3,8 млрд лв повече

Текстът е публикуван в бр.8/2024 г. на сп. BGlobal.

3,8 млрд. лв. е общото въздействие на минерално-суровинната индустрия за българската икономика. Това показва изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ), направено през тази година на база данните за 2022 г. Оценката включва всички измерими ефекти от дейността на компаниите от бранша, преки и косвени. 

Преките се изразяват в генерираното търсене при доставките на разнообразни машини, съоръжения, оборудване, материали, стоки и външни услуги в националната икономика, както и нетни доходи към наетите. Сумарно прякото въздействие е на обща стойност от 2,56 млрд. лв. 

Косвените ефекти са вторични и третични. Вторичните показват създаденото допълнително търсене в икономиката в резултат на стопанската активност на доставчиците на суровини, материали и услуги. Тези ефекти се оценяват на общо над 1 млрд. лв. А третичните ефекти се фокусират върху потреблението на доходите в домакинствата на наетите в тази индустрия и създадената допълнителна икономическа активност по веригата на доставките. Те са в размер на около 251 млн. лева.

Преки ефекти

На практика преките ефекти са първоначалният импулс от допълнително създадено вътрешно търсене на стоки и услуги, което е предизвикано от покупките на разнообразни ресурси от добивните предприятия. Например строителството и свързаните с него дейности и услуги се изпълняват основно от местни предприятия. Транспортните средства са само от внос, но пък има добре развита местна индустрия, специализирана в производство на специфични машини, оборудване и електрически съоръжения и апарати, използвани в добива. 

Всичко това води до извода, че за 2022 г. инвестиционните разходи на добивните компании, насочени към български доставчици и изпълнители, са за малко над 220 млн. лева. От ИПИ отчитат степента на импортна зависимост при част от машините, оборудването и транспортните средства, като същевременно отразяват и ролята на местните изпълнители при строителните дейности и изграждането на съоръжения. Най-значим ефект от инвестиционната активност логично се насочва към строителството, като общите преки разходи на отрасъла достигат 139 млн. лева, от които над 70% са в компаниите, които добиват метални руди. Допълнително оценката дава над 70 млн. лева създадено търсене за български производители на машини, оборудване и електрически съоръжения, както и за монтажните дейности, свързани с пускането им в експлоатация. 

Доставените от български производители суровини и материали през 2022 г. са на стойност близо 1,3 млрд. лева. Значителното поскъпване през 2021 г. и особено през 2022 г. поставят електроенергията като най-значимо разходно перо за компаниите в добива. Това е изцяло местен ресурс и практически генерира търсене за българските електроенергийни производители за близо 700 млн. лева през 2022 г. (при 420 млн. лева през 2021 г.). Разходите за основни материали, включително насочени към подотрасли на преработващата промишленост като производство на химични продукти и производство на изделия от метал, доближават 260 млн. лева. Разходите за течни горива са малко над 210 млн. лева. 

Във всяка от основните категории доминира ролята на компаниите, добиващи метални руди. 

Външните услуги, използвани в дейността на добивната промишленост, са почти изцяло изпълнявани от български доставчици и за 2022 г. са на стойност малко над 600 млн. лева (виж дела им в графиката). Освен транспортните и услугите по ремонт и поддръжка на машини и съоръжения, компаниите използват разнообразни професионални и бизнес услуги в широкия диапазон от юридически и счетоводни, през специализирани технически до маркетинг, реклама и внедряване на информационни технологии. 

Високи доходи

Нетните възнаграждения на наетите в минерално-суровинната индустрия формират разполагаем доход за домакинствата, който впоследствие се връща в стопанския оборот под формата на спестявания или потребление. Те нарастват плавно през последните години и от 363 млн. лева през 2020 г. достигат над 432 млн. лева през 2022 г. В структурно отношение над 41% се изплащат от предприятията в добива на метални руди, близо 40% в добива на въглища и около 14% – в предприятията, добиващи различни неметални материали и суровини. 

Минерално-суровинната индустрия е на четвърто място по ниво на възнаграждения сред икономическите сектори в страната след ИТ, производството и разпределение на енергия и професионалните дейности и научните изследвания.

През 2022 година наетите в добивната промишленост са 18 442 души и представляват 1% от наетите в икономиката на страната. С най-много наети са подсекторите за добив на въглища и на метални руди, поддържащи по около 6 – 8 хил. души през последните няколко години. Това са и изключително качествени работни места, особено в сектора на добив на цветни метали. 

Средната брутна работна заплата в района на Средногорието и Етрополе достига близо 43 хил. лв. на година, или над 3500 лв. на месец. Средните възнаграждения изпреварват два пъти средната заплата за страната и дърпат целия район напред – редица общини от района на Средногорието попадат сред топ 10 на общините в България по размер на средната заплата, в т.ч. община Челопеч, която заема първата позиция, но също така Мирково и Панагюрище. Подобна е картината по отношение на друго голямо находище, а именно това в Крумовград. То осигурява над хиляда работни места в района, а заплащането на труда е над тройно по-високо от средното в област Кърджали и от това в страната, без столицата. Над хиляда са и работните места в добива на метални руди на територията на общините Лъки и Мадан, а заплащането там също е чувствително над средното за страната.

Принос към публичните финанси

Приносът на добивната индустрия към публичните финанси е съществен и идва по няколко направления. На първо място, това е платеният данък върху печалбата, която генерират добивните предприятия. В периода 2020 – 2022 г. те са платили корпоративен данък в размер на 282,3 млн. лв., като това са 2,6% от всички приходи от облагане на печалбите в страната в разглеждания период. Традиционно около 90 – 95% от тези данъци се генерират именно в добива на метални руди, и по-конкретно в добива на руди на цветни метали. Приносът към социалноосигурителните фондове на предприятията в индустрията, в т.ч. вноски на работодателя и работника, достигат над 280 млн. лв. през 2022 г., или над 2% от общите събрани приходи в здравноосигурителните фондове през годината. Приходите по концесионни договори достигат 130,8 млн. лв. през 2022 г., в т.ч. 109,3 млн. лв. концесионни плащания и 21,5 млн. лв. платено ДДС по концесионните договори. Малко над 53 млн. лв. от платените концесионни възнаграждения са постъпили по бюджетите на общините и това вдига неимоверно качеството на живот на тези населени места. Разчетите за 2024 г. показват, че делът на концесионните плащания на добивните компании спрямо собствените приходи на общините достига 80% в Челопеч, 71% в Чавдар, 68% в Мирково, 60% в Етрополе, 51% в Крумовград и около 45% в Панагюрище.

Оценка на непреките ефекти

Оценката на непреките, или допълнителните ефекти се базира на изведени разходни мултипликатори за съответните отрасли от националната икономика. Колкото по-дълга е веригата на доставки и относителната роля на междинното потребление на ресурси, произвеждани в националната икономика, толкова по-голям е размерът на мултипликатора. Той измерва колко лева допълнително вътрешно търсене се създава при индуциране на 1 лев допълнителна покупка от страна на анализираната компания, група компании или цял отрасъл. 

Средните стойности на разходните мултипликатори за отделните сектори в българската икономика варират в широки граници. Така например мултипликаторът при строителството има висока стойност, която е обусловена от значителния дял на използвания местен труд, поддържащи услуги, както и влаганите материали и суровини, доставяни почти изключително също от български предприятия със силен регионален ефект. От друга страна, относително слабо мултипликативно въздействие имат доставките на течни горива, както и разнообразните финансови и застрахователни услуги.

Стойността на мултипликатора при потреблението от домакинствата зависи както от склонността към потребление, т.е. важно е каква част от доходите се спестяват, така и от вида на потребяваните стоки и услуги. Например покупките на храна и напитки имат относително висок мултипликативен ефект, както и различните услуги, базирани на труд, докато покупките на автомобили, електроника и подобни са почти изключително от внос и не генерират допълнително вътрешно търсене в българската икономика. 

На база на всичко това от ИПИ представят следните допълнителни въздействия върху съвкупното търсене в българската икономика:

- Инвестиционната активност в мащаб от 223 млн. лева през 2022 г. води до допълнително вътрешно търсене в националната икономика в размер от близо 173 млн. лева.

- Придобиването на суровини и материали за близо 1,3 млрд. лева води до допълнително вътрешно търсене в националната икономика в размер от над 500 млн. лева.

- Ползването на услуги за над 606 млн. лева води до допълнително вътрешно търсене в националната икономика в размер над 351 млн. лева.

- Заплатите на наетите в индустрията в размер на над 432 млн. лева индуцират т.нар. третични ефекти в българската икономика по веригата на стойността в размер на над 250 млн. лева.

Можете да закупите списанието в павилионите на Inmedio, големите вериги бензиностанции, търговските вериги "Фантастико", "Кауфланд", "Била" и др.