Проф. д-р Васил Живков, собственик на „Продиз“: Политици, загрижени за хората и бизнеса

Текстът е публикуван в бр. 8 (48) на сп. Business Global

Във всеки брой на BGLOBAL сверяваме часовниците си с мениджърите на водещи компании по важни за българското общество и икономика теми. Водени сме от разбирането, че това са хората, които са в основата на развитието на страната и техният глас трябва да се чува по-често. Този месец им зададохме по-различен от обичайните въпроси, с които измерваме икономическата „температура“. И той е:
Какви политици бихте искали да видите начело на държавата?
В ситуация на почти 4-годишна невъзможност да се състави стабилно управленско мнозинство в България, потърсихме мнението на хората, които създават националното богатство – те да очертаят профила на политиците, които могат да ускорят просперитета на българското общество, а не да пречат на този процес.


Очаквам най-сетне да се появят политици, които са загрижени за хората и бизнеса. Нагледахме се на управници, които дават силни заявки и смели обещания, но в момента на встъпването си в длъжност забравят за тях. Като председател на Българската камара по дървообработване и мебелна промишленост (БКДМП) съм имал безброй срещи, на които политиците са изразявали разбиране и съгласие с нашите мотиви, с нашите предложения за решаване на проблеми, но след тези срещи нищо не се случва. Това, за което от нашия сектор настояваме, е просто – искаме правилно и устойчиво управление на горите и адекватна грижа за бизнеса, който осигурява препитанието на гласоподавателите.                Проф. д-р Васил Живков е собственик на фирма „Продиз“, специализирана в предлагането на материали и аксесоари за мебелното производство. Председател е на Българската камара по дървообработване и мебелна промишленост (БКДМП); член е на борда на директорите и представител на България в Европейската конфедерация на мебелната промишленост (EFIC). Преподава в Лесотехническия университет, ръководител е на катедра „Интериор и дизайн за мебели“. 

През последните 70 – 80 години българската гора се е увеличила над 2,5 пъти, но тези дървета, засаждани от хората, изискват постоянна човешка намеса, за да могат горите да се развиват. В противен случай ставаме свидетели на бедствия и катаклизми. Нееднократно сме алармирали, че гората ни застарява и така става по-податлива и на пожари, и на заболявания. Сечите в гората са част от правилното ѝ управление, а стигнахме до ситуация, в която всяко отсечено дърво се превръща в повод за скандал в социалните медии. Никой нормален бизнес не иска да унищожи ресурса си.

Каква грижа очаква бизнесът? Това бе много интересно формулирано от собственика на една от фирмите в нашата камара, който на срещи с институции каза: „Моля ви само да не ни пречите да работим“. Тъжното е, че бизнесът вече се е отчаял от липсата на разбиране от страна на политиците и сме стигнали до етап да се молим да не ни пречат.  

Бизнесът се нуждае от кадри, от истински фокус върху професионалното образование и от разбиране. В малките населени места има сериозен проблем с европейската трудова борса, което затруднява работодателите да привличат кадри. Тези дупки в системата смазват родната промишленост, водят до обезлюдяване на малките селища и погубват традиционни и известни с качеството си производства, каквото е мебелното. 

Важно е в най-спешен порядък да имаме стабилен парламент и правителство, а не временен кабинет, който не може да приеме дългосрочна стратегия и да се заеме с нейното реализиране. От повече от три години сме в ситуация на непрестанни избори и смяна на правителства. А има нужда да започнат спешни реформи с цел инвентаризация на горския фонд, механизиране на остарелия дърводобив, подкрепа за малките и средните предприятия, които се опитват да изплуват в несигурна политическа и бизнес ситуация.  

И за да съм още по-конкретен, камарата като браншова организация се опитва да разреши редица сериозни трудности, които пречат на бизнеса в страната да се развива. В последните години цените на дървесината в България са неоправдано високи. Оказва се, че държим рекорд в Европа, а в същото време разполагаме с изключително добри горски ресурси. По този начин българските фирми, които купуват суровина от държавните горски стопанства, поддържащи тези високи цени, стават неконкурентоспособни спрямо останалите. Заради всички тези проблеми дървопреработвателните фирми работят с намален капацитет и се налага да съкращават персонал. От години коментираме и друг основен проблем – липсата на механизиран дърводобив, който изключително затруднява цялата горскостопанска верига. Апелираме и за крайнонеобходима промяна в Наредбата за сечите. Вече три години се борим и с една заповед от 2021 г. за ограничаване с 30% на добива на дървесина. Поставяме тези проблеми открито пред политиците и всеки път получаваме само обещания, а секторът се задъхва от всички тези недомислици. 

Истината е, че много предприятия фалираха, други намалиха значително обема от работа. Някои обмислят да продадат бизнеса си или дори да се откажат. Само че дърводобивът и мебелното производство, взети заедно, дават препитание на близо 55 000 души. Какво ще стане с тези хора и техните семейства?