3D арт изживяване

Текстът е публикуван в бр. 6 (46) на сп. Business Global.

Когато се стъмни, сградите оживяват. Техните фасади стават екран за триизмерни картини, а гласове, музика, специални ефекти и дори фойерверки ги превръщат в сцена на незабравими събития. Множеството от зрители се пренасят в приказен, фантастичен свят, който дори не са си представяли, че може да съществува. 3D прожекцията върху сгради и предмети – например корона на дърво, паметник или други, се нарича 3D мапинг. А студиото Elektrick.me е една от водещите компании за такива проекти, при това както в България, така и на международната сцена. Нейният бизнес не се ограничава само с 3D мапинга – компанията разработва AR и VR приложения, компютърна анимация, сценичен дизайн, най-различни визуални и интерактивни инсталации.

Зад Elektrick.me стоят Владимир Грънчаров, Стоян Стоянов и екипът им, който заедно с тях наброява петнайсет души. Двамата се събират в началото на 2000 година, когато Стоян Стоянов е на 20, а Владимир Грънчаров на 18 години, покрай организирането на партита за електронна музика на нестандартни локации. Интересът им към технологиите е общ – и двамата използват софтуери за дизайн, монтират видео, правят анимация. Така, още докато се занимават с музика, започват да я надграждат със съдържание, мултимедия, анимация, докато стигат до това, което по-късно се превръща в същинския им бизнес – да създават преживявания, използвайки иновации.

Технологиите и изкуството са ги запленявали още от деца. „Харесвам сай-фай, фентъзи филми и книги, всякакъв вид книги игри“, разказва Владимир Грънчаров. Баща му е инженер, който сам е сглобявал компютри още по времето на българско производство на „Правец“. Така че израства с компютър и от ранна възраст „отваря“ софтуера за 3D графика и проектиране 3D Max. „Започнах да правя кубчета, цилиндри, да ги движа, те се анимираха, бях въодушевен“, спомня си Грънчаров. Страстта му към 3D софтуерите продължава и в Техническия университет (завършва „Индустриален дизайн“), където навлиза в математиката и програмирането. „Блок-схемите ти дават аналитичното мислене, което ти помага в решаването на проблеми“, казва той.

3D мапинг инсталацията „Безкрайна вселена“ върху сградата на Българската банка за развитие по време на фестивала LUNAR през 2023 г.

Легото е обща страст за двамата и до днес. Реденето на пластмасовите тухлички помага не само за моделиране, но и за решаване на инженерни проблеми, които срещат в бизнеса.

Стоян Стоянов си спомня как в детството си през лятото с приятели са строили колички и са ги блъскали една в друга във входа на блока, а дизайнът им е еволюирал от тежки и плътни кубчета към по-ефективната клиновидна форма. Той се е занимавал с музика през цялото си детство – учил е в музикалното училище „Любомир Пипков“ пиано и солфеж, след това „Компютърно музициране“ в НБУ. Но се насочва и към анимацията.

„И до ден днешен съм много щастлив, че мога да съществувам и в двата свята – на технологията и артистичното, което улеснява работата ни с много музикални артисти, защото можем да говорим и техния език“, казва Стоянов.

Изпреварване на трендовете

По време на работата като фрийлансъри един емблематичен проект им помага да осъзнаят, че това, което правят, има бъдеще в дългосрочен план. През най-дългата нощ на декември 2006 г. организират парти в легендарния „4-ти километър“ и на Стоян му хрумва да направят от полупрозрачен плат (тюл) платна, всяко с големина 50 см на 3 метра, да разположат 60 – 70 платна в парти комплекса и с 4 проектора да прожектират от всички страни върху тях. Понеже платът е полупрозрачен, над хората се създава впечатляваща триизмерна светлинна инсталация. „В момента такива инсталации се правят по цял свят, но тогава беше невиждано, абсолютно изпреварило времето“, спомня си Владимир Грънчаров. 

Първите 10 години, преди да създадат Еlektrick.me, работят по този начин – участват в събития, фестивали. И двамата са достатъчно успешни фрийлансъри, но идва моментът, когато решават да преминат към бизнес с официална регистрация, офис, адрес и служители.

Еlektrick.me е регистрирана през 2012 г., но използват бранда още от 2010 г. „Изписването е уникално – ако успееш да го напишеш правилно, няма как да намериш друго подобно в интернет“, шегува се Стоян Стоянов.

„Електричеството е трикът, който движи дигиталния свят“, казва Владимир Грънчаров. Оттам и играта на думи с „електрик“ – правим номера (трикове) с електричество. Слоганът на Elektrick.me е We Love Magic (обичаме магията, англ. ез.). „Ако направим нещата така, че да не разбереш как става, но да ти хареса, е вид магия“, обяснява Грънчаров. „Още от началото работим с най-новите технологии и много често се чувстваме като малки деца, които откриват нещо различно в това, което правят“, описва магията, която движи самия екип, Стоян Стоянов.

Мултимедиен танцов пърформанс, 2024 г.

Една от услугите, която ги прави конкурентоспособни, е ноу-хауто, с което могат едновременно да управляват много екрани. Още от първите мапинги тяхна запазена марка става и синхронното използване на фойерверки. „Целта ни е симбиоза на мултимедията, осветлението и звука, така че да изглежда хомогенно и да даде посланието, което искаме – за парти, концерт, музикално парче“, описва работата по проектите Владимир Грънчаров.

На няколко континента

Бизнесът на компанията бързо се разраства, през 2013 г. идва и първият им международен проект – в Казахстан. Получават директна покана за мапинг заедно с допълнително осветление и фойерверки върху Техническия университет на Алмати за празника на бившата столица на страната.

 През последните 8 години Elektrick.me прави средно по 50 – 60 проекта годишно, като освен в България те са и в много други държави – Китай, Дубай, Катар, Германия, Нидерландия, Сингапур. Работили са в страната и в чужбина за международни брандове като Mercedes, Intel, Red Bull, Porsche, Astra Zeneca и много други.

Сред клиентите им са също така общини, български и международни продуцентски компании и държавни институции. От 2013 г. изграждат мултимедийната сценография на най-големите телевизионни продукции у нас – „България търси талант“, „Гласът на България“, „Като две капки вода“ и „X Фактор“. Правят дигиталната сцена на детската „Евровизия“ през 2015 г., работят и за кралската фамилия на Кувейт, като няколко поредни години създават дигиталната сцена за националния празник на държавата. Изработват и впечатляваща сценография за представления на Софийската и на Варненската опера. В края на 2023 г. печелят второто място в един от най-големите международни конкурси, 1minute Projection Mapping, част от Tokyo Lights Festival. 

Инсталацията на Elektrick.me, с която печелят второто място на конкурса 1minute Projection Mapping, част от фестивала Tokyo Lights Festival, през 2023 г.

Имат и много некомерсиални проекти – съвместно със Сдружение „Трансформатори“ правят 3D мапинг върху вече премахнатия паметник „1300 години България“ пред НДК, както и върху изоставеното табло за показване на резултати от състезания с кану-каяк на Панчаревското езеро. В мултимедийни инсталации изоставените и обречени на разрушение структури разказват за своя живот и своите болки, което предизвиква и насърчава обществената дискусия чрез изкуство в градска среда.

А бъдещето Стоян Стоянов описва така: „Продължаваме да търсим актуални теми, да разработваме най-новите технологии и да подготвяме екип, с който да „избухнем“ с нещо ново и да създаваме все по-големи и пълни светове“.