2024 г. е решаваща за европейския добив

Текстът е публикуван в бр.8/2024 г. на сп. BGlobal.

Ролф Куби e генерален директор на Европейската асоциация на минната промишленост, металните руди и промишлените материали („Евромин“). Той има богат опит в областта на обществените дела и застъпничеството в ЕС. Освен че се ангажира с политиките на ЕС от името на индустрията и активно участва в изготвянето на стратегии за устойчивост, той е старши експерт по политиките на ЕС за околната среда, климата и енергията. Преди да поеме „Евромин“, Куби бе ръководител на офиса в Брюксел на Wirtschaftsvereinigung Stahl, а преди това оглавяваше европейския офис на Aurubis.

Г-н Куби, има ли вече конкретни стъпки към прилагането на Закона за критичните суровини на ЕС?

Приет в рамките на само една година след първоначалното му предложение, Законът за критичните суровини на ЕС (CRMA) влезе в сила на 23 май 2024 година. Той е сигнал за политическия ангажимент на ЕС за укрепване на стратегическата автономия на Европа по отношение на доставките на стратегически и критични суровини.

2024-та е решаваща година. За да можем да постигнем целта 10% от критично важните минерални суровини, потребявани в Европа, да бъдат добивани в Европа, първо трябва да постигнем разбиране защо това е важно и да създадем стимули за добив и преработка на суровини в страните – членки на Съюза. ЕС твърде дълго отхвърляше минното дело като нещо, което никой не иска в задния си двор. Сега ще трябва време, за да покажем защо е важно да се осъществяват геолого-проучвателни дейности и каква е ползата да се осигуряват по-благоприятни условия за добив. 

2024 година е критично важна заради няколко важни промени – изборите за европейски парламент, националните избори в много страни членки, липсата на доверие и общественото недоволство. 

Има напредък за създаването на по-благоприятна среда за развитие на нови находища и за нови рециклиращи мощности. Предвиждат се и механизми за финансиране – чрез фонда за справедлив преход, плана за възстановяване и устойчивост, европейския фонд за регионално развитие, фонда „Иновации“ и инициативата Invest EU. Комисията изрази готовност да работи със страните членки за идентифициране на проекти в минно-добивната сфера, които да стартират през 2025 г. Следим развитието на проекти в Кируна, Швеция, и няколко други скандинавски страни. ЕС вече работи по осъществяването на стратегически партньорства в областта на критичните суровини.

Отправяте призив държавите членки бързо да транспонират CRMA във вътрешните си закони, защо?

Минното дело е силно регулирана индустрия и ESG правилата не предоставят преки пътища. Въпреки че минните компании в Европа спазват изискванията в областта на водата, биоразнообразието, климата, почвата и т.н., призивът на индустрията е да се облекчат процедурите за издаване на разрешителни и да се премахнат пречките за дейности като проучване и разработване на ресурси. Изминаха десетилетия без достатъчно инвестиции в проучване и събиране на геоложки данни. Необходими са значителни усилия както от страна на властите, така и от страна на бизнеса, за да се преодолее предразсъдъкът, който съществува от години, че добивът е разрушителен. Всичко това трябва да бъде отразено във вътрешните законодателства и обемът работа е огромен. 

Каква е готовността на европейската минна индустрия да реализира стратегически проекти на базата на новото законодателство? 

Много дълго време си затваряхме очите за това откъде и как са доставени нашите ресурси. Отключването на потенциала за проучване на Европа не беше на радара ни. Уменията бяха загубени по пътя и по-малко млади хора искат да се присъединят към индустрията.

Добрата новина обаче е, че минното дело не е умряло в Европа и бизнесът продължава. Отделни компании инвестираха в своята ефективност и екологични показатели и успяха да се справят в международната конкуренция. Въпреки че не е стабилен, минният бизнес в Европа съществува и може да бъде описан като отговорен, модерен и екологичен. Това е много важно, защото, за да реализират стратегическите проекти, базирани на новото законодателство, компаниите трябва да отговарят на по-високи стандарти и регулации. Има проекти в процес на подготовка и да се надяваме, че ще започнем да чуваме повече за нови мини.

Какъв е капацитетът на европейската минна индустрия да посрещне нуждите от стратегически и критични материали на икономиката на ЕС?

Ако бяхме инвестирали през последните 20 години в проучване, Европа щеше да е по-добре подготвена да посрещне нуждите си от суровини. В момента ЕС набавя вътрешно само 3% от всички суровини, от които се нуждае. Зависимостта от внос е огромна.

Целите на Закона за критичните суровини определят правилната траектория – а именно промишлена база от 70 проекта и верига за доставки, която да преминава през 15 държави, в които ще има съоръжения за добив, преработка и рециклиране. За да отговори на нуждите си от материали, Европа ще направи качествен скок с най-малко 10 нови мини, 15 нови съоръжения за преработка и 15 нови съоръжения за рециклиране. Ще трябва да обучим 10 000 нови работници с правилните умения.

Чрез осигуряване на инвестиции и съживяване на производството Европа може да задоволи голяма част от нуждата си от алуминий, кобалт, мед, литий, никел и силиций. 

Визията на „Евромин“ е, че пътят на успеха минава през стартиране на 20 – 30 нови стратегически минни проекта в Европа до 2030 г. Такъв брой би могъл да създаде европейска минна индустрия, която предоставя подсилена стратегическа автономия. 

Има ли нужда от допълнително законодателство на европейско ниво за осигуряване на суровинния суверенитет на ЕС?

Европейската законодателна рамка е много добре развита, особено що се отнася до минното дело. Това, от което се нуждае индустрията, е цялостна промишлена политика – цялото настоящо и бъдещо законодателство на ЕС, свързано със Закона за критичните суровини, трябва да бъде подложено на проверка чрез ефективна оценка на въздействието. Съществуващите други разпоредби трябва да бъдат преразгледани със задна дата, за да се осигури синхрон с конкуриращите се екологични приоритети. Устойчивостта за Европа може да бъде постигната с конкурентни рамкови условия и ефективна равнопоставеност между индустриите в ЕС и извън ЕС въз основа на регулаторна предвидимост и конкурентоспособност на разходите. Не на последно място, увеличеният достъп до финансиране ще осигури дългосрочна устойчивост на добива. 

Какво трябва да направи самата индустрия, за да убеди обществеността, че материалите се добиват отговорно?

Индустрията все още трябва да извърви дълъг път, за да намери социална подкрепа и приемане. Заради необходимостта да съобщаваме постиженията на нашите членове в областта на устойчивостта, внедряването ѝ в техните ежедневни операции, „Евромин“ разработи Инициативата за устойчив добив. Факт е, че нашата индустрия помага за декарбонизацията като цяло, но също така много компании дават пример със собствените си производствени съоръжения. Минното дело предоставя възможности на обществата да живеят по-добре, да бъдат по-здрави и по-устойчиви.

Внедряването на нови технологии и начини на работа, които намаляват въздействието до минимум, също е факт, с който минната индустрия в Европа трябва да се похвали.

Къде според Вас е България на европейската минна карта по отношение на добива на суровини по отговорен и природосъобразен начин?

България има своята роля в европейската минна общност. Със своите традиции, с медната и златодобивната промишленост минното дело в България има хоризонт за растеж. Както при всички други държави членки процесите по издаване на разрешителни карат бизнеса да чака, което води до още по-високи разходи.

Отключването на проучвателния потенциал на страната може да доведе до нов интерес и инвестиции, както и да проправи пътя към повече иновации надолу по веригата и рециклирането. „Дънди Прешъс Металс“ доказа отговорния си добив с Челопеч и Крумовград и въведените умни иновации могат да бъдат модел за следване. Надявам се през следващите години да чувам повече добри новини от България.

Можете да закупите списанието в павилионите на Inmedio, големите вериги бензиностанции, търговските вериги "Фантастико", "Кауфланд", "Била" и др.