Нова водородна икономика на пазарен принцип

Текстът е публикуван в бр. 2 (42) на сп. Business Global

Красимир Ненов е назначен за зам.-министър на енергетиката през юни 2023 г. Той притежава дългогодишен управленски опит в енергийната сфера, като последно е бил изпълнителен директор на "КонтурГлобал Марица-изток 3" АД в периода от 2017 г. до 2023 г. Работил е и за една от най-големите енергийни компании в Европа, италианската „Енел“. Притежава магистърска степен по бизнес администрация от два университета – Католическия университет Лювен, Белгия, и Университета Корнел, САЩ. Завършил е икономика в Арканзаски университет, САЩ.

Г-н Ненов, дори и да няма дата за затварянето на въглищните централи, тази зима показа, че пазарът не иска те да работят*. Има ли план какво ще се случи с тях и с хората, които работят там, след няколко години? 

Плановете за справедлив преход на въглищните региони, които разработихме съвместно с всички заинтересовани страни и бяха одобрени от Европейската комисия (ЕК), очертават план за запазване на работни места и за разкриване на нови такива в перспективни икономически дейности. За успешната реализация на конкретните мерки в него е важно доброто партньорство между институциите – особено министерствата на труда и социалната политика, на околната среда и на регионалното развитие и благоустройството и на енергетиката.   

За Старозагорския регион, където са съсредоточени основна част от въглищните мощности, допълнително ще бъде разработен план за интегрирано развитие на комплекса „Марица-изток“ на база на т.нар. „трансформация на активите“. Нашата визия е, че трябва да се съхрани целостта на комплекса, което ще запази конкурентните му предимства. 

Комплексът „Марица-изток“ има потенциал да бъде сред най-атрактивните райони за инвестиции в Европа с наличието на човешки капитал с индустриални умения, с инфраструктурната си осигуреност и с много добрите си перспективи за развитие на модерни и зелени технологии. 

Стара Загора е оценена като една от най-подходящите области за развитие на нискоемисионни енергийни източници, включително с потенциал да бъде един от водородните центрове на ЕС, произвеждащ зелен водород за индустриални нужди, за водородни клетки, генериращи електроенергия за превозни средства и потенциал за износ.  

За област Перник е планирана подкрепа за малки и средни предприятия, насочени към инсталации за биогаз (биометан), който ще се използва като алтернативно гориво с ниски емисии и възможности за нови работни места. По отношение на технологиите се очаква подкрепата да бъде насочена към пилотни проекти за производство и/или съхранение на зелен водород и за внедряване на ВЕИ. 

Рекултивираните терени от мините в област Кюстендил са също подходящи за алтернативни инвестиции – ВЕИ и други нисковъглеродни технологии, които да заменят постепенно въглищните мощности. Областта е подписала меморандум за партньорство с Националната компания „Индустриални зони“, който предвижда създаване на такива паркове. 

Кои са най-перспективните технологии, от гледна точка на енергетиката, за нашата икономическа действителност? Кое е постижимо у нас? 

Декарбонизацията на електроенергийната система ще се случи чрез продължаващо развитие на ВЕИ, съчетани с нови маневрени нискоемисионни мощности, включително хидроенергийни мощности и нови ядрени блокове. Подписаното съвсем наскоро междуправителствено споразумение между България и САЩ за изграждането на ядрена мощност на площадката на АЕЦ „Козлодуй“ и сътрудничество в ядрената ни програма е огромна стъпка в реализирането на нови мощности, от каквито безспорно се нуждаем. Важно е тези реактори на територията на Европа да бъдат изградени първо в България, защото това означава, че български компании ще станат част от европейската верига на доставки на оборудване и компоненти с тази нова технология. 

Ядрените блокове и хидроенергийните мощности ще бъдат гръбнакът на електроенергийната ни система и ще позволят добавянето на значителни нови ВЕИ мощности, включително и офшорни, съчетани със системи за съхранение на енергия. Тук говорим не само за батерии, а и за възможността за изграждането на две нови ПАВЕЦ. Не можем да пропуснем и наскоро обявените планове на България и Румъния да рестартират проекта за обща водноелектрическа централа на река Дунав, както и подписаната тристранна декларация между България, Гърция и Румъния за развитие на ВЕИ и електроенергийната свързаност. 

Планираме силен ръст на нисковъглеродното производство на електроенергия до 2050 година. Част от дългосрочната ни стратегия е и продължаващата електрификация на индустрията, транспорта и домакинствата, както и развитието на водородната икономика. Ръстът на индустрията, плановете за развитие на електромобилността, създаването на нови производства, базирани на водород – всичко тези фактори водят до увеличение на потреблението на електрическа енергия. Малките модулни реактори могат да имат роля за комбинираното производство на топлинна и електрическа енергия за индустрията. 

На какво ниво са проектите в Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), свързани с енергетиката?

Министерството на енергетиката има ключова роля за реализацията на 6 инвестиции, за които е предвидена подкрепа в рамките на Плана. 

През май 2023 г. министерството обяви пилотна „Национална схема за подпомагане на домакинствата в областта на енергията от възобновяеми източници“. По първата покана за кандидатстване се подаваха предложения до ноември, като постъпиха над 2000 предложения. Предстои те да бъдат оценени и класирани. Очакваме общо по процедурата (при реализиране на пълния ѝ мащаб) да бъдат подпомогнати до 10 000 домакинства, които сега ползват неефективен енергиен източник. 

По друга процедура от ПВУ са предвидени близо 180 млн. лв. за енергийно обновяване на уличното осветление в общините. Вече са подписани договори с 64 общини, подкрепата е в размер на 53 млн. лв. Публикувана е и втора покана за кандидатстване, по която очакваме предложения до 2 април т.г. Всички проекти, подкрепени в рамките на тази инвестиция, ще постигат минимум 30% спестяване на енергия, в някои случаи и много повече, което води до значителни икономии в общинските бюджети. Прилага се и иновативна схема на финансиране, чрез която 50% от грантовете се връщат в бъдещия Национален фонд за декарбонизация. 

Предстои обявяване на покани за предложения за проекти и по инвестицията „Подкрепа за нови мощности за производство на електроенергия от възобновяеми източници и съхранение на електроенергия“. Резултатът от инвестицията ще се изразява в изграждането и интегрирането в електрическата мрежа на нови допълнителни 1425 MW мощности от ВЕИ заедно с 350 MW локални съоръжения за съхранение на ел.енергия.  - Комплексът „Марица-изток“ може да е сред най-атрактивните райони за енергийни инвестиции в Европа

- Предвиждаме създаването на регионален клъстер за водород от ВЕИ

- Най-адекватният подход е да разработим зони за офшорна енергия заедно с Румъния

- Трансформацията изисква инвестиции, но и промяна в модела на потребителско поведение


В процес на подготовка е и инвестицията за подкрепа на пилотни проекти за производство на зелен водород. Предвижда се въвеждане в експлоатация на съоръжения с мощност 55 MW за производство на поне 7800 т зелен водород годишно. Поканата за подаване на предложения следва да се отвори в първото тримесечие на 2024 г.  

Работи се и по подготовката на инвестиция за оползотворяване на геотермалната енергия за производство на топлинна и/или електрическа енергия, както и инфраструктура за съхранение на енергия – RESTORE, по които се очаква да се обявят до средата на 2024 г.

ЕС финансира трансгранични проекти, свързани с ВЕИ, и редица държави се възползват от това особено в областта на офшорната вятърна енергия. Трябва ли България да бъде по-активна, тъй като регионът на Черно море е известен със своето благоприятно положение в това отношение?

Вече споменах тристранната декларация, подписана от България, Румъния и Гърция. Целта е да стартираме съвместни инициативи и проекти, които да се превърнат в гръбнак в областта на възобновяемата енергия в региона. Тази декларация предвижда сътрудничество в подготовката на съвместни проекти в областта на офшорната вятърна енергия, водород от възобновяеми енергийни източници и инфраструктурата за зареждане на електрически превозни средства.

На първо време предстои проучването на офшорния вятърен потенциал в Черно и Егейско море. Нашето разбиране е, че най-адекватният подход е да разработим зони за офшорна енергия заедно с Румъния в акваторията на Черно море. Но предвиждаме и създаването на регионален клъстер за водород от ВЕИ, в който да се включат както правителствата, така и операторите на преносни мрежи и индустрията. По-рано споменах и бъдещото развитие в сферата на електромобилността, затова друга важна точка в декларацията е разработването на трансгранична инфраструктура за зареждане на електрически превозни средства. Смятам, че е много хубаво, че надскачаме държавните граници и по-скоро започваме да работим заедно като регион. Разработването на проекти от регионален и общностен интерес е това, което ще ни помогне да осъществим този преход към декарбонизирана и неутрална по отношение на климата икономика. Това пък означава множество възможности пред индустрията, базирани на новите технологии, което води до по-дълги вериги на добавена стойност и до създаването на смислени, желани работни места. В крайна сметка това означава по-добър живот и бъдеще за този регион на Европа, който има огромен потенциал.  

Заради всичко това свързаността с държавите от региона е изключително важна. Какви са плановете за развитието ѝ?

ЕСО работи по инициатива за изграждане на електропреносен коридор за споделено използване на зелената енергия между страните от Северозападна и Югоизточна Европа. Т. нар. зелен коридор ще осигури максимално ефективно оползотворяване на зелената електроенергия и преноса ѝ от страните с повишено производство към тези с пиково потребление в съответния часови диапазон. Така европейският енергиен коридор ще допринесе за устойчивото и балансирано управление на свързаните в общ пазар електроенергийни системи в Европа.

По проекта за междусистемна свързаност „Кармен 2“, който се реализира съвместно със системния оператор на Румъния, е планирано да бъдат изградени 270 км нови електропроводи 400 кV и нови подстанции 400 кV основно в района на Североизточна България. Целта е да бъдат увеличени преносните способности и да бъде оползотворен пълноценно вятърният потенциал на страната за производство на зелена електроенергия.

По отношение на газовата свързаност – „Булгартрансгаз“ работи активно по реализацията на конкретни проекти за увеличение на капацитетите и осигуряване на възможност за пренос на допълнителни количества природен газ от юг на север. С максималното използване на наличната и изграждането на необходимата допълнителна инфраструктура. Вертикалният газов коридор ще гарантира енергийна сигурност както за България, така и за по-широкия регион на Източна Европа. Нека да припомним, че през януари 2024 г. към инициативата се присъединиха Украйна, Молдова и Словакия. Така проектът се очертава като стратегически маршрут за пренос на допълнителни обеми втечнен природен газ за региона и ключов елемент за гарантиране на енергийната сигурност в региона.

В синергия с тези цели се реализират и проектите за разширяване на газовото хранилище в Чирен и участие на „Булгартрансгаз“ в проекта на терминал за втечнен природен газ край Александруполис.

Разширяването на хранилището в Чирен е ключов проект за гарантиране сигурността на енергийните доставки на целия регион. Сърбия, Гърция, Северна Македония, Черна гора, Албания, Косово, Босна и Херцеговина не разполагат с хранилища, така че българското хранилище може да има регионално значение. Проектът предвижда поетапно увеличаване на капацитета на хранилището, както и повишен денонощен дебит за добив и нагнетяване. 

Терминалът до Александруполис е с проектен капацитет за регазификация от 5,5 млрд. куб. м газ годишно. 1,5 млрд. куб. м от тях ще бъдат доставяни в гръцката газова система, а останалите 4 млрд. ще бъдат насочвани към интерконектора Гърция – България и през България – за други страни в региона. „Булгаргаз“ има резервиран капацитет в съоръжението от 1 млрд. куб. м годишно за период от 10 години. 

Либерализацията на пазара на електроенергия за битовите потребители се отложи, но е неизбежна. Има ли конкретен план как тя ще се случи и притеснявате ли се от евентуални сътресения?

В момента работим активно с КЕВР по подзаконовата нормативна уредба и необходимите процедури. Сериозен ресурс е насочен и към осигуряване на необходимите средства във Фонда за сигурност на енергийната сиситема, за да може да се осъществи безпроблемно заложеният компенсаторен модел в първия период от около година и половина. 

Трансформацията на сектора в посока на декарбонизация не може да се случи без съществена трансформация на потреблението, което изисква инвестиции, но и промяна в модела на потребителско поведение. Важното за хората е, че сме предвидили механизъм за подкрепа в преходния период, ще бъдат осигурени нужните компенсации. Освен това са въведени чрез законодателните промени нови участници на пазара – активните потребители и енергийните общности. Това са възможности, които хората могат да използват, а в преходния период ще имат възможност да инвестират и в енергийна ефективност.

Европейската законодателна рамка предвижда редица облекчения за инсталиране на ВЕИ от битови и индустриални консуматори, въвежда се ролята на просюмъра и др. Как може да се гарантира, че това ще става бързо, без обаче да се засяга сигурността на системата?

Подходът ни беше да подготвим ясни и съкратени процедури, но без компромис със сигурността. С последните изменения в Закона за енергетиката и Закона за енергията от възобновяеми източници синхронизирахме законодателната рамка в България с европейската, включително съкращаването на сроковете за предоставяне на документи от страна на операторите на електрически мрежи в процеса на присъединяване. Въведе се мълчаливо съгласие за издаване на разрешение за строеж за изграждане на малки слънчеви инсталации за собствено потребление. Предвиди се създаването на центрове за административно обслужване, които да дават указания и информация и да организират процедурите по издаване на разрешение за строеж, и т.н. Отделно се създаде възможност за развитие на общности за енергия от възобновяеми източници и потребители на собствена електрическа енергия. 

В цяла Европа приоритет е да се осигури краткосрочната гъвкавост заради навлизането на все повече ВЕИ в мрежата. Това предполага и промени на пазара, пазарното потребление, което ще се съчетае с цели за съхранение. Това е общоевропейска задача, но затова е важно да се отбележи, че всичките ни усилия по отношение на развитието на мрежата са свързани с подобряване на нейната гъвкавост и създаването на по-добра свързаност. 

Можете ли да прогнозирате как ще изглежда енергийният микс на страната след 10 г.?

Плановете ни са тогава да сме пред включване в електроенергийната система на новия ядрен блок на площадката на АЕЦ „Козлодуй“ с технологията AP1000, да сме изключително напреднали в проекта за нова ПАВЕЦ, да сме интегрирали значителни нови ВЕИ мощности в една модернизирана мрежа, със значително увеличена трансгранична свързаност. Да имаме поставени основите на една нова водородна икономика на пазарен принцип – производство на водород и индустрия, която да го трансформира в продукт с висока добавена стойност. 

---

*Междувременно една от двете т.нар. американски въглищни електроцентрали – ТЕЦ „КонтурГлобал Марица-изток 3“ спря работа на 21 февруари, тогава изтече дългосрочният ѝ договор с НЕК за задължителното изкупуване на произведената електроенергия. Още в началото на януари от дружеството обявиха пред Mediapool, че ще работят като „сезонна“  електроцентрала и ще продават тока си на борсата, когато има по-голямо потребление, или при плановите ремонти на блок на АЕЦ „Козлодуй“.

---

Можете да намерите Business Global в пунктовете на Inmedio в моловете, в големите търговски вериги, в повечето от веригите бензиностанции, както и в централните пунктове за разпространение на печатни издания. Приятно четене!