Текстът е публикуван в бр. 3 (43) на сп. Business Global.Текст Емил Петров, Веселин СтойневФото Тони ТончевТой е вперил очи към други планети, но и към недрата на Земята, чиито природни залежи се изчерпват. Пренаселил е градовете си, но може да управлява сложните им системи с простота на завинтено винтче. Лекува телесното с индивидуална прецизност, но застрашава душевното да лети ниско над повърхността. Живее едновременно във физическа и във виртуална реалност. Постига толкова много, колкото никога досега, но се страхува да не престане да бъде човек.
Той е homo futuro, човекът на бъдещето, което вече е тук. Изследват го участниците и в четвъртото издание на поредицата събития на Business Global „Преди утрешния ден“. Издание, открито от космическия глас на България Валя Балканска с песента и`„Излел е Дельо хайдутин“, която лети в Космоса. И с пожеланието и` към всички участници: „Бъдете разумни!“.
Защото човекът на бъдещето е на прага, остава да го прекрачи уверено и с достойнството на човек.
Правим дигитални двойници, търсим нови световеИзкуственият интелект вече е част от работното място, а индустриалната метавселена помага за създаване на цели заводи
Най-добрият начин да предскажеш бъдещето, е да го пресъздадеш, започва разказа си астрофизикът доц. д-р Владимир Божилов, зам.-декан на Физическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“. Въпросът дали сме сами във Вселената, отдавна вълнува хората, но учените са категорични, че Земята не е уникална. Преди 30 години за пръв път астрономите са открили екзопланети – планети извън Слънчевата система, които се движат в орбита около своята звезда. България също участва активно в откриването на нови светове – чрез Националната научна програма „Вихрен“ е създадена научна група, която търси и намира екзопланети. Тя е в рамките на международния проект EXO-RESTART и е под ръководството на д-р Трифон Трифонов, световноизвестен изследовател в тази област. В рамките на проекта, в който участва и доц. Божилов, вече са намерени 17 нови екзопланети.
„Преди по-малко от година намерихме две планети, по-големи от Юпитер. Те са се родили като близнаци, живеят и остаряват заедно. Само че едната е малко по-близо до своята звезда и прави 2 обиколки около нея, за което по-далечната прави една. И това е едва втората такава позната система на света, чрез която могат да се потвърдят или отхвърлят някои от моделите за образуване на планетите“, разказва доц. Божилов. И призовава: „Бъдещето е космическо, нека да го сътворим заедно“.
Развитието на хората 1200Понесени от вихъра на технологичното развитие, компаниите не трябва да забравят развитието на хората си, смята Петър Торнев, управляващ директор на Технологичния център на „Аксенчър“ в България. Торнев е и председател на „Обществото на бъдещето“ – организация с идеална цел, създадена от сп. Business Global през 2023 г., която ще работи за по-доброто бъдеще на България. Торнев посочва дисонанса между това, че от една страна, хората не знаят дали сегашните умения биха били адекватни след 5 години, докато в същото време мениджърите се оплакват от липсата на хора и се чудят как да ги обучават.
Отдалеченият начин на работа води до това, че хората не чувстват принадлежност към компаниите, за които работят. И последните проучвания в световен мащаб показват, че качеството на работа изключително спада заради този модел. Друг интересен факт за бъдещето според мениджъра е, че хората не вярват, че компаниите ще внедряват генеративния изкуствен интелект в полза на служителите. „По-голямата част от висшия мениджмънт казва, че иска да го внедри, за да оптимизира разходите. А ключово е как да направим така, че хората да могат да се развиват. Ние като работодатели трябва да предоставим по-добра платформа за развитие на хората“, убеден е Петър Торнев.
Кафеварка с термоядрен синтез 1200Замисляли ли сте се каква ще е енергията, с която нашите внуци един ден ще захранват машината за кафе за сутрешната си напитка? Сегашната централизирана система на доставка на електроенергия, произведена от изкопаеми горива, ще отстъпи на децентрализирана, основана на ток от възобновяеми енергийни източници и малки модулни атомни реактори, сигурен е Карел Крал, главен изпълнителен директор на „Електрохолд България“.
„Нашето енергийно бъдеще е зелено, но със сигурност на доставките, създадено от устойчиви технологии“, казва Крал и изброява „четирите Д-та“ на енергийната трансформация – „Децентрализация“, „Декарбонизация“, „Дерегулация“ („Демократизация“) и „Дигитализация“.
Това ще води до по-различен модел за ползване на енергията. Като в къщата на бъдещето например – пасивна, енергоефективна, с фотоволтаици на покрива и батерия за съхранение на енергия. Ще използва термопомпа за отопление и охлаждане, но ще е и умна – с уреди, които „говорят“ с електрическата мрежа през умен електромер, и така енергията се ползва максимално ефективно. А електромобилът в гаража хем ще зарежда, хем ще връща енергия в мрежата.
„В даден момент ще разработим термоядрения синтез и ще може да захраним кафеварката си с него“, прогнозира Карел Крал.
ИИ и работното мястоКалин Димчев, Microsoft Country Manager в България, е категоричен, че изкуственият интелект все повече ще присъства в работното място на бъдещето. Последният доклад на Microsoft за това как се променя работното място, посочва, че първото нещо, което ще се промени, е нашата продуктивност, базирана на използването на инструменти, стъпващи на изкуствения интелект. „Ние ще станем по-бързи в това, което правим, и нашата работа ще е по-качествена“, казва Димчев. Но той обръща внимание, че най-много повлияни от тази иновация ще са хората, които имат по-малко опит, и тези, които сега постъпват на работа.
Според Калин Димчев изкуственият интелект ще помогне и за критичното мислене, защото винаги, когато използваме базирани на ИИ инструменти, на даден етап ние трябва да проверяваме и доказваме информацията – с изключение на свързаната с точните науки. Но така ще сме и по-креативни – „когато имаме повече информация, достъпна и достоверна, и работим по-бързо и ефективно с нея, ние ще направим повече иновации“, казва Калин Димчев.
Бъдещето е на младитеБъдещето е свързано с младите хора, с тяхното развитие и задържането им в страната и родните градове. Минната компания „Асарел-Медет“ е пример за това как със своето присъствие и инициативи може да превърне един град в европейски, притегателен за младите – пионер в дуалното обучение, изградила в Панагюрище една от най-модерните болници в страната, спортна зала за 2000 души и уникална зала-трезор, където се излага Панагюрското златно съкровище. „Нашата най-важна инвестиция са хората“, казва Димитър Цоцорков, председател на Надзорния съвет на „Асарел-Медет“ и на Българската мрежа на Глобалния договор на ООН.
Компанията преобръща и представите за минния бизнес като замърсяващ и опасен – в годините след приватизацията в нея са инвестирани над $1 млрд. В рудника се използват дронове, има автоматизирани системи за транспорт на рудата и анализ на сондажната ядка. Самият рудник е дигитализиран със сложен 3D модел. „Стараем се всичко, което може да се автоматизира, да го автоматизираме, но без намесата на човека и най-умната машина не би могла да се справи“, казва Димитър Цоцорков.
„Асарел-Медет“ участва и в паневропейски проекти за оптимизиране на минното производство, защото „без метала мед е невъзможно да се премине към зелената икономика“.
Данните променят живота ниОткритият преди 5 години институт GATE към СУ „Св. Климент Охридски“ е първият институт в Източна Европа, който се занимава с големи данни и изкуствен интелект. А според неговия директор проф. Силвия Илиева данните са следващото голямо нещо след интернет, което променя живота ни.
Институтът разработва цифров двойник на София – дигитално копие на пулса на града, на всички процеси, които се случват в тази сложна система. Създаването на дигитален триизмерен модел може да помогне да разберем какво се случва в града и да се проиграят сценарии за промени и политики, така че да се избегнат грешните решения или методът проба – грешка.
GATE работи и по проект за устойчива мобилност, която да е удобна и за бъдещите поколения. Тя ще включва повече и по-качествени придвижвания с градския транспорт, но и използване на зелен транспорт – електрически велосипеди, електрически автомобили, тротинетки, вкл. пешеходното придвижване.
„Технологията е инструмент, средство, тя е отговор, а какъв е въпросът, зависи от нас“, напомня проф. Илиева.
Метавселената преобразява индустриятаМетавселената – виртуално създаденият свят, вече преобразява индустрията, казва д-р инж. Боряна Манолова, главен изпълнителен директор на Siemens за България, Северна Македония и Украйна. Потенциалът на метавселената се простира далеч отвъд развлеченията и гейминга. Нейният ефект е върху индустриите и секторите, които създават гръбнака на нашите икономики – производството, транспорта, инфраструктурата, здравеопазването, казва Манолова. Сливането на физическите и виртуалните светове във всеобхватна дигитална екосистема позволява безпроблемно сътрудничество, иновации и производителност в различните сектори. В индустриалната метавселена дигиталните близнаци – виртуалните представяния на физическите активи, процеси и среди, улесняват безпрецедентни нива на анализ и прозрения.
„Чрез индустриалната метавселена компаниите могат да разработват устойчиви продукти по-бързо, по-лесно, по-ефективно и по-евтино“, казва д-р инж. Манолова. Тя дава за пример дигиталната фабрика на Siemens в Нанкин, Китай, която е проектирана изцяло във виртуалния свят, преди да бъде построена физически. В резултат на това производството е оптимизирано въз основа на данните от цифровия близнак. Резултатът: увеличение на производителността до 20%, 30% увеличение на гъвкавостта на производствения обем и 40% подобрение на пространствената ефективност.
Технологиите няма да ни дехуманизират, можем да се дехуманизираме самиКак ще се лекуваме, каква енергия ще ползваме, как ще четем, как си представяме България след десетилетия, как можем да живеем ефективно заедно? Това бе вторият разказ на събитието Homo Futuro, разказан през идеите и опита на хора с различен професионален и житейски бекграунд.
Към прецизна персонална медицинаТри революционни промени предстоят в дигиталното здравеопазване, смята Иван Лекушев, съосновател и изпълнителен директор на компанията за дигитални здравни технологии BGO Software. Първата е радикална промяна в начина, по който се обучават медицинските специалисти. Вместо да четат учебници и да си представят как функционира човешкото тяло, чрез дигиталните технологии всеки студент ще може директно да гледа как работи сърцето, мозъкът, да прави цифрово разрези и т.н. „Дигитализацията в здравеопазването е много назад спрямо други индустрии и в основата на това е страхът от грешки“, смята Лекушев.
Втората промяна се отнася до начина, по който лекарите вземат решения. Изкуственият интелект (ИИ) няма да замени докторите, но докторите, които използват изкуствен интелект, ще заменят онези, които не ползват. Третата промяна е свързана със създаването на дигитален близнак на пациента. Той ще позволи на лекарите да симулират в реална среда какво ще се случи на пациента при определено третиране. Така ще стигнем до т.нар. прецизна медицина, при която всеки индивид ще бъде третиран според спецификата си, вкл. и на базата на неговия геном.
Нуждата от дълбокото четенеАнджела Родел, известната преводачка на романите на Георги Господинов и Вера Мутафчиева – „Времеубежище“ и „Случаят Джем“, с видеоизказване представи пред аудиторията идеята за плиткото и дълбокото четене. Плиткото четене е свързано с бързото усвояване на информация – четене на новини, запознаване с документи, обща информационна ориентация, важна за всекидневния живот. С дълбокото четене – това на художествена литература, се впускаме в друг свят, използваме въображение и емпатия.
Според Аристотел, напомня Родел, човек има нужда да работи, да се развлича и да съзерцава. Последното получаваме тъкмо от дълбокото четене. Въпросът на бъдещето според Анджела Родел е да се научим да използваме дигиталните технологии така, че децата ни след време да продължат да могат да четат дълбоко. Защото сега дигиталният свят ни дава предимно информация и развлечение, но не и съзерцанието, бавния момент.
Ще ни трябва и енергия от водород Изкопаемите горива са изчерпаем ресурс (имаме петрол и газ само за 50 години), а тепърва ще ни трябва още енергия, ако се отправяме към Космоса, казва доц. Благой Бурдин от Института по електрохимия и енергийни системи на БАН. Затова, ако не открием нови големи възобновяеми енергийни ресурси, енергийният преход ще трябва да е по-бърз. Например сега в света има 1,4 млрд. автомобила, като електромобилите са много малък дял. Според доц. Бурдин електрическите батерии няма да са достатъчни и енергийният преход няма да е възможен, без да започнем да получаваме енергия от водород и от синтетични горива.
Технологиите и еднополюсният святПисателят и рекламист Мартин Димитров направи паралел между ключови обществени и технологични събития в модерната история на Европа, за да покаже как това създава напрежение, което провокира полюсите на развитието в човешката история. За отправна точка взе студентските протести във Франция през 1968 г., проведени от поколението, родено след Втората световна война, което е живяло в условия на възстановяване и възход и което, по думите му, е искало да получи властта в обществото.
Разказвайки за ключови религиозни промени, свързани с въвеждането и развитието на практиката на индулгенциите (изкупуването на грехове), Димитров показа как създаването на печатната преса през 1439 г. – единствената технологична иновация в миналото, съпоставима с днешното развитие на дигиталните технологии – е повлияла на „пазара на индулгенции“. Пазарът на индулгенции чрез печатане се разширява, а цената им пада – както в днешните времена при произведените в Китай смартфони. Но освен Инквизицията, задействана от Католическата църква, за да увеличи търсенето на индулгенции, тази промяна ражда и протестантството като отпор срещу алчността на католицизма. През 1517 г. Мартин Лутер издава своите 95 тезиса, като още преди това използва печатната преса, за да разобличи индулгенциите, които Църквата вече печата като типови бланки с празно място за името на човека. Век по-късно започва 30-годишната война между зараждащото се протестантство и католицизма, спечелена от протестантството и довела до разделението на Европа на Север и Юг. Първата технологична война, според Димитров.
Обратно в съвременния свят 2013 е годината, в която зрялост получава първото поколение, родено в еднополюсния свят. „Няма разлика между изобретяването на печатната преса и това, което технологично се случва днес, защото еднополюсно просто не става, батерията има два края“, е заключението на Мартин Димитров. С което подсказа, че предстоят и големи обществени промени.
Ще сме песимисти, ако не преодолеем страховете сиДeвина Василева, която е съвсем млад сценарист, актьор и режисьор, е направила анкета сред 47 души на възраст между 10 и 37 г. за това как виждат бъдещето на страната като филм. 18% от запитаните го виждат като трагедия, други 18% - като комедия, 12% - като драма, 9% - като фантастика. Но най-голям дял – 26,5%, си го представят като антиутопия и едва 6 на сто – като утопия.
Млада жена си представя България през 2080 г. като страна с остро класово разделение, в която мнозина работят в робски условия, природните ресурси са изчерпани и сме на прага на геополитически конфликт. А едно момиче на 10 г. вижда България мъртва. Преобладаващият тон на отговорите е, че у нас ще става по-зле или нищо няма да се промени.
Предупреждението на Дeвина е, че не само 10-годишните, но и следващите поколения няма да виждат бъдеще в родината си, ако не преодолеем страховете си и не осъзнаем, че ние сами сме творците на бъдещето.
Как да се увлечем в общ ритъмЗа да го творим по-мъдри, на помощ идва древният принцип на увличането, за който напомни Мартин Иванов – диригент, изследовател и ритъм коуч.
Презентацията му започна с видео на 32 механични метронома, които първоначално се движат хаотично, всеки сам за себе си, но постепенно се синхронизират в общ такт. После подкани публиката да ръкопляска в различни тактове, разделена на две групи. Демонстрира и полети на птичи ята и плуване на рибни пасажи, извършвани при абсолютен синхрон. И попита може ли да се прави сравнение между тези природни системи и човешката. Защото и при хората има лидер, който води групата, има хора в златната среда, които спазват ритъма, има и хора, които се съпротивляват и най-често отпадат.
Но докато метрономите – неодушевени предмети, лишени от мисъл и чувство, имат нужда само от 2 минути и половина, за да превърнат хаоса в нещо стройно, на нас, хората, обикновено ни трябват дни, месеци, години да се синхронизираме. Саморефлексията ни кара да се съпротивляваме, да разхищаваме благата, да пилеем енергията на системата. „Бих искал да пожелая успешен ритъм, който да увлича не само вас, но и хората около вас, защото дълбоко вярвам, че всички ние по природа сме велики и сме достойни за велики дела в името на бъдещето. Но Чърчил е казал, че отговорността е цената на величието. Отговорност към себе си, към семейството, към обществото, към държавата, към човечеството, към света, в който живеем“, завърши Мартин Иванов.
