Бизнесът и регионите – устойчиво развитие

Текстът е публикуван в бр. 39 на списание Business Global

Екип на BGLOBAL

Не е сложно като защита на дисертация или изобретяване на патент  да се отгатне точната формула за успешното развитие на регионите. Отговорът е очевиден – трябва да има инвестиции в капитал и хора, местната власт да търси и подпомага бизнеса, а централната поне да не пречи. Сложното е как това да се случва. А то също толкова очевидно се случва из цялата страна – по различни начини и с различна степен на успех. 

Картината е пъстра и далеч не всички успяват. Скоростта на развитие, измерена по ръста на добавената стойност за последните 10 години от Института за пазарна икономика, е твърде различна между различните общини и региони. Макар и не много, има общини, които изобщо не са мръднали напред или дори леко са се забавили. Както и други, които вече живеят в условия на средноевропейско развитие. 

В тази картина отчетливо изпъква и друго – че бизнесът по места отдавна не се грижи само за себе си и за печалбата си. А и за образованието, здравеопазването и културния живот на хората в общините, в които работи. Защото добре разбира, че за да бъде устойчив, трябва сам да подпомага устойчиви местни общности. 

Разбират го и местните управи, защото си дават сметка, че собственият им успех зависи до голяма степен от това дали в региона има силен инвеститор, който да плаща добри заплати, който може да спре обезлюдяването и да пази природата. Затова кметовете вече не се конкурират просто за инвеститори, а залагат на такива компании, които не са от днес до утре, а сериозно да стъпят в района, за да могат цели поколения да свържат кариерата си и качеството си на живот с тяхното стабилно развитие. 

Устойчивото развитие на бизнес регионите преминава през преодоляването най-различни предизвикателства. Много от тях са общи за цялата страна, други си имат местни специфики. Как бизнесът, местните власти и централното управление се справят с проблемите на устойчивото развитие на регионите? Приближение към отговорите на тези въпроси се опита да даде четвъртата национална конференция „Бизнесът  и регионите – устойчиво развитие“ на списание BGlobal, провела се на 16 ноември в столичния хотел „Интерконтинентал“. Тя бе осъществена в сътрудничество с Националното сдружение на общините, Българската стопанска камара и Института за пазарна икономика и с медийното партньорство на Българската телеграфна агенция и Инвестор.бг. 


Активни общини и отговорен бизнес 

Добавената стойност е за всички и се постига с общи усилия


Разликите в скоростта на развитие на общините в България са големи, а сред тях изпъкват няколко клъстера на успеха. С изложението си за регионалните двигатели на икономическото развитие икономистът от Института за пазарна икономика Адриан Николов скицира общата картина на проблематиката в първия панел на конференцията, фокусиран върху моделите на устойчиво развитие.

Първият клъстър на успеха е районът около София, където развитието все повече и повече се разпростира от столицата към територията около нея. Тук е и шампионът по растеж за последните години – Елин Пелин, където добавената стойност е нараснала повече от 2000%. Но далеч не е ограничено само там това развитие, динамиката върви много силно и на север към Ботевград, а в последните години влиянието на столицата се вижда и в посока Дупница.

Другата много силна територия е около Пловдив, където благодарение на Индустриална зона „Марица“ като много силни общини се развиват Марица и Раковски.  

Около Варна и Стара Загора има малки общини, които също търпят бързо развитие. Казанлък има силна индустриална зона, а Гълъбово и Раднево са почти изцяло задължени на енергийния комплекс.

„Въпросът, който всеки кмет иска да разбере, е какво се случва в тези общини, че те да се развиват толкова бързо? Отговорът е прост – инвестират. Много ясно е къде има бързо развитие – където отиват инвеститорите“, обобщи Николов.

Модели на развитие

Ако това е географията, то каква е морфологията на това развитие? Икономистът предлага следната типология. 

Единият модел на развитие е този на големите центрове, на силните градове като София, Пловдив, Варна. Те имат силно диверсифицирана икономика, със силни индустрии, но и с много развити услуги. Там работната сила е с много високо образование, демографията е с добри показатели, качеството на живот е по-високо от средното за страната.

Вторият модел е на най-бързо развиващите се общини (някои го постигат заради твърде ниската база, от която тръгват). Като цяло това са индустриални центрове от два типа. Едните са вторични центрове – областни центрове, големи градове, като Кърджали, Шумен и индустриалните зони около София, Пловдив и Варна. Работещата промишленост, а не услугите е това, което най-силно ги движи. Тук са и много от чуждестранните инвестиции. Производителността на труда е висока, износът за чужбина е сериозен.

Третият модел са специализирани общини, всяка от които си е намерила ниша, в която е най-добра. Енергийните центрове са Гълъбово, Раднево, както и Козлодуй, който дърпа развитието на цяла Врачанска област. Минните общини също са един много силен модел на развитие, който обаче зависи от наличието на природни ресурси в дадения регион. Туристическите общини пък бяха сериозно ударени от Ковид кризата, но се очаква много бързо възстановяване заради бума на туризма през последните години въпреки загубата на традиционни пазари. 

Част от новия глобален данък да остава в общините

От общото представяне на картината участниците в конференцията преминаха към конкретни примери за най-добрите практики и предложения за развитието на регионите. 

Част от допълнителния данък, който ще се плаща от големите компании от началото на следващата година, да остава в общините, в които развиват дейност, предложи изпълнителният директор на „Солвей Соди“ АД Спирос Номикос. От началото на 2024 г. по силата на евродиректива България ще трябва да въведе т.нар. глобален минимален корпоративен данък, който е 15 на сто. Той ще се отнася за големи групи с обороти над 750 млн. евро, както и за дъщерни дружества на големи международни групи у нас, какъвто е случаят с девненското предприятие. Според Номикос такава стъпка би била изключително важна за развитието на регионите и ще бъде справедлив ход. 



Освен предложение какво може да направи държавата за стимулиране на процесите, шефът на „Солвей“ даде да се разбере, че и самият бизнес има ключова роля. Номикос изтъкна, че от 2005 г. до сега компанията е намалила с 90% вредните емисии във въздуха, с 35% - консумацията на енергия, с 30% – въглеродните емисии, и с 45% – потреблението на вода. Но след 2027 г. заводът в Девня рискува да загуби конкурентоспособността си в сравнение със заводите за калцинирана сода извън ЕС, които не са обвързани с цели по отношение на CO2 емисии (основно турски и американски конкуренти). „За да подсигурим непрекъснатостта на производството и след 2027 г., от няколко години работим по осъществяването на екологична пътна карта, целяща намаляване на СО2 емисии с минимум 700 хил. т/г.“, обяви Номикос. Това представлява около 4% от ангажиментите на България. Картата включва средносрочна програма – до 2027 г., която предвижда комбинирано изгаряне на биомаса и оползотворяване на неопасни битови отпадъци, както и включване на елементи от кръговата икономика в дейностите на завода. Дългосрочната програма е с хоризонт 2050 г. и по нея ще се модернизира производството и ще се търсят алтернативни източници на енергия, като водород и малки модулни реактори. 

Спирос Номикос е категоричен, че производственото обновление няма да става за сметка на отношенията с местните общности и сътрудничеството с местните власти ще се задълбочава. Очаква се да се развиват съвместни проекти в сферата на образованието, културата и здравеопазването. „Солвей Соди“ ще продължи да подкрепя активно социални институции, училища, университети и болници в региона.

Модераторът на първия панел на конференцията доц. Атанас Георгиев, декан на Стопанския факултет на Софийския университет, насочи дискусията към представителите на местната власт, които приветстваха идеята на Номикос за заделяне на част от новия корпоративен данък към общините. Доц. Георгиев изтъкна важността на кметовете при зеления преход – както за подпомагане на бизнеса по този път, така и за осигуряване на възможности за местните хора да станат част от тази трансформация. Той се обърна към зам.-кмета на Стара Загора Радостин Танев, за да адресира непосредствения проблем пред града – предстоящото преустановяване на работата на въглищните централи и какво прави местната власт, за да посрещне това предизвикателство. 

Идеята на Номикос за заделяне на част от новия корпоративен данък бе приветствана от всички участници в конференцията, но особено радушно бе приета от представителите на местната власт в дискусията в лицето на зам.-кмета на Стара Загора Радостин Танев и кмета на Търговище Дарин Димитров. 

Инициативи на местната власт

Танев акцентира върху непосредствения проблем пред Стара Загора – предстоящото преустановяване на работата на въглищните централи и какво прави местната власт, за да посрещне това предизвикателство. „Преди няколко години поставихме началото на сектори, които имат добавена стойност. Създадохме Национална гимназия по компютърни науки, а Тракийският университет разкри ИТ специалности, които се радват на добър интерес. Ако искаме да развиваме региона, трябва да имаме база, върху която да стъпим. В този мандат ще създадем фонд за стартиращи предприятия за млади хора“, обясни зам.-кметът на Стара Загора. Местната власт провежда различни форуми заедно с бизнеса, както и B2B срещи. „На едно от събитията 70% от работните места, които бяха обявени, бяха заети. В момента се наблюдава скъсяване на веригата на доставки и Стара Загора има своето място на тази карта. Трябва да привлечем инвеститори, които да донесат добавена стойност в региона“, каза Танев. Той припомни, че като част от това усилие е изградена и първия етап на Индустриална зона Загора, с първоначална площ 150 дка и очаквани 2000 нови работни места. Сега общината кандидатства за втори етап с допълнителни 600 дка, половината от които ще бъдат заети от двама големи инвеститори. Последната инициатива на местната власт е заедно с местния бизнес да промотира региона като добро място за работа и живот. 



И Търговище работи за създаване на индустриална зона като съвместен проект с бизнеса, обяви кметът на общината Дарин Димитров. Около 200 дка се осигуряват от частно дружество, местната власт ще апортира допълнително 150 дка. Димитров обясни колко важно е положителното отношение и постоянната комуникация с големите предприятия в района. Най-големият инвеститор там е турската „Шишеджам“, която през годините разкри три завода в общината. Там работят 3500 души, а почти още толкова са заети в предприятия, които са свързани с нейното производство. На практика в Търговище няма безработица. „Нашата работа е да помагаме на бизнеса и той да вижда партньор в наше лице. Една швейцарска фирма преди години започна с 30 души, сега там работят 300. Много е важно подобрението на инфраструктурата. Над 140 услуги се извършват вече по интернет“, каза Димитров.

Финансиране и инвестиции

Георги Кузманов, директор „Големи корпоративни клиенти“ в УниКредит Булбанк, определи общините като най-съществената част от публични клиенти на банката. Един от най-важните инструменти, с които УниКредит Булбанк подпомага местните власти, е Фонд „Флаг“, където тя е управляваща банка. До момента банката е отпуснала 1400 кредита за 1,7 млрд. лв. на 240 общини – над 90 на сто от всички общини в страната. Местната власт ползва инструмента основно за собствено участие в проекти или мостово финансиране. Освен чрез „Флаг“ банката работи директно и с 28 общини, от които 22 са получили кредити за 200 млн. лв. В тези случаи местните власти използват УниКредит и като консултантска компания. 

Възползвайки се от широката експертиза на банкерите, местните власти преминават безопасно през неприсъщи за тях материи. Кузманов даде скорошен пример с община, която е наела УниКредит Булбанк за рефинансиране на облигационна емисия, като след операцията тя е спестила внушителните 3 млн. лв. от лихви. 

Най-лесната задача да представи как бизнесът влияе върху развитието на регионите се падна на члена на УС на „Лидл България“ Бисер Инчовски – защото компанията анализира въздействието си чрез регулярни доклади на Института за пазарна икономика (ИПИ). Последните данни на института сочат, че eфектът от търговската дейност на „Лидл България“ в 6-те най-големи български общини през 2022 г. достига 705 млн. лв. Проучването обхваща София, Пловдив, Стара Загора, Русе, Варна и Бургас. Инвестициите на „Лидл“ увеличават търсенето на стоки, суровини, материали, услуги и труд в региона по веригата на стойността, като по този начин формират непреките ефекти от дейността на компанията, обясни Инчовски. Само за 2022 г. близо 140 компании от 6-те области са реализирали свои стоки за над 370 млн. лв. както в обектите на веригата в страната, така и в европейската мрежа на „Лидл“.

Приносът чрез директните инвестиции е свързан с капиталови разходи – закупуването или наемането на земи, сгради, машини и съоръжения, инвестиционни имоти и други. Отделно поддържането на всеки съществуващ обект е обвързано с непрекъснати инвестиции. Само за последните две години инвестициите в 6-те града надхвърлят 74 млн. лева, като средната инвестиция в един обект е между 7 и 15 млн. лв. 

Бисер Инчовски обърна внимание и на приноса на „Лидл“ като работодател. Служителите на компанията в 6-те най-големи града в страната за миналата година надхвърлят 1800 души. Броят на заетите в компанията значително нараства през 2022 г. в сравнение с 2021 г., на фона на спада на заетостта в цялата икономика и в търговията в частност. Средната работна заплата в „Лидл“ е със 7% над средната в София и с цели 68% над тази в Бургас.

Компанията допринася със значителен ресурс в националния и местните бюджети чрез платените данъци, осигуровки и такси – близо 2,7 млн. лв. за 2022 г. към местните бюджети на 6-те общини.

Добавена стойност за всички

За влиянието върху регионите разказа и Доминик Хамерс, изпълнителен директор на „Геотехмин“. Компанията е най-големият работодател в Етрополе и сред най-големите в Средногорието. Над 1950 от служителите в най-голямото предприятие от групата „Елаците-Мед“ са местни хора. Добивното предприятие създава над 5 пъти повече добавена стойност на един зает в сравнение със средните нива за икономиката. „Над 600 млн. лв. са разходите ни за персонал в „Елаците-Мед“ за последните 10 години, като достигат 88,5 млн. лв. през 2022 г. От 2017 до 2022 г. разходите за персонал се увеличават с 67%. Този ръст подкрепя доходите на домакинствата в района на Средногорието и Етрополе“, каза шефът на „Геотехмин“. 


Предприятието се модернизира и дигитализира непрестанно, за да може да работи по устойчив начин, подчерта Хамерс. Групата е инвестирала в три проекта за добив на чиста ел. енергия от фотоволтаични електроцентрали, в развитие е и четвърти, който ще позволи да се спестяват пет пъти повече въглеродни емисии. „Нашата стратегия се осланя на оптимално използване на ресурсите, дигитализация и технологични иновации, намаляване на въздействието върху околната среда, социална отговорност и принос към обществото“, каза Хамерс. Според него един бизнес е успешен само когато се получава добавена стойност за всички заинтересовани страни. 

Своя опит сподели и Венцислав Калудов, прокурист на машиностроителната компания ХЕС, която оперира в Ямбол. Той определи инвестициите като най-важното нещо, с което фирмите могат да подпомогнат развитието на регионите. Компанията е инвестирала 20 млн. евро през последните 10 г. за обновление на производството си, предвижда да вложи още толкова до 2030 г. 


Образование близо до практиката

Развитието на човешкия капитал е основна грижа не само на компаниите, а на цялото общество 


Защо хората излизат неподготвени от образователните институции? С този въпрос модераторът на втория панел на конференцията „Бизнесът и регионите – устойчиво развитие“ Денислав Борисов от „Денкщат“ даде началото на дискусията за инвестициите в хората и човешкия капитал. 

Председателят на парламентарната комисия по образование и наука и бивш просветен министър Красимир Вълчев призна за неособено успешен модела на новите учебни програми в средното училище, въведени през 2016 г. Те сякаш са възродили стария модел, при който, като предоставяш все повече знания, очакваш, че те ще се трансформират в умения. Но в международните изследвания PISA, който по думите му прилича повече на тест за интелигентност, резултатите за България продължават да са лоши. Тестът изисква свързване на наученото и залага на много по-малко базови знания, а в нашите програми до 7-и клас материалът за усвояване е много повече, отколкото в другите европейски страни. Това е причина децата да се демотивират, а и не остава време да формират трайни умения, особено по математика. 

Повече база, по-малко специализация

„Програмите трябва да са по-рамкови, да се плетат хоризонтални умения, да бъдат освободени от прекомерна фактология, а оценяването да не е за заучаване, а за свързване на знания“, каза Вълчев и призна, че тази реформа не е била направена в достатъчна степен. Освен това обучението в училище, по думите му, трябва да е свързано със скоростта, която може да понесе всяко дете – не да го качиш на пътеката с 20 километра в час и то да изпадне от нея, изрази се образно депутатът. Още повече че немалка част от децата идват от семейна среда без отношение към образованието или майчиният им език не е български, което допълнително намалява тяхната скорост, особено ако не са били и в детска градина, където да напреднат с българския език. 



Според бившия просветен министър учебните планове и програми трябва да се променят по-бързо. И ако досега пирамидата е била насочена към по-специализирани знания, сега започва да се жертва специализацията и да се набляга на основата, за да може да се надгражда повече. Защото младите хора ще сменят професии по 2 – 3 пъти през живота си и трябва да учат през целия си живот. „Който може да върши много неща, по-трудно ще бъде заменен от този, които умее само едно“, каза Вълчев.

Според него, колкото повече се дигитализираме, толкова повече ще трябва да се хуманитаризираме. „Трябва да поскрием екраните на таблетите и телефоните от децата и да ги превърнем в дигитални създатели, а не ползватели“, убеден е образователният експерт. 

Висше образование според нуждите на бизнеса

Най-ценният ресурс у нас са младите хора, каза ректорът на Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“. 37 000 студенти са завършили, в момента в него има 18 бакалавърски и 43 магистърски програми. Учебните планове се променят, за да са актуални към нуждите на бизнеса. „Ние не просто преподаваме, научаваме студентите да са общност“, каза проф.д-р Ивайло Копрев. 

Ректорът посочи как делът на отказалите се да следват в университета след първи курс е намалял от 25% преди години на 7%, след като стажовете във фирмите са изтеглени от трети още в първи курс. Копрев се съгласи с Красимир Вълчев, че образователната пирамида и във висшето образование вече е с отрязан връх и студентите трябва да получават все повече базисни знания и да се адаптират постоянно с нови умения в практиката, защото бизнесът така или иначе изпреварва учебните планове и програми. 

„Нашите студенти са иноватори, изследователи и авантюристи в добрия смисъл на думата. Те имат предимството да знаят, че и след 50 години могат да са тук, щом има минерално-суровинна индустрия, докато ИТ специалистите постоянно могат да се местят в други страни“, каза преподавателят. Уверен е, че студентите от МГУ искат да работят на терен, а хората от бизнеса ги научават да правят разликата между началник и ръководител, да се усетят, че са една общност. 

Визия за 30 години, която упорито да следваш

Като представител на един от големите работодатели в бранша – „Асарел Медет“, председателят на Надзорния съвет на компанията  Димитър Цоцорков заяви, че в този сектор най-важно е да имаш дългосрочна визия – за 30 години, и упорито да я следваш. Това включва и визията на ООН за устойчиво развитие, а самият Цоцорков е председател на българската мрежа на Глобалния договор на ООН. 



„Асарел“ е пионер у нас в дуалното образование, като започва още през 2012 г., преди да има нормативна уредба за него, напомни предприемачът и отчете 5 випуска и 90 завършили ученици. „Младите хора са бъдещето, трябва да им създадем среда да живеят не по-лошо от Виена и Лондон. България има бъдеще, трябва да имаме по-голямо самочувствие. Компаниите от минната индустрия променяме цели региони и това е заразно, нещата се подобряват, просто трябва визия, упоритост, търпение и след 10 – 20 г., ако не се отклоняваме много от пътя, ще успеем. В България има драматична промяна спрямо това, което беше преди 10 г., но хората не го виждат, защото гледат страната отвътре“, каза Цоцорков. 

Той напомни, че с най-модерната си болница у нас, построена за 70 млн. долара, община Панагюрище е втората в България по най-голям брой лекари на глава от населението. Компанията се грижи за града, инвестирайки в спортна зала и други социални и културни дейности, за да могат хората да живеят по-добре. „По седемте си  програми за устойчиво развитие сме инвестирали над 1 млрд. долара. Следваме визията на ООН за устойчиво развитие“, каза Цоцорков. И обяви, че до 2 години в Брезник „Асарел“ ще открие първата подземна влакова мина, първата подземна мина от 40 години насам. 

След края на рудника – собствен бизнес

Въпреки че вече се пробива с пистолет по схема от таблет, рудниците имат свое начало и край, напомни Ирена Цакова, директор „Разрешителни и правни дейности“ в „Дънди прешъс металс“. И като дойде краят, трябва да се мисли какво да се прави с наетите. „Дънди“ има успешен фонд за микро-, малък и среден бизнес за общините Крумовград, Златоград, Челопеч и Твърдица. Дават се грантове и нисколихвени кредити за започване на собствен бизнес, който създава и работни места. В Крумовград по тези схеми вече са разкрити 120 работни места, още 30 – 40 в Средногорието, където кандидатстват и доста жени. „Така ще спрем и обезлюдяването“, убедена е Цакова. 



По думите ѝ 95% от работещите в „Дънди“ при идването на компанията у нас са били местни хора. А 50-ина млади хора, които са получили в България добро образование, но са избрали да работят в чужбина, вече са се върнали оттам, за да се развиват в компанията. Те създават семейства, раждат се деца и обликът на Крумовградската община вече е различен.

Участник в конференцията от залата попита може ли държавата да облекчи работодатели и ученици в дуалното образование. Според Красимир Вълчев има варианти, но трябва да се увеличават бюджетните средства. Друг поставен въпрос бе дали достъп до дуалното образование имат и по-малки фирми. Вълчев призна за  задържане на интереса към такива паралелки, защото големите работодатели вече са се възползвали от тях, а на малките и средните фирми не им трябва по цяла паралелка. Той е предложил в парламентарната комисия по образование възможност малки и средни фирми от един регион да се обединяват и заедно да заявяват дуални паралелки. 

Инициативност за иновации от служителите

„Елаците-Мед“ развива дуалното обучение в професионалните гимназии в Златица и Етрополе. В Етрополе има две специалности – пътностроителна техника и електроинсталаци, а 8 ученици се  обучават директно в рудодобивния комплекс, каза шефът на „Геотехмин“ Даниел Хамерс. 



Разчита се и на инициативността на служителите. Тази година например те предложили рекултивацията на един рудник да се извърши със селскостопански дрон и пилотният проект за него вече е готов. Пак по инициатива отдолу е създадено и приложение за смартфони, с което всеки служител в реално време да знае къде в рудника се движи механизирана техника. „Елаците“ е лидер и по брой на заети жени, похвали се Хамерс – 500 жени са геолози, инженери, обогатители, работници, а също и в ръководството. 

Ямболската ХЕС също инвестира и в образование чрез програма „Дуално обучение“, в партньорство с местната Професионална техническа гимназия „Иван Райнов“ за специалностите „Машини с цифрово програмно управление“ и „Мехатроника“, каза прокуристът Венцислав Калудов. От 2016 г. до момента преминалите обучение са над 80 възпитаници. Изграден е център за обучение и квалификация в предприятието. Над 400 работници са придобили или повишили квалификацията си през последните 5 години. „Мрежата ни от поддоставчици на детайли, консумативи и услуги наброява над 30 микро- и малки предприятия от региона на Ямбол, Сливен, Нова Загора и Бургас. Освен тях сме изградили дългосрочни партньорства с още над 50 фирми от страната“, каза Калудов. 



Да увеличим дела на младото, образовано население

„Единственият път за справяне с демографската криза е чрез увеличаване на младото, образовано, активно население, а не чрез увеличаване на раждаемостта.“ Това бе тезата на демографа от Софийския университет доц. Георги Бърдаров, който е и известен писател. 

По думите му прогнозата за страната ни при сегашните показатели е през 2050 г. да сме 5,5 милиона души, като 2,5 милиона ще са практически необразовани – това е социална бомба, на която нито една икономика и държава няма да издържи, затова трябва да вземем веднага мерки. И ако през 2001 г. на 100 души са се падали 62 пенсионери, то днес на 100 души работещи имаме 124 пенсионери. 

Според демографа няма как радикално да се вдигне раждаемостта, а и тя не е ниска – България е в петицата на ЕС по раждаемост. Нашият проблем е, че сме челници по смъртност, а в същото време продължителността на живота в целия свят расте. Проблемът е в емиграцията, която не се завръща у нас – дори 200-те хиляди души, върнали се заради пандемията, след края ѝ не останаха в страната, въпреки че мнозина имат желание да живеят и се развиват в родината си, отбеляза Бърдаров. И заключи: „През XXI век голямата битка ще е не за територии, не за ресурси, а за човешки капитал“. 

Според Бърдаров образователната ни система не отговаря на изискванията на XXI век и се нуждае от коренна промяна. Той е застъпник на финландския модел, при който няма стрес след 7-и клас, няма елитни училища, няма домашни работи и се формират гъвкави умения за утрешния ден. И даде за пример как в Бургас успешно прилагат финландския модел в 93 класни стаи за първокласници, които са абсолютно еднакви в цялата община. Тази година са достигнали и до 4-ти клас. През 2017 г. Финландия е построила най-голямата и безплатна библиотека в света, включително за деца. Новата библиотека в Бургас, построена преди няколко години, вече е избрана за най-иновативна в света. 

Бърдаров е убеден, че дуалната форма на образование трябва да осигурява много по-тясна връзка с бизнеса. Същото се отнася и за висшето образование. „Мои студенти от бизнес дисциплините признават, че когато влязат в практиката, сякаш започват обучението си отново, това е загуба на време във ВУЗ-а“, призна преподавателят.

Друга стъпка според учения е ръст на доходите, които трябва да са адекватни на света. „Без тях няма как да увеличим дела на младото активно население“, предупреди той.





Григор Даулов, кмет на община Чавдар:

Малките общини успяват заради големите компании


„Основата на развитието на община Чавдар и на региона е именно сътрудничеството с бизнеса. Едва ли има семейство в общината, в което поне един член да не работи в „Дънди“, „Елаците“, „Асарел“. Благодарение на тях имаме инвестиции в жилища, имаме безплатни медицински прегледи. 

Образованието и културата са основните ми приоритети като кмет. Срещам жителите на селото и околните селища с такива видни български писатели като Георги Господинов, Теодора Димова, Георги Бърдаров и много други. През декември организираме традиционното Коледно село в Чавдар, с богата културна програма, греяно вино и местни деликатеси. 

Имам две деца и колкото те се учат от мен, толкова и аз се уча от тях. Защото децата най-добре знаят какво е най-добре за тях.“