Медната индустрия има светло бъдеще в България, но е нужна предсказуемост

Текстът е публикуван в бр. 4 (44) на списание Business Global

Вчера бе обявено, че Тим Курт е назначен за нов главен оперативен директор (COO) Custom Smelting на Aurubis AG  - в сила от 1 септември 2024 г. След присъединяването си към Групата „Аурубис“ през 2006 г. Тим Курт заема редица висши ръководни, а от 2014 г. е изпълнителен директор на „Аурубис България“ АД, като отговорностите му включват цялостното по-нататъшно развитие на успешната компания, която днес е сред най-важните в България и е основен работодател. Поводът за интервюто с него е анонсирането на амбициозната инвестиционна програма на дружеството у нас, на стойност над 800 млн. лв.

Г-н Курт, започвате голям проект за увеличаване на капацитета за производство на катодна мед на „Аурубис България“, какви са предизвикателствата пред неговото изпълнение?

Много сме горди, че този проект тръгва, знаете, че има много „невидими“ стъпки, преди той да бъде огласен. Трябваше да следваме нашия стратегически процес, да убедим Изпълнителния съвет и да получим одобрението от Надзорния съвет на Групата поради мащаба на проекта. Ако се върнем назад, подготовката му започна почти откакто аз съм в страната. Пристигнах тук през 2014 г., а разговорите ни за него стартираха през 2015 – 2016 г., така че има дълга история.

Днес ние сме много горди, че проектът тръгва и че можем да започнем изпълнението му. Но трябва да подчертая, че много от стъпките вече са направени – както при един айсберг, където невидимата част е по-голяма от тази, която се вижда над повърхността. При много проекти получаването на разрешение навреме е сериозен процес, ние успешно се справихме с това и на 25 април направихме първата копка. Започваме фазата на изпълнение и новите предизвикателства – като сроковете за изпълнение на доставка на специфичното оборудване, от което имаме нужда, както и цялостното качество на работата.

Проектът може да се раздели на две части – ако едната е свързана с дейностите около строителството на сградата, другата е с това, което е вътре – машините, крановете, различното оборудване.

Какъв ще e eфектът за „Аурубис“ и за българската икономика след приключване на проекта?

Сега сме „отговорни“ за 7,5% от обема на целия български износ, основно чрез рафинирана мед. Експортът на този материал ще се увеличи след разширяване на производството. Капацитетът на рафиниране, който имаме към момента в завода, ни позволява да преработим около две трети от  анодната мед, която произвеждаме. Една трета преработваме в други компании от групата на „Аурубис“ в Европа. В бъдеще затваряме кръга, така че цялата анодна мед, която произвеждаме в Пирдоп, ще бъде рафинирана тук. Това е добре и за околната среда в Европа.

Увеличаваме капацитета за производство на катодна мед от 230 хил. т на 340 хил. т, които ще продаваме както в България, така и на пазарите навън.

Инфлацията се забавя, но международната обстановка остава сложна и европейската икономика е далеч от стабилен растеж. Каква е прогнозата Ви за 2024 г. за развитието на „Аурубис България“, както и за глобалния металургичен пазар?

Виждам светло бъдеще пред металургичния сектор, свързан с цветните метали. Наистина международната ситуация е много сложна – имаме не една, а две войни около нас, за които няма подходящи решения за приключването им. Също така има и прекъсвания на веригите на доставки, знаете ситуацията в Суецкия канал и Червено море, но Панамският канал също има проблеми. Така че от перспектива на логистиката нещата също са предизвикателни. За щастие, изглежда, че сме преодолели ковид пандемията. Но от друга страна, имаме други предизвикателства насреща.

От глобална перспектива ситуацията засяга всеки бизнес, включително и металургията. Но металите, които ние произвеждаме в Групата „Аурубис“, особено медта – основната ни продукция, но също така и златото, среброто, платината и паладият, ще играят ключова роля за енергийния преход, декарбонизацията, мобилността.

След трите години на ограничения поради пандемията забелязваме огромен ръст на мобилността и увеличение на търсенето от страна на хората. Със сигурност медта с всичките си приложения е решение за предизвикателствата, които ще имаме в бъдеще.

Каква е прогнозата Ви за търсене на мед в следващите 5 – 10 години и какъв ще е ефектът от факторите, които ще определят пазара – технологичния бум, зеления преход…

Пред медта има зелен светофар. Ако погледнете бъдещото търсене, повечето от това, за което говорите, е свързано пряко или индиректно с потреблението на мед. Споменах и за електрификацията, мобилността – Зелената сделка се нуждае от мед във всичките си проявления заради нейното уникално приложение и използването ѝ. Електрически коли, електрически мрежи, ВЕИ – това са огромни фактори за търсенето на метала. А и медта може да се рециклира до безкрай, без да намалява качеството. 

Смятам, че в следващите години, а и десетилетия, медта ще играе значителна роля във всички бъдещи проекти.

България се нуждае от повече инвестиции като тази на „Аурубис“, за да може да достигне нивото на производителност на развитите държави от Западна Европа. Според Вас състоянието на бизнес климата стимулира ли инвестиционния процес?

Като начало трябва да разберем колко привлекателна е днес за инвестиции България. Има стабилни инвестиции, но виждаме и облаци на хоризонта. Не можем да решим проблемите от последните години – населението и раждаемостта намаляват, много млади таланти напускат страната и за съжаление, невинаги се завръщат, много от тях остават зад граница и трябва да се запитаме защо. 

Вярваме, че в нашата индустрия осигуряваме интересни места за работа. И под интересни имам предвид не само за нас като индустрия, но и за служителите. 

Условията в България не са никак лоши. Разбира се, невинаги нещата могат да се сравняват директно, но има значение и покупателната способност, както и комплексният пакет, който компаниите предлагат на своите служители. Красивата природа също е предимство, което други страни нямат – планини, Черно море, Дунав, умерен климат с четири сезона, където можеш да си осигуриш здравословен живот.

Облаците са свързани с нестабилната политическа ситуация. Не само защото политиците са нестабилни, но и заради всичко, което произлиза от това, като проблемите, за които споменах. Мога да добавя и недобре развития образователен сектор. Знам, че в миналото, когато още не съм бил тук, България е имала много привлекателна и стабилна образователна система и много от секторите все още се облагодетелстват от това. Но по някакъв начин дали заради погрешни решения, или изобщо заради липсата на решения, този сектор е бил пренебрегнат или са били поставени и последвани погрешни цели.

Ако се върнем на политическата ситуация – положителното е, че изглежда, нещата вървят по съвременните демократични правила, но няма предсказуемост. С кого да говориш, ако искаш реформа в образованието, ако искаш дългосрочна предвидимост на енергийните цени? И не обвинявам сега действащите политици – проблемът е, че те работят за по няколко месеца, какво могат да направят за този срок? 

Така както очертавате картината, има ли възможности в България за производство на медни продукти с по-висока добавена стойност? Как могат да бъдат развити такива проекти?

Движим се към еврозоната и към пълноправно влизане в Шенген. Това са два добри примера. Считам, че много от проблемите, пред които сме изправени, могат да се решат само със стабилно правителство и ясна политическа воля. Вярвам, че не само медта, но и целият бизнес, свързан с цветните метали, има добро бъдеще тук, което може да донесе ползи за цялата страна.

Нашата инвестиционна програма например включва и използването на нови вагони за превоз на концентрат от Бургас до Пирдоп. Сегашната ни флотилия от вагони е към края на живота си, подновявана и ремонтирана многократно. Новите вагони са с по-ефективни мотори и са предназначени за продуктите, които транспортират. Старите бяха просто адаптирани, новите са специално проектирани за тази суровина и за инфраструктурата в България. Горди сме, че всичките тези вагони са произведени от българска компания в Бургас. Това е много добър пример, че България има комплексни производства с висока добавена стойност.

Смятате ли да инвестирате в производство на мед чрез рециклиране на отпадъци?

Не харесвам думата „отпадъци“, защото става дума за ценен материал, и виждам, че има много продукти с изтекъл живот, които се изхвърлят, но те могат да послужат за добив на суровини за бъдещи производства. Както казах, медта има уникалното качество да бъде рециклирана до безкрай без спад на качеството ѝ. Трябва да разберем каква е технологичната нужда и какъв капацитет рециклирана мед бихме могли да преработим в нашия завод. Но със сигурност трябва да има и достатъчна наличност на мед като скрап в България и региона. 

Не ме разбирайте погрешно, но смятам, че има държави, които са много по-напред по отношение на рециклирането в сравнение с България. България и съседните държави трябва да направят повече, за да разделят и рециклират отпадъците, а не да се изхвърля всичко в един контейнер. Знаете английския термин urban mining (градски минен добив, бел. ред.), от отпадъците могат да се добиват наистина ценни материали. Със сигурност медта е един от тях и има място за повече мед от скрап за нашите пещи.

Как мерките за устойчивост се отразяват върху крайната цена на продукцията на „Аурубис“?

Това, че прилагаме всички мерки за устойчивост, не е свързано с цената, а с изискванията на крайния потребител. За всички нас това е най-важният фактор. Искаме да имаме мед, произведена по устойчив начин, и това ни кара да вървим напред. От гледна точка на търсенето нашите клиенти изискват да се движим в посока на производство на мед по най-устойчив начин. Затова и е важно да знаем, че по света цената на медта не се определя от местните енергийни цени или производствени разходи, а се определя на борсата. Така местни пазари като България имат недостатъка, ако цените на енергията са непредвидими или високи, нито един от клиентите ни няма да плати повече за производството тук, ако цените на енергията са по-високи. Това е по-голямото предизвикателство за нас.

Споменахте демографските проблеми – според Вас как бихме могли да привлечем повече квалифицирани кадри в България?

Има две направления и трябва да се фокусираме и в двете. От една страна, трябва да се ограничи напускането на България. Семействата, училищата, университетите да излъчват много по-положителни послания за страната като привлекателно за живеене и инвестиции място. Така че хората да не си тръгват, или да заминават с ясната визия да се върнат обратно. Знаем от Средновековието за занаятчиите, които са пътували през Европа, за да донесат у дома познанието. Различни гилдии са изпращали своите майстори извън тяхното селище и не им е било позволено в следващите 2 – 3 години да припарят на разстояние, по-малко от 50 километра от дома. Така те са били принуждавани да посещават различни градове и държави, да се срещат с различни майстори и да учат повече. Би било добре, ако българските ученици отиват да следват в чужбина, но с ясната визия да се завърнат и да развиват България, а не други страни като Испания, Германия или САЩ.

Също така трябва да се опитаме да привлечем хората от чужбина обратно. Но за тази цел трябва да им покажем доброто бъдеще. А това изисква да бъдат направени фундаментални промени, включително политически, за да сме привлекателни за българите в чужбина. Бих подчертал, че както българските, така и международните компании тук предлагат добри работни места, атрактивна среда, но отново медалът има две страни. Защото решението да живееш някъде е дългосрочно. Ако нещата са добре само за няколко месеца, никой няма да дойде. Трябва да има вяра в дългосрочното положително развитие на страната, това ще накара хората да не я напускат и да се завръщат в нея.

Когато говорихме с Вас през 2020 г., посочихте като едно от предизвикателствата, с които сте се сблъскали тук, необходимостта от повече мениджъри заради традицията от соцвремена екипите да чакат решения от горе. Тогава посочихте, че при нормално съотношение 1:7 ръководител – работници по международните стандарти в индустриалните държави тук е 1:4. Промени ли се и как ситуацията за изминалите четири години?

За нас е много важно да се стремим към това съотношение, това показва зрелостта на организацията ни. Стараем се със собствени инструменти като вътрешна квалификация или чрез външно обучение да направим екипите си готови да извършват по-квалифицирана работа, опитваме се да автоматизираме и дигитализираме рутинните, повтарящи се операции, които не са привлекателни за хората. Така можем да предлагаме по-атрактивни позиции, където те да дадат по-голяма добавена стойност. 

Не мога да кажа, че при нас съотношението е 1:6/1:7, но смятам, че напредваме добре, за да постигнем западноевропейските стандарти на съотношение ръководител – работници.

Според Вас какво трябва да се направи, за да се подобри качеството на българското образование?

Както казах, България е имала много ефективна, успешна и конкурентна образователна система. ИТ секторът все още се възползва от нея. Международно е признато, че България произвежда много блестящи умове в ИТ. Също така ми прави впечатление колко усилия се насочват и в някои училища и образователни институции, свързани с обучението по математика, физика и химия. Но вярвам, че цялата система има нужда от реформа. 

Трябва да сме честни със себе си – числата показват, че най-вероятно броят на училищата и на университетите не отговаря на броя на учениците, които има. Фактът, че университетите се борят за студенти, може да доведе до негативен ефект, нивото на образование да намалява. Учениците имат желание да учат, но в същото време търсят високи оценки и сертификати заради конкурентния пазар за добри работни места. Опасението ми е, че колкото повече университети има, толкова повече намаляват очакванията и крайните потребители като нас страдат. Тенденцията за нивото на образованието не е добра, компаниите са принудени да дообучават кадрите си. Квалифицираните кадри изискват определено ниво на обучение и ако то не е налично, единственият ни шанс е да го правим впоследствие. В „Аурубис“ имаме много програми за вътрешно обучение само за да компенсираме това, което общественият образователен сектор би трябвало да е осигурил.

Като цяло смятам, че образователният сектор и бизнесът по-често трябва да седят на една маса, за да се види какви са нуждите на пазара. Образователният сектор все още обучава по схеми, които са изостанали, и реалността изглежда различно по отношение на изискванията към различни професионални профили.

Можете да намерите Business Global в пунктовете на Inmedio в моловете, в големите търговски вериги, в повечето от веригите бензиностанции, както и в централните пунктове за разпространение на печатни издания. Приятно четене!