Текстът е публикуван в бр. 1 (41) на сп. Business Global.
Ирена Соколова Ирена Соколова е социален психолог и психотерапевт, групов консултант и корпоративен обучител по личностно израстване, специалист при работата с тревожност и панически атаки, стрес и поведенчески трудности в общуването и адаптацията. Лектор на Националния център за повишаване на квалификацията към МОН и на Постоянната академия за наука и иновации в образованието към СБУ. Член на Българското дружество по психодрама и групова терапия. Управител е на „КА Академи“. Завършила е психология, психотерапия, управление и администрация. Народен представител в 41-во, 42-ро, 43-то Народно събрание. Областен управител два мандата. Участник в 25-ата Национална антарктическа експедиция и член на Българския антарктически институт.“В бизнеса чувства няма“, „Не сме се събрали да се обичаме, а да работим“. Чували сте тези и други подобни реплики? На хората, които ги изричат, вероятно им звучат добре и вярват в тях. Но те са дълбоко вредни, защото водят до отчуждаване на хората в екипите, което е една от причините за екипния бърнаут.
Американските психолози Хербърт Фридман и Томас Хол през 1970 г. за пръв път използват термина „бърнаут“, за да опишат състояние на емоционално изтощение, намалена производителност и отчуждение към работата, обикновено свързани със стреса на работното място. С годините се добавят симптоми към това страдание, а то се среща все по-често и по-често, като се превръща във вълна. Обикновено започва с усещане за натрупана умора, която не отминава след наспиване. Събуждането сутрин е съпроводено с изтощение и само мисълта за отиване на работа и среща с хора води до гняв или тъга. Усеща се нарастваща тревога или потиснатост, а телесните симптоми следват един след друг. Главоболие, безапетитие, гадене, повръщане, лесна плачливост или сприхавост, стомашно-чревни смущения, кожни проблеми и други проявления, които често са причинени от бърнаута. И дълго време може да бъдат приемани само като заболяване на тялото.
Вътрешното психично напрежение се превръща бързо в телесна симптоматика, когато не сме научени да разпознаваме душевната болка в нас и пренебрегваме сигналите за емоционално претоварване и мазохистично
себенаказание. Когато отказваме да чуем вътрешния си порив на несъгласие със случващото се, на умора, на трудност или тревога, и продължаваме да напъваме към още по-големи и по-големи резултати, тялото става приемникът на болката и най-честата практика е посягането към медикаменти. Популярният и познат изход от трудните ни ситуации винаги са хапчетата, които да облекчат оплакванията, или алкохолът и другите субстанции, които да притъпят чувствителността.
Въпросът, който си задаваме във връзка с прегарянето, е: „Защо хора, работещи в един и същ екип, поставени при сходни условия, реагират различно и някои изпадат в състояние на бърнаут, а другите с лекота се справят с всичко?“.
Разбира се, шири се мнението, че бърнаут преживяват само емоционално неустойчивите или слабохарактерните хора, но това не е съвсем вярно. Бърнаутът е отговорът на тялото към това, че емоционално човекът е пред изчерпване и че то вече е вложило всичките си физически и физиологични ресурси, а психиката сякаш не усеща да е доволна и радостна от свършеното.
Бърнаутът настъпва, когато не можем да преживеем задоволство от това, което правим, продължавайки още и още до пълно изтощение. Често поразените от бърнаут споделят, че от дълго време се чувстват като хамстера в колелото, усещайки, че правят едно и също, макар и полезно за другите и доходоносно за тях, но нямат преживяването за смисъл и стойност.
Прегарянето не настъпва изведнъж, а се развива постепенно, поради комбинацията от фактори, които оказват натиск върху човешкия организъм и психика.
Основен е продължителният стрес в резултат на високо работно натоварване, кратки срокове, конфликти на работното място и лични проблеми, които изтощават ресурсите на човека за справяне. След това са недостатъчната подкрепа от колеги или ръководство и чувството за изолация, за недооцененост и липса на възможности за изразяване на нуждите.
Нарушеният работен баланс, както и отсъствието на равновесие между служебния и личния живот с натрупване на умора и раздразнение също могат да са сред причините. Както и усещането за липса на контрол върху работните задължения и процеси, което води до повишен стрес.
Преживяванията вследствие на липсата от признание и възнаграждение също могат да допринесат за усещането за отчуждение и изтощение.
Тези фактори обикновено не довеждат до прегаряне самостоятелно в проявлението си, а се натрупват като комбинация между всичките.
В практиката си на терапевт имам хора с прегаряне, които частично успяват да разберат, че постепенно достигат прага на изтощение заради пълно отдаване и посвещаване. Но определено не разбират защо това се случва само на тях. Трудно се осъзнава, че дълбокото свързване с работата и опитът да подредиш всичко там всъщност е бягство от себе си и от личната вътрешна болка, идваща от липсата на топла връзка с родителите. Отсъствието на спокойни, искрени и меки отношения с родителите не ни позволява да се свързваме автентично със себе си и с другите хора около нас. Тогава започваме да бягаме в някакви други връзки – зависимости, било към болести, медикаменти, алкохол, дрога, хазарт, неподходящи партньори, работа до изтощение.
Така специфичните поведенчески и емоционални особености на всеки човек са част от условието как и доколко може да е устойчив на бърнаут. Раждаме се с определени генетични заложби, каквито са типът висша нервна дейност (ВНД) и темпераментът. Но характера го формираме до голяма степен епигенетично под въздействие на средата.
Работейки с много и различни групи, ми прави впечатление, че има хора, които са по-податливи на прегаряне. За тях използваме израза, че са по-чувствителни, претенциозни, по-ригидни (негъвкави) и буквални. Част от тях са перфекционистите, които имат склонност да наблюдават всеки детайл и в детайли да проследяват всеки процес. Те обикновено се изправят пред по-високи очаквания както от себе си, така и от околните, което може да ги изложи на по-голям стрес и натоварване. Перфекционизмът е страдание заради свръхвисоките изисквания, а зад тях се крият дълбоки срам и вина, насочени към самия преживяващ ги.
Хора с високи нива на отговорност на работното място или в личния си живот обикновено и често се изправят пред по-голямо натоварване и стрес от изпълнението им. Свръхвисоките отговорности са проблем, когато не можем да делегираме и искаме да контролираме всичко. Зад тази маска се крият чувство за вина и страх от провал.
Хора с липса на граници между работата и личния живот, които не умеят да се разтоварват, също стигат до умора и изтощение. Така маскират ниското си самочувствие със свръхзаетост, демонстрирайки значимост и незаменимост. Пренебрегват себе си и най-близките заради измамното усещане за величие в очите на другите.
Хора, които нямат подкрепа от колеги, ръководство или близки, също са по-податливи на бърнаут заради чувството за изолация и недооцененост. Усещането за самота е сред двете най-значими условия за развитие на деменция, заедно, забележете, с обездвижването!
Самотата е чувството на изолация и отчуждение, докато самотността може да бъде по-положително изживяване. Самотността може да е време за саморефлексия, лично развитие и наслаждаване на собственото си присъствие, без да се чувстваш изолиран.
Такива поведенчески особености не са задължително условие за развитието на бърнаут, но обикновено хората с тези характеристики са по-податливи към него.
Става ясно, че бърнаутът не е прищявка и не е новопоявила се мода, а проследим процес на психотелесни промени, който сега можем да обясним и назовем. Когато нещо може да бъде регистрирано, назовано и обяснено, то вече има 50% готовност за справянето с него.
Темата за прегарянето е пряко свързана с темата за екипите, здравословната екипна култура, лидерството и мотивацията, която движи хората и компаниите.
Здравословната екипна култура играе важната роля за създаването на среда, която подпомага психологическото благополучие на хората в организацията. Когато те се чувстват разбрани и уважавани в работната обстановка, са по-малко склонни да усещат изолация и да изпитват негативни последици от стреса. Здравословната екипна култура не само помага за предотвратяване на бърнаут, но и създава по-продуктивно и удовлетворяващо работно място. Усещането, че си подкрепен и мотивиран от екипа, води до удовлетворение и готовност за ангажиране с постигането на общите работни цели.
Феноменът, който се наблюдава при компаниите с висококонкурентна и високотревожна среда, е екипният бърнаут. Това е състоянието, в което целият състав изпитва изтощение и отчаяние поради продължителен стрес и натрупани негативни чувства в работните взаимоотношения. Характеризира се с групово поведение на тревожност и апатичност. Проявите са:
– Намалена ефективност и продуктивност на екипа – забавяне в работата, намалена способност за постигане на цели и общо намаляване на производителността.
– Липса на екипна мотивация, отсъствие на желание за работа и за свързване с другите хора.
– Увеличени конфликти в екипа поради увеличеното напрежение и намаляващата търпимост.
– Недостатъчна комуникация и липса на яснота в обмена на информация.
– Емоционално изтощение на целия екип и усещане за безнадеждност.
– Намаляване на екипния дух, тъй като е загубена първоначалната цел и мисия.
Свързването през чувствата в корпоративния контекст подобрява екипната връзка и допринася за по-добро благополучие на служителите. Преживяването на емоционална свързаност повишава най-важния компонент, отговорен за развитието и напредъка на компанията – доверието, което дава възможност на лидера да управлява и най-трудните промени.
Предотвратяването на екипния бърнаут изисква внимателно управление на стреса в компанията и познаване на факторите, които могат да доведат до прегарянето в екипите. Претоварването с работа и отговорности без достатъчно време за почивка, липсата на подкрепа от ръководството и колегите, неравномерното разпределение на отговорности и натоварване в екипа, чувството за невъзможен контрол над работните процеси и вземането на решения, липсата на подходящи материални и човешки ресурси, както и вътрешни конфликти с несправедливо третиране и без ясни процедури за решаването им могат да допринесат за намаляване на благополучието на екипа и за увеличаване на стреса.
Ключово важни за стабилността на компанията са подходите за справяне с бърнаута, защото са инструментариум за терапия и превенция. Преди всичко обаче стои осъзнаването на всеки един човек, че е необходимо той да има собствена зрялост, да поема отговорност за самия себе си и да се грижи за здравето, желанията, спокойствието, отговорностите си…
От лидерите на екипи се очаква да са визионери, да чертаят пътя напред, но и да структурират и поддържат здравословна среда за хората си. Тяхна отговорност е да очертават ясните граници на очакванията към екипа, изискванията, работното време, отговорностите.
Тяхна е грижата да подкрепят хората си в процесите на самоуправление и здравословен начин на живот – със спорт, добро хранене, отдих и обучения за управление на критични ситуации, емоционална интелигентност и справяне със стреса. Осигуряването на достъп до психологическа подкрепа и консултиране за хората, които са в стрес и усещат напрежение и тревожност, е важно за устойчивостта и емоционалната стабилност на екипите.
