Тайната на здравето и дълголетието? Обичайте приятелите си!

Текстът е публикуван в бр. 8 (48) на сп. Business Global.

Приятелският и социален кръг, който сте създали около себе си, вероятно влияе на здравето и благосъстоянието ви точно толкова, колкото редовното спортуване. Твърди го Дейвид Робсън в новата си книга за човешките взаимоотношения The Laws of Connection: The Scientific Secrets of Building a Strong Social Network („Законите на свързването: Научните тайни за изграждане на силна социална мрежа“), откъс от която бе публикуван в Би Си. Робсън изследва подробно научните доказателства и причини как начините, по които се свързваме с близките си, оказват влияние върху здравето ни. Предлагаме ви част от него, като следващите редове може да ви изненадат.  

Новите проучвания върху благосъстоянието и дълголетието обръщат все повече внимание на качеството на взаимоотношенията ни. И се трупат все повече доказателства, че хората с процъфтяващи социални мрежи са много по-здрави от тези, които се чувстват самотни и изолирани.

Взаимодействието ни с другите играе толкова важна роля за  дълголетието ни, че Световната здравна организация наскоро създаде нова комисия за социалните връзки, обявявайки ги за  „глобален здравен приоритет“.

Може би сте леко скептично настроени към тези твърдения и към мистериозните механизми, които се предполага, че обвързват физическото ни благополучие с качеството на нашите взаимоотношения. Но изследванията върху „биопсихосоциалния“ модел на здравето се развиват вече от десетилетия. Докато проучвах научните данни за книгата си „Законите на свързването“, открих, че приятелствата ни могат да повлияят на всичко – от силата на имунната ни система до шансовете ни да умрем от сърдечносъдово заболяване.

Изводите от тези изследвания са ясни: ако искаме да живеем дълго и в добро здраве, трябва да приемем за приоритет хората около нас.

Проучванията започват през 1960-те

Корените на науката по темата могат да бъдат проследени до началото на 60-те години на миналия век. Тогава Лестър Бреслоу от Департамента по обществено здраве на щата Калифорния се заема с амбициозен проект за определяне на навиците и поведението, които водят до по-голямо дълголетие. За проучването си той набира близо 7000 участници от околностите на окръг Аламеда. С помощта на подробни въпросници Бреслоу съставя изключително подробна картина на начина им на живот, а след това проследява благосъстоянието им през следващите години.

В продължение на едно десетилетие екипът на Бреслоу определя много от факторите, които в момента всички знаем, че са от съществено значение за доброто здраве: не пушете; пийте умерено; спете по седем-осем часа на денонощие; спортувайте; избягвайте междинните похапвания; поддържайте умерено тегло; закусвайте. По онова време откритията са толкова поразителни, че когато колегите му представят резултатите, той смята, че си правят шега. А в момента те са в основата на повечето препоръки за общественото здраве.

Изследванията обаче продължават и до 1979 г. двама от колегите на Бреслоу – Лиза Беркман и С. Леонард Сайм, откриват осми фактор, който влияе върху дълголетието на хората – социалните връзки. Оказва се, че вероятността да умрат по-рано е средно наполовина по-малка при хората с голям брой връзки, отколкото при тези с по-малко. Резултатът се запазва дори след като са контролирани фактори като социално-икономически статус и здравословно състояние на хората, както и консумация на цигари, физически упражнения и диета.

При задълбочаване на изследването стана ясно, че всички видове взаимоотношения са от значение, но някои са по-важни от други. Чувството за връзка със съпрузи и близки приятели осигурява най-голяма защита, но дори случайните познанства в църквата или в клуба по боулинг помагат да се отдалечи смъртта. 

Смелостта на това твърдение може да обясни защо първоначално то е пренебрегнато в препоръките за обществено здраве. Учените бяха свикнали да разглеждат тялото като машина, до голяма степен отделена от психическото състояние и социалната среда. Но от тогава насам обширни изследвания потвърждават, че взаимоотношенията и самотата влияят на податливостта ни към много различни заболявания.

За какво става дума? 

Социалната подкрепа може да засили имунната ви система и например да ви предпази от инфекции. През 90-те години на миналия век Шелдън Коен от университета „Карнеги Мелън“ в САЩ моли 276 души да дадат пълна информация за своите социални връзки. Те са изследвани за съществуващи инфекции, след което са поставени под карантина и помолени да вдишат водни капки, съдържащи риновирус, който причинява кашлица. През следващите пет дни много от участниците развиват симптоми, но това се случва значително по-малко с хората с голям и разнообразен набор от социални връзки. Всъщност при хората с най-ниски нива на взаимоотношения рискът от развитие на настинка е три до четири пъти по-висок, отколкото при тези с по-широки мрежи от семейство, приятели, колеги и познати.

Всеки добър учен винаги трябва да обмисли дали няма други фактори, които да обясняват получените резултати. В случая е разумно да се предположи, че самотните хора може би са по-малко здрави и активни, например, ако прекарват по-малко време навън с приятели и семейство. Както обаче откриват и Беркман, и Сайм, резултатите се запазват дори след като изследователите отчитат всички тези фактори. Размерът на ефекта значително надвишава ползите от употребата на хранителни добавки и витамини – друго нещо, с което можем да подсилим имунната си система.

Укрепването на здравето с взаимоотношенията ни се разпростира и върху риска от хронични заболявания, които променят живота ни, като например диабет тип 2. Той се появява, когато панкреасът спре да произвежда достатъчно инсулин, а клетките престанат да реагират на инсулина, който се движи в кръвта – и двете пречат на разграждането на кръвната захар. Фактори като затлъстяване могат да допринесат за появата на диабет, но изглежда, че същото се отнася и за качеството на социалните връзки. Изследване, проведено сред 4000 участници в продължително проучване на стареенето във Великобритания, установи, че по-високият резултат по скалата на Калифорнийския университет в Лос Анджелис за самотата – въпросник, който учените използват за измерване на социалните връзки, предсказва появата на диабет тип 2 през следващото десетилетие. Съществуват дори признаци, че хората с по-силни социални връзки имат по-малък риск от развитие на болестта на Алцхаймер и други форми на деменция.

Най-силните доказателства обаче се отнасят до сърдечносъдовите заболявания. Мащабни проучвания, проследяващи здравето на десетки хиляди хора в продължение на много години, многократно подчертават връзката. Тя се проявява както в най-ранните етапи – хората с лоши социални взаимоотношения са по-склонни да развият хипертония, така и при най-лошите последици – самотата увеличава риска от инфаркт, стенокардия или инсулт с около 30%.

За да определи цялостното значение на социалния фактор за здравето, Джулиан Холт-Лунстад, психолог от университета „Бригам Йънг“ в щата Юта, обобщава резултатите от 148 проучвания. Те обхващат общо 300 000 участници и разглеждат ползите от социалната интеграция и опасността от социалното откъсване. Тя сравнява последиците от самотата с рисковете от различни други фактори, свързани с начина на живот, включително тютюнопушене, пиене на алкохол, спорт и физическа активност, индекс на телесна маса, замърсяване на въздуха и прием на лекарства за контрол на кръвното налягане.

Резултатите, публикувани през 2010 г., са поразителни: Холт-Лунстад установява, че размерът и качеството на социалните взаимоотношения на хората са равни или превъзхождат почти всички други фактори, определящи смъртността. Колкото повече хората се чувстват подкрепяни от околните, толкова по-добро е здравето им и толкова по-малка е вероятността да умрат по-рано. Като цяло социалните връзки – или липсата им – играят по-голяма роля за здравето, отколкото консумацията на алкохол, физическите упражнения, индексът на телесна маса и замърсяването на въздуха. Единствено въздействието на тютюнопушенето се доближава до това на социалните връзки.

Корелация или причинно-следствена връзка?

Това изследване се сблъска с критики. За да се докаже по безспорен начин причинно-следствената връзка между един фактор от начина на живот и цялостното дълголетие, е необходимо да се проведе контролиран експеримент, при който хората да бъдат разпределени на случаен принцип в различни условия. По този начин се тестват нови лекарства – едни приемат хапче, а други плацебо, след което се записват различните резултати. В този случай ще трябва да разпределите някои хора в условия на самота, като ги лишите от приятелства, докато на други да дадете готова социална мрежа, пълна с любящи хора. Очевидно е, че това е съмнително от етична гледна точка и практически невъзможно да се направи – факт, който кара някои да се съмняват дали видимите ефекти на взаимоотношенията са реални и значими. Критиците предполагат, че учените може да са пропуснали някакъв смущаващ фактор, който създава илюзия за връзка между социалния ни живот и здравето и дълголетието ни.

Този аргумент обаче не е чак толкова силен, колкото изглежда, тъй като Холт-Лунстад наскоро се аргументира в преглед на изследването си. В края на краищата не можем да проведем рандомизирани експерименти върху хора, за да докажем опасността от тютюнопушенето, което съкращава живота – от етична гледна точка би било още по-проблематично, но малко учени днес биха отрекли факта, че едното причинява другото. Това е така, защото учените разполагат с други критерии – известни като „насоки на Брадфорд Хил“, за доказване на причинно-следствената връзка между начина на живот и дадено заболяване.

Холт-Лунстад изтъква, че при дългосрочни проучвания като изследването в Аламеда например учените могат да търсят „времева връзка“ – дали изборът на начин на живот на даден човек предхожда развитието на болестта. В този случай последователността е много ясна: хората са съобщили за своята самота много преди да развият лошото си здраве. Учените могат да търсят и „връзка доза-отговор“ – дали по-голямото излагане на предложения фактор на начина на живот води до по-голям риск. Отново се наблюдава ясна закономерност – човек, който е напълно изолиран, е по-вероятно да страда от по-лошо здраве, отколкото някой, който от време на време е самотен, който пък на свой ред страда от повече заболявания, отколкото човек, който има активен социален кръг.

Можете също така да проверите дали констатациите са последователни за различни групи от населението и при използване на различни видове измервания. Ако ефектите са установени само в една малка извадка или ако се проявяват само при разглеждане на един въпросник за самотата, с право бихте били скептични. Но случаят не е такъв. Повишаването на социалното здраве вече е документирано по целия свят, казва Холт-Лунстад, като са използвани множество методи за количествено определяне на социалните връзки на хората. Независимо дали става въпрос за субективни усещания или за обективни факти, като например семейното положение на човека или точния брой срещи с познати всеки месец, моделът остава един и същ. Можем дори да наблюдаваме паралелни ефекти при други социални видове, като делфини, бабуини чакма и макаци резус – колкото по-интегриран е един индивид в своята група, толкова по-голяма е неговата продължителност на живота.

В числа 

За да разберем как и защо силата на социалните ни връзки може да повлияе в такава степен на здравето ни, да се върнем и разгледаме нашата еволюция. Когато първите хора се адаптират към живота в по-големи групи, всичко – от набавянето на храна до защитата от хищници, зависи от взаимоотношенията между тях. Загубата на отношенията с другите би ги изложила на опасност от глад, болести и наранявания.

В резултат мозъкът и тялото е възможно да са еволюирали така, че да тълкуват социалната изолация като сериозна заплаха. И може би това е причината да изпитваме мъка, когато сме самотни и откъснати от обществото. По същия начин, по който физическата болка ни предупреждава да потърсим сигурност и да се погрижим за раните си, социалната болка може да е еволюирала, за да ни кара да избягваме враждебността и да възстановяваме  положителните си взаимоотношения.

Чувството на отхвърляне или уединението също предизвикват каскада от физиологични реакции. В еволюционното ни минало те трябва да предпазват ранните хора от непосредствената опасност, произтичаща от изолацията, като например нападения от хищници или врагове. Мозъкът задейства освобождаването на норепинефрин и кортизол – хормони, които поддържат съзнанието нащрек за заплахи и подготвят тялото за агресия. Междувременно имунната система започва да повишава производството на възпалителни молекули, за да се защити от патогени. При ранните хора това намалява риска от инфекция, ако се случи да бъдат наранени при нападение. Чувството за изолация и социалният стрес също могат да увеличат създаването на фибриноген. Той подпомага съсирването на кръвта и би помогнал за заздравяването на раните.

Макар че тази реакция увеличава шансовете за краткосрочно оцеляване на нашите предци, тя може да причини дългосрочни щети. Когато организмът е постоянно подготвен за враждебност и агресия, той допълнително натоварва сърдечносъдовата система. Междувременно хроничното възпаление може да предотврати инфектирането на рани, но съпътстващият го имунен отговор е по-малко умел при реагирането на вируси – което увеличава шансовете за заразяване с респираторни заболявания например. Хроничното възпаление причинява износване и на други наши клетки, което може да повиши риска от диабет, Алцхаймер и сърдечни заболявания. Повишените нива на фактора на кръвосъсирването фибриноген пък могат да причинят тромбоза, която да доведе до инфаркт или инсулт.

Ако прекараме десетилетия в самота и изолация, тези промени са в състояние драстично да повишат риска от заболявания и ранна смърт. Когато обаче хората се радват на връзки и социална подкрепа, телата им ще потискат процеси като възпалението. В резултат на това те ще имат много по-добро базово здравословно състояние, което ги прави по-малко податливи на заболявания.

Но как можем да се възползваме от предимствата на дълбоката връзка, ако по природа не сме екстровертни, не сме общителни?  Социалните ни умения са като мускулите ни – колкото повече ги използваме, толкова по-силни стават. Дори смятащите се за интроверти могат да се научат да бъдат по-общителни, ако пожелаят.

По същия начин, по който планираме фитнес режим, за да повишим физическата си активност, можем да намерим начини да включим в живота си по-смислено социално взаимодействие, като подхранваме старите връзки и изграждаме нови. Ние сме устроени така, че да се свързваме, стига да си осигурим подходящите възможности.

Можете да закупите списанието в павилионите на Inmedio, големите вериги бензиностанции, търговските вериги "Фантастико", "Кауфланд", "Била" и др.