УДОБНО: Екологичният министър Нено Димов поръча доклад, чиито изводи оправдават ограничаването на правото на обжалване на големи инвестиционни проекти
Конфликтът при спазването на законите за защита на природата и развитието на големи инвестиционни проекти е една от най-актуалните теми през последните десетилетия. Тя е толкова важна не само защото в много случаи показва понякога умишленото „недоглеждане“ на администрацията, или случаи на съмнения за злоупотреба с право, но е и постоянно тлеещо огнище за обществени сблъсъци. Подобно на атавистичните страхове от „джендъра“, „арабите“, така и противопоставянето на опазването на природата и екологията, от една страна, и инвестициите и благосъстоянието, от друга, е една от осите на разделение в българското общество.
Най-новото развитие на темата е огласен през миналата седмица доклад, озаглавен „Икономически анализ на разходи, предизвикани от забавяне или отмяна на процедури, проекти и инвестиционни намерения, включително пропуснати ползи от обжалване и нереализиране на проекти в областта на опазването на околната среда от 1 януари 2007 г. до 31 януари 2018 г.“. Анализът е изготвен от екип на компанията „КС2“ на икономиста Красен Станчев и беше публикуван на сайта на Института за пазарна икономика. Изследването е направено по поръчка на Министерството на околната среда и водите, като договорът за неговото изпълнение е подписан през март. Лайтмотивът при представянето на 115-страничното изследване бе „милионна загуба ежедневно“.
„За 11 години загубата от подобни отлагания е около 1 млн. лв. на ден. Пропуснатите ползи само от забавяне са 1,144 млрд., тогава, когато сложим и 5% загубени дела – отлагане на инвестиционни намерения от минимум 5 години, общата цена на забавянето е малко над 1,6 млрд. Когато се сложат и останалите пропуснати ползи и загуби от спрени проекти, общата цена за 11 години е около 2,7 млрд. лв.“, обобщи Красен Станчев на пресконференцията по повод огласяване на данните.
Откъде идва този милион?
Стойността се получава от изчислените забавени инвестиции и непроизведена брутна добавена стойност, като авторите са приели, че отлагането на всеки 100 лв. инвестиции със средно 2,5 години води до пропуснати ползи за икономиката в размер на 17,8 лв. по настояща стойност. Те са пресметнали отложените инвестиции за периода 2007 – 2017 г. в размер на 6,4 млрд лв., на базата на което пропуснатите ползи за икономиката излизат 1,146 млрд. лева. „Иначе казано, за периода всеки астрономически ден отлагане или прекратяване на проект в тази област води до загубената нетна полза за обществото и икономиката от 952 595 лв. на ден (без да се включват окончателно или за по-дълъг период отложените инвестиции)“, пише в доклада.
От тези 1,146 млрд. лв. се изваждат пропуснатите ползи за самите проекти и техните изпълнители, пресметнати на 353 млн. лева. Останалите 790 млн. лв. – загубено потребление (343 млн. лв.), пропуснати спестявания (147 млн. лв.), отрицателен фискален ефект (277 млн. лв.) и невнесено частно осигуряване (25 млн. лв.), се разделят на срока на забавяне от 2,5 години и се получава дневна сума от 865 хил. лева. Към тях се добавят и т.нар. условно невъзстановими загуби – икономическите ефекти от нереализирани проекти. Те са изчислени на 498 млн. лв. за петгодишен период, като при тях отрицателният обществен ефект е 156 млн. лева (виж таблицата). Съответно загубата на ден за 5-годишния период е 85 хил. лева. Авторите сумират 865 хил. лв. и 85 хил. лв. и така получават близкото до милион число от малко над 952 хил. лева.
Но общите загуби стават 2,7 млрд. лв., като се прибавят и т.нар. окончателни загуби – неосъществени инвестиции на „Дънди Прешъс Метълс“ за добив на злато – 269 млн. лв., 416 млн. лв. от проучвателната фаза на концесията на „Шеврон“ в Нови пазар, спреният проект за добив на злато в Трън – 380 млн. лв., спряната концесия за добив на газ в Генерал Тошево и забавената концесия в Брезник.
По време на представянето тези 2,7 млрд. лв. бяха съпоставени със загубите от природни бедствия и кризисни събития за страната, които за периода по данни на НСИ са изчислени на 1,8 млрд. лева. „По същество нещата са доста сходни – когато настъпи природно бедствие или кризисно събитие, става въпрос за унищожаване на активи. Същото е и това, което се случва, когато имаме спрян или забавен инвестиционен проект“, обясни връзката икономистът Димитър Чобанов, участвал в екипа, направил изследването. „Виждаме, че това, което ние сами сме си причинили, или хората, които са обжалвали, са причинили на българската икономика, е с около 30% повече от това, което природата ни е причинила за този 11-годишен период. Т.е. самите ние много повече си пречим, отколкото ни пречи природата, да се развиваме“, допълни Чобанов.
Друг акцент на изследването е и забавянето на построяването на магистрала „Струма“ заради оспорване на Оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС), при което екипът на Красен Станчев е посочил средната загуба на между 5 и 10 човешки живота при катастрофи годишно в района на Кресненското дефиле. Според икономистите, ако беше построена магистралата, жертвите щяха да са три пъти по-малко, както сочела пътната статистика. Самият министър на околната среда и водите Нено Димов определи пред „Канал 3“ изводите от доклада като възможност. „Може би това ще даде възможност да се направят допълнителни анализи и от хората, които знаят как да решат проблема с обжалванията. Защото пак казвам, не може да няма обжалване, тази възможност трябва да съществува. От друга страна, тя не трябва да се превръща в пречка, в блокиране на всякакъв вид проекти“, заяви Димов.
Оспорване на методологията
Съвсем естествено докладът привлече медийното внимание, придружено от класическата, за много издания, фраза „зелен рекет“. Но представители на екологични организации остро критикуваха анализа, посочвайки неточности и странни случайности в неговото огласяване.
„В изследването има методологически, математически, фактически и логически грешки, непотвърдени данни и допускания и откровени лъжи. Това е за мен комбинацията в този доклад, поради което всички цифрови изводи са оспоряеми, а някои от тях са атакуеми много лесно“, казва Петко Ковачев, изп. директор на Института за зелена политика. Той обръща внимание, че в изследването не е обърнато внимание на екологичните щети, които могат да се получат при големи инвестиционни проекти, свързани с добив на метали и природен газ. „Като оценяваш разходите, оцени и загубите и рисковете за населението, те също може да се остойностят“, обясни съмненията си в обективността на данните Ковачев.
„Хубаво са отчели разходите на инвеститорите, обаче не са извадили от тях ползите от нереализирането на опасни проекти като Трънския – спестени здравни разходи за населението, намалена смъртност, спестено замърсяване на водите при шистите в Добруджа“, допълва той. Ковачев смята, че примерът с магистрала „Струма“ и Кресненското дефиле е твърде неуместен. „От 2008 г. „Струма“ има валиден ОВОС за цялата магистрала. 10 години правителствата и правителствени институции саботират този ОВОС и затова тази магистрала я няма, затова са и жертвите там. Да се прехвърлят жертвите върху обжалвания от колеги или от нас, това е наглост и клевета. Десетте години забавено строителство е заради правителствата, Агенция „Пътища“, създадената някога специална компания за инфраструктурни проекти, МРРБ, а и самото МОСВ, които торпилират проекта“, категоричен бе Ковачев.
Според Ковачев при казуса „Калиакра“ авторите на доклада са превишили два пъти инвестициите, които са вложени във вятърните паркове и голф игрището. Той посочва, че в обхвата на изследването са попаднали и пътни и енергийни проекти, чието забавяне или неосъществяване няма нищо общо с обжалвания по екологична линия. „Дори когато са стигнали до правилни резултати, има неща, които са с добре насочена мисъл, примерно за пътя Бургас – Слънчев бряг, и там не са стигнали до края. Примерно описват едни разходи, но не включват загубите от това, че не работи жп линията Бургас – Поморие, екологичен транспорт, който би намалил задръстванията, и т.н.“, аргументира се Ковачев.
Отделно в доклада има и проекти по ЗОП, които не са „екологични“, като гръцкия газов интерконектор и дори неслучилия се „Южен поток“, който получи положителен ОВОС.
„Ако тези хора са приели, че няма да им се случи проектът по политически причини, какво сме виновни ние или някой друг? Там никой не е обжалвал даже“, каза още Ковачев. Той заостри вниманието и на поръчителя на доклада, като според него е странно, че той е възложен от екоминистерството, което би трябвало да се грижи за опазването на околната среда, а не от Министерството на икономиката, Министерството на финансите, Агенцията за инвестиции или друго ведомство.
Съвпадения във времето
Природозащитници смятат, че времето на самата поръчка и огласяването на доклада не са подбрани случайно. „Няма спор, че такива оценки трябва да се правят, но имаме контекст на събитията. Какво се случи за по-малко от година? Първо, промениха Закона за опазване на околната среда, за да намалят достъпа до правосъдие по линия на ОВОС, сега промениха и Административнопроцесуалния кодекс със сумите за достъпа до правосъдие“, казва Ковачев. Той визира приетия пакет изменения в АПК, които доведоха до сериозно повишаване на таксите за касационно обжалване и отмяна на влезли в сила решения. За гражданите те се увеличиха от 5 на 90 лв., а за неправителствените организации – 90 пъти – от 5 на 450 лева. Допълнително при касационно обжалване таксата се определя и от цената на инвестиционния проект. Ако е до 10 млн. лв., тя става 0,8%, но не повече от 1700 лева. При интерес над 10 млн. лв. таванът на таксата става 4500 лева.
Както „Икономист“ писа, правозащитници още тогава предупредиха, че рязкото повишаване на таксите ограничава т.нар. екологични дела, защото високите стойности ги правят труднодостъпни.
Президентът Румен Радев наложи вето на промените с мотиви, че те ограничават правата на гражданите и на организациите да оспорват актовете на изпълнителната власт, но то беше преодоляно. Но на 18 септември държавният глава оспори пред Конституционния съд промените. Същия ден и БСП сезира КС с подобни мотиви, като предстои неговото произнасяне по допустимост.
„След като намалиха достъпа до правосъдие на граждани и общини и сега, когато въпросът стигна до Брюксел и стана ясно, че ЕК може да се поразмърда, изведнъж се появява нещо, което звучи като оправдание за правителството, че е ограничило достъпа до правосъдие. И за мен това е основната цел – този доклад да бъде размахан в Брюксел и да се каже: видите ли, достъпът до правосъдие позволява на едни лоши граждани и общински съвети да пречат на инвестициите. Ето колко милиарди сме загубили. За мен това е основната цел на този доклад“, убеден е Ковачев.
Той обръща внимание и на друга наскоро излязла в общественото внимание тема – възстановяване на отдавна спрените лифтове на Витоша, като този Княжево – Копитото. Екологичните организации се притесняват, че покрай евентуалното пускане на въжените линии може да се прокарат и промени в плана на Природен парк „Витоша“, които да позволят ново строителство.
„Има и трети проблем, който е, че на политическо ниво се усеща, че на правителството на Бойко Борисов му се „клатят краката“, и е много хубаво да се посочи отново, че гражданите или НПО-та са лоши, защото спират инвестиции, работни места и други“, коментира Ковачев.
По всичко личи, че противопоставянето по екологична линия ще продължи, както и че министърът на околната среда и водите още веднъж показа каква е позицията му. „Аз съм поканен да съм министър на околната среда и водите не от зелени организации, зелени партии, а от „Обединени патриоти“, които имат много ясна програма, която е и правителствена програма, за увеличаване на доходите и на стандарта на гражданите. Така че това е нещо, което ще изпълнявам този мандат и което е единствената и правилна посока, защото ако погледнем, устойчивост можем да постигнем в опазване на околната среда от хора, които са достатъчно богати, които са заможни“, обясни Нено Димов пред същата телевизия.
Текстът е публикуван в брой 41/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
