„Монбат“ – нов живот за „старите“ батерии

Текстът е публикуван в бр. 5 (45) на сп. Business Global.

Преходът към нисковъглеродна икономика изисква огромно количество батерии. Как портфолиото на „Монбат“ се вписва в тази реалност?

Виктор Спириев: На първо място, фокусът върху нисковъглеродната икономика и интензивният публичен дебат генерира много противоречия. Мнозина определят усилията като политически заявления, лишени от ефект. Това е лошо, защото много големи обществени групи и бизнеси се настройват негативно, без изобщо да познават тематиката, камо ли да съберат достатъчно информация, за да изградят рационална позиция. Колкото до „Монбат“, ние произвеждаме батерии, преди всичко оловни. Те са продуктът, който реално има най-добри параметри в кръговата икономика – близо 98% от масата на излезлите от употреба батерии се рециклира. Но преди да стигнем до рециклирането, батериите имат дълъг и безопасен „живот“, в който съхраняват или дават енергия. При индустриалните батерии, които произвеждаме и се използват за съхранение на енергия, и при системите за резервирана мощност не са редки случаите, в които те работят безотказно дори над 10 години.                Виктор Спириев е изпълнителен директор на „Монбат“ АД от 2021 г. Преди това той е заемал позицията главен финансов директор в компанията. Дългогодишен член на финансовия екип на компаниите „Монбат“ и „Приста Ойл“. Преди да се присъедини към групата, е заемал позицията старши одитор в PwC. През 2018 г. печели конкурса CFO of the Year на EY в категория „Ликвидност и риск“.

На второ място, разработваме и пускаме в експлоатация пилотни проекти, в които батерийните системи за съхранение на енергия (БССЕ) използват оловни батерии и се доближават до показателите на литиево-йонните, но на по-конкурентна цена. Друго предимство е, че ги доставяме по-бързо, защото са произведени в Европа и след края на експлоатацията им клиентите ги връщат за рециклиране и получават обратно част от инвестираните средства.

На трето място, нашата компания за литиево-йонни клетки и системи EAS Batteries работи за разрастване на портфейла на предлаганите продукти. Имаме амбицията да развиваме този сектор и да предложим и литиево-йонни решения за съхранение на енергия.

Петър Христов: Като човек прагматик ще допълня, че търсенето на оловни батерии продължава да расте в световен мащаб. Нека не забравяме, че светът не е Европа – в Африка има държави, в които под 20% от населението имат ток. На тези хора им трябват решения, а не обещания. Трябва им ток, за да учат вечерно време децата им, да си пуснат телевизора и да видят какво става по света. Повече от 30 години съм в производството на оловни батерии, а имах бивш колега и приятел, светла му памет, който беше прекарал над 50 години в нашия сектор. Та, той казваше, че поне от 50 години се чака „краят на оловните батерии“. Така че моят отговор е – има ли нужда от ток, ще се намери и батерия, която да го съхрани.  
                                                                                                                                                        Петър Христов е директор на завода за батерии на „Монбат“ АД в гр. Монтана и прокурист на дружеството. Член е на управителните съвети на „Монбат“ АД и „Старт“ АД. Магистър по счетоводство и финанси, Христов има над 30-годишен опит в управлението на производствените процеси в компанията.

Имате мощности в Сърбия, Румъния и Италия, което означава, че имате поглед върху сектора в Европа. Къде e „Монбат“ на картата на производителите като възможности и ноу-хау?

Спириев: В тези страни рециклираме олово, защото нуждата от суровина е голяма и ние се стремим да затворим 100% веригата на доставки чрез собствено производство. Но ако говорите за пазара на батерии, продаваме в над 70 държави по цял свят. „Монбат“ е 4-тият по големина производител в Европа на оловни батерии и един от тези, които показват най-сериозен подход в търсенето на решения за енергийния преход – непрекъснато усъвършенстваме технологиите и продуктите си, имаме устойчива търговска политика и сме гъвкави в намирането на решения за клиентите. Това са трите „стълба“, върху които се крепи нашият основен бизнес. Отделно разширяваме секторите, в които присъстваме – литиево-йонни технологии, нанотехнологии, инженерингови решения, логистика, собствени решения за автоматизация на производството и др. 


Какъв е подходът на компанията към научната и развойна дейност и иновациите като цяло?

Спириев: Бих го назовал с едно, на пръв поглед, странно определение – стремително рационален. Дългият опит в сектора ни е научил, че без непрекъснато развитие на нови технологии и продукти няма перспектива в динамичния и „гладен“ за енергия свят. В същото време като финансист знам, че всяко иновативно решение трябва да е икономически достижимо и да оправдава разходите си. В сферата на рециклирането, в оптимизацията на производството или лансирането на нови продукти – нашата верига на стойността е доста „по-дълга“ и по-комплексна от други сектори, но резултатите показват, че имаме капацитет да я управляваме добре и със задоволителна добавена стойност.


Христов: С годините в Монбат се разви добър синхрон между развойната дейност и достигането на иновациите до производството. Колегите от двете направления работят с общи цели, стремят се да вникнат в естеството на работата едни на други. Като мениджър на производствено предприятие това ме облагодетелства, защото не се налага да губя време в разрешаване на спорове „кой е по-по-най“. Иновациите при нас са добри дотолкова, доколкото могат да влязат в масовото производство. Сътрудничим си от дълги години с Института по електрохимия и енергийни системи на БАН. Мога да кажа, че учените там също научават много от нас, защото тяхната философия е да правят наука, която е близка до практиката.


Устойчивото развитие на производителите на батерии изисква два основни подхода – от една страна, увеличаване жизнения цикъл на новите продукти, а от друга, рециклиране на максимална част от вложените в батериите суровини. Вие на какъв етап сте?

Спириев: Както вече казах, оловните батерии са продуктът с доказано най-висок дял на рециклиране. От тази гледна точка ние сме достигнали едно отлично ниво на кръгова икономика. От друга, в много направления сме иноватори в Европа и дори в световен мащаб – чрез вътрешно развито ноу-хау или чрез придобито такова. 

Като примери за силен развоен капацитет мога да дам патентите, притежавани от групата чрез дъщерната компания в Италия STC S.r.l. за десулфатизация на оловна паста с уреа до получаване на амониев сулфат – два продукта, които са екологично щадящи и се използват в земеделието. В момента я внедряваме в рециклиращия завод в Румъния и ще заменим сегашната икономически неефективна практика за десулфатизация чрез натриев карбонат. Вероятно това ще мотивира цялата екосистема на оловни рециклатори да започне да използва нашата методика на работа. 

Имаме намерение да внедрим още една патентована от STC технология, свързана с производството на оловен оксид директно от недесулфатизирана паста, чрез химическа очистка, без да се налага да се минава през екологично натоварващите пирометалургични процеси, общоприети в момента. Тази технология е икономически по-ефективна и води до съществено намаляване на въглеродния отпечатък. 

Ние сме една от малкото компании в Европа, които успяват да рециклират калая от излезлите от употреба оловни батерии. Разглеждаме и възможност за производство на антимонов триоксид чрез извличане на антимона от негодните батерии. При успешна реализация ще сме едва вторият завод в Европа, който прави това.

Но от рециклирането се интересуваме най-вече ние и еколозите… Голяма част от хората в ежедневието не се замислят, че батериите са станали по-надеждни и обслужват автомобили с все по-голяма консумация на ток. Новото поколение AGM-батерии обслужват този „глад“ за ток най-добре и ние планираме още през тази година да увеличим производството им. В същото време целта ни е да намалим въглеродния отпечатък при производството и да намалим масата им, защото съвременните автомобили стават все по-тежки. 


Христов: На основната ни производствена площадка в Монтана рециклирането и производството са с най-кратък път между суровините и готовия продукт. Когато стартирахме рециклирането като основен подход за снабдяване с основна суровина, това беше иновация. Днес практически няма батерии, които да се произвеждат от първично олово. Полипропиленът от кутиите на батериите също е затворен суровинен цикъл. Успешният модел на „Монбат“ от Монтана започва да се прилага и в компанията Nour Batteries в Тунис.


Колко устойчива е цялата верига на доставки във вашата дейност? Как вашето поведение влияе на партньорите и доставчиците ви?

Спириев: Ако под „устойчива“ се има предвид щадяща околната среда – изключително устойчива! Затвореният суровинно-продуктов цикъл е стандарт за нашата индустрия. Новият Регламент на ЕС за батериите и излезлите от употреба батерии предвижда от 2027 г. всички батерии да имат определен дял рециклирани суровини в новите продукти – при оловните това отдавна е факт. При литиево-йонните батерии този критерий ще бъде въведен, когато, цитирам, „… има технологична готовност“. Естествено, нашите партньори и доставчици са част от този процес, а и в качеството си на голяма публична компания ние ги подлагаме на щателна проверка за спазване на екологичните норми. 


Навлизането на електромобилите означава ли, че ролята на оловните батерии в автоиндустрията ще намалява, и възможно ли е да има промяна на портфолиото на „Монбат“ в тази посока?

Спириев: Човек трябва да е много наивен, за да вярва, че транспортът може да се промени кардинално за толкова кратък период – масовото навлизане на електромобилите започна преди по-малко от 10 г. От една страна, да – електрическата мобилност промени пазарите и ще продължи да ги променя. Но тенденцията от последната година към „охлаждане“ на политиката за субсидиране на покупките и преосмисляне на плановете на много автомобилни производители да електрифицират портфолиата дава поводи за по-премислени решения. Едно е ясно – новите технологии, и хибридите, и електромобилите, продължават да използват и добрите стари оловни батерии. Като помощни и балансиращи в системите им, те се грижат за функционирането на електрически системи като климатизация, осветление и др. В тежкия транспорт двигателите с вътрешно горене все още са гръбнак и промяната там ще бъде още по-дългосрочна. 

Иначе, като част от литиево-йонния бизнес, ние вече имаме своите партньорства и в електрическата мобилност. Там обаче зависимостта от китайски компоненти става застрашителна и няма да е чудно, ако се преосмислят много от настоящите политики за стимулиране.


Христов: Пак да напомня, че светът се състои и от други континенти освен Европа. Както каза и г-н Спириев, китайските производители навлизат агресивно със субсидирани в производството електромобили, но това създава и сериозни напрежения вътре в ЕС и САЩ. САЩ вече имат своя програма за стимулиране на производството на батерийни клетки и блокове, която ще бъде последвана и от стимули за потребителите да купуват електромобили с американски батерии. И ако се върнем към „Монбат“ – засега е рано сами да се отписваме…     


Може ли и как Европа да отговори на доминацията на Китай?

Спириев: Донякъде ще се повторя, но: не бързайте да отписвате оловото! Търсенето на литиево-йонни батерии расте с темпове, надхвърлящи в пъти сегашния добивен и производствен потенциал. Има и други технологии, които ще чертаят бъдещето, напр. натриево-йонните батерии, водорода и т.н. А и ако позволите едно сравнение с автомобилния бизнес, там има хибридни решения. Ние, както и много други производители в сектора, експериментираме с хибридни технологии – оловни и литиеви батерии, суперкондензатори и др. Това е не само отговорно, но и като финансист вярвам, че е печеливша стратегия. Другото е спекулация с очакванията на хората и инвеститорите с висока степен на риск. 


Христов: Европа има оловна батерийна индустрия, която към 2025 г. ще има пазарна стойност от близо 10 млрд. евро. „Монбат“ е част именно от нея, с много висок дял на добавена стойност, получена от батерии, произведени в Монтана и Добрич. Потенциалът за иновации е голям, пазарните възможности – още по-големи. Важното е да не забравяме, че устойчивото развитие не е псевдорелигиозна мантра, а баланс от три компонента: общество, околна среда и икономика. Ако някой от тях пострада за сметка на другите два – тогава няма устойчивост, а обществото плаща за екология, или екологията се разрушава за пари. Нашата цел е да останем устойчиви в смисъла на постижимия баланс – не в някакво неопределено бъдеще, а тук и сега.


Зелената сделка направи така, че ВЕИ стават все по-масови в индустрията и бита и все повече потребители установяват, че имат нужда и от система за съхранение на енергия към инсталациите. Колко добър пазар е това за вас?

Спириев: Това е естествено продължение на експертизата ни в решенията за резервирана мощност. Наясно сме с предпочитанията на потребителите – и индустриални, и домакинства – към литиево-йонната технология. Тя има безспорни предимства, но оловно-карбоновите индустриални батерии (БССЕ) могат да предложат оптимални решения в определени мащаби и ние имаме изпитани прототипи на такива батерии. И в този сектор има много очаквания, много нови играчи. Подходът ни е да действаме овладяно и с повече реализъм. Вече 65 г. сме в бизнеса и сме преживели много технологични промени именно благодарение на балансирания подход към пазара и моментните му „вкусове“.


Фондът на фондовете планира да насочи значителни средства към общините за енергийна ефективност. Възможно ли е сътрудничество с община Монтана по проект, който би изисквал вашите възможности и експертиза?

Христов: С община Монтана имаме отлично сътрудничество и винаги сме готови да си партнираме, вкл. с технологични решения. В общинската политика не се месим, но аз лично бих се радвал, ако общината се възползва от тези средства. Аз съм роден в Монтана, живея тук и винаги искам да покажем реалния потенциал, който имаме. В общината има много населени места, в които системите за съхранение, комбинирани с ВЕИ, могат да решат много проблеми с остаряла или липсваща електропреносна мрежа. Ако можем да участваме в подобен проект, то ще е в конкуренция с други производители и доставчици и ще трябва да покажем, че сме по-добри от тях, да ни изберат в открита и честна процедура. А и какво по-добро от това в Монтана да работят системи Made in Montana?!


Какви са краткосрочните и средносрочните планове за развитие на компанията и от какво ще зависи изпълнението им? 

Спириев: Няма да ни стигне цялото приложение, за да ги изброим и обясним дори накратко. На първо място, новият Регламент на ЕС, за който споменахме по-рано, ще изисква ние значително да намалим потреблението на изкопаеми горива. Тяхната консумация е свързана преди всичко с рециклирането на оловото и оловните сплави. Внедрихме и в трите рециклиращи завода на Балканите оборудване, което спестява около 40% от общата консумация на газ. Стремим се към „пълните 100%“ утилизация на масата на негодните батерии – чрез извличане на калай и антимон и чрез разработване на технология за преработката на сепаратора (който сега се третира като опасен отпадък). 

Плановете ни в стартерната дивизия са свързани с географското разширение на клиентския портфейл и частична преориентация към Африка, Близкия изток и в перспектива Америка. Тази преориентация стартира през 2022 г. чрез придобиването на мажоритарния дял от бизнеса в Тунис. Плановете в индустриалния сегмент са свързани, както споменах вече, с разработване, производство и внедряване на БССЕ. Работим и по технологични подобрения на батериите за малки индустриални приложения и „офроуд“ мобилност, тъй като това е едно от другите направления, в които  се очаква ръст.

Христов: Трябва да направим бизнеса по-привлекателен за работа. Това е голямо предизвикателство в целия регион на Северозападна България. Хората бягат, не виждат перспективата тук и това е много тъжно. В същото време много млади хора искат да се върнат и да живеят в Монтана, но очакват да имат адекватни условия.