България – хъб за региона

Текстът е публикуван в бр. 4 (44) на списание Business Global

В края на 2023 г. американският инвестиционен фонд Advent International купи българската компания myPOS. Цената за придобиване не беше обявена официално, но според Ройтерс е около €500 милиона. Малко са българските компании, оценени на 1 млрд. лв. myPOS е представител на една индустрия, за която светът говори все повече през последните десетилетия – финансовите технологии (финтех).

Част от по-широката ИТ индустрия, българският финтех сектор се развива с бързи темпове и неговите постижения излизат далече от границите на страната. Например myPOS, която е известна със своите компактни хардуерни и софтуерни терминали за плащания, има над 170 000 клиенти в повече от 30 европейски държави. През септември 2022 г. компанията за корпоративни кредитни и дебитни карти Payhawk стана първият български еднорог, след като поредният инвестиционен рунд оцени създадения през 2018 г. финтех стартъп на над $1 милиард.Какво е финтех (финтек)

Финтех е абревиатура от „финансови технологии“ – технологии, свързани с финансови услуги. Съветът за финансова стабилност (Financial Stability Board, FSB) определя финансовите технологии като „основаващи се на технологии иновации във финансовите услуги, които могат да доведат до нови бизнес модели, приложения, процеси или продукти и с които е свързано съществено въздействие върху предоставянето на финансови услуги“.

Предишни доклади разделят финтех компаниите в две основни категории – доставчици на финансови услуги за крайни потребители и доставчици на технологии и поддържащи услуги за бизнеса.„Българският финтех пазар е най-развитият в нашия район по отношение на брой компании и сфери, в които се предлагат финтех решения“, казва Светослав Димитров, съучредител и член на борда на Българската финтех асоциация (БФА). Организацията обединява повечето компании от сектора.

Димитров дава за пример общия доклад на българската и на румънската финтех асоциация, създаден по инициатива на БФА и Rofintech, за развитието на сектора в двете държави, представен в средата на април на среща на организациите в Букурещ. „Докладът обхваща за първи път двете държави и много ясно показва тенденциите. И затвърждава това, което ние от българската асоциация обясняваме от около 3 – 4 години – че България и София, като център, е истински финтех хъб за целия регион“, казва Светослав Димитров. Изследването показва, че в България са активни около 170 финтех компании, докато в Румъния, страна с тройно по-голямо население и 2,5 пъти по-голям БВП, са 60.

С първите компании, датиращи от 90-те години на миналия век, към края на 2021 г. българският финтех сектор генерира приходи от над 1,8 млрд. лв. И дава заетост на близо 12 000 души.

Силна екосистема

Светослав Димитров отбелязва като важен фактор за развитието на сектора активната и силно конкурентна местна екосистема: „Броят на заетите хора расте, увеличават се оборотите, увеличават се сферите, в които се появяват нови и иновативни финтек (наложило се произношение в бранша, бел.ред.) решения. Така че финтек екосистемата е в истински подем“. По този показател страната изпреварва съседните държави – нещо, което се наблюдава рядко. Димитров дава за пример, че още преди 4 години Стопанският факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ започва двугодишна магистърска програма по финтех. Сега такава има и във Висшето училище по застраховане и финанси, както и в Техническия университет във Варна. Подобна специалност едва сега прохожда в Румъния. „Академичната среда е в нашата екосистема и тя е изключително жива и активна“, казва той. 

Друг фактор за развитието са българските фондове за рисков капитал (VC), които са набелязали финтеха като важен за тях сегмент и инвестират както в български компании, така и в съседните държави и тези от региона на Централна и Източна Европа. Позитивните нагласи в обществото към иновациите, особено сред хората на млада и средна възраст, също допринасят за възприемането на финансовите иновации.

„Смятам, че финтех компаниите са допринесли значително за признаването на София за технологичен център в тази част на Европа“, казва и Лоик льо Пишу, съосновател и управител на платформата за онлайн P2P кредитиране Klear, който също е член на борда на Българската финтех асоциация.

Зад гърба на банките

Филип Мутафис, изпълнителен директор на компанията за платежни услуги Paysera България и член на борда на БФА, отбелязва, че бързото развитие на българския финтех сектор е свързано и с доброто представяне на банковия сектор. Той дава за пример, че печалбата на българския банков сектор за 2023 г. е 3,4 млрд. лв. – увеличение с 64,4% спрямо 2022 г. въпреки сериозните разходи за офиси, хора и хартиени процеси. Всъщност това все още отличава банковия сектор у нас от този на Запад, където клоновете с „живи хора“ са рядкост. И наред с електронното, мобилното банкиране, банкоматите има всякакви други машини, които обслужват хората. Това, според Мутафис, както и новите регулации като директивата PSD2, която задължава банките да предоставят на трети страни достъп до сметките на своите клиенти, създава ниши за финтех компаниите в България.

„Банките са по-консервативни в приемането на нови технологии, защото първо трябва да се уверят и да са сигурни коя от тях да възприемат и по какъв начин. Много по-трудно е за една голяма финансова институция да предприема технологични иновации, което създава ниша за малки компании, по-бързи в запълването на новите технологични потребности. Основният двигател винаги е потребителят, който иска нещата да са по-лесни, по-мобилни, по-дигитални, с по-добър потребителски интерфейс, по-бързи. Това създава възможности особено когато има консистентно поведение на новите технологични играчи“, обяснява Мутафис.

Пясъчник за дигитални проекти

С двуцифрени годишни ръстове перспективите за развитие на българския финтех сектор са добри, но могат да са още по-добри, ако регулаторната рамка в страната не изоставаше.

„Нашата регулаторна рамка е догонваща. В последния момент, с последния влак догонваме европейските регулации“, казва Мутафис. А иноваторите имат нужда от адекватна регулаторна рамка колкото се може по-рано, за да могат да развият услугата си. 

Например една от основните услуги във финтеха – колективното финансиране (краудфъндинг, crowdfunding), все още не е стартирала от местни компании в България, защото едва в края на 2023 г. бяха лицензирани първите дружества с такъв предмет на дейност (виж повече за значението на краудфъндинга на стр. 76). Докато в Литва има законодателство и лицензирани компании за колективно финансиране от 5 години, някои от тях вече имат екипи от по 40 – 50 човека, развиват дейност в няколко държави и портфейл от десетки милиони евро, дава пример Мутафис.

Риторичният въпрос е: Как бихме могли да сме лидери, когато стартираме поне половин обиколка назад? И така е във всичко, свързано с регулациите, твърди Мутафис.

Светослав Димитров смята, че е необходимо в България да бъде създаден регулаторен сендбокс (от англ. sandbox, пясъчник) – съвет от експерти от регулаторите като Комисията по финансов надзор, БНБ, Министерството на финансите, Комисията за защита на потребителите, представители на бизнеса и други специалисти, които да верифицират бизнес идеите на финтех стартъпите.

Той посочва, че лидерската позиция на Великобритания и на Балтийските държави по отношение на технологичните компании се дължи на проактивността на техните регулатори към поднадзорните лица – както по отношение на финтеха, така и за блокчейн и криптотехнологиите. „Там пазара го създават държавата и регулаторите, а не играчите, както в България“, казва Димитров.

Ако има регулаторен сендбокс, той ще преглежда и верифицира изпратените до него бизнес идеи. На първо ниво ще се анализира дали идеята не нарушава някоя от съществуващите регулации. Ако нарушава, се изпраща писмо до подателя, че неговото предложение противоречи на съответните законови текстове и той трябва да преосмисли идеята си. Но ако всичко е наред, тогава идеята се изпраща за оценка от бизнес експертите и мнението им, заедно с това на регулаторните експерти, се изпраща обратно на подателя.

„На практика това означава, че с малко вложени средства за развитие и изчистване на концепцията си – няколко хиляди лева или евро, един стартъп може да получи нейното верифициране и с него да отиде при инвеститорите, да търси от тях пари“, обяснява смисъла на регулаторния сендбокс Светослав Димитров.

Според него както британският, така и опитът на Балтийските държави показва, че 75% от всички стартъпи, които са минали през регулаторния сендбокс, получават финансиране от рискови инвеститори – ангелски инвеститори или VC фондове. В България липсата на подобен експертен съвет води до това, че вместо да похарчат няколко хиляди евро, за да верифицират идеята си, често стартъпите изразходват няколкостотин хиляди евро собствени и привлечени средства, за да пуснат на пазара своя продукт, и едва след това регулаторите започват да преценяват дали той отговаря на законодателството. Затова и българските инвеститори харчат много повече пари, за да разберат дали дадена идея става, или не, отколкото в Балтийските държави.

„За съжаление, опитът показва, че ако няма регулаторен сендбокс, над 60% от стартъпите, които са излезли на пазара, обичайно затварят в рамките на 6 месеца, защото не отговарят на някакви специални регулаторни изисквания, които имат регулациите“, казва още Светослав Димитров.

Апелът на бранша е схемата у нас да се обърне – регулаторите да заработят активно, за да може да създаде жизнен продукт, жизнена компания, а не да се губят пари. Това е правилният път за старта на една компания и с разрастването на сектора – а той вече показва големия си капацитет, натискът към регулаторите ще се засилва.

Можете да намерите Business Global в пунктовете на Inmedio в моловете, в големите търговски вериги, в повечето от веригите бензиностанции, както и в централните пунктове за разпространение на печатни издания. Приятно четене!