Приказка за бъдещата 2024-та

Текстът е публикуван в бр. 12 (40) на сп. Business Global.

Никога не правя прогнози, особено за бъдещето. 

Съветът е на безсмъртния Лорънс Питър Бера – Йоги (1925 – 2015). Кой беше той ли? Бейзболна легенда, феноменален кечър през 40-те и 50-те, след това треньор на нюйоркските „Янки“. Напомня на българския футболист и треньор Димитър Пенев, включително и по парадоксалния изказ. Уж думата звучи неправилно и смешно, а като помислиш, си е съвсем на мястото. Чуйте само: „Не е свършило, докато не свърши“.

Не знаем какво ще донесе бъдещето. Можем само да се разберем накъде да гледаме през идната година. Както каза веднъж Бера, „С гледане можеш много да наблюдаваш“. 

Аз например ще гледам Нейт Силвър. Неговият сайт „538“ се превърна в най-доброто място за прогнози в САЩ. Внимателно ще следя графиките заради въпроса на въпросите за 2024 г.: 

ще се върне ли Доналд Тръмп в Белия дом? 

Четирите дела и 91 обвинения трябваше да го довършат, но всъщност го укрепиха. Според „538“ той е най-вероятният носител на републиканската номинация. Икономическите и финансови успехи не донесоха кой знае каква популярност на сегашния президент Джо Байдън. Така че на вота може да стане всичко.

Преизбирането на Тръмп ще промени Америка и света. Човекът, който опита да запази властта си с метеж, ще продължи да променя американската съдебна система със своите назначения, а подготвената му 50 000-на армия ще издуха ключовите чиновници във федералните органи. 

Навън подкрепата за Украйна ще спадне. Търговската война с Китай ще се изостри. Отношенията с европейските съюзници ще охладнеят. Десетки малки тръмпчета ще получат зелена светлина. Накъде ще тръгне такъв един свят, дори Йоги Бера нямаше да познае. Една от знаменитите му инструкции гласи: „Като видиш разклонението на пътя, тръгни по него“.    

Въпросът за разклонението зависи от подкрепата за Робърт Кенеди-младши. Решението на сина на убития Робърт и племенника на убития Джон да се кандидатира като независим може да реши американските президентски избори. Но чии гласове ще вземе? Кенеди е демократ, като целия клан. От друга страна, платформата му, изтъкана от гняв и конспирации, имитира тръмпистите. С една дума, нищо не е сигурно.

Фронтът при Бахмут 

Както казваше Бера, „дежавю отново и отново“. Преди една година гледах натам, за да видя дали ще го превземат руснаците. Днес пак го гледам – дали ще си го върнат украинците. И тогава, и сега стратегическото значение на този изравнен със земята град е нула. Символното обаче е огромно. 

Смята се, че идеята да се воюва на всяка цена за Бахмут, е на командира на сухопътните сили Олександър Сирски, подкрепян от президента Зеленски. Главнокомандващият Валери Залужни би предпочел да има повече сили за контранастъплението на юг, към Азовско море и Крим.  

Бившият Артьомовск олицетвори границите на украинските възможности и слуховете за противоречия в украинското командване; неуспеха на украинската контраофанзива и готовността на Русия да жертва хиляди животи. Пред западната помощ има все повече въпросителни. И Зеленски, и Залужни признават, че ресурсът на Украйна има предел. Или войната ще се превърне в тресавище, от което излизане няма – или ще се търси възможност за сделка и прекратяване на огъня. Може би фронтът около Бахмут ще ни подскаже кое ще вземе превес.

Изборите в Тайван и Индия 

Е, няма нужда да гледаме индийските избори. Нарендра Моди ще победи. Въпросът по-скоро е дали Западът ще привлече Делхи като съюзник в стратегическото противостоене на Китай, за което САЩ, Франция, Германия и Италия положиха доста усилия през 2023-та. 

Но Тайван е друга работа, затова ще гледам новините след 13.01.2024. Ако Демократичната прогресивна партия спечели нов президентски мандат, острото противопоставяне с Китай ще продължи. Ако обаче чуем, че новият президент носи звучното име Ху Ю-их, то значи побеждава партията Гоминдан, наследник на китайските националисти от Втората световна и привърженик на по-мек курс спрямо Пекин. 

Не се знае обаче кое може да ускори „сценария на ужаса“ – една война за Тайван: прокитайска или антикитайска власт в Тайпе. Затова всеки знак има огромно значение. 

Данните за китайския имотен пазар

Наистина ли Китай продължава да расте? Защото тъкмо икономическият ръст дава най-голямото основание за геополитическите амбиции. Напоследък обаче темпото на растеж се забавя, а в сектора на недвижимите имоти има проблем. Затова да гледаме числата. Те ще ни кажат много за глобалната тежест на Китай.

Срещата на БРИКС през октомври 2024-та в Москва

Така стигаме логично до Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка, свързани с едно съкращение, което се появи преди 22 години като метафора. Измисли я глобалният икономист Джим О’Нийл, за да покаже, че се появява алтернатива на Запада. Съвет от Йоги Бера? „Ако не можеш да го имитираш, не го копирай!“ Дали обаче тази алтернатива е жизнеспособна, или е само метафора, този път на китайската мощ?

След по-малко от година към БРИКС ще се присъединят, без да променят съкращението, Аржентина, Египет, Етиопия, Иран, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. А ние ще стоим пред екраните и ще внимаваме: какво ще е самочувствието на домакина Русия? В каква форма ще бъде Китай? И главното, как ще реагира Западът? Защото на Запада му предстои още една символична битка през 2024 г. 

Резултатите на Кейлъб Дресел.

На предишната Олимпиада (2020, Токио) САЩ спечелиха един златен медал повече от Китай. Основна заслуга имат американските плувци, а един от тях, феноменалният Дресел, застана на почетната стълбичка цели пет пъти. 

През 2024 г. Олимпиадата ще бъде в Париж. За неформалния лидер на европейските либерали Еманюел Макрон това ще бъде двойно предизвикателство: организационно и идеологическо; за Запада – също. Казват, че в гръцката древност войните спирали по време на Олимпиада. Едва ли ще ни споходи това щастие. Напротив, ще тръпнем за тероризъм и други предизвикателства. Спорът обаче не е само надбягване по пистите. Както казва Бера за бейзбола, „90% от играта е ментална, а другата половина – физическа“. 

Самочувствието на българските жени

В Токио жени спечелиха всички медали за България. На тях ще разчитаме и в Париж. А ако политиката не се издъни ужасяващо, ще видим втората българска жена – премиер в историята – Мария Габриел. Така че за България 2024 г. ще бъде в женски род. 

Европейските социологически прогнози 

Освен САЩ, Индия и Тайван 2024-та ще ни предложи още изборни спектакли. Русия ще гласува за президент. Но има ли съмнение, че това ще бъде Путин? Беларус също ще трябва да търпи Лукашенко, въпреки че открадна и окървави вота преди четири години, за да остане на власт.  

Най-важни – но също така ясни – изглеждат британските избори. След 14 години в опозиция лейбъристите ще поемат управлението. Очакваме техният лидер, сериозният и умерен юрист Киър Стармър, да върне нормалността в политиката и да омекоти крайностите на Брекзит.

Обратното чакаме в Австрия. Там националните популисти ще отбележат поредния си европейски триумф след Словакия и Нидерландия.

Такъв ще бъде и климатът на изборите за Европейски парламент. Традиционното ляво и дясно, социалдемократите и християндемократите, към които добавяме и постмодерната левица (Зелените), ще отстъпят територия на либералите и радикалите от всички видове – националисти, популисти, посткомунисти. Те ще превърнат европейската политика в пищно зрелище – после обаче ще плеснат с ръце и ще се прегърнат. И ще създадат чудновата, но работеща Европейска комисия, в която ще намерят общ език. 

По-вълнуващият въпрос е обаче какво ще стане в Близкия изток. Затова – 

да гледаме внимателно Мохамед бин Салман 

Силният саудитски принц искаше да оправи отношенията с Израел, но терористите от „Хамас“ взеха думата. Сега Саудитска Арабия, ОАЕ и особено Катар играят силна посредническа роля. Когато войната най-накрая свърши, принцовете от Залива ще бъдат изправени пред два въпроса: Да финансират ли мирния процес (което биха направили с удоволствие)? И да разположат ли в Газа умиротворителни сили (което не биха)? Да гледаме и силните, особено силовите фигури сред палестинците. Защото „Хамас“ ще трябва да изчезне, а досегашният президент Махмуд Абас да си ходи. 

Здравето на аятолах Али Хаменей (84)

Важно е кой ще замести религиозния лидер на Иран и какъв курс ще поеме страната, която от Ислямската революция през 1979 г. е имала на върха само Хомейни и Хаменей. Женските бунтове разклатиха, но не сринаха властта на моллите. А това е важно за целия регион. Иранското влияние се простира от Средна Азия до Ирак, Ливан, Сирия и настървените напоследък йеменски хути; Техеран покровителства шиитския ислям и прави атомна бомба.

Но кой земен лидер може да бъде господар на живота и смъртта? Тя идва точно тогава, когато не я очакваш. И нищо не ти остава освен мъдрия съвет на легендата Бера: „винаги ходи на погребенията на другите, защото иначе те няма да дойдат на твоето“.

Разследването за предизборната сензация в Словакия 

Не знам за живота и смъртта, обаче на словашките избори през 2023 г. се случи нещо наистина апокалиптично. Произведоха фалшив образ с манипулиран звук, т.нар. deep fake. Засегнатите нямаха време да опровергаят – и загубиха вота. С нетърпение чакам пълното изясняване на случая. Защото, ако изкуственият интелект може да печели избори, ние сме на крачка от Армагедон. AI, или „ай-ай“ на български: предвиждам, че ще го произнасяме често и с трепет.   

Да сме наясно: има още много неща за гледане догодина. Термометърът, който може да удари рекордни стойности и да ни изправи пред най-горещия период, откакто следим данните. Луната, накъдето ще се устремят нови космически експедиции и нови конспиративни теории. И даже измисленият виртуален свят: ще ни го прожектира новият Vision Pro на Apple. 

Но най-важното ще се случи извън прогнозите, там, където не го очакваме. Самият Йоги Бера обичал да казва: „Всъщност не съм казвал повечето от нещата, които съм казал“. 

Можете да намерите Business Global в пунктовете на Inmedio в моловете, в големите търговски вериги, в повечето от веригите бензиностанции, както и в централните пунктове за разпространение на печатни издания. Приятно четене!