Текстът е публикуван в бр. 2 (42) на сп. Business Global. .jpg)
Иван Брегов, ИПИПрез последните 3 години България бе в политическа криза, изразяваща се в липса на трайно и ефективно упражняване на държавната власт. Така се стигна до държавни бюджети, приемани в средата на годината, до липсата на последователни политики, а и до практическа парализа на държавните органи, избирани с участието на Народното събрание и Министерския съвет. Тези органи са призвани да упражняват властнически функции, за да гарантират, че политиката няма да се намесва в икономиката, правосъдието и личната сфера на българския обществен живот. Популярно ги наричаме „регулатори“. Но нека се опитаме да ги разгледаме по-внимателно.
Влияние върху обществения и икономическия животНа първо място, това са институциите, призвани да дават гаранция за базисните ни права като граждани и за нашите начинания (бизнес, политическо и гражданско сдружаване), съответно свързани с правосъдието и опазването на Основния закон.
Така на Народното събрание се пада отговорността да излъчи съдии в Конституционния съд, членове на Висшия съдебен съвет (ВСС), Висшия прокурорски съвет и главен инспектор и инспектори в Инспектората към ВСС. За Конституционния съд е ясно – залогът е огромен, защото на този орган разчитаме да направи преценка за съответствието на конституционните изменения с действащата Конституция. А от този изход на карта е поставена уредбата на едната от трите власти в държавата, а именно съдебната власт. Тоест в риск сме да имаме непълноценна държава, най-меко казано. Но потенциалната противоконституционност може да предизвика държавен хаос и смут и да обезсили една голяма част от политическите партии – „Демократична България“ и „Продължаваме Промяната“ ще изгубят не само подкрепа, но и идентификация при такъв случай.
Инак ВСС, ВПС и Инспекторатът са важни, защото те дават облика на това какви хора и с какви качества ще обвиняват, правораздават и ще проверяват и наказват съдиите, прокурорите и следователите. Вече добре знаем, че и най-съвършено разписаните закони за устройство на съдебната власт могат да бъдат обезсмислени от хора с нездрави интереси, професионализъм и нрави. А убийството на Мартин Божанов – Нотариуса, и излизащите – и неизлизащите – наяве факти само затвърждават убеждението, че реалната власт в държавата се случва по неписаните закони на самопровъзгласилата се дълбока държава. Казвам самопровъзгласила, защото смисълът е всяка власт да произлиза от народа, тоест да се формира чрез избори при ясна процедура.
Втори по ред са тези „регулатори“, които имат съществено влияние върху икономическия живот. Съвсем не е без значение за нашите бизнес начинания дали Комисията за защита на конкуренцията ще прави проверка за монополно положение на най-голямата рафинерия в страната, която незабелязано от нея е собственик и на петролопроводите, и на складовете за петрол. На още по-битово ниво същият този персонален състав някак пропусна да забележи, че една компания държи около 80% от пазара на прясно мляко. Сами можем да си дадем сметка доколко свободна е стопанската инициатива в България при тези обстоятелства.
КЗК в тандем с Върховния административен съд разпорежда кой и как ще харчи публичните средства при изпълнението на обществените поръчки. На тази плоскост бих добавил Комисията за енергийно и водно регулиране, Комисията за защита на потребителите. И една непопулярна комисия – за регулиране на съобщенията.
Да не забравяме и Комисията за финансов надзор, както и банковия регулатор – споменът за КТБ е още пресен, а фалитът на тази банка сам по себе си преразпредели икономическия и политическия живот на страната. От бъдещето на БНБ и КФН зависи дали ще имаме банки и финансови институции, източник на корупционни гаранции и средства за корупционните схеми. Прекъсването на свежите средства към обръчите от фирми е далеч по-добра антикорупционна мярка от създаването на няколко антикорупционни комисии без особен смисъл.
Дълбоко скрити остават една група институции, които сами по себе си никога не влизат в обществения дебат. Те са чудесно място за политическа синекурия, почти толкова удобна, колкото и бородовете на държавните предприятия и търговски дружества. Например Комисията за публичен надзор на регистрираните одитори, придобила популярност само веднъж – когато не бе събрано мнозинство, за да бъде отнет лицензът на одиторската компания, извършила одита на КТБ. Иначе никой не би могъл да узнае за съществуването ѝ. Към същата група от години може да се причисли и Комисията за разкриване на принадлежност към бившата „Държавна сигурност“.
Модели на действиеОще през 50-те години на ХХ век югославският философ Милован Джилас улавя модела на икономическия и социален живот в комунистическите тоталитарни държави. В неговата теория поради липса на икономически първенци политическата номенклатура следва да изземе тази роля. Така домогналият се до политически пост ще разполага с лостове за влияние, а поради това и до икономически ресурс. И вместо нормалният капиталистически цикъл, при който капиталът води до още богатство, при номенклатурата политиката води до пари, а парите до още политика. Това е историята и на българския преход, общо взето.
Но да се върнем на терена на независимите регулатори. За да се обезпечи някакъв смислен резултат от дейността им, приблизителен поне до законовите им правомощия, следва да бъдат избрани предимно експерти в състава им. Това обаче означава доброволен отказ на политическите и икономическите кръгове от властови ресурс, което е малко вероятна теория. Представяте ли си как някой се лишава от възможността да започне производство за отнемане на имущество чрез едната от антикорупционните комисии? Точно обратното – на този етап първата номинация от цикъла назначения, тази за конституционни съдии, подсказа, че политическата лоялност ще е предпочитаният критерий. Изискуемият стаж ще върши работа, а законовото клише „високи професионални и нравствени качества“ остава субективна преценка без съдържание.
В почти нормалните демокрации, в които властта хем произтича от народа, хем се съобразява с тежестта на общественото недоволство, процедурализмът предопределя резултата. Идеята, най-кратко казано, е, че всички имат право да номинират и участват в процедурата, защото тя се разиграва открито пред обществото, по прозрачни и установими стандарти и при реална проверка на биографиите и уменията. А критичното общество има разума и силата да забележи кой не става за това, за което се гласят да го назначат.
В България и в това властово раздаване обаче политическата обвързаност ще дефинира кой какъв пост ще заеме. Неясни остават квотите – на кой некоалиционер каква квота и къде. Силна позиция би било съдебните реформатори да изтъргуват влияние в правосъдните институции и Съвета за електронни медии срещу икономическите лостове като КЗК, КФН, КЗП, КЕВР и други. Това би било дългосрочна игра, в която променят политическия облик и като цяло средата в държавата и измиват поне малко срама от престоя си с някога дефинираните като неморални от самите тях настоящи свои партньори.
Експертност и независимост под съмнениеВ рамките на бонтона казано – за да съществува спокойно имитативният модел на демократична държава, за пред чуждестранните инвеститори и за пред чуждестранните партньори покриваме нормативните критерии за това какво трябва да е налично, а не дали работи. Отбелязвам само, че през последните 20 години основните изисквания и за членство в ЕС, и за ОИСР, и за Шенген са обвързани с това българската държава да приеме закон, а не да постигне обективно измерими показатели. Може би в процеса по присъединяването ни към Еврозоната има малко по-отчетливи изисквания, но и те се променят и договарят на парче. Формалният стандарт на независимите институции и независимите регулатори е изпълнен. А и това са едни немалки работодатели. По непотвърдена информация в КРС има щат от 255 души. В не толкова известната Държавна комисия по сигурност на информацията работа се намира за 298 щатни бройки. 180 души администрация има и Комисията за защита на потребителите. Администрацията на Висшия съдебен съвет е към 180 човека, като това е ръст с 300% за 8 години.
Има кого да назначим по върховете, но има как да се намери работа и за средния партиен ешелон и дори неговите роднини. В съдебната власт например една част от съдиите и прокурорите трудоустрояват децата си направо от студентската скамейка като съдебни помощници. После с малко услужливост и търпение помощниците стават редови носители на съдебната власт. Независимост и самоуправление на съдебната власт, разбирани като пораждащ се и неизкореним наследствен феодализъм.
Иначе, като махнем спорните като постижения критерии за експертност и независимост, повечето от тези регулатори можеха да бъдат по една малка дирекция при някое министерство и практическият ефект би бил горе-долу същият. Но едно е ясно – една част от държавния апарат ще бъде окомплектован за приблизително дълъг период от време, между 5 и 7 години. И това може да ни дава спокойствие, че нещата се случват.
Но ще се случи ли промяната, или само „реформата“?След попълването на регулаторите с нови лица и подновен мандат големият въпрос остава дали това ще се отрази качествено върху средата за живот в България. И понеже сме се убедили, че мнозинството от политическите партии не искат да развалят установеното, остава да предполагаме, че по-новите в политиката ще направят опит да прекроят нещата. Под „новите“ имам предвид както ПП-ДБ, така и „Възраждане“. Първите би следвало да имат инстинкт за политическо оцеляване, вторите яростно ще пазят полето си в политиката от третомартенски вълни на социализъм и патриотизъм от източен тип.
Но достатъчно силни ли са тези гласове, за да променят нещо? По-скоро не, ако регулаторите бъдат доминирани на квотен принцип от кадри на ДПС и ГЕРБ. Това би обезпечило твърди мнозинства, при които квотата на ПП-ДБ или потенциалният пробив на „Възраждане“ биха били нетно малцинство, което не влияе при гласуването, съответно практически не променя решенията и поведението на дадения държавен орган. СЕМ е нагледен пример. ПП-ДБ имат двама представители, които, макар и с отчетливо силни позиции, не са достатъчни да произведат избор за ново ръководство на обществените медии. Още по-малко СЕМ може да бъде инициатор на идеи за нов закон, който да изсветлява работата на държавните медии.
Времето като съюзник или като опонентС последните изменения на Конституцията бе приет текст, който позволява в специалните закони за устройството на всеки от регулаторите да бъде предвидено мнозинство от две трети от всички народни представители, с които да бъдат избирани представителите на Народното събрание. Отделно от това бяха заложени процедурните принципи на откритост, прозрачност, публичност и обоснованост при избора с цел независимост на избраните лица. Дотук добре, но тази възможност отваря две управленски перспективи:
- При политически ход, при който би се стигнало до промяна на конкретни закони, винаги остава пролуката инициаторите за промяна да бъдат упреквани, че прекрояват закона по своя мярка. Последните изменения на конфискационния и на антикорупционния закон предвиждат шестима членове в ръководството и на двете комисии, което точно приляга на настоящата властова сглобка;
- Конституционният текст е предмет на конституционен контрол и при евентуалната му отмяна от Конституционния съд би се стигнало до положение, при което имаме невалидно избрано ръководство на редица държавни органи, а оттам под въпрос са и действията, и актовете им. Това би отворило политическа и управленска криза в редица сфери на публичния живот.
Така че сегашната ситуация поставя на изпитание не само управляващите, но и бизнеса и гражданите – от непредвидимата политика, която води след себе си непредвидимата държава, каквато никой не иска.
