Булевард 2044: сътворци на Бъдещето

Текстът е публикуван в бр. 6 (46) на сп. Business Global.

Начало. Светлините в залата изгасват и започва… Сътворението. С музика, танц и 3D визуализация. Цялата зала се превръща в една мечтана Вселена, създадена от въображението, таланта и уменията на екип от творци – артисти и компютърни специалисти.

Въображение, талант, умения, екипност – четири съставки за сътворението на Бъдещето, които прозират в посланията на участниците в прогностично-визуалното шоу „Булевард 2044“ на BGLOBAL. В края на юни петото издание на инициативата на списанието „Преди утрешния ден“ отново събира в Интер Експо Център авторитети в бизнеса, технологиите, образованието, изкуството, здравето, психологията. Събираме хора, които вече създават бъдещето и могат да ни помогнат по-бързо да се адаптираме към него. 

По „Булевард 2044“ ни повеждат един след друг Владимир Грънчаров, съосновател на студиото за 3D mapping Elektrick.me (и сътворец на началото на събитието), Доброслав Димитров, председател на Българската работодателска асоциация „Иновативни технологии“, Николай Андреев, главен изп. директор на „Виваком“, Доминик Хамерс, изп. директор на „Геотехмин“, Юлиян Михов, директор „Бизнес развитие“ за Югоизточна Европа в PwC България, д-р Александър Симидчиев, председател на сдружение „Въздух за здраве“, д-р Антонина Кардашева, изп. директор на Фондация за развитие на емоционалната интелигентност, Диана Стефанова, партньор в BrightCap Ventures, Траян Траянов, изп. директор на фондация „Заедно в час“, Милена Стойчева, дългогодишен изп. директор на „Джуниър Ачийвмънт България“ и бивш министър на иновациите и растежа, Милен Христов, директор на компанията - собственик на „Електрохолд“, Иван Мандаджиев, икономист, мениджър в мултинационална компания, стрийт арт художникът Nasimo (Станислав Трифонов), Румяна Николова, управляващ директор на рекламната агенция The Smarts. Всеки един от тях ни води със своята визия за бъдещето и за пътя, който ни предстои да изминем (виж следващите текстове). Път, който включва нова роля на „старата“ добивна индустрия, развитие на телекомуникациите, истинска виртуална реалност, модерна и удобна инфраструктура; който минава през съвременно образование, здравна култура и емоционална интелигентност; по който вървят мислещи, почтени и креативни хора, способни да се адаптират към постоянно променящия се свят.

И понеже темата е за живота ни след 20 години, няма как да не включва и днешните деца, които ще го създават. На сцената излизат Кристиана Станчева, Александра Василева и Ерина Радославова от ученическия стартъп EM-PAX, ученички от 137-о СУ „Ангел Кънчев“ в София. През 2023 г. те печелят първо място в конкурса на Junior Achievement България с проекта си за фотоволтаичен контейнер за рециклиране и представят България на европейския финал в Истанбул Gen–E. Следващият им проект ги води до създаване на иновативен филтър за комини, базиран на жизнената дейност на микроводорасли и мъхове. В разговор с Милена Стойчева трите момичета очертават уменията, които водят до успех един предприемач, изведени от собствената им практика – упоритост, търпение, работа в екип и умение да интригуваш и убеждаваш останалите.  

А какво искат младите от образованието? Модерни, атрактивни методи на преподаване; практически ориентирано знание; придобиване на меки умения, които да им помагат да сменят професии и да се адаптират успешно към все по-бързо променящия се свят. С две думи – да им е интересно и да са мотивирани да учат. Посланията идва от Йоана Колева от Националната финансово-стопанска гимназия, Криста Колева от Частна професионална гимназия „Банкер“, Давид Георгиев от Международно училище „Свети Георги“ и Веселин Пейчев от Националната природо-математическа гимназия. Послания, изведени в разговор с водещата на събитието Девина Василева, самата тя по-голяма само с няколко години от учениците.

И да се върнем към определението на това определено нетипично събитие – прогностично-визуално шоу. Защо прогностично, вече е ясно, а визуалността не се изчерпва с началото и с мизансцена. В стила на поколението Z знанието и забавлението вървят ръка за ръка, като за второто помагат хип-хоп танцьорите от VS Dance Studios (младежи и деца) и дуетът ША-ША (от генерацията на техните родители, както впрочем и мнозинството участници). Шарено, пъстро, разнолико. Също като живота – и днешния, и утрешния, който сътворяваме днес.

Владимир Грънчаров
Създател и творчески директор на Elektrick.мe

Истинските холограми идват

Предполагам, че съвсем скоро ще започнем да виждаме истински холограми – пикселите ще са в пространството и ще светят. Въпрос на време е как тези пиксели ще започнат да се появяват в пространството, и съм почти сигурен, че това може да се случи в следващите 20 години.

Изкуственият интелект няма граници – в нашия бизнес вече генерираме музика, изображения, видео, текстове с него. Той е много полезно нещо, но задължително трябва да има морални, етични регулации, защото в противен случай може да излезе извън контрол. 

Ще ни очакват много интересни времена, но ние сме отговорни как те ще се случат и дали няма да ги изпуснем и да отидат в ситуация, която няма да ни хареса.

Доброслав Димитров
Председател на Българската работодателска асоциация „Иновативни технологии“

Мисленето е умението на бъдещето

Ние нямаме никаква идея какво ще стане утре. Единственото, което знаем със сигурност, е човешката природа – на амбиция, на желание да се развиваме и да можем повече. И когато има 8 млрд. души на планетата, които разполагат с такива мощни инструменти, каквито имаме в момента, можем да предвидим едно наистина невероятно бъдеще. Само един пример – в момента има повече живи учени в света, които изследват, разработват, създават, отколкото в цялата история на човечеството досега.

Бъдещето принадлежи на можещите, на отдадените хора. Всеки трябва да прави това, което обича, за да може да бъде отдаден на него. Ако го прави посредствено, изкуственият интелект е много по-добър в тази работа. 

Единственото константно нещо е, че трябва да гледаме напред, да се адаптираме и да мислим. Умението на бъдещето се нарича Мислене, с главно „М“.

Доминик Хамерс
Изпълнителен директор на „Геотехмин“ 

Медта ще бъде незаменима в зеления преход

Историята на медта продължава, нейният нов хоризонт е чистата енергия. Медта ще играе централна роля в декарбонизацията на света, защото електропреносните мрежи и електрическата мобилност са зависими от нея. Прогнозите са, че до 2050 г. капацитетът на световната електропреносна мрежа трябва да се удвои. Инфраструктурата за ВЕИ ще изисква средно 4 пъти повече мед от това, което изискват традиционните технологии, базирани на изкопаеми горива.

Откъде ще вземем цялата тази мед? Залежи има, но рудодобивът все по-често среща предизвикателства. Големите нови проекти с високо съдържание на мед са все по-редки, а процесът за получаване на разрешение за нов руден меден проект или за разширение на съществуващи става все по-дълъг. Въпросът е дали минните компании ще успеят да произвеждат необходимите количества мед, и то навреме, за все по-нарастващата електрификация на света. Отговорът не е лесен. Обществото трябва да разбере, че без рудодобив няма как да постигнем комфорта и прогреса, който ни харесва. 

Дали електрификацията ще се случва бързо, или бавно, едно нещо е сигурно – медта ще бъде незаменима.

Йоана Марковска
Студентка втори курс в МГУ, специалност „Хидрогеология и хидроинженерна геология“

Морските дъна ще са новите минни полета

Опитът на компаниите, които провеждат проучвания за добив на руда и различни полезни изкопаеми, показва, че в близкото бъдеще основният ресурс за добив на полезни изкопаеми ще бъдат морските дъна. Рудата там е с по-висока концентрация, отколкото  на сушата, затова добивът ще е все по-изгоден.

Технологията се развива – през 90-те години дълбочината, от която се изземват тези материали, достига до 300 метра. В наши дни се е увеличила до 2000 метра. Машините за добив се управляват от кораб на повърхността, процесът е роботизиран. Полезните изкопаеми се изпомпват на кораба, където се извлича важният материал, след което се транспортира и преработва.

Продължава на стр. 2