Хайде, направи го сега. Ти можеш!

Текстът е публикуван в специалното издание „Променящите хора“ на сп. Business Global.

Автор: Галина Нанкинска

Един много мъдър човек, преди вече доста години, ми каза: „Аз реалността я знам, хайде да видим как можем да я променим!“.  Това изречение винаги изниква в съзнанието ми, когато започна да се оправдавам и да си измислям извинения, а повярвайте ми, много съм добра в това.

В корпоративния свят съм участвала в много промени, моят дух обича свободата и независимо от позицията, която съм заемала или заемам, аз съм от хората, които създават промяната, измислят я, въвеждат я, запалват хората да я следват и това често ме обгражда с дългосрочни приятелства. Каквото е човек отвътре, това излиза навън. Да можеш да
 
чуваш, чувстваш и променяш човека отвътре, за мен това е много ценно.

Вярвам, че всеки знае какво не е направил, за да не постига това, което иска, и знае какво трябва да направи, за да го постигне. Просто трябва кураж, за да го признае пред себе си. Трябва кураж, за да започне. И трябва много кураж и дисциплина, за да превърне това, което трябва да прави, в навик. А какво правят навиците за нас? Превръщат трудните неща в лесни. Посланието, което съм си взела от книгата „Атомни навици“ на Джеймс Клиър, е, че за да превърнеш един

навик лесно в навик, трябва той да ти носи удовлетворение, да го обвържеш с малка награда лично за теб.

Преди аз се страхувах от промяната, но имам една книга – „Рискът: новата сигурност“ на Ранди Гейдж, от която съм научила, че промяната е най-сигурното нещо. И щом е сигурно, то така или иначе ще се случи, тогава защо да не го приема, а защо пък да не заобичам промяната. Тя така и така ще се случи, така че, ако я приемам, ако я обичам, ако я допускам, това може да ми носи само ползи.

Ако не я приема, ако не я допусна, тя пак ще се случи, но това не може да ми донесе ползи. Аз

избирам. И колкото по-дълбоко осъзнавам, че което и да избера, аз съм го избрала, толкова по-добре разбирам този избор къде ме отвежда. Защото обстоятелствата са едни и същи – моят избор, моята отговорност определя как ще постъпя.

И така, от години на моето огледало стои изписана една мисъл: „Действието лекува страха“. Чух я в лекция на невероятна жена, постигнала огромни бизнес успехи. Аз бих казала: „Действието обича страха“. Защо ли? Ами защото тази интерпретация ме кара да действам. Няма промяна без действие, няма действие без вяра.

Вярата предхожда действията. Представете си какви невероятни постижения може да има човек, ако осъзнае, че вярата предхожда действието? Ти какво би постигнал, ако вярваше, че това, което искаш, може да се случи? Какво би направил в този момент? Какво би направил утре? Ами хайде – направи го. Сега. Ти можеш!Средата води до промяна

Всяка среда има принципи и ценности, които да провокират промяна. Въпросът е дали я използваш, за да се промениш, или тя те използва, за да те промени. Мисля, че и двете са верни, и двете са възможни. Ако ти си част от силна среда, заобиколен от хора с амбиция за по-добър живот, и ти с действия и вяра ще се превърнеш в такъв човек. Ако средата е силна, а ти завиждаш, мислиш, а не действаш, средата ще те завладее и смачка. Една и съща среда, едни и същи обстоятелства – ти можеш да разгърнеш потенциала си за развитие, или можеш да деградираш. В твоите, в моите ръце е силата на избора в каква среда ще стоиш, каква среда ще те формира.В книгата си “5-секундното правило“ Мел Робинс пише „5, 4, 3, 2, 1 – Старт! Ставаш и действаш!“. Факт е, че често се спираме, вместо да направим крачка напред. Този универсален метод може да те задейства да станеш и да действаш. Защото тайната не е в знанието какво да направиш, а в това да започнеш да го правиш. Проучванията, които е анализирала авторката, са показали, че дори когато имаме добро намерение, добра възможност, нашето колебание в рамките на тези 5 секунди обикновено ни спира да направим крачката. А действието ще ни доведе до успех, защото имаме

шанс да превърнем тези 5 секунди в катализатор за успех. Когато ми е трудно, винаги избирам действието – да правя нещо или просто да ходя. Или да подскачам вкъщи... Винаги е по-добре от това да легна и да мисля. Но когато мислите напират в главата ми, аз започвам да си повтарям – винаги има начин, винаги има начин. И това ми дава сила, невидима сила, която ми посочва начина.

Истината понякога е тъжна, понякога объркваща. Моята истина, е че само човек, който

заобича промяната, който допусне промяната, може да се развива и да става по-добра версия на себе си.

Самосаботажът е удобен и опасен. Да вярвам в лесното, в познатото, в удобното? Много хора, включително и аз, избират познатото, избираме го дори когато е трудно, неприятно, неудовлетворяващо. Просто защото си ни е познато. И в този момент са ми казвали: „Ти си в комфортната си зона“. А аз се борех да обяснявам колко некомфортно ми е в уж в „комфортната ми зона“. Промяната започна, когато разбрах, че са били прави. Защото аз сама избирах да остана в този „некомфорт“. Само когато допуснеш, когато приемеш това, което правиш, без да му се съпротивляваш, може да се промениш. Това, което ми помогна и ми помага всеки ден, е

средата. Средата води до промяна, макар тя да не може да промени човека отвътре. Но всяка среда има принципи и ценности, които да провокират промяна. Въпросът е дали я използваш, за да се промениш, или тя те използва, за да те промени. Мисля, че и двете са верни, и двете са възможни. Ако ти си част от силна среда, заобиколен от хора с амбиция за по-добър живот, и ти с действия и вяра ще се превърнеш в такъв човек. Ако средата е силна, а ти завиждаш, мислиш, а не действаш, средата ще те завладее и смачка. Една и съща среда, едни и същи обстоятелства – ти можеш да разгърнеш потенциала си за развитие, или можеш да деградираш. В твоите, в моите ръце е силата на избора в каква среда ще стоиш, каква среда ще те формира. Просто е, заобичай промяната.

Участвала съм и продължавам да участвам във внедряване на

процеси на работа и за внедряване на софтуерни решения. И така често се озовавам в ядрото на промените. Винаги избирам да работя с хора, за хора, обожавам да съм заобиколена от хора, с които да общувам и да си комуникирам.  Винаги има „човек на промяната“ вътре в организацията и го откривам. Невинаги този човек е ръководител на процеса, но винаги има такъв човек.

Той реализира промяната, а аз съм някъде там, помагам, окуражавам, поддържам визията, голямата картина жива. Срещите, които провеждам, стартират с голямата

картина, да, неизбежно, после влизам в детайла. Но усетя ли колебание в хората, отново обрисувам с думи защо правим тази промяна, как стигнахме до нея, какво ще постигнем след нея. Воденето на хора по време на промяна е огромна отговорност. Но знаейки, че помагам, вярата ми, че това, което правя, ще доведе до желаните ползи, ми дава силата да нося тази отговорност.

Знам, че има и много намерения за промяна, които завършват с провал. Според мен човекът, който води промяната, изпуска фокуса върху

защо. Със защо се започва, със защо се живее в процеса на промяната. Със защо се празнува успехът.

И моят опит ми доказва, че промяната се прави с хора, не следваш просто стъпки в процеса, хората са важни.

Стартирах управлението на водене на процеси по промяна в корпоративния свят, като подпомагах работата на един външен консултант, жена. Тя беше моят ментор, приятел, идол,

пример. Възхищавах ѝ се всеки ден. Тогава моят вътрешен глас ме караше да изпадам в паника, ако нещо не е докрай прецизно и готово за представяне, а трябва да се прави и да проведем поредната среща. А тя ми казваше: „Галя, усмихвай се двойно повече“. Усмивката създава приятелства, усмивката те държи искрен и открит,

усмивката помага да изчезнат страховете, умът да се избистри и ти да намериш вярната посока в промяната. Спазвам този принцип всеки ден и до днес.

Общувам с много хора. Вярвам, че съумявам да запазя скромността си по време на процесите за промяна. В живота на промените има още една тайна и тя се нарича его. Много деликатна и трудна тема, но съм я облякла в едно просто изречение – аз ли управлявам егото си, или то мен управлява. Това ми помага да се самопроверявам и саморегулирам. За мен скромността е свята сила, макар често хората да мислят обратното.

Можете да закупите списанието в павилионите на Inmedio, големите вериги бензиностанции, търговските вериги "Фантастико", "Кауфланд", "Била" и др.