Текстът е публикуван в бр. 40 на сп. Business Global..jpg)
Автор: Георги ФилиповКакво не му е наред на българския футбол, че толкова да се иска смяната на ръководството на Българския футболен съюз (БФС), та чак и държавата да се тресе? На пръв поглед отговорът е лесен – националният отбор е в криза, каквато никога досега не е виждана. Дъното е близо – в последните години проблем са дори мачовете с нововъзникнали отбори като Гибралтар. Националите ще завършат 2023 г. без победа. А споменът от успехите през 1994 г. са вече с 30-годишна давност и стабилно избледнява. Феновете недоволстват и протестират. Те искат победи, които липсват.
Ако сте следили през последните 18 години изявите на хората, които управляват футболния съюз, резултатите на националния отбор са извън техния контрол. Играчите се подготвят и тренират в клубните си тимове, а в националния тим идва това, което е налично. Проблемите са в клубовете, те са частни дружества и БФС няма контрол върху управлението им. С това, в очите на президента Борислав Михайлов и колегите му в Изпълкома, въпросът се изчерпва. Ако някой по-умел селекционер успее да извади нещо повече от тези футболисти – добре. Ако не успее, ще бъде сменен. След което ще започне нов квалификационен цикъл и някъде докъм третия мач надеждите за нещо повече ще избледнеят.
Свеждането на проблема само до едни липсващи победи и трупащи се загуби на представителния тим на България всъщност е най-краткият път към отговора на въпроса защо футболът не само че не върви, но изостава дори от средните нива в Европа. И защо е необходима промяна, независимо дали тя ще дойде от Димитър Бербатов и екипа му, или от някой друг извън кръга на настоящото управление.
БФС не ръководиПървото и основно провинение на сегашното ръководство на БФС е в неговата убеденост в непогрешимост и уникалност. В очите на Михайлов и неговите сподвижници те са жертви на обстоятелствата във футболния живот в България. Каквото е зависело от БФС, е направено. Тази напълно погрешна теория идва от факта, че футболният съюз има само консуматорска роля и в малка степен управленска. Тъй като не управлява и не насочва процесите, БФС единствено възпроизвежда резултатите от продукта, който е произведен в първенствата на всякакво ниво (мъже, младежи, юноши). И резултатът може да се променя само в зависимост от магьосническите умения на националния селекционер.
От дълги години Борислав Михайлов и неговото обкръжение отказват да лидират процесите във футбола. Те никога не са успявали да задават тона на развитие, с изключение на един кратък период, когато до заместник изпълнителен директор беше издигнат Павел Колев – бивш спортен журналист, специализирал управлението на спортни процеси в академиите на ФИФА. Докато играеше важна роля в БФС и гласът му се чуваше, той инициира и участва в изработването на концепцията за промяна на формата на българското първенство. Малко преди да напусне, той участва в изготвянето на стратегия за развитието на футбола. Тя остана само на хартия, защото извън него няма нито един, който да иска да я изпълнява. Когато напусна, първенството отново беше разширено до неадекватните за състоянието на професионалните клубове 16 отбора. Така от амбицията за промяна в посока създаване на по-конкурентен шампионат, с повече интригуващи мачове и по-непредвидим изход остана твърде малко.
В нито един друг момент за тези почти две десетилетия на управление на БФС Михайлов и неговият екип не успяха да формулират цел извън строежа на някаква база – първо тази на централата в Бояна, а след това на други терени по проекти на ФИФА. Никога от устата му не са излизали думи за развитието на футбола в България, за създаването на по-качествени условия за тренировки и мачове, за модернизиране на методиката на подготовка, за повишаване на квалификацията и изискванията към треньорите, за разширяването на популярността, за създаването на истински професионален продукт от елитния шампионат, за изграждането на нови стадиони, за развитието на женския, плажния или минифутбола. Нито веднъж не е формулиран проблем, който да бъде адресиран със съответните решения и да се отчете резултатът от промените. Единственият случай, в който имаше желание да се увеличи участието на млади български играчи в първенството, приключи с фиаско. Правилото за включване на поне един български играч до 21 години в мачовете беше набързо отменено поради очевиден бойкот от клубовете, с който БФС не намери сили да се справи. По-лесно беше правилото да се отмени и животът да си продължи постарому, без допълнителни главоболия.
Клубовете нямат амбицииВъпросът дали това плуване надолу по течението се предава на клубовете, или е продиктувано от тяхната сходна управленска неангажираност, вероятно ще намери отговор в твърдението – и двете са верни. От една страна, административната и управленска немощ на водещите клубове не може да породи никаква организирана амбиция, с която да притисне ръководството на БФС да се активизира. От години сдружението на т.нар. професионални клубове – Професионалната футболна лига (ПФЛ), е в клинична смърт. Това обединение би трябвало да генерира идеи и желание за по-добро управление на първенството, създаване на по-качествен футболен продукт и генериране на повече приходи, но фигурира само на хартия. То не е естественият контрапункт на лежерността в БФС, а нейно естествено продължение. Тази липса на амбиция у клубните собственици за повишаване на качеството на продукта във всяко отношение – телевизионни права, продажби, маркетинг, качество на играта и инфраструктура, обрича самите тях на посредственост и осигурява естествен комфорт на ръководството на Борислав Михайлов.
Ето защо една от основните точки в концепцията на Димитър Бербатов – за съживяване на Профилигата и прехвърлянето на повече отговорности към нея при управлението на първенството, включително и продажбата на телевизионните права, е мъртвородена. Основната движеща сила в развитите футболни държави са клубовете и техният интерес да подобряват продукта си. Така през годините са се родили Висшата лига на Англия, Бундеслигата в Германия, испанската Ла Лига и др. Инициативата им винаги е водела до конфликт с федерацията, защото е имало желание да получат повече права, за да могат да генерират повече приходи. Спорът се е движил по оста – амбиция и професионализъм срещу неумение и инертност. Никога процесът не е бил обратен – спортната организация доброволно да предаде властта над обичайно най-доходоносния си продукт, каквато идея развива Бербатов. В България такава амбиция липсва, професионализъм – също. Ниското качество на управленския и административен потенциал на клубно ниво се отразява както на състоянието на футбола, който се играе по терените, така и на финансовото им състояние. Единствената по-силна амбиция е държавата или общината да помага или с директна финансова подкрепа, или за подобрения на стадионите. Към момента повече от половината от елитната efbet лига са в критично финансово състояние – някъде заради смяната на общинската власт, другаде – поради невъзможност на ръководствата на клубовете да генерират приходи от футболна дейност. Отдавна желанието за повече приходи от телевизионни права се изпари. Подписването на договора, както и определянето на стойността му от няколко години е формалност и не предизвиква ни най-малки дебати.
Тази липса на визия и амбиция на клубно ниво дава необходимото спокойствие на ръководството на БФС, че няма да им се налага да работят нито час повече от това да се поддържа някакво минимално ниво на функциониране на организацията. Липсата на вътрешен натиск гарантира безвремие в централата в Бояна. А липсата на собствени амбиции у Михайлов и компания гарантира безметежно съществуване на посредствени клубове из цялата страна. Ситуация, която изглежда като уин-уин, на практика е загуба за всички. Няма нито един фактор, който да се опитва да движи процесите напред, докато всички самодоволно се наслаждават на следващия ден. Така единствените по-досадни дни в календара са мачовете на националния отбор с традиционното обществено недоволство. Ако можеше да не се играят, или поне да не се играят в центъра на София, би било най-добре, както стана ясно при последните ексцесии на мача с Унгария.
Надеждата за действен президентКаквото и да се реши на обещания конгрес на БФС през март, а и на който и да е следващ конгрес, нищо няма да има значение, без преди, по време и след това да се случи едно нещо. То може да бъде описано като осъзнаване. Това би трябвало да е разбирането, че по настоящия начин на функциониране на системата пътят е само надолу. Тъй като на клубовете не може да се разчита да стигнат до този извод, единствената надежда е по някакво щастливо стечение на обстоятелствата да бъде избран президент, който да бъде амбициозен, да задава по-високи стандарти и да изисква по-високи резултати. И не на последно място – да създаде по-добър имидж на футболния съюз, а оттам и на футболния продукт в България.
Собствениците на клубове от години трудно правят връзката между липсата на средства, спонсори, приходи от телевизия и лошото управление на БФС. Те някак си смятат, че държавата и спонсорите трябва априори да подкрепят футбола и че това няма нищо общо с имиджа на Михайлов и неговите сподвижници. Не схващат, че негативният обществен образ на БФС води след себе си отказ от компаниите да се асоциират с българския футбол на всякакво ниво. На практика бизнесът е абдикирал, и то не защото не харесва играта. БФС не е сътворил нито една положителна емоция от последното класиране на националите на европейско първенство през 2004 г. Единствената връзка с бизнеса е чрез хазартния бизнес, за който всички са се хванали като удавник за сламка. Затова е и толкова силна реакцията, когато се заговори за ограничаване на рекламите на хазартните оператори. В английския футбол преминаха през този процес. От сезон 2025/2026 бетинг компаниите няма да бъдат спонсори на фланелките на отборите с оглед на това да се постигне баланс между рекламното им присъствие и очакваните законодателни ограничения.
Възприятието, че положителният имидж води след себе си повече и по-разнообразни спонсори, че по-добрата инфраструктура би подобрила изживяването за зрителите, а те биха изразходвали повече средства, за да гледат любимите си отбори, отдавна не е тема, за която да се говори. Тя не съществува нито в комуникацията на собствениците на клубове, нито на ръководството на футболния съюз.
Нови стадиони или реформа на клубовете – кое първоТази инвестиция в по-качествен продукт не може да мине без подобряването на инфраструктурата. Изключително спорно е кое е водещо – шокова инвестиция в нови стадиони, каквато предлага един от икономистите на Института за пазарна икономика Петър Ганев, бивш член на надзора на „Левски“, или преди това промяна в структурата и управлението на самите клубове. Резултатите от наличния опит вече са налице – Община Пловдив подпомогна местните „Ботев“ и „Локомотив“ за изграждането на нови стадиони с общински и отпуснати от държавата средства. Но това не доведе автоматично до драстичен скок в състоянието на двата клуба най-вече поради липсата на управленски капацитет. Масовото строителство на нови стадиони може и да спомогне за подобряването на средата, но само по себе си това не е гаранция, а по-скоро е следствие. Укрепването на административния потенциал би трябвало да е водещ, след което да дойде и намесата на държавата. Самото харчене на обществени средства за сфера, която е неспособна дори да предизвика промени отвътре за подобряване на публичния имидж, е на практика прахосване на този ресурс.
Досегашната власт в БФС се крепеше на няколко стълба, които трудно ще бъдат разклатени. Това означава, че статуквото в БФС може да разчита да запази своите позиции дори ако трябва да жертва самия Михайлов и да го замени с друго, по-приемливо копие. Ръководството на БФС се ползва с една странна амалгама от независимост от държавните органи, но зависимост от политическата конюнктура. Още при първия избор преди 18 години ДПС е неизменно представена в Изпълнителния комитет чрез вече покойния Камен Костадинов и играе ключова роля при определянето на курса на конгресите. В ГЕРБ нараства недоволството срещу Михайлов и е възможно да бъде заменен от друг, но отново контролируем кандидат. Останалите политически сили нямат организационния ресурс да влияят.
На този фон бъдещето на БФС не изглежда розово. Изборът на качествено различно, амбициозно и модерно ръководство минава през битка с ретроградното, посредствено мислене на собствениците на клубове и през желанието на политически играчи да имат контрол в управлението на футбола. Това не е средата, която да роди лидер от коренно различен тип с план и умения да изведе БФС от състоянието на будна кома. Трудно е да се повярва, че Михайлов и неговото обкръжение също ще се предадат без бой. Така че очакваната р-еволюция (по думите на Бербатов) ще е трудна, може би невъзможна. А дори да се осъществи – надеждите за последващо възраждане на най-популярната игра по българските терени не са особено големи. И със сигурност няма да е с незабавен ефект, защото най-важната промяна – тази в манталитета и разбирането как се прави качествен футбол, ще отнеме години.
Можете да намерите Business Global в пунктовете на Inmedio в моловете, в големите търговски вериги, в повечето от веригите бензиностанции, както и в централните пунктове за разпространение на печатни издания. Приятно четене! 
