С изпълнението на "Излел е Дельо хайдутин" Валя Балканска даде началото на Homo Futuro - четвъртото събитие на поредицата “Преди утрешния ден” на списание Business Global, което се провежда в столичния Интер Експо Център. В него експерти в своите области говорят за това как ще изглежда светът около нас след 20, 30, 50 години. Цифровите близнаци - дигитални версии на обекти от действителността, все по-широкото навлизане на изкуствения интелект, търсенето на нови светове, това са само част от нещата, които вече се случват и ще оказват влияние на бъдещето ни.
Водещите в първия панел на Homo Futuro - Петър Торнев, Димитър Цоцорков, д-р инж. Боряна Манолова, Карел Крал, проф. Силвия Илиева,доц. д-р Владимир Божилов, Калин Димчев (от ляво на дясно)Астрофизикът доц. д-р Владимир Божилов, зам.-декан на Физичуския факултет на СУ Св. Климент Охридски, предположи че в бъдещето може би ще приготвяме скафандрите в куфарите си за следващата ваканция. Защото Земята не е уникална – още преди 30 години астрономите са установиили, че има много други екзопланети, на които може да има живот като нашия. Той съобщи, че българският екип "Вихрен" вече е открил 17 нови екзопланети, а с помощта на свободен за ползване софтуер всеки може да търси нови светове. "Бъдещето е космическо, нека да го сътворим заедно", призова доц. Божилов.
Петър Торнев, управляващ директор на Технологичния център на „Аксенчър“ в България и председател на „Обществото на бъдещето“, е категоричен, че промяната е освонен символ на бъдещето, но казва, че хората не са сигурни какво да правят заради експоненциалния растеж на технологиите, които поставят под въпрос сегашните им умения в период само след 5 години. Хората не се чувстват принадлежни към компаниите и отдалеченият начин на работа е довел до понижаване на качеството на работа. Също така не вярват и че компаниите ще внедряват генеративния изкуствен интелект в тяхна полза, а не само за да повишат ефективността на компаниите. Затова според него мениджърите трябва да предоставят по-добра платформа за развитие на хората си, а хората да променят своя мироглед чрез съпоставянето на различни гледни точки.
Животът ни е немислим без електрическата енергия, а според Карел Крал, главен изпълнителен директор на „Електрохолд България“, нейното бъдеще е децентрализирано и смес от зелена енергия и модулни атомни реактори. Той представи и къщата на бъдещето – с умни уреди, които дигитално ще говорят с мрежата през смарт електромери, което ще води до оптимално използване на енергията. Карел Крал прогнозира, че водородът ще стане основно гориво за товарните коли и за промишлеността.
Калин Димчев, Microsoft Country Manager в България, представи интелигентният помощник Copilot, който е вграден във всички продукти от Microsoft 365. Той даде за пример изследвания, които посочват, че използването на базирани на изкуствен интелект инструменти се повишава продуктивността ни. Ще бъдат повлияни най-много хората с по-малко опит и тези, които постъпват сега на работа. Изкуственият интелект помага в посока на критичното мислене, казва Димчев.
Димитър Цоцорков, председател на Надзорния съвет на „Асарел-Медет“ и на Българската мрежа на Глобалния договор на ООН, разказа как изглеждат съвременните мини, като даде за пример „Асарел-Медет“. Автоматични диспечерски системи, 3D моделиране на рудника, дигитализация, всичко това прави по-ефективна мината, която работи с едни от най-ниските наличия на мед в рудата. "Зелените технологии и зелената енергетика са невъзможни без медта и затова трябва да се разработват технологии и решения, които да оптимизират търсенето и добива на мед", казва Цоцорков. В същото време "Асарел-Медет" е пионер и в дуалното обучени, а компанията изцяло променя Панагюрище в град, който успява да задържи и привлече младите хора.
Проф. Силвия Илиева, директор на институт GATE към СУ „Св. Климент Охридски“ съобщи, че институтът прави цифров двойник на София, като с негова помощ ще може да се изпробва ефекта от дадени политики преди въвеждането им.
Д-р инж. Боряна Манолова, главен изпълнителен директор на Siemens за България, Северна Македония и Украйна, разказа за индустриалната метавселена и използването на цифрови двойници, които позваляват разработване на нови продукти по-ефективно и по-евтино. Тя даде за пример дигиталната фабрика на Siemens в Нанкин, Китай, което е проектирана изцяло виртуално, а производството е оптимизирано по данни на неин цифров близнак, което води до увеличение на продуктивността и пространствената ефективност.
