Защо август е един от най-опасните месеци във финансовия календар

Лари Елиът,
в. "Гардиън"

Страхове от рецесия в САЩ. Най-големият еднодневен спад на японския фондов пазар от 1987 г. насам. Политиците са в лятната си ваканция, оставяйки своите заместници да управляват. Достатъчно позната територия за август – един от най-опасните месеци в икономическия и финансов календар.

На теория август трябва да е месец, в който не се случват много неща и често това е така. Обемите на търговия на фондовия пазар обикновено са слаби и ако август започне спокойно, той ще остане спокоен. Но могат да се случат лоши неща и когато се случат, могат да имат дълбоки последици.

Хенри Алън, макро стратег в Deutsche Bank, казва, че периодът от края на лятото често е трудно време за пазарите. Той отбелязва, че средният скок на индекса VIX (който измерва нестабилността на финансовите пазари и е известен като индекса на страха на Уолстрийт) е бил по-висок през периода от юли до септември, отколкото всяко друго тримесечие.

Така че пазарите са прави да стъпват внимателно през август. В някои години това е месецът, в който избухва криза, в други това е, когато напрежението става очевидно, което в крайна сметка води до кризи през септември – ако не друго, месец с още по-лоша репутация за проблеми.

В края на юли 1990 г. малцина очакваха Ирак на Саддам Хюсеин да нападне Кувейт в началото на следващия месец. Но на 2 август иракските войски пресякоха границата, което предизвика трикратно увеличение на цените на петрола. Това добави към вече силния натиск върху разходите за живот на запад, включително Великобритания, където годишната инфлация се покачи над 10%. Кувейт беше бързо освободен от водена от САЩ международна коалиция, но на каква цена. Както често се случва, по-високата цена на петрола означаваше рецесия в развития запад.

Когато през 1990 г. започна първата война в Персийския залив, Съветският съюз беше все още на крака, но по време на следващата августовска криза комунизмът се срина. Дълбокият спад беше последван в началото на 90-те години от тежки външни заеми за финансиране на икономическото възстановяване и до лятото на 1998 г. правителството на президента Борис Елцин се бореше да изплати дълговете си. През август, след като повече от година устояваше на натиска за девалвация на рублата, Елцин капитулира. Русия, както сега е известен Съветският съюз, девалвира и изпадна в неизпълнение на външния си дълг. Инвеститорите, които бяха заложили срещу неизпълнение, загубиха тежко, като най-сериозната жертва беше американският хедж фонд – Long Term Capital Management – който се срина и трябваше да бъде спасен от консорциум от 14 банки в сделка, организирана от Федералния резерв на САЩ.

Страховете от срив на пазара се оказаха неоснователни в този случай, но вместо това предизвестиха това, което предстеше по-малко от десетилетие по-късно през август 2007 г. Малцина го осъзнаха по това време, но решението на френската банка BNP Paribas да затвори три от своите хедж фондове поради загуби по високорискови ипотеки в САЩ щеше да има огромни последици.

Банките, включително всичките най-големи в света, бяха предприели огромни експозиции на американския пазар на жилища, които започнаха да се влошават, когато лихвените проценти в САЩ се повишиха. По-зле, заради широкото използване на сложни финансови инструменти – известни като деривати – не беше ясно ясно колко големи са загубите и колко силно са изложени отделните банки.

Предвид несигурността банките спряха да си отпускат заеми и кредитните потоци пресъхнаха. Следващия месец клиентите се редяха на опашка пред клоновете на Northern Rock, тъй като Обединеното кралство претърпя първия фалит на масова банка от почти 150 години.

Август 2008 г. беше затишие пред буря. В началото на месеца Централната банка на Англия обсъди дали да повиши лихвените проценти в отговор на нарастващата инфлация. Но пукнатините в световната финансова система ставаха все по-големи. На 15 септември Lehman Brothers фалира, след като не се намери купувач за американската инвестиционна банка.

Тъй като инвеститорите не знаят коя банка може да падне следващата, настъпи паника. Страховете, че масовият колапс на банковата система може да доведе до втора Голяма депресия, накараха правителствата по света да предприемат спешни действия. Банките бяха или спасени, или национализирани, лихвените проценти бяха намалени, а централните банки отговориха на недостига на частни кредити, като създадоха нови електронни пари чрез процеса, известен като количествено облекчаване. Връщането към 30-те години на миналия век се размина на косъм.

Обединеното кралство има специална причина да се тревожи през август. Имаше четири девалвации на паунда през последните 100 години – 1931, 1949, 1967 и 1992 г. – и три от се състояха през септември. Във всеки случай надписът беше на стената през август.

През 1992 г. правителството на Джон Мейджър прекара месеца в борба за поддържане на паунда в механизма на обменния курс (ERM), система, при която европейските страни трябваше да обвържат валутите си с германската марка, дори ако това означаваше повишаване на лихвените проценти в рецесия. Джордж Сорос и други валутни спекуланти прекараха месеца в изграждане на позиции в очакване, че Обединеното кралство в крайна сметка ще напусне ERM, което стана на 16 септември 1992 г., известен като Черната сряда.

Не всяко късно лято е толкова драматично, колкото през 1990, 1992, 2007 или 2008 г., но честотата, с която се случваха кризи, означаваше, че малката катастрофа тази седмица задейства алармени звънци.

Както Холгер Шмидинг, главен икономист в банка Berenberg, каза: „Това е почти модел. Не за първи път пазарите на акции падат рязко точно преди края на лятната ми ваканция.