Текстът е публикуван в бр. 2 (42) на сп. Business GlobalЦветелина СоколоваКъде да вложим спестяванията си? Този въпрос все повече си задават българските домакинства и фирми, които държат парите си в банките при почти нулеви лихви. От половин година се усеща напрежение по темата с драстичния дисбаланс в доходността в българската банкова система, но няма реакция нито от Българската народна банка (БНБ), нито от правителството, нито от банковата система. При това положение какви са реалните опции на обикновените домакинства и дребните и средните фирми, които не са експерти по инвестиции, но въпреки това осъзнават, че 20% кумулативна инфлация за две години при нулеви лихви е изяла 1/5 от спестяванията им?
Водещият аргумент на защитниците на съществуващото положение е в стил „светът е голям и спасение дебне отвсякъде“. Тоест инвестиционни алтернативи има в изобилие. Това обаче е само на теория.
Напълно разбираемо е, че масовият спестител е консервативен и предпочита да инвестира с нисък риск. Дори в държави с дълголетна и масова по-висока инвестиционна култура на населението не се очаква от хората да се превърнат в полупрофесионални рационални играчи на финансовите пазари, които на ежедневна база следят индекси, четат прогнози за икономическия растеж и инвестират на борсата. Очевидно е, че за да има развит финансов пазар в България, трябва да съществуват инвестиционни алтернативи за населението, които да са достъпни, евтини, разбираеми и нискорискови. Инвестициите в акции на чужди борси, във валутна търговия и спекулации със сигурност не са сред тях. Затова не е пресилено да се каже, че освен недвижимите имоти у нас реално липсва адекватна инвестиционна алтернатива на банковия депозит, което пък създава рискове и изкривявания на имотния пазар.
По тези причини в последните месеци редица икономисти, финансисти и играчи от небанковия финансов сектор се застъпват публично за една успешно приложена на Запад идея – пласиране на държавни ценни книжа (ДЦК) за граждани.
Проблемът в числаБългарските домакинства държат в банките 80 млрд. лв., а фирмите – още почти 44 млрд., по данни на БНБ към 31 декември 2023 г. Тези над 120 млрд. лв. представляват около 65% от БВП. През миналата година тези купища спестявания докараха за вложителите почти нулева доходност (всъщност отрицателна, ако се сметне инфлацията от 4,7% за 2023 г. и 16,9% за 2022 г.). По официални данни на БНБ от януари до декември 2023 г. влоговете в банките са се олихвявали на годишна база средно между 0,07% и 0,8% (в левове) за домакинствата и с между 0,22% до 1,44% - за фирмите.
На този фон банките, които имат централи в Еврозоната, можеха да получат срещу привлечения ресурс между 2% и 4%, ако депозират парите в Европейската централна банка. Или около 5% лихва, ако си бяха купили български ДЦК на двата големи международни аукциона, които правителството проведе през 2023 г.
На практика търговските банки и останалите финансови посредници печелят стотици милиони, за разлика от реалните спестители, граждани и фирми, които държат на влог десетки милиарди при почти нулеви лихви. Именно този дисбаланс е основната причина банковата система да отчете рекордна в исторически план печалба в края на 2023 г. – 3,4 млрд. лв. Това е ръст на положителния финансов резултат с 64% на годишна база.
Темата беше във фокуса на множество финансови форуми, но не се забелязва промяна в курса – световната тенденция на вдигане на лихвите и затягане на паричната политика все още не е трансферирана в българския финансов сектор. Включително от страна на централната банка, която на този етап дава само заявки. В края на януари управителят на централната банка Димитър Радев в интервю за БНР каза, че се обмислят мерки за ребалансиране на ситуацията и затягане на кредитирането чрез въвеждане на по-строги изисквания към потребителите. През 2023 г. жилищното кредитиране счупи 15-годишен рекорд, като отбеляза най-високия ръст (20%) след световната финансова криза от 2007/2008 г. Но евентуални мерки на БНБ могат да станат факт най-рано от април, тъй като се чака анализ на данните за първото тримесечие на 2024 г. Освен това Радев уточни, че банковият регулатор отчита комплекс от показатели: „Не гледаме само ръста на ипотеките, а много други неща, например как подобна мярка ще отрази общо на икономиката, на икономическата активност. Това решение ще бъде взето много внимателно, на база на постъпващите данни.
Възможно решениеВ тази ситуация български икономисти виждат решението в отварянето на пазара на ДЦК (тоест за държавен дълг) за дребните спестители, които държат в банките малки суми, между 2000 и 10 000 лв. Така хората ще получават добра и сигурна доходност за спестяванията си, ще оттеглят част от парите си от банките и ще ги принудят да вдигнат лихвите – както по депозитите, така и по кредитите.
За правителството отварянето на пазара на ДЦК за дребните инвеститори би било административно предизвикателство, но пък означава поемане на дълг на по-ниска цена и по-важното – ще остави печалбата от операциите по дълга на собствените си граждани, вместо да я плаща на финансови конгломерати, които я превеждат зад граница.
На този етап обаче реакция на Министерството на финансите няма.
Въпреки че в края на 90-те години в страната съществуваха ДЦК за граждани, в последните 20 – 25 години дребните инвеститори на практика са изхвърлени от пазара на практически безрисковата инвестиционна алтернатива заради високия праг на вложението, което трябва да се направи – минимум 100 000 лева или евро, и големите комисиони на посредниците.
Инвестиционните посредници и фондовата борса имат интерес подобни сделки да минават през тях, но комисионите са ключова част от въпроса, защото идеята би имала смисъл само при много ниски такси. В чужбина те са от порядъка на 0,15%, така че евентуални комисиони за посредниците от по 1 – 1,5%, както в момента, биха обезсмислили идеята. Най-добре би било тя да се реализира директно от държавата без посредници – например през онлайн мобилно приложение на Министерството на финансите.
„Отварянето на пазара на ДЦК към дребните спестители е много навременна идея – в другите страни се вижда, че такива инструменти пораждат голям интерес заради много ниските лихви по банковите депозити. Това е начин спестителите да могат да реализират положителен доход“, коментира Георги Ангелов, старши икономист в „Отворено общество“. „Трябва да се помисли какъв да е матуритетът – да има и по-краткосрочни книжа, какъв да е номиналът – да не е 100 000 лв. или евро, трябва да се измисли как да работи – през електронна система и през пощите. Но някой в държавата трябва да се занимае с този въпрос. Да, много по-лесно е да се обадиш на дилъра в Люксембург да пусне облигации, което става от днес за утре почти и не ти трябва цялата тази организация. Само че, ако ще издаваш облигации при висока лихва, 4 – 5%, защо да не я дадеш на своите си граждани, а не на чужденците. Това си остава доход в България и подпомага местната икономика и местните граждани“, коментира Ангелов пред Mediapool.bg. Освен това с включването на дребните спестители се увеличават източниците на финансиране на фиска и се постига диверсификация.
Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарна икономика, определя мярката като квазимонетарен инструмент, нестандартен за държава с развит финансов пазар, но намира смисъл от приложението ѝ в България и смята, че това би бил полезен експеримент. „Банките у нас не искат да дадат достъп на дребните клиенти до пазара на облигации, което за мен е знак, че пазарът не функционира гъвкаво. Не знам дали е картел на банките, или просто на големите не им пука и са в силна позиция – това трябва да се изследва. Но в САЩ, когато се появи такъв диференциал между лихвите по депозитите и държавните и корпоративните облигации, веднага фондовете започнаха да предлагат суперизгодни условия и практически някои банки фалираха (макар че в крайна сметка бяха спасени). Проблемът е, че в България нито банките, нито другите посредници дават алтернатива, която да е достъпна за обикновения гражданин. Понеже е трудно, скъпо, непопулярно, неразвито, в такава ситуация според мен е оправдано фискът да излезе на пазара, макар че това е нестандартно решение. Монетарната политика цели, от една страна, да направи кредита по-труден, но и да направи спестяването по-изгодно за хората, за да не си харчат парите. Ако не работи половината от тази функция на паричната политика, значи има нещо счупено“, коментира Лъчезар Богданов.
ОпитътДокато в България темата тепърва набира скорост, в много европейски държави мярката работи от години, като напоследък е много популярна заради смяната на лихвения цикъл.
Белгия например отбеляза голям успех в края на лятото на 2023 г., като набра рекордните 21,9 млрд. евро в кампания по емитиране на държавен дълг (ДЦК), насочена към дребните спестители. Целта беше да се окаже натиск върху банките да повишат лихвите по депозитите. Според „Ройтерс“ това е най-голямото привличане на финансиране от домакинства в историята на Белгия и вероятно е най-голямата продажба на облигации на дребно в Европа. Едногодишните белгийски бондове бяха с лихвен купон от 3,3%, което е доста над доходността по банковите спестявания, а търсенето на книжата надхвърли 4 пъти първоначално заложения обем.
По-рано през годината Италия набра по подобна схема 18 млрд. евро от вложителите, като страната има дългогодишна политика с програма за продажба на правителствен дълг на дребно.
Други страни от ЕС също последваха тренда. Португалия увеличи сумата на дълга, продаден на инвеститори на дребно, с 11 млрд. евро. В началото на 2024 г. Гърция отвори търг за облигации директно за гражданите за първи път от 2021 г. насам, набирайки 187 млн. евро. Малко преди Коледа румънското правителство издаде бондове за близо 500 млн. евро на 14-ия търг от програмата за дребни инвеститори „Фиделис“, реализирана през последните четири години чрез Букурещката фондова борса. Общата сума, която румънските граждани са вложили в правителствен дълг по програмата за цялата 2023 г., е 1,9 млрд. евро.
В България инвестиционните посредници вече предлагат продукти за инвестиции в български и европейски ДЦК с доходност 3 – 4%, както и достъп до депозити в големи западноевропейски банки с лихва между 3 и 4% годишно в евро. Клиентите обаче трябва внимателно да се ориентират в таксите за посредническите услуги.
Изпълнителният директор на Българската фондова борса доц. Маню Моравенов каза през януари пред Bloomberg TV Bulgaria, че плановете на институцията тази година включват структуриране на специализирани емисии държавни ценни книжа (ДЦК) за по-малките индивидуални инвеститори. „Това ще даде възможност на българските граждани да получат безрискова доходност, гарантирана от държавата, по аналогия на депозитите в банки, но на много добра годишна доходност в сравнение с банковата. Гражданите ще имат възможност да редуцират ефектите на инфлацията, като получат малко по-добра безрискова доходност“, каза Моравенов. Той очаква всичко това да засили вторичната търговия на ДЦК, която в България липсва на този етап. Директорът на БФБ даде пример с Хърватия, която е стартирала подобна програма преди година и е привлякла 45 000 нови индивидуални инвеститори. Все още обаче не е ясно кога плановете на борсата ще станат факт.
Други пазарни алтернативи
ETF и REIT фондовете – възможности за пасивно инвестиранеВ последните години широка популярност сред дребните инвеститори набраха т. нар. ETF фондове (exchange traded funds, борсово търгувани фондове, б. р.). Подобно на взаимните фондове те акумулират парите на инвеститорите, които след това се влагат в различни инструменти на различни пазари. Борсово търгуваните фондове следват представянето на даден актив или индекс.
Разнообразието от ETF фондове е голямо. Сред най-популярните са: индексен ETF (следи представянето на даден индекс); суровинен ETF (фокусиран е в конкретна суровина и следи нейното представяне); валутен ETF (следи цената на дадена валута или набор от валути); индустриален ETF (следи представянето на компании от съответната индустрия); „къс/обратен“ ETF (специфичен вид, при който стратегията е за печалба при спад в цената на следвания актив или индекс).
Една от най-популярните инвестиции е във фонд, базиран на известния американски индекс S&P 500*. Той включва 500 от компаниите в САЩ с най-голяма пазарна капитализация, които се търгуват на щатските фондови борси NYSE и Nasdaq.
През януари 2024 г. Комисията по ценните книжа и борсите в САЩ (SEC), макар и с неохота, одобри първите 11 борсово търгувани фондове, които държат биткойн. Тя направи уточнението, че остава дълбоко скептична към криптовалутите и че решението ѝ не означава, че одобрява или подкрепя биткойн. Но стана ясно, че в следващите месеци за търговия ще кандидатстват и други.
Предимствата на ETF са няколко. Едното е широката експозиция на инвестицията, тоест клиентът придобива позиции в няколко компании, понякога стотици, без да е необходимо да купува акции поотделно от всяка от тях. Не е нужно сам да подбира компаниите от даден сектор, защото те вече са включени в портфолиото на фонда. В повечето случаи таксите и комисионите са сравнително ниски, защото фондовете следват даден пазар/индекс и нуждата от решения на портфолио мениджър са по-малки. „Въпреки че възможности за пасивно инвестиране в България има достатъчно, български ETF-и все още има малко“, коментират от финансовия портал MoitePari.bg. На практика повечето предложения на българските посредници са за чужди ETF-и. Другият вариант е човек да ползва онлайн платформа за търговия.
Според Борис Петров от посредника „Адмирал Маркетс“ е важно избраният фонд да е добре диверсифициран, за да не носи чак толкова голям риск като индивидуалните акции. Много е важно да се проучат таксите при вход и изход от инвестицията, както и времето и технологията на сделките. Някои ETF фoндoвe cи ocтaвят вpaтичĸи дa мoгaт дa инвecтиpaт чacт oт cpeдcтвaтa cи и в дpyги aĸтиви и в резултат дoxoднocттa им понякога cepиoзнo ce oтличaвa oт aĸтивa, ĸoйтo cлeдвaт. От ETF инвестициите не бива да се очаква грандиозна доходност, но 4 – 5% в средносрочен план се смята за добро представяне.
Друга мода в инвестициите, но с по-висок рисков профил, са т. нар. REIT фондове (Real Estate Investment Trusts) – борсово търгувани компании с експозиции в недвижими имоти. Идеята е, че човек може да вложи в имот, без директно да го купува, а през фонд да участва частично в покупката. „Директните инвестиции изискват значителен капитал, както и експертиза при избора и управлението на имотите. С REITs няма нужда от това. Купувате акция и притежавате част от актива. Единственото условие за успех е да знаете какво, защо и кога купувате“, коментира Климент Робев от посредника „Елана Трейдинг“.
По думите му големият „плюс“ на имотните фондове е, че се инвестира едновременно и диверсифицирано в различни сегменти на пазара – жилища, молове, офиси, индустриални имоти, хотели, болници и т. н. Участието може да е с малка сума, а таксите и комисионите са сравнително ниски. Изискванията REITs да разпределят 90% от печалбата си под формата на дивиденти води до получаването на регулярен пасивен доход, сравним с този от получаването на наем.
Имотните фондове имат и недостатъци. Те например са много чувствителни към повишаването на лихвите, защото бизнес моделът им включва значителни заемни средства. „И когато централните банки сложат край на „строителното парти“, някои компании може да се окажат в тежко финансово положение, да са принудени да спрат дивиденти и дори да продават активите си“, предупреждава Робев.
Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.*Индексът S&P 500 е бенчмарк за представянето на американския фондов пазар от 20-те години на ХХ век до ден днешен. Откакто съществува, средната му годишна възвръщаемост до края на 2023 г. е около 10%. Общата възвръщаемост включва два компонента: възвръщаемост, генерирана от дивиденти, и възвръщаемост, генерирана от промени в цените на акциите в индекса. Докато повечето хора се фокусират само върху ценовата възвръщаемост, дивидентите имат сериозен принос в общата възвръщаемост на индекса. 
