Инвестициите в хората сега ще определят какво бъдеще ни очаква в следващите 20 години. Това становище се прокрадваше от изказванията на всички участници във втория панел на събитието БУЛЕВАРД 2044 на списание BGLOBAL.
„Моята мечта е да направим България място, където нашите деца виждат своя дом, тези които са в чужбина да учат да се върнат, а защо не следващите поколения да се образоват тук“, заяви Диана Стефанова от BrightCap Venture. Според нея се намираме в повратен момент, между четвъртата и петата индустриални революции. „Четвъртата се характеризира с масова дигитализация, мобилни мрежи и анализ на големи данни. Петата сега е изкуствения интелект, нанотехнологии и човешкия ум. Тя ще засегне всяка сфера от нашия живот и това как нашата страна ще премине през нея ще е важно за просперитета на държавата“, обясни Стефанова. Тя цитира становище на Световната банка, според което нещата които могат да се направят за да е този преход успешен, са увеличаване на производителността на компаниите чрез дигитализация, инвестиции в стартъп екосистема с фокус върху технологиите и усвояване на нови технологии и подобряване на уменията на хората. Което според нея изисква нов подход към обучението и образованието. С което тя даде думата на следващия говорител Траян Траянов от „Заедно в час“.
©Тони ТончевТой бе категоричен, че технологичните революции не изместват нуждата от човешки капитал, а обратно. От достъпното и качествено образование зависи дали ще имаме повече предприемачи, подготвени служители и таланти в бъдеще. „През следващите няколко години са необходими ключови образователни реформи, защото трябва до подготвяме следващото поколение да управлява ситуация на промяна. Нужно е образование, фокусирано върху уменията. Не само практическите, но и когнитивните, защото знаете, че ОИСР констатира, че 50% от българските ученици са функционално неграмотни. Има други умения и те са социално – емоционални умения. Те не са вродени, а се развиват и са изключително важни в днешния свят“, каза още Траянов. Той допълни, че начина по който е структурирано образованието в момента, не позволява тези умения да се развиват. Според него ученикът трябва да е поставен в центъра и да се търси позитивно учебно преживяване, а не учебен процес.
©Тони ТончевСлед него на сцената излезе Милена Стойчева, бивш министър на иновациите и растежа и представител на фондация JA. Нейни гости бяха четирите момичета от ученически стартъп EM-PAX. Те разказаха за своето начинание, което води до създаване на иновативен филтър за комини, базиран на жизнената дейност на микроводорасли и мъхове. „В какво инвестираме днес определя каква ще бъде България след 20 години. Мисията ми е да инвестираме в образование и в това да се развива една предприемаческа култура и начин на мислене. В министерството положих усилия, но те не спират и ще продължат във всяка моя роля, защото според мен България трябва да избере да се превърне в иновационен хъб на Югоизточна Европа. Място, където се измислят нови продукти и услуги, където са развиват таланти“, смята Стойчева. Тя е на мнение, че предприемаческото образование от най-ранна възраст води до това младите хора да гледат позитивно и да търсят решения. Именно затова образованието трябва да бъде различно.
©Тони ТончевВеднага след нея няколко ученици от Национална финансово-стопанска гимназия, Частно училище „Св. Георги“, Частна гимназия „Банкер“ и Национална природо-математическа гимназия, споделиха своето виждане за бъдещото. Те също бяха на мнение, че образователната система трябва да се промени, за да задържа вниманието на учениците върху важните теми.
©Тони ТончевМилен Христов от „Електрохолд“ и фондация „Практикум“ направи интересна историческа ретроспекция, свързана с инфраструктурата на бъдещето. Той даде множество примери как България в миналото е била сред пионерите при въвеждането на битови и инфраструктурни новости, но през годините сме изостанали от бързо развиващи се региони. Той даде пример със Сингапур и Катар, които само допреди няколко десетилетия са били слабо развити рибарски населени места, докато сега са сред най-модерните урбанизирани райони в света. Според него това се е случило благодарение на умното и мащабно планиране, което предвижда тенденции и задава генералната посока. Обратно, у нас след 1990 г. разширяванията и строителството се случват на парче, което води до хаос. „Не става въпрос само за пари, дори и да има пари не може да се развиваме с нужните темпове. Ето, например, ние управляваме 150 млн. за инфраструктура и на всяка стъпка срещаме пречки от всякакъв характер, защото липсва стратегическа визия и подход“, категоричен бе Христов. Той смята, че инфраструктурата на бъдещето ще се изгради само, ако всички участници гледат в една посока – частни предприятия, общини и държавни институции.
©Тони ТончевИкономистът Иван Мандаджиев засегна една интересна тема, която засяга пряко присъстващите в залата представители на поколението Z. „Новото поколение ще живеете в непрекъснато състояние на променливост, несигурност, сложност и двусмисленост (от англ. volatility, uncertainty, complexity, and ambiguity - VUCA). Свят, в който много трудно можем да предвидим какво предстои в следващия момент. Предизвикателствата, пред които ще бъдете изправени, ще бъдат невиждани досега. При модерните сложни процеси често няма връзка между причините и последствията. Един факт може да бъде тълкуван по коренно различни начини. Следващите поколения ще са в перманентно състояние на VUCA“, обясни Мандажиев. Той обаче е оптимист, защото именно поколението Z има уникалния шанс да трансформира света, както поиска. И ги посъветва: „Бъдете адаптивни и гъвкави, упражнявайте критично мислене, премислете образователната си стратегия, винаги търсете нестандартни решения и имайте холистичен подход към всичко“.
©Тони ТончевСтрийт арт художникът Насимо изяви желание през 2044 г. България да обръща повече внимание на изкуството. Той не подмина и темата с постоянните иновации, които ежедневно променят начина ни на живот и заплахата от изчезването на творчеството в ерата на изкуствения интелект (ИИ), който композира песни и рисува картини. „Не се притеснявам за това. „Технологиите трябва да служат на хората, а не ние да служим на тях. Въпросът е да не се подхлъзнем и да деградираме умовете си“, каза още артистът.
©Тони ТончевКреативността на човечеството бе основна тема и за последния участник в събитието - Румина Николова от THE SMARTS. Тя е категорична, че креативността е била и ще бъде в бъдеще основния двигател на човешкото развитие. „Креативността не е талант на избрани хора, а тя е основен аспект на нашата човешка личност. Технологиите винаги са предизвиквали креативността. Човекът е истинския творец, а не ИИ. Технологиите пестят време, което да инвестираме в творческа работа. Бъдещето не е далечно място, а място, което градим днес. Именно затова най-важната задача е да насърчаваме децата да творят“, убедена е Николова.
.jpg)
