Дуалното обучение стартира в България през 2015 г., като за въвеждането му е използван опитът на страни като Швейцария, Германия и Австрия
Текстът е публикуван в бр. 4 (44) на списание Business Global„Как си намираш хора?“, „Липсват подготвени кадри!“, „Откъде да намеря хора?“… От средно значим проблем за бизнеса преди години дефицитът на квалифицирани кадри лавинообразно се изостри и напоследък масово се сочи от мениджърите в България като основно предизвикателство за развитието на компаниите. Всички бизнес анкети във всички браншове отчитат този недостиг основно на кадри със средно професионално образование.
Точно тук решение има и както гласи една древна поговорка, всяко ново е добре забравено старо. От почти десетилетие започва опитът да възкръсне професионалното образование от социалистическо време, но във форма и съдържание, отговарящи на пазарната икономика – дуалното обучение. За 9 години има натрупан опит, има и положителни примери, но резултатите от бизнес анкетите показват, че обхватът на дуалното обучение все още е ограничен и недостатъчен. Интересът към тази форма на обучение не е достатъчно висок и има риск да намалее, ако не бъдат разбрани предимствата му и ползите за ученици, фирми и икономиката като цяло.
Дуалното обучение всъщност е нещо като завръщане към някогашната система на практика във фирмите в последните две години на техникумите, само че в други условия. Ако някога техникумите са били свързани с големи предприятия (много от които не оцеляха в прехода) и планирането и преходът от училище към работа е ставало лесно, в условията на много и конкурентни фирми ситуацията е твърде различна. И докато в България навлизаха големи чуждестранни инвеститори със своето ноу-хау, а местните фирми успяваха да се модернизират, за да оцелеят в условията на свободен пазар, материалната база в училищата и учебното съдържание изостанаха от съвременните изисквания. Планината от ново законодателство, ограничения и изисквания към фирмите също допринесоха практиката по време на учене да остане в миналото. Съвременната версия започна през учебната 2015/2016 г. с промени в Закона за предучилищното и училищното образование, Закона за професионалното обучение и образование, Кодекса на труда и специалната Наредба №1 за дуалното професионално обучение и образование. За привеждането му към съвременните нормативни изисквания беше използван опитът на страни като Швейцария, Австрия и Германия.
Големите проектиОсновополагащ за новото обучение чрез работа е българо-швейцарският проект ДОМИНО („Дуално образование за модерните изисквания и нужди на обществото“), който се изпълнява с финансовата подкрепа на Конфедерация Швейцария по Българо-швейцарската програма за сътрудничество. В рамките на проекта се разработват нови учебни планове и програми, създава се практическо ръководство, обучават се учители и наставници, както и експерти по дуално образование.
ДОМИНО стартира през септември 2015 г. с 81 ученици в първите две специалности – „Техник-технолог в производството на мляко и млечни продукти“ в Професионалната гимназия по хранително-вкусови технологии „Проф. д-р Георги Павлов“ в София и „Техник за машини и системи с цифрово програмно управление“ в Професионалната гимназия „Иван Хаджиенов“ в Казанлък (интервю с Петя Аврамова, ръководител на ДОМИНО).
Проектът приключва през 2019 г., като за този период са обучени над 2400 ученици по общо 12 професии в 32 професионални гимназии в 19 града в страната.
През учебната 2015/2016 г. започва и друг мащабен проект „Дуално обучение в България“, иницииран от Стопанска камара Австрия. Той тръгва в три града с 3 специалности, като продължава и до днес. По проекта се предлага обучение в 15 професии в над 30 партньорски училища, а във фирмите участници през настоящата учебна година се обучават над 1200 ученици.
Отделно от швейцарския и австрийския проект в много градове местният бизнес и професионални гимназии започват партньорства за новата форма на обучение, за да могат да подготвят адекватни на търсенето кадри. (Вижте примера на „Асарел-Медет“ на стр. 67).
Какво е състоянието на дуалното образование осем години след старта му?
Имаме визияВ края на 2023 г. по поръчка на Министерството на образованието и науката експерти изготвят Стратегическа визия’2030 за развитие на дуалното професионално образование и обучение (ДПОО) в България. Документът отбелязва, че общият брой на учениците – дуално обучение, се увеличава през последните 3 години. Ръстът е с 19% през учебната 2021/2022 и с още 10% през 2022/2023 година. Но авторите обръщат внимание, че увеличеният брой се дължи по-скоро на все още естествения растеж на модела за дуално ПОО – разширяване във всички професионални направления и географски региони, като в същото време са налице факти, които показват „свиване“ на обхвата на дуалното ПОО.
Като начало все по-малко ученици се приемат в дуално ПОО в първата година на обучение (8-и клас). Техният брой е намалял с 12% за учебната 2021/2022 г. в сравнение с предходната учебна година и с още 9% за учебната 2022/2023 г. Също така спада и броят на учениците, които продължават дуалната форма на обучение след първия гимназиален етап (10-и клас). 12% от завършилите 10-и клас през учебната 2020/2021 г. не са продължили в дуална форма в 11-и клас. За учебната 2022/2023 г. този дял е 15%. Според авторите на документа е необходим допълнителен анализ, за да се види дали тези явления показват трайна тенденция и какви мерки са необходими като реакция.
Визията залага до 2030 г. дуалното професионално образование и обучение да прерасне във водеща форма на професионално образование в България. Само за сравнение, през учебната 2022/23 г. дуално обучавани са едва 7,4% от учениците, които са избрали професионално средно образование.
ТромавозаконодателствоСтоличното предприятие „ЛЕМ България“ е собственост на швейцарския холдинг LEM и произвежда преобразователи на ток и напрежение, които намират приложение в различни индустрии. Като швейцарска компания „ЛЕМ България“ е сред пилотните фирми, участващи в проекта ДОМИНО. Заедно с две германски компании – „Фесто“ и „Бер-Хелла Термоконтрол“, обединяват усилия и стартират със съвместни паралелки в две училища в София – Професионалната гимназия по механоелектротехника „Никола Вапцаров“ и Софийската професионална гимназия по електроника „Джон Атанасов“.
В „ЛЕМ България“ започват с 25 ученици, в края на проекта намаляват приема до 6 – 7 ученици.
„Включихме се, за да подсигурим нашите нужди от кадри и наистина да подпомогнем това децата да видят, че и в страната ни има добри фирми, където те могат да намерят реализация и да останат в страната“, казва Верка Алексиева, управител на „ЛЕМ България“. „Факт е, че се инвестира много, но възвръщаемостта за фирмите не е голяма“, смята тя. Оказва се, че повечето ученици в тези технически гимназии продължават в друга сфера – или висше образование, или се насочват към друга работа. Голяма част от завършилите технически дисциплини отиват в чужбина и много малко се връщат при бизнеса.
„За да отварят училищата паралелки, те трябва да имат гаранция от бизнеса, че за децата ще имат практика. Много добра идея, в която ние инвестирахме много, но виждаме как последните години интересът угасва – и от училищата, и от фирмите“, казва Верка Алексиева.
Според Верка Алексиева е необходимо законодателството да се направи по-гъвкаво и удобно както за самите работодатели, така и за училищата. Например създаване на по-опростена рамка за назначаване на учениците и по-улеснена процедура, свързана с Инспекцията по труда – работодателите да попълват по-малко документи. По-активното участие на работодателите в съставянето на учебните програми също така ще даде възможност за по-добра практическа подготовка на учениците.
От бизнеса продължават да очакват данъчни облекчения, каквито са обсъждани през годините. Положителна стъпка в тази посока е, че от 1 април както социалните, така и здравните осигуровки за дуалните ученици ще се плащат от държавния бюджет. Досега държавата поемаше само здравните, но част от фирмите не знаеха това и ги плащаха сами.
Административната работа за осигуряване на дуалното обучение не е лека задача и за училищата. Те също имат идеи за промяна, които според тях ще увеличат интереса на бизнеса към тази форма на обучение (виж карето на стр. 60).
Развитието на дуалната форма на обучение се възпрепятства и от липсата на публичен регистър с актуална информация за включените училища и одобрените работодатели, където всички заинтересовани страни могат да намерят информация. Идеята е компаниите да влизат в регистъра само след одит, който удостоверява възможността в тях да се извършват стажове, и така да се прекрати сегашната тромава практика за всеки ученик практикант да се прави оценка на риска в компанията.
Дефицит на информацияВ момента т.нар. Информационна база данни на работодателите, които отговарят на изискванията за участие в партньорства за обучение чрез работа, представлява един екселски файл, чието откриване не е лесно. А и информацията в него не е актуална, защото включването на фирмите е доброволно.
„За съжаление, все още няма държавна политика за по-обхватна информационна кампания, за да достигне до повече училища, фирми, кандидат-гимназисти и техните родители предимствата на дуалното обучение“, казва София Дамянова, която от 2014 г. е ръководител на австрийския проект „Дуално обучение в България“.
Какво предлага бизнесът
- По-гъвкаво и удобно законодателство както за работодателите, така и за училищата, свързано с административните изисквания и към двете страни
- По-опростена рамка за назначаване на учениците и по-улеснена процедура, свързана с Инспекцията по труда
- По-голямо участие на работодателите в съставянето на учебните програми
- Данъчни облекчения, например признаване за необлагаеми на разходите по стажовете и практиките на учениците Заедно с търговския съветник към посолството на Австрия Филип Купфер през миналата година организират регионални информационни събития, на които събират бизнес, общини и професионални гимназии и представят добри практики от проекта. „Чрез партньорски училища ученици по дуалната система и фирми партньори искаме да покажем, че успешната дуална система на Австрия е приложима и в България“, казва тя. Инициативата продължава и през тази година.
„Целта е да привличаме повече компании и училища да провеждат обученията, да повишават качеството на професионалното образование и да си намират така необходимите кадри“, казва Дамянова.
Мерките – засега на хартия Визия’2030 може да даде тласък за развитие на дуалното образование, стига да бъдат изпълнени препоръчаните в нея мерки, които са в много широк обхват. Например като гъвкав план-прием в частично дуални паралелки – в един клас да учат едновременно деца само с професионално и деца с дуално професионално образование. Друга идея е формата на обучение да може да се променя непосредствено преди започване на работа – в 11-и клас и 12-и клас. Или въвеждане на подготвителна фаза от 8-и до 10-и клас, под формата на мотивационно-тренировъчни формати, стажуване без трудов договор и друга подготовка, която да позволи учениците и работодатели да се опознаят и през първите три години от професионалното образование.
Препоръчва се засилване на участието на бизнеса, подкрепа за малкия бизнес, въвеждане на данъчни облекчения, създаване на бранд на дуалното обучение и много други мерки.
Кои от тях ще бъдат приети и в какъв вид, към момента не е ясно. Няма и конкретен времеви план за изпълнeнието им. От Министерството на образованието и науката посочват като напредък скорошните промени в Закона за професионалното обучение и образование, които облекчават изискванията към наставниците и учителите методици. В Наредба №1 за дуалното образование също ще има промени, които ще дадат възможност за гъвкаво преминаване между дневна и дуална форма според взаимния интерес на работодатели и ученици. Също така се предвижда активно включване на работодателите в дейности с учениците в периода 8 – 10-и клас с цел кариерно ориентиране и мотивация за дуално обучение. По отношение на информираността на обществото и бизнеса за дуалното образование от МОН казват, че през 2024 г. ще има традиционни панорами на професионалното образование, дигитално съдържание за професиите и възможностите за реализация, дни на отворените врати в предприятията.
В очакване на ДОМИНО-2Трудното случване на промените е свързано с координацията между различни ведомства и политическата воля. „За съжаление, хората винаги обвиняват МОН, ако нещата не се случат в дуалната система за обучение, но там партньори с еднаква тежест са Министерството на икономиката (МИ) и Министерството на труда и социалната политика (МТСП). Затова и всички промени минават на съгласуване през трите ведомства, казва София Дамянова. Институциите трябва да работят съвместно и в партньорство, за да се случат нещата.“
„С честата промяна на правителства, без да има дългосрочна стратегия, зад която да застанат МОН, МТСП, МИ и Министерството на финансите, нещата няма да се получат“, смята и Верка Алексиева. Мнението ѝ е, че е загубено време заради политическите кризи през последните години, и това, което е изградено, започва да се разпада.
По Българо-швейцарската програма за сътрудничество се подготвя нов проект – ДОМИНО-2, но подробности за него не са обявени. От МОН казват, че с него ще се изгради регионален капацитет за развитие на дуалното обучение, ще се създадат модерни комуникационни инструменти за учениците и за бизнеса и ще се подобри наличната информация, за да се улесни формирането на партньорства и изборът на професия и форма на обучение.
Чуждестранната помощ е чудесно нещо, но ще помогне наистина само ако и ние си свършим работата. Няма нужда да се чака да започне ДОМИНО-2, още повече че мерките едва ли ще стартират от учебната 2024/2025 г. А и е ясно какво трябва да се направи, за да не се пропусне още една година за дуалното обучение.
Можете да намерите Business Global в пунктовете на Inmedio в моловете, в големите търговски вериги, в повечето от веригите бензиностанции, както и в централните пунктове за разпространение на печатни издания. Приятно четене! 
.jpg)
