
Какво още могат да направят бизнес лидерите, а и всички ние, за да се ускорят промените в България? За каква промяна в България мечтаете?Мечтая си за просперираща България. Мечтая си за позитивна, добронамерена и интелигентна среда. Мечтая си за България, в която да правиш далавери, не те прави да изглеждаш умен и готин, а престъпник. Мечтая си за България, в която не се присмиваме на добре образованите, нито пък казваме „учи, за да не работиш“. Мечтая си за България, в която майките на болните деца не трябва да строят барикади, за да бъдат чути. Мечтая си за България, в която различните не трябва да се крият. За страна, в която всички деца получават добро образование и възпитание. Случва ми се да кажа колко ми харесва, че хората някъде в чужбина са много възпитани и мили, и да чуя в отговор „Ама те се преструват и въобще не са искрени“. Ами добре, хайде и ние да се преструваме на възпитани и добронамерени, защото откровената простащина и грубост не води до нищо добро.
Всичко е в нашите ръце. Дотогава, докато казваме „То не зависи от нас“, наистина няма да зависи. Всъщност само от нас зависи. В каква държава искаме да живеем? В каква държава искаме да живеят нашите деца и внуци? Нека всеки българин да помисли за няколко неща, които самият той може да направи, и да ги направи. Сега. Няма малки добрини. Ако всеки направи по нещо добро, ще стане лавина, могъща сила от добри неща и това ще промени България.
Нали си спомняте приказката за Неволята на Ран Босилек – за двете момчета, дето викали неволята да им поправи колата, а пък тя, като не дошла, взели че си я поправили сами. Добър урок дал бащата на своите синове. Време е и ние да си научим урока – никой няма да дойде да ни поправи страната, ако ние не запретнем ръкави и си я поправим сами.
Можете да закупите списанието в павилионите на Inmedio, големите вериги бензиностанции, търговските вериги "Фантастико", "Кауфланд", "Билла" и др. 
.jpg)
