БУЛЕВАРД 2044: Как ще изглежда светът след 20 години

Как ще изгележда светът след 20 години и как да се подготвим за бъдещето - въпроси, които сигурно всеки мислещ човек си е задавал. Личности от различни сфери - бизнеса, науката и изкуството, описаха своята визия за бъдещето на събитието БУЛЕВАРД 2044, организирано от списание BGLOBAL, което се проведе на 27 юни в столичния Интер Експо Център. Събитието, което е петото от поредицата ПРЕДИ УТРЕШНИЯ ДЕН, започна с мултимедиен танцов пърформанс, създаден от студиото Elektrick Me, в която танцът на Радостина Точева от RiO Crew се съчетаваше с впечатляващи 3D изображения и музика.

Владимир Грънчаров, съосновател на Elektrick Me, започна първия панел с прогнозите си за развитие на мултимедията и визуалните изкуства. Той проследи промените в бранша за последните десетилетия, като обърна внимание на откритието на синия светодиод през 1992 г., което даде възможност на артисти и дизайнери да правят LED инсталации с висока резолюция, които чрез илюзионни ефекти дори навлизат в 3D пространството.

"Скоро ще виждаме истински холограми", прогнозира Владимир Грънчаров. При тях пикселите ще са разположени в пространството, без да се използва ефекта на илюзията, а Грънчаров очаква това да се случи в следващите 20 години.


©Тони Тончев

Съоснователят на Elektrick Me отвори "кутията на Пандора" с изкуствения интелект, като каза, че технологията се използва широко в бизнеса - за генериране на музика, изображения, текстове и видео. Но той предупреди, че макар да е полезен, изкуственият интелект трябва да се регулира, защото бързо може да излезе от контрол.

"Моят апел е всички да се развиват мултидисциплинарно, защото все повече ще има нужда от умения в мултидисциплинарна посока. Ще ни очакват много интересни времена, ние сме отговорни как те ще се случат и да не отидем в ситуация, която да не ни хареса", обобщи Грънчаров.

Доброслав Димитров, председател на Българската асоциация на софтуерните компании (Баском) и съосновател на студиото за видеоигри "Империя Онлайн" е категоричен, че в момента никой не може да прогнозира какво ще стане през 2044 г. заради скоростта, с която се развива светът. "Бъдещето е все по-бързо, нещо, което не се е случвало преди. Няма сравнение с предишните индустриални революции - електричеството е навлязло за за 50 години, телефоните за 35 години, компютрите за 20 години, интернет за 10, за изкуствения интелект се заговори преди година и половина, а сега всички говорят за него, все по-кратко време има нещо да стане масово", казва Доброслав Димитров. Той обясни, че бумът на изкуствения интелект е свързан с това, че ако за последните 8 години изчислителната мощ на компютрите се е увеличила 40 пъти, възможностите да се пресмятат операции, свързани с изкуствен интелект, са нараснали хилядократно.


©Тони Тончев

"В момента има повече живи учени, правещи нещо по цялата земя, отколкото е имало през цялата човешка история. Нямаме никаква идея какво ще стане утре. Единственото нещо, което знаем със сигурност, е човешката природа. А човешката природа е тази на амбиция, на желание да се развива и да може повече. И когато имаш 8 млрд. души на планетата, които имат такива мощни инструменти, които в момента имаме, можем да предвидим, че ще има едно наистина невероятно бъдеще", казва Доброслав Димитров.

Николай Андреев, главен изпълнителен директор на Vivacom, посочи огромното значение на телекомуникациите в днешно и в бъдеще време. "Телекомуникациите са нещото, което ще ни помогне да се придвижим напред към бъдещето. Ще ни помагат да се развиваме и да вървим напред. Ако приемем, че бъдещето е вълна, по която всички се движим, то телекомуникациите са сърфът, с който плуваме по нея", казва Николай Андреев. Той описа и най-важните тенденции, свързани с развитието на сектора - все по-високи скорости на свързаност, все по-голям капацитет на мрежите, стремеж към по-малко времезакъснение, навлизането на изкуствения интелект, който може да вземе участие във взимането на оперативни решения дори на средно управленско ниво, неизбежната консолидация на сектора в Европа.

Николай Андреев даде пример за нарастващото потребление на данни, което в световен план за последната година е нараснало с 33%, а в България се е увеличило с повече от 50%. 


©Тони Тончев

В очакване на новия стандарт за мобилна свързаност 6G, Николай Андреев съобщи, че Vivacom вече прави лабораторни тестове с междинния 5,5G стандарт, който дава 10 пъти по-голяма скорост и по-висок капацитет на мрежата от използвания сега 5G. 5,5G ще е междинна крачка между 5G и 6G, който се очаква да влезе в търговска употреба през 2030 г. "Хората и бизнесът се стремят да се развиват, оптимизират, да подобряват начина си на живот, а свързаността и телекомуникациите са гръбнакът, на който разчитат", казва Николай Андреев. "По-голямата ефективност на бизнеса и Индустрия 4.0 няма как да се случат без да се развиват телекомуникациите и без да бъде осигурена тази скорост и този капацитет, за които говорим непрекъснато", допълва той.

Главният изпълнителен директор на Vivacom прогнозира консолидация на европейския телеком пазар, защото индустрията е фрагментирана, с много национални и регионални играчи за разлика от САЩ и Китай, където има 3-4 големи оператори. В Европа до 2030 г. е необходимо телекомите да инвестират над €170 млрд. за постигане на заложените цели, което няма да стане без окрупняване, казва Андреев.

Изпълнителният директор на групата "Геотехмин" Доминик Хамерс говори за бъдещето на минната индустрия, като заедно с него на сцената излезе и Йоана Марковска, втори курс студент "Хидрогеология и хидроинженерна геология" в Минно-геоложкия университет "Св. Иван Рилски" в София. "Предпоставка за успешен зелен преход е наличието на важни суровини – литий, редкоземни метали и други критични суровини като медта, без тях не можем", казва Доминик Хамерс. Той обърна внимание на новата роля на медта, която съпътства човешкото развитие, в зеления преход. "Новият хоризонт за използване на медта е чистата енергия. Медта ще играе централна роля в декарбонизацията на света, защото електропреносните мрежи и електрическата мобилност са зависими от нея. Целите да използване на чиста енергия няма да могат да бъдат постигнати без медта", категоричен е Хамерс. Той даде пример с това, че инфраструктурата за възобновяеми енергийни източници изисква 4 пъти повече мед, отколкото традиционните технологии, базирани на изкопаеми горива.


©Тони Тончев

В същото време над 90% от добитата мед е чрез рудодобив, а той все по-често среща предизвикателства, защото големите нови проекти с високо съдържание на мед са малко, а разрешителният процес за нови проекти или разширение на стари става все по-дълъг. "Рудодобивът се сблъсква с популистки протести, геополитическа нестабилност, ниско съдържание на мед. Остава въпросът дали минните компании ще успеят да доставят мед в отговора на нарастващото търсене", казва Доминик Хамерс. "Обществото трябва да разбере, че ако искаме комфорт и прогрес, няма как да се случи без рудодобив. Ние като група "Геотехмин" и в "Елаците-Мед" се стараем да добиваме все повече метал от по-малък ресурс, с все по-малко енергия, вода и все по-малък отпечатък върху околната среда", казва Доминик Хамерс.

Йоана Марковска смята, че в близкото бъдеще има перспективи за добив на полезни изкопаеми от морските дъна. "В морските дъна рудата е с по-висока концентрация, отколкото на сушата. Технологията се развива драстично – ако през 90-те години дълбочината на добив достига до 300 м в наши дни е до 2000 метра, казва тя. Машините за извличане на руда от дъната са роботизирани, управлявани от навигационни системи, като извеждат добитата суровина до кораб на повърхността, където се произвежда концентратът.

"Ако светът иска да се развива към по-чисто и устойчиво бъдеще, е необходимо да има рудодобив, да има метали", казва Хамерс.


©Тони Тончев

Юлиян Михов, директор "Бизнес развитие" за Югоизточна Европа и ръководител на екип "Предотвратяване на финансови измами" в "ПрайсУотърхаусКупърс България", засегна една от най-болезнените теми за обществото и за развитието на България - корупцията. Той смята, че тенденцията за нивата на корупция може да се обърне, защото има ясни сигнали, че хората са съпричастни и имат интерес към темата. "Очаквам че може би след 5 години следващият доклад на Антикорупционния фонд ще започне да говори за малко по-интересни случаи, в които е критична ролята на съдиите и ролята на прокурорите", казва Юлиян Михов. Експертът смята, че за да се понижи корупцията е необходимо да се повиши прозрачността и отчетността на държавните служители, всеки от нас да е активен гражданин и да има култура на открито говорене. Юлиян Михов съветва хората да си дадат обещание, че няма да дадат и стотинка на самозабравили се държавни чиновници, като в случаи на искане на подкуп да сигнализират без страх по начините, предвидени в закона. А към бизнеса отправя апел да не работи с хора, за които думи като интегритет, бизнес етика и прозрачност нямат никакво значение.

Д-р Александър Симидчиев, пулмолог, екологичен активист и председател на сдружение „Въздух за здраве“ обърна внимание на дисбалансите в здравеопазването на национално ниво, както и на това, че очакваната средна продължителност на живота в България е сред най-ниските в ЕС. "Имаме разлика в детската смъртност с 50% по-висока в селата, отколкото в градовете. Имаме ли национално здравеопазване, ако децата ни почти с 50% повече загиват, ако са в селата, а не в градовете", попита той. 

"Икономиката, управлението, структурирането на едно общество, имат огромен ефект върху средната продължителност на живота. Можем да използваме средната продължителност на живота, за да видим какво се случва в другите важни сектори. Ако искаме да подобрим нещо, трябва да мислим за компонентите на здравната ни система. Тя е като часовников механизъм, трябва да работи добре", казва д-р Симидчиев.


©Тони Тончев

Но медикът обръща внимание, че личното ни поведение също има огромно значение за продължителността на живота и затова комуникацията по тази тема е толкова важна.

"Детерминантите на здравето са образование, икономика, приходи, къде живеем, какви са ни навиците – това са 70-80% от нашето здраве. Здравната ни система е едва 20%. Здравната система е за болните, тя не е за здравите. За здравите е образование, икономика, околна среда, и тогава, ако правим всичко както трябва ще видим, че доста министерства имат отношение към здравеопазването. И тези министерства трябва да работят като часовников механизъм, да се интегрират, за да удължават нашия живот", категоричен е експертът.

"Нашите мисли са нашата визитна картичка, средството, с което се придвижваме в бъдещето, миналото и настоящето", казва Антонина Кардашева, д-р на психологическите науки и председател на Фондация за развитие на емоционалната интелигентност.

"Нашите мисли имат способността да ни транслират във времето. Имат способността да ни докосват до бъдещето и ако ние днес говорим за бъдещето, какво то ще бъде, може би е добре да кажем, че бъдещето ще е нашата виртуална реалност, но тя ще бъде фокусирана от психологическата ни нагласа. Съвкупността от всички наши мисли на колективното съзнание може би ще даде формулата какво ще е бъдещето след 20 години", смята Антонина Кардашева. Но тя обърна внимание на това, че съзнателното мислене е това, което може да структурира по по-добър начин нашето бъдеще.


©Тони Тончев

"Правете това, което е добре за вас и за другите, тази реципрочност има значение за всички нас. Мислите привличат, оздравяват и разболяват. Когато мислим за след 20 години нека мислим като хора, които могат да използват плацебо ефекта на мисленето, за да създадем едно здраво и развиващо се общество", призова Антонина Кардашева.