Изкушението, наречено власт

Текстът е публикуван в бр. 8 (48) на списание Business Global

Във всеки брой на BGLOBAL сверяваме часовниците си с мениджърите на водещи компании по важни за българското общество и икономика теми. Водени сме от разбирането, че това са хората, които са в основата на развитието на страната и техният глас трябва да се чува по-често.

Този месец им зададохме по-различен от обичайните въпроси, с които измерваме икономическата „температура“. И той е:

Какви политици бихте искали да видите начело на държавата?

В ситуация на почти 4-годишна невъзможност да се състави стабилно управленско мнозинство в България, потърсихме мнението на хората, които създават националното богатство – те да очертаят профила на политиците, които могат да ускорят просперитета на българското общество, а не да пречат на този процес. Следва мнението на Петър Торнев:


В свят, където властта е опияняващ еликсир и подхлъзва егото в крайности, нека си представим, че бихме могли да избираме политици, които са надпартийни и неподкупни. Звучи като утопична фантазия. Все пак, ако ще мечтаем, да го направим с размах и въжделения за общество, което вярва във върховенството на закона.  Петър Торнев e управляващ директор на Технологичния център на „Аксенчър“ в България. Работи в IT сферата близо 20 години. Зaвършил е компютърни системи и технологии в Техническия университет – Варна. Става възпитаник на Harvard Business School, след като завършва програмата за Leadership Development през 2015 г. През 2020 г. завършва EMBA в Американския университет в България. Член е на УС на бизнес асоциацията AIBEST и на BCNL (български център  за нестопанско право). Aктивно се занимава с трансформация и усъвършенстване на лидерския потенциал и образование в България. Допринася за развитието на стратегии и иновативни решения в облачните технологии, киберсигурността, онлайн търговията, мениджмънта, както и за прилагането на политики, свързани с културното, възрастовото и половото разнообразие в компаниите.

Да открием индивиди, стремящи се към формиране на политики, подпомагащи общото благо, а не само това на избрани групи или партии.

Добре е да започнем от образованието и компетентността – нека не артикулираме постоянно на празен ход тези две думи, а да потърсим тяхното реално проявление и формат в бъдещите политици. Да съзрем компетентните в сферата, в която трябва да се изявяват, базирано на солидни знания и умения, придобити чрез образование и практически опит. Личности, контролиращи реториката си, владеещи чужди езици, с притежание на така важния усет и адаптивност при работа с хора, което да ги постави веднага  като органични партньори на всяка трибуна.

Какво значи да си лидер, какви са прийомите, с които създаваш визия, която хората следват?!

Пътят, който извървява една изявена личност с прогресивни идеи до ярка политическа фигура, е доста дълъг особено в съвременното плуралистично общество. Преди всичко търсим  достъпни лидери, обединяващи хората около общи цели, водещи към прогрес и устойчиво надграждане на вече работещи конструкции и решения. Такива, създаващи автентични връзки с електората и неговите нужди.

Защо да разрушаваме всичко направено от предходните, когато можем просто да го подобрим и надградим, анализирайки недостатъците, въвеждайки иновации?! Жонгльорският похват да се оправдаваме с предходната власт печели  време, но не говори за далновидност и не е съзидателен. Точно както в бизнеса – ако не можем да капитализираме върху постигнатия ресурс, като усъвършенстваме или променяме стратегията, без оправдания с миналото, не сме успешни. 

Акцентирам върху етиката и усещането за съпричастност и търся така забравените ясни признаци за добродетели – важни предпоставки за честност, прозрачност и толерантност в управлението. Важно е политиците да показват уважение към всички нас и да създават условия за диалог и сътрудничество – фундаменти за изграждането на една стабилна и справедлива държава, вместо да разделят и противопоставят. 

Желаните политици следва да не използват властта като платформа за лични облаги и инструмент за конформизъм. Редно е да създават платформа за реални промени, базирани на обществените нужди, а не на лични интереси. Така естествено произлизат прозрачността и отчетността като ключови качества. Едва когато имаме конкретно достояние какво се случва зад кулисите и постигнатите резултати, можем да имаме доверие в тези, които ни управляват и поемат отговорност за действията си.

Нека не забравяме смелостта – рядкото качество, чрез което отстояваме справедливостта като изконна необходимост; като създаваме закони и реформи, които невинаги са удобни, но са нужни за дългосрочния прогрес на общество с устойчиви държавни процеси. Прилагане на закони срещу корупционните практики на всички нива и конкретни строги санкции, без толерантност или имунитет за политиците.

На този етап на развитие на човечеството, когато приоритет е приемането на различията, ние се намираме в преломен исторически момент. За политиците е трудно да създадат координатна система за толерантност и разбиране, независимо дали става дума за етническа принадлежност, религия, сексуалност, или нестандартно мислене. Ние самите носим тази отговорност, като заявяваме ясно позициите си, аргументираме нуждите си и не ги използваме като лост за емоционален натиск. Там именно търся техния подход, такт, финес и самоирония в комуникацията, които вдъхват уважение и доверие, и импулс да се следва примерът им.

Добрите маниери, чувството за мярка и личния стил няма да поставям на фокус, защото ги отнасям като задължения и атрибути по подразбиране, особено когато информационното поле е огромно и достъпно за всички ни. Нито ще акцентирам върху морала, защото това е вече голяма общочовешка тема, свързана с дефицитите в нашето общество, за която трябва отделна статия.

Ще си пожелая само показният лукс да не ги изкушава като легитимация за успех и просперитет или да е задължителен атрибут на позицията им. Именно мярката и добрият вкус в личния живот са също толкова важни, колкото и компетентността в управлението.

Важно е да се преборят с предизвикателството, да са „непопулярни“, но справедливи. Да видим ярки личности, които са готови да поемат отговорност за действията си, да създават процъфтяващо общество и да оставят градивна следа за следващите поколения.