Джим Шийлдс, преоткривателят на България

Текстът е публикуван в бр. 4 (44) на списание Business Global

(без) Ценни уроци

В тази поредица публикуваме разказите на Максим Бехар, известен пиар специалист и журналист, за срещите му с едни от най-популярните и влиятелни хора на планетата. И за уроците, които е научил от тях. Текстовете са написани специално за читателите на списание BGLOBAL.

Максим Бехар


– Хей, Макс, казаха ми, че твоята компания може да прави визитни картички…
Макар и съвсем в зората на бизнеса ми, когато в офиса имах само една незавършила още университета асистентка, тези думи можеха доста да ме засегнат. Хайде сега, дотам ли я докарахме, да правим визитни картички, и то на милиардна американска компания, едва ли случайно попаднала в София. Бях почти готов да си тръгна веднага, когато

погледнах този човек в очите

и там видях само доброжелателност, дълбочина и желание за сериозна работа. През 1996 г. в България това беше рядко. Поех подадената ми ръка и така започна нашето приятелство с Джим Шийлдс, човекa, който в първите години на крехкия ни свободен пазар говореше непрестанно, че България е неговото откритие. Главно заради суперинтелигентните си и работливи хора, но и заради историята и природата си.

– Виж, Макс, обиколил съм доста страни и никъде не съм срещал толкова много интелигентни и работливи хора на едно място. Имате освен това и прекрасна страна, която трябва много да пазите и да развивате постоянно.

Amoco Petroleum един от лидерите на петролния пазар

в Америка, ненадейно беше решила да започне инвестициите си за първи път в Европа точно от България, а след това и в Полша и Румъния. Целта беше да се опита пазарът, за да може бизнесът да се разпростре в цяла Европа, ако излезе успешен. С Джим прекарвахме дълги часове, понякога от рано сутринта до късно през нощта, и чертаехме много смели планове.

„Амоко“ публично обеща да построи в България 50 бензиностанции, нещо нечувано като инвестиция по това време, случило се само с белгийската „Солвей“, която купи завода за калцинирана сода в Девня.

„Ако искаме да бъдем добър инвеститор, трябва просто цялата компания

да се държи като почтен и добър гражданин

всички българи да знаят, че ние сме едни от тях, само така ще ни повярват“, казваше често Джим на целия си екип и след това сядахме на вечеря в някоя софийска кръчмичка да мислим как това да го направим на практика.

Първата страхотна бензиностанция отрихме в Бургас… с фанфари, ще бъде бледо, ако използвам тази изтъркана фраза. Тогавашната американска посланичка Ейвис Боулън, блестящ дипломат и голям приятел на България, която беше неотлъчно до нас по време на цялата подготовка, направи прочувствена реч за страната ни на един много прекрасен български език. И спечели сърцата на хората на събитието, а това на практика бе почти половината град.  

За България

тези моменти наистина бяха незабравими

живеехме с уникалното чувство, че не мореплавателите откриват Америка, а този път Америка преоткрива България и ѝ дава нови сили на живота.

„Макс, успяхме! И да знаеш, след нас ще дойдат още много инвеститори, като видят какво сме направили, и ще преобразят България. Ще има не само инвестиции и работни места, но главното – уроци как да се държите на свободния пазар, как да се справяте с конкуренцията, как да печелите и част от тези печалби да инвестирате обратно в обществото… Така както ние правим в Америка от десетилетия“, често ми повтаряше Джим по време на нашите безкрайно дълги срещи и искрите в очите му говореха повече от думите.   

Прибрахме се в София повече от щастливи, цяла България беше информирана от вестници и телевизии за тази инвестиция. Само две седмици по-късно, трябва да е било доста след полунощ, когато телефонът ми звънна и Джим с много делови глас ме помоли точно в седем да закусим в „Шератон“ на „нашата маса“. Тогава още не знаех, но вече от години знам, че

трябва ли да закусваш с някого в седем почти винаги не е на добро…

На масата заварих заедно с Джим и един нисичък непознат господин с малки очилца, отдалеч приличаше на спретнат и изпълнителен чиновник. Без много да се бавим, Джим Шийлдс ми съобщи, че Amoco Petroleum закрива бизнеса си в България и скоро ще го продаде на друг партньор. Целият ресторант заедно с огромните си кристални полилеи се завъртя пред очите ми и „слязох“ обратно на земята, когато господинът със сивия костюм и с очилцата ми каза: „Идвам направо от Чикаго, днес пускаме един пресрилийз с пет изречения да кажем, че се изтегляме от България, и утре пътувам обратно…“.

Това обаче ми дойде в повече. Едва стартирах бизнеса си, обяснявах на целия свят как единствено и само чуждестранните инвестиции ще сложат България на световната бизнес карта, как Amoco идва, за да остане завинаги… И

почти избухнах, толкова емоционално

че малкото ранобудни гости на хотела спряха да се хранят и ме изгледаха доста тревожно. „Значи така! Идвате, обещавате, срещате се с министри и кметове, разтягате локуми за милионни инвестиции и сега тук ми казвате – напиши пет изречения и хайде, тръгваме си обратно.“

Бях вече станал прав и държах облегалката на стола така, сякаш всеки момент ще го стоваря върху непознатия, който леко страхливо и невинно примигаше с очи, сякаш ми казваше, че нищо не зависи от него, такива инструкции има, това ще прави.

С доста драматичен жест и Джим стана от масата, застана до мен и каза: „Виж, Макс е прав, ние говорихме с повече от сто журналисти през последните месеци, трябва отново да ги поканим всички и да им обясним това корпоративно решение. Да действаме, че няма време…“.

Наистина доста нестабилната тогава България не беше причината за това решение просто компанията реши да се изтегли от Европа, а месеци по-късно беше придобита от British Pеtrolеum и едва тогава всички разбрахме, че двата гиганта си бяха разпределили световните пазари, в чиито сметки страната ни не попадаше.

Направихме дълга и детайлна пресконференция, още пазя снимки как мои колеги журналисти едва сдържат сълзите си, тръгваше си от България не само Amoco, но и един от първите и най-последователни нейни „преоткриватели“…

Джим обаче остана месеци след това, за да приключи бизнеса, който тогава беше купен от не по-малко влиятелната и известна Shell. После идваше много пъти обратно, срещаше се с приятели, с журналисти, с бизнес партньори. И винаги ни канеше да му отидем на гости.

Преди месеци наистина приех поканата. Видяхме се в прекрасното малко градче Естеро, надалеч от Нейпълс във Флорида, и когато влязох в скромното му кабинетче в къщата му, първото, което видях да стои срещу бюрото му, беше малка пластика от Вежди Рашидов, заобиколена от десетки снимки и спомени от България… Погледнах го учудено и той ми каза: „Обичам да откривам нови места, но прекрасна страна като България, страхотни хора като българите никога не съм срещал и сега те винаги са тук, ето тук, с мен…“.

Погледна ме и посочи сърцето си.