Какво искат инвеститорите: Ясна стратегия и спазване на правилата

Текстът е публикуван в бр.8/2024 г. на сп. BGlobal.

Кога ще бъде транспониран в българското законодателство Актът на ЕС за суровините от критично значение, е въпрос, чийто положителен отговор се очаква с нетърпение от добивната индустрия в страната. И това е разбираемо. Разбираемо е и защо компаниите от сектора не разглеждат новото европейско законодателство, което безспорно е важно, като магическа пръчка за решаване на родните проблеми. Опасенията са, че Законодателният акт на ЕС може да остане само на хартия, защото и сегашното вътрешно законодателство, което е тромаво, на теория не е твърде рестриктивно за отговорните инвеститори, които го спазват стриктно. На практика обаче има само един нов минен проект за последните 40 години и неговото стартиране отне 15 години. 

Това ни накара да направим проучване сред бранша, за да откроим най-неотложните проблеми, чието решаване може да отпуши засилването на собствения добив на важните за новата икономика материали, каквото е желанието на Европа. 

На първо място, всички посочват необходимостта от стабилна бизнес среда и ясна стратегия, с ясно разписани приоритети на правителството, независимо кое е то, как да се развива браншът. Става дума за дългосрочна политика за минерално-суровинния сектор и приемственост между различните представители на изпълнителната власт. Всъщност от 9 години има гласувана Национална стратегия за развитие на минерално-суровинната индустрия, но към нея все още не е приет задължителният план за изпълнението ѝ, който би я направил действащ документ. А междувременно в световната икономика настъпиха промени, които вече доведоха до нуждата от актуализация. Например, когато стратегията е изготвяна, редкоземните материали, необходими за съвременната дигитална трансформация и електрическата мобилност, въобще не изглеждаха толкова важни.  

Облекчен режим за проучвателните дейности

Ако погледнем на оперативно ниво, през последните две години ситуацията е такава, че серията от временни правителства кара чиновниците от средния ешелон в различните ведомства да се въздържат да вземат решения, от притеснение, че те може евентуално да противоречат на визията на следващото редовно правителство. Това поставя по-голяма част от съществуващите преписки по различни проекти „на изчакване“. Но практиката показва, че и преди това положението не е било кой знае колко по-добро. 

Добивните проекти подлежат на съгласуване с минимум няколко ведомства. Не само че техните срокове за произнасяне са различни, а и никоя не носи отговорност при неспазването им, но за определени процедури просто няма срокове. В резултат сумарната продължителност на процедурите, за да се достигне от подписване на договор до физическа дейност по проучване на терен, е 2 години. И тук става въпрос само за проучване дали на даден терен има находище, което си заслужава усилията. Преди добив започват други процедури. Затова от бранша настояват проучвателните дейности да минат на облекчен режим, защото те така или иначе не застрашават по никакъв начин околната среда. А в момента изискванията на екологичното законодателство към тях са както към действията по реалния добив. 

Първи по право

Има и друг елемент, който прави средата много неблагоприятна за потенциални инвеститори. Когато се пусне заявление за придобиване на права за проучване, няма никаква гаранция, че тези права ще бъдат дадени на заявителя. Заявлението се обявява в „Държавен вестник“, всеки може да се информира оттам, да кандидатства и се стига до конкурс, което забавя още процеса. Само към момента има отворени повече от 100 конкурса отпреди 15 – 20 години, които още не са приключили. И прогнозите са, че в близките 15 години няма кой да ги организира и дейността на фирмите ще спре. Именно затова от сектора настояват държавата да въведе механизъм за гарантиране на правото на първия заявител за площи, в които все още няма регистрирани запаси на съответните суровини. Това искане се основава на факта, че дейността по проучване на непроучени площи е изключително рискова и много капиталеомка. Едно подобно проучване трае 7 – 8 години и струва средно около 10% от предвидената инвестиция. В същото време практиката показва, че само един от 8 – 9 проучвателни проекта е позитивен, т.е. може да се започне добив. 

Заради всичко това от Българската минно-геоложка камара предлагат да се създаде ясна, устойчива и приложима нормативна рамка, която да осигури по-голяма предвидимост в процесите на търсене, проучване и добив. Това включва изработване и прилагане на ясни правила, процедури и критерии в държавната администрация при разглеждане на заявления за търсене и проучване и концесии, както и унифицирани изисквания към документацията. Така ще се облекчат сериозно дейностите и ще се минимизират ситуациите, в които различни държавни органи си противоречат дори когато са спазени всички законови изисквания. 

Като цяло от браншовата организация настояват и за съкращаване на процедури за инвестиции в сектора на законово ниво. Това така или иначе трябва да стане след въвеждането на европейския закон за критичните материали в българското законодателство, но към момента няма видими действия в посока на неговото транспониране. 

Компетентност и прилагане на закона

Притеснение, което от сектора адресират, е и липсата на компетентност при част от чиновниците. Това се отнася както за местната власт, така и за държавната администрация и пречи на реализацията на проекти на местно и национално ниво. Затова израждането на експертен капацитет е от изключителна важност. 

Друг специфичен за бранша проблем е достъпът до земя, който към момента е много затруднен. Например за съгласуване на временен път до сондаж са необходими 2 години, защото се налага временна промяна на предназначението на земята. И това не е въпрос на законодателство, защото в други случаи се прави почти незабавно, както е при строителството на магистрали, при които много бързо се организират временни пътища до находища на пясък и чакъл.  Много често собственици на земя изнудват инвеститорите, включително може да се стигне до злоупотреба с право. Законодателството предвижда отчуждаване на земя в концесионна зона, но това право не се прилага на практика и инвеститорът се сблъсква с големи проблеми. 

Устойчива политика

Минните компании искат и гаранции за устойчива държавна политика по отношение на концесиите, припомняйки неуспешния опит преди две години на правителството с мандат на партия „Продължаваме промяната“ да повиши таксите пет пъти за някои ресурси, без да променя методологията за изчисление на концесионните възнаграждения и с единствената цел да се получат повече пари. Аргументът на финансовия министър Асен Василев тогава бе, че тъй като цените на някои от металите по това време се бяха повишили, трябва да се вземат повече концесионни такси от компаниите от сектора. Цените на металите обаче са циклични, както стана ясно още на следващата година, когато те паднаха, и което е по-важно – определят се от международни борси. Т.е. вместо да действат хаотично и ситуационно, правителствата могат да променят методологията, ако искат да вземат повече пари в добри години и по-малко в слаби. И така ще запазят инвестиционната среда предвидима.

По-общи препоръки

Извън проблемите, тясно свързани с оперативната дейност в индустрията, минният сектор настоява и за реформи, за които и други части на бизнеса апелират. Една от най-приоритетните е да се направи работещо електронно правителство, защото все още един и същ документ трябва да се предоставя на няколко различни места. Там, където е възможно, да се интегрира принципът на „мълчаливо съгласие“. Друга идея, която също не е нова, е за носене на отговорност за забавяне на преписки и заявления. 

Добивните компании декларират, че са готови да участват с експертиза в подготовката на всички промени, ако властите искат да направят сектора приоритетен не само на думи, но и на практика.

Можете да закупите списанието в павилионите на Inmedio, големите вериги бензиностанции, търговските вериги "Фантастико", "Кауфланд", "Била" и др.