0,3% бюджетен дефицит за полугодието
Данъчните приходи нарастват с 10,7% за последната година
БТА
Правителството одобри информацията за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма (КФП) за първото полугодие на 2024 г., изготвена в изпълнение на изискванията на Закона за публичните финанси.
На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет салдото по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към юни 2024 г. е отрицателно в размер на 636,0 млн. лв. (0,3 на сто от прогнозния БВП).
Приходите, помощите и даренията по КФП към юни 2024 г. са в размер на 34,4936 млрд. лв. или 45,8 на сто от годишните разчети. Постъпленията нарастват с 3,088,6 млрд. лв. (9,8 на сто) спрямо отчетените към юни 2023 г. Сравнени със същия период на 2023 г. данъчните приходи нарастват номинално с 2,6235 млрд. лв. (10,7 на сто), неданъчните приходи намаляват с 331,0 млн. лв. (5,9 на сто), а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са повече със 796,1 млн. лева.
Данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 27,2041 млрд. лв., което представлява 46,9 на сто от разчетените за годината и формират 78,9 на сто от общите постъпления по КФП за периода. Неданъчните приходи са в размер на 5,290 млрд. лв., което представлява 51,6 на сто от годишните разчети. Приходите от помощи и дарения са в размер на 1,9995 млрд. лева.
Разходите по КФП, включително вноската на България в бюджета на ЕС, към юни 2024 г. възлизат на 35,1296 млрд. лв., което е 43,1 на сто от годишните разчети. През м. февруари 2024 г. в изпълнение на чл. 71, ал.1 от Постановление № 13 на Министерския съвет от 2024 г. от сметката за чужди средства по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) бяха възстановени средства в общ размер на 1,200 млрд. лв. В хода на изпълнението на бюджета за 2024 г. тези средства ще бъдат предоставяни с акт на Министерския съвет на базата на подписани споразумения с МРРБ като трансфери за общините за финансиране на Инвестиционната програма за общински проекти по реда на чл. 107 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. и други проекти. При елиминирането на тази трансакция, с оглед съпоставимост с предходната година, разходите към края на юни 2024 г. са 36,3296 млн. лв. при 31,2306 млрд. лв. за първите шест месеца на 2023 г. В отделните разходни показатели нарастване има при социалните разходи, вследствие на изплатените по-високи пенсии след влязлото в сила увеличение от юли 2023 г., както и при разходите за персонал, след увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал и при други администрации.
Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 30 юни 2024 г. от централния бюджет, възлиза на 713,5 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.
Размерът на фискалния резерв към 30.06.2024 г. е 11 303, 1 млн. лв., в т. ч. 9,1433 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 2,1598 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
С друго свое решение днес правителството одобри реда за изготвянето на Национален средносрочен фискално-структурен план на България за периода 2025 -2028 г. и Годишен доклад за напредъка по изпълнението му. Министерството на финансите е определено като ръководна и координираща институция за разработването на документите.
Националният средносрочен фискално-структурен план се изготвя въз основа на правилата на реформирания през 2024 г. Пакт за стабилност и растеж (ПСР) - нормативната рамка за координация на националните фискални политики на държавите-членки на ЕС. В съответствие с измененията на ПСР разработването на Плана отменя необходимостта от подготовка на Конвергентна програма и Национална програма за реформи на Република България.
Планът ще обедини фискалната политика, структурните реформи и инвестициите на страната ни през следващите четири години, необходими за насърчаването на стабилни публични финанси и постигането на устойчив и приобщаващ растеж. Предвидените приоритети ще съответстват на общите приоритети на Съюза за постигането на справедлив екологичен и цифров преход, социална и икономическа устойчивост, енергийна сигурност и изграждането на отбранителни способности. С реформите и инвестициите ще се адресира и препоръката на Съвета на Европейския съюз относно икономическата, социалната, трудовата, структурната и бюджетната политика на България за съответната година.
Абонирай се!
Абонамент за списание BGlobal може да заявите:-във фирма &bd...