Банкерите Тодор Радонов, Павел Лисев, Маринела Коева и Илия Караниколов (от ляво надясно) бяха категорични, че има достатъчно източници на средства за модернизация на българските малки и средни фирми
Текстът е публикуван в бр. 39 на сп. Business GlobalЕкип на BGlobalМалките и средните предприятия имат на разположение огромен ресурс и ноу-хау по пътя към зелената трансформация. Това стана ясно по време на третата национална конференция Green Smart Growth, организирана от сп. BGlobal. Възможностите за финансиране на технологично обновление никога досега не са били толкова големи, което прави възможна устойчивата промяна дори и на най-малките.
Вече са отворени или предстои да бъдат отворени до края на годината процедури за 500 млн. лв. по програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“. За целия програмен период, до 2027 г., по програмата са налични 1,189 млрд. евро, напомни Радослав Ризов, новият директор на „Европейски фондове за конкурентоспособност“ към Министерството на иновациите и растежа. Те ще бъдат насочени към два приоритета. Единият е „Иновации и растеж“, който ще бъде финансиран със 730 млн. евро, а другият е „Кръгова икономика, енергийна и ресурсна ефективност“, за който на разположение са 459 млн. евро.
Целите по първия приоритет са да се развие и засили капацитетът на малките и средните фирми за научни изследвания и иновации и за въвеждането на модерни технологии, за да се насърчи техният устойчив растеж и конкурентоспособност, включително чрез производствени инвестиции. По втория приоритет ще се финансират проекти за насърчаване на енергийната ефективност и за преход към кръгова икономика.
Като слабост на българските компании Ризов отбеляза липсата на партньорства с научни и развойни центрове. Затова и по линия на еврофондовете са заделени 127 млн. лв. за разработване на иновации в предприятията. Ще се финансират микро-, малки и средни предприятия, като минималният размер за проект е 50 000 евро, а максималният – 500 000 евро, но не повече от 60% от стойността на проекта. Срокът за изпълнение е 18 месеца.
1,189 млрд. евро
са на разположение на малките и средни фирми по програма „Конкурентоспособност“ до края на програмния период
127 млн. лв.
е бюджетът на първата мярка за разработване на иновации в предприятията
3,2 млрд. лв.
гаранции ще предостави ББР на търговските банки по InvestEU, за финансиране на проекти на бизнеса
Още през октомври в ход беше процедурата „Внедряване на иновации в предприятията“, за която са заделени 293 млн. лв. Както и по първата, за разработване на иновации, те ще бъдат разпределени на регионален принцип и средствата за най-развития икономически български регион, Югозападния, са най-малко – 29 млн. лв. Минималният размер за проект е 50 000 евро, а максималният – 800 000 евро. По тази процедура максималната безвъзмездна сума е до 45% от проекта, а срокът за изпълнение е 12 месеца.
От внедряването на иновации зависи способността на малките и средните фирми да излязат не само на международните пазари, но и да заемат ниша на българския, смята Бойко Таков, изпълнителен директор на Агенцията за насърчаване на малките и средните предприятия, който също беше сред участниците в конференцията. Тази година няма да има сесия на Националния иновационен фонд, но това няма да попречи на развойната дейност на бизнеса, защото бюджетът от 5 милиона лева на фонда е значително по-малък от средствата, които ще бъдат на разположение по оперативните програми.
Зелено финансиране от банкитеБанките се насочват все повече към зеленото финансиране, макар все още да няма достатъчно подготвени проекти, а и оценяването на това доколко са „зелени“, не е лесно, стана ясно по време на финансовия панел на Green Smart Growth. Зелената трансформация е на фокус на всички банки, коментира Илия Караниколов, председател на Управителния съвет и изп. директор на Българската банка за развитие (ББР). Той посочи, че с помощта на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) Банката за развитие трансформира вътрешните си процеси и надгражда капацитет, за да може да предоставя директно зелено финансиране. Засега оценката на това доколко една инвестиция е зелена, става чрез разработен от ЕИБ инструмент. „Този инструмент не е идеален, не е пълен, но чрез него надграждаме нашите познания“, обясни Караниколов. Според него към момента около 13% от отпуснатите от банката кредити могат да се определят като зелени.
ББР ще предостави на търговските банки гаранции за над 3,2 млрд. лв. по програмата на Европейската комисия InvestEU за кредитиране на бизнеса. Част от тези средства ще бъдат насочени и към подкрепата на зелени проекти.
Зелената компонента е част от оценката, която правим, особено за по-големите проекти, каза Маринела Коева, ръководител екип „Маркетинг, кредитни продукти и устойчиво развитие“ в ОББ. Тя посочи няколко инициативи на банката, насочени към финансирането на зелени проекти. Една от тях е финансиране на фотоволтаични инсталации за собствени нужди на малките и средните предприятия, по който са подкрепени около 170 проекта. Отделно от началото на годината до края на август банката е финансирала големи проекти за производство и търговия на зелена енергия за над 200 млн. лева.
ОББ предоставя и „зелени“ ипотеки с отстъпка за покупка на жилища в сгради с висок енергиен клас. Все още тези проекти са малко заради трудностите с получаването на енергийни сертификати на българския пазар. Друг продукт на ОББ е лизингът на електромобили в комбинация с облекчена застраховка и предоставяне на заместващ автомобил. ОББ Агро калкулатор е насочен към земеделските стопанства, които с него онлайн безплатно могат да изчислят базовия си въглероден отпечатък.
Ресурс има, проблемът е, че няма толкова много зрели проекти, коментира и Теодор Радонов, ръководител на представителството на групата на ЕИБ в България. Той обърна внимание, че от 2010 г. насам има стагнация на продуктивните инвестиции в България, за разлика от региона на Централна и Източна Европа и Прибалтийските държави, където за периода те са нараснали с 20%.
Павел Лисев, изп. директор и член на УС на Фонда на фондовете, съобщи, че от началото на октомври е отворена процедурата за избор на фонд мениджъри на 180 млн. евро по Плана за възстановяване и развитие[MV1] , които ще се разпределят по 3 направления. В първото от тях – т.нар. иновативен прозорец, се предвижда създаването на фонд за технологичен трансфер, който да свърже с бизнеса резултатите от научна и развойна дейност, за да ги превърне в продаваеми продукти. Второто направление е за растеж на компании в изцяло по-напреднала фаза, които търсят по-сериозен ресурс, от 2 – 3 млн. евро нагоре. В третия, инфраструктурен прозорец, за първи път ще бъде създаден фонд с фокус зелена и дигитална инфраструктура.

Компаниите трябва да използват комбинация от ВЕИ, термопомпи и съхранение, за да покрият потреблението си,
казва Карел Крал, главен изп. директор на "Електрохолд" (в средата).
Зелена енергия и дигитализация
В основата на зелената трансформация е енергетиката, която също се променя. От централизирано производство на ток се преминава към по-децентрализирани източници, подчерта главният изпълнителен директор на „Електрохолд“ Карел Крал по време на конференцията Green Smart Growth. „И точно тук е ролята на малките и средните предприятия, които ще станат просюмъри и могат да се възползват от европейското финансиране, за да го постигнат“, каза Крал. Според него е особено важно те да се насочат към собствени източници за покриване на собственото производство, като част от тяхната стратегия трябва да бъдат термопомпите и възможностите за съхранение на енергия. „Като говорим за съхранение, не става дума само за батерии, а и за затопляне на вода например. Това е посоката за малките и средните предприятия – изравняване на профила на потреблението“, категоричен бе Карел Крал. Според него е изключително важно да не се допусне залитане в крайности, като производство на енергия от ВЕИ в много по-голям мащаб от собствените нужди на предприятията. „В този сценарий ще претоварим преносните мрежи и ще губим много енергия в трансформация от ниско към високо напрежение, и обратно. Това не е устойчив модел. Ние можем да помогнем на предприятията да изчислят точно своите нужди“, каза още шефът на „Електрохолд“. Компанията разполага с такива продукти и специалисти и вече е направила към 100 подобни проекта за малки и средни фирми, с диапазон от 100 до 500 киловата на производствените мощности.
Малките и средните предприятия имат на свое разположение всички решения за дигиталната им трансформация, нужно е само разбиране за нейната важност, смята Радослав Вангелов, управител на Soft One Technologies. Компанията е специализирана в софтуерни решения за управление на бизнеса. „Имаме опит в държави с по-напреднали регулаторни изисквания, свързани с финанси и опазване на околната среда, така че сме готови да ги интегрираме и към продуктите за нашите фирми“, обясни той важността на отчитането на ESG компонентите, което сега не е задължително, но ще стане в бъдеще. Според него е добре българските фирми да се подготвят отсега, особено ако искат да попаднат в глобална верига на доставка.
Росен Христов от отдел „Бизнес клиенти“ на „Виваком“ пък наблегна не само на трансформацията на икономиката, но и на самите телекомуникационни компании. „Преди 10 г. единственото, което предоставяхме на бизнес клиентите, бяха преносните среди – интернет, симкарта и т.н. В последните години започнахме да предлагаме крайни решения и така станахме консултанти на малкия и средния бизнес, вкл. по европейски програми. Предлагаме всякакви решения за тези компании и дори успяхме да ги облечем във финансов инструмент – разсрочваме инвестицията по месечни плащания", обясни Христов.