Европейската икономика боледува от свръхрегулации и затваряне

Текстът е публикуван в бр. 2 (42) на сп. Business Global.

Интервю на Цветелина Соколова

Проф. Даниела Бобева е преподавател по финанси във Висшето училище по застраховане и финанси. Работи в банковия и финансов сектор повече от 20 години, 11 от които е директор на Европейската и международна дирекция в БНБ. Участва в Комитета по финансовите услуги към Европейската комисия, където се изработват европейските регулации и политики в тази област. Била е алтернативен член и на ЕКОФИН, в който се координира макроикономическата политика на ЕС. Банковата ѝ кариера включва и позицията на първи вицепрезидент на Черноморската банка за търговия и развитие от 1998 до 2001 г.

Проф. Бобева е участвала и в изпълнителната власт като председател на Агенцията за чуждестранни инвестиции (1995 – 1996),  министър на търговията и външноикономическото сътрудничество (1997) и заместник министър-председател по икономическото развитие (2013 – 2014).

През последните години ръководи изследователски проекти по програма на корейското правителство (KSP) за държавните предприятия и тяхната роля в икономиката и за ревитализиране на капиталовия пазар. Член е на международната изследователска мрежа SOPEMI на ОИСР.

Проф. Бобева, какво реално ще се промени за България след приемането на еврото? Наскоро управителят на Хърватската национална банка, който беше на посещение у нас, каза, че благодарение на единната валута там са се увеличили доходите, а не цените. Това ли ще се случи и у нас?

Хърватите наистина интензивно посещават България, за да споделят опита от приемането на еврото. Хърватският опит и пример обаче нямат нищо общо с България. Българската икономика е много по-различна от хърватската. Освен това нашият валутен режим е различен, така че преки аналогии не могат да се правят най-малкото заради тези различия във фундаментите на паричната политика. В допълнение, структурата на българската икономика е по-различна от хърватската.

В какво се различават двете икономики?

Хърватската икономика е значително по-малка, по-отворена, по-концентрирана към туризъм и свързаните с него сектори. Хърватия има по-слабо развит индустриален сектор, докато България е по-индустриализирана. Ролята на международните търговски вериги е различна в двете държави. Все пак Хърватия влезе след нас в Европейския съюз. Ние имаме много по-богат опит като държава – членка на ЕС, за да си извлечем поуки и уроци.

Що се отнася до въпроса ви, крайно време е, когато питаме какво ще се случи с България след приемането на еврото, да уточним за какво говорим. Ако питаме какво ще се промени за централната банка, е едно. Ако питаме какво ще се промени за бизнеса, е друго. За хората, които имат големи спестявания в левове – трето. Трябва да спрем да говорим за всички накуп, защото този макроподход според мен е некоректен. Има различия по отношение на инфлацията, на нивото на заплатите и е редно да се отчита вътрешната дивергенция. Дали ще се покачи инфлацията, не зависи само от приемането на еврото. А зависи от макроикономическата ситуация в страната, от цените на петрола, от геополитическата обстановка. Тоест има множество фактори, които влияят, и отделянето само на приемането на еврото от останалите фактори е много сложен методологически проблем.

Тогава нека така да преформулирам въпроса: За кого в България приемането на еврото ще донесе най-много позитиви и за кои групи и сектори няма да има промяна, или ще има известни негативи?

Аз изследвам този процес от 2004 г., когато започнах да участвам в преговорите за присъединяване към ЕС. Моето мнение е, че присъединяването към еврозоната е свързано с доста положителни ефекти за българските граждани, за българската икономика, за бизнеса, така че ползи ще има за всички. Технически разходи и определена несигурност обаче ще има в началото, през първите месеци, за широк кръг бизнеси, които трябва да превалутират, да преизчисляват, да инвестират допълнително в информационни услуги. Разходите обаче ще бъдат еднократни и никой не трябва да се плаши от въвеждането на еврото.

В исторически план има две фундаментално погрешни виждания за еврозоната. Имаше един политик, който каза, че членството в еврозоната е „Автокаско“, тоест влизайки в еврозоната, ще бъдем защитени, каквито и глупости да правим. Няма нищо по-несериозно от това твърдение. Ако ние сме решили да влизаме в еврозоната, за да правим поразии със собствената си икономика, тогава никой не може да ни спаси и цената ще я платят българските граждани. Второто, което е още по-вредно, е да мислим, че с приемането на еврото ще настъпи краят на света за икономиката и за гражданите. Това е толкова погрешно, защото в крайна сметка от всички нас – от бизнеса, от гражданите, зависи дали ще се провалим, или ще успеем в еврозоната.

Трябва да престанем да мислим, че някой ще ни оправи, че членството в еврозоната ще ни оправи, или членството в ЕС ще ни оправи. Няма такова нещо, отговорността е наша. Това са възможности, които, ако успеем да ползваме, ще реализираме ползи.

Но еврозоната не е застинал връх на просперитета. Виждате, че еврозоната също има проблеми. Тя имаше успехи, имаше и падения. Всичко зависи от поведението на държавите членки. Да не забравяме, че Португалия, Ирландия и Гърция бяха на ръба на фалита, в предфалитно състояние.

 Реалистично ли е България да приеме еврото през 2025 г., защото има сценарий страната да поиска извънреден конвергентен доклад в края на тази година, 2024-та, и да приеме еврото в средата на 2025 г.?

Ние можем да поискаме извънреден доклад, но трябва да е минало достатъчно време от излизането на регулярния двугодишен конвергентен доклад, който се очаква тази пролет – през май – юни. Всъщност това са два доклада – на Европейската комисия и на Европейската централна банка. По мое мнение трябва да са минали поне 6 месеца, за да поискаме нов доклад. Ако обаче някой си въобразява, че можем да подготвим държавата да влезе в еврозоната за три месеца след излизането на доклада, за мен това е доста несериозно.

Освен това не съм сигурна дали ще постигнем инфлационния критерий, защото, ако се разхлабва фискалната политика, ако продължаваме да увеличаваме доходите несъразмерно с повишаване на производителността на труда, ако се натрупват пари в гражданите по политически и популистки причини, никога няма да се справим с инфлацията, дори ЕЦБ да намалява лихвите. Аз смятам, че са вътрешни факторите, които движат инфлацията през последните 7 – 8 месеца. Ако ние съумеем да овладеем тези фактори, ще постигнем инфлационния критерий. Но това според мен няма как да стане до излизането на редовните доклади през май – юни.

А какво се случва със самата еврозона? Добра конструкция ли е? Работи ли в полза на всичките си членове?

Какво означава еврозоната да работи за нас? Ние да седим със скръстени ръце и да чакаме еврозоната да работи за нас?

Говоря за ефектите на паричния съюз върху съставните икономики.

Ние сме във фиксиран паричен режим, в най-ортодоксалния и най-негъвкавия режим и въпреки това като цяло се справяме независимо от това какви правителства се сменяха през тези около 25 години. Така че ние сме най-близо до еврозоната от всички останали държави от ЕС, които са извън нея. Това не трябва да подлежи на съмнение. Ако вземем за отправна точка влизането на България в ЕС през 2007 г., ние сме втората държава, която в най-голяма степен изпълнява маастрихтските критерии. Това никой не го споменава, но е истина. Говорим за всички критерии без този за ERM II.

Във всички случаи като паричен режим България е много близо до този паричен режим, в който ще функционира след присъединяването към еврозоната. Не трябва да очакваме, че изведнъж паричната политика на ЕЦБ ще започне да се отразява зле на нашата икономика. Икономическият цикъл на България вече толкова силно е обвързан с икономическия цикъл на еврозоната, че големи сътресения и флуктуации не може да има, освен ако България не направи големи поразии.

Накъде отива икономиката на еврозоната? Тази година прогнозите бяха за „меко кацане“. Дали това наистина ще е така?

Мисля, че икономиката не само на еврозоната, но и на ЕС като цяло е болна. Когато застарява една икономика, тя боледува повече – както е при хората. Прегледах данните за чуждестранните инвестиции, които влизат в ЕС от останалия свят, и мога да кажа, че това е голям позор – те идват преобладаващо от офшорни зони. ЕС, който заклеймява офшорните зони, или т. нар. зони тип данъчен рай, привлича основните си инвестиции именно оттам.

Какво означават тези данни?

Първо, ЕС не е привлекателен за инвестиции. Все по-малко външни инвестиции влизат в Съюза. От друга страна, много важни са вътрешните инвестиции между държавите членки. Но затварянето вътре в „семейството“ едва ли е добър вариант за развитието на икономиката на ЕС, защото светът се променя, държави, които считахме за изостанали, напреднаха. За съжаление, има доста сигнали за затварянето на европейската икономика и това едва ли е най-добрият път.

В износа на ЕС доминира износът на храни. Аз съм учила икономика в предишната система и там се казваше, че само нискоразвитите страни изнасят главно зеленчуци, плодове и консервирани земеделски стоки, а развитите – компютри, чипове и т.н. Тоест ние имаме структурни проблеми в икономиките. От друга страна, нашата прекалено амбициозна цел за Зеления преход създава допълнителни затруднения на европейската икономика и очакванията, че Зеленият преход ще ускори растежа, все още не се доказват от данните. На този етап не е сигурно, че парите, насочени към Зеления преход, ще доведат до очаквания икономически ефект.

Освен това външнополитическата обстановка е неблагоприятна. Несигурността плаши външните ни партньори. Но да твърдим, че войната в Украйна ни е виновна за това, че инвестициите, които влизат в ЕС, намаляват, е необосновано. Този процес започна преди войната. И не са само инвестициите. Проблем има и в структурата, и в обема на износа на ЕС. Три-четири държави концентрират почти целия износ от Съюза.

Доколко евроизборите ще дадат отражение на всички тези процеси?

Ще имаме нов Европейски парламент, нова Европейска комисия. Всички тези предизвикателства ще бъдат обсъдени в новата политическа среда след изборите и се надявам, че ще се намери начин ЕС да се превърне не само в най-хубавото място за живеене, но и в най-хубавото място за правене на бизнес, за финансов просперитет, за гъвкава и модерна икономика.

Защо икономиката на ЕС губи конкурентоспособност – не привлича инвестиции, износът е свръхконцентриран и т. н.?

Единият проблем са свръхрегулациите. След финансовата криза ЕС доста се уплаши от всичко, което се случи, и засили регулациите. Но американската икономика се възстанови доста по-бързо, докато европейската влезе в револвиращи финансови и икономически шокове. Губим гъвкавост. Съвременната икономика не може да е държавна икономика, не може да е затворена икономика, не може да си позволи да е негъвкава, а ние в ЕС правим точно това.

А защо се затваря европейската икономика?

Отговорът е национална сигурност и политически причини.

С новия режим за скрининг на инвестициите сигурно те още повече ще намалеят?

Това е дълга тема.

Колко сериозна е рецесията в Германия?

Много е сериозна. Ние я наричаме техническа, но тя си е рецесия. Това е много лоша новина за българската икономика, защото по линия на износа и вноса България е обвързана най-много с германската икономика, така че за нас това е голям проблем. Структурните проблеми на германската икономика във връзка със Зеления преход, с конкуренцията на международния пазар за германските автомобили са известни. Те не са от вчера и не са свързани толкова със загубата на евтините енергийни ресурси от Русия. Има например големи дефицити на пазара на труда въпреки огромната имиграция през последното десетилетие. Така че двигателят на европейската икономика спря.

Тежки думи. С какво икономиката на САЩ се оказа по-устойчива от тази на Европа?

С гъвкавостта си. Въпреки че САЩ въведоха скрининг и всякакви свързани с националната сигурност ограничения, те имат гъвкавост, по-малко правила, по-отворени са от гледна точка на условията за бизнес. И най-вече САЩ си остават държавата на предприемчивостта, там бизнеса не го мразят. Там децата се учат на предприемачество още от първите години в училище. Това е съвсем друга култура и повечето граждани независимо от това какво работят, притежават акции, облигации, участват в стопанския живот. САЩ имат съвсем друг тип икономика, основана на предприемчивостта и инициативността на хората. А ние все повече се връщаме към социализма с очакването държавата да реши всички въпроси, да регулира всичко, да отпусне субсидии. Но така не става!

Управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева, която сега се надява да получи втори мандат, много пъти е говорила, че светът отново се разделя на икономически блокове. Доколко опасно е това противоборство за световния растеж и развитие предвид стратегическото съперничество между САЩ и Китай?

Противоборство и съперничество винаги е имало. Лидерството в глобалната икономика носи доста позитиви и затова всяка държава се стреми към него, и това е естествено и хубаво, защото конкуренцията на глобалните пазари е изключително полезна за хората, които живеят в тези държави.

Сега имаме промяна в съотношението на силите. Ние говорим непрекъснато за Китай, а трябва да говорим за Индия, чийто премиер Моди изрази амбицията страната да надмине Китай. Но това са държави с визия. А каква е нашата визия? Да се присъединим към еврозоната, да се присъединим към Шенген. Но това са средства, не са цел. Това е пак този непродуктивен начин на мислене, при който си фантазираме, че с влизането в тези общности богатството ще потече. Не, това са само инструменти. Целта са самите икономически постижения. Например област София по БВП на човек от населението е над средното на глава от населението за ЕС. Защо не си поставим тази цел – същият процент да се постигне и в останалата част на България? Ето това би било истинска цел. 

Бяхте поканена да участвате в икономическа конференция в Пекин. За какво ще говорите? Какви теми обсъждат икономистите в Китай?

Темата е „Демокрация, глобализация, икономическо развитие“. Конференцията е организирана от Китайската академия на науките. За мен е чест, че са ме поканили да говоря. Моята идея е, че светът е много различен от това, което беше през 80-те и 90-те години, и че ние вървим в обратната посока на онази, към която се стремеше моето поколение икономисти (либерализация на цените, отваряне на пазарите, по-малко държава, приватизация и т. н.). Всичко това вече отива в миналото. Колкото и да плачем за това минало, което беше по-либерално, сега парадигмата е съвсем различна.

А накъде отива светът, какво е Вашето усещане?

Това, към което се отива, е по-голяма роля на държавите в икономиката. Държавите ще казват какво да се прави и какво да не се прави, увеличаване на данъците, групиране на икономиките около няколко големи фирми, засилване на монополизацията и картелизацията. Това е нещо като махало – след неолибералния модел, който всички критикуваха, сега се отива в другата посока. Ние живяхме при предишната икономическа система, в централизирана планова икономика. Нашето поколение направихме този преход, който всички ругаят, но аз си мисля, че резултатът е добър. Сега обаче се връщаме към някаква модификация на  класическия модел с повече държава, който моето поколение едва ли ще хареса. Парадоксалното е, че всички ругаят политиците и държавата, а искат все повече тя да се намесва в икономиката и всичко да решава. Странното е, че точно Китай – една икономика, която е планова, централизирана, социалистическа, развива теорията колко е добре да търгуваме свободно и да не си пречим един на друг. Китай е много различен от нас. Моето мнение, че е първо трябва да разбереш Китай, за да можеш да говориш с него, или да се караш с него.

Можете да намерите Business Global в пунктовете на Inmedio в моловете, в големите търговски вериги, в повечето от веригите бензиностанции, както и в централните пунктове за разпространение на печатни издания. Приятно четене!