Изкуство в подем въпреки условията на работа

Текстът е публикуван в бр. 11 (39) на сп. Business Global.

Интервюто взе Гергана Димитрова*

Ели Скорчева е бунтарка, воюва срещу стереотипите, неправдите, повтарянето на вече познати неща. Отказва да се задоволява с половинчати принципи и не достатъчно добри роли. Недоволна от обучението си във ВИТИЗ, напуска още през втората си година там. Става известна с ролята си във филма „Адаптация“. Следват множество роли до началото на 90-те, когато започват да ѝ предлагат компромисни персонажи. Затова спира да се снима в киното, на върха на славата си. Дори сега, когато режисьорът Стефан Командарев отново ѝ предлага роля, тя иска първо да прочете сценария. Харесва го и приема главната роля в „Уроците на Блага“. Останалото е известно на всички – получава наградата „Кристален глобус“ за главна женска роля на фестивала в Карлови Вари. Филмът вече е с множество награди от различни фестивали и е българското предложение за наградите „Оскар“. 

В „Уроците на Блага“ Скорчева играе ролята на пенсионирана учителка, която става жертва на телефонна измама и губи всичките си пари. За да си ги върне, попада сред престъпници и постепенно се поддава на изкушенията. 

У нас филмът беше показан първо на фестивала „Златна роза“, а преди дни имаше своята премиера на „Киномания“. По кината се завърти от 15 декември.

Госпожо Скорчева, през 80-те години сте се включили в гладна стачка в защита на Вацлав Хавел и в подписка в защита на българските турци по време на Възродителния процес. Имаше ли последици за Вас тогава?

Не. Очаквах, но нямаше. Това беше 1988 година, есента, стачките набираха скорост по това време. Организираха се от „Екогласност“ и бяха във фокуса на полицията. Не се притеснявах, винаги съм била с дисидентско мислене, затова отказах да взема софийско жителство, да си купя собствено жилище, за да няма какво да ми вземат. Тогава действаха така – обещават ти някакви неща или казваха, че ще ти отнемат. А аз нямаше да се вържа на обещания.
 
Сега срещу какво протестирате?

То не е протест, а огромна тъга, съчетана с недоволство от това накъде върви светът. Толерира се количеството за сметка на качеството, което е пагубно за нас. Трябва да се спрем и да помислим. Евроатлантизмът е нещо хубаво, но е изкривен в съзнанието на хората. Свободата е всеки да има право да заявява себе си, без да пречи на другите. Българското общество е хомофобско, но страхливо хомофобско общество. Проявява се в много редки случаи, малко са хората, които го заявяват, и то не защото набират смелост, а защото им липсва култура, възпитание, познания, но такива винаги ще има, във всяко общество. Тези като мен, които държат хората да проявяват свободата си, без да пречат на другите, сме по-агресивни. Заявяваме по-ясно своята позиция.
 
Смятате ли, че има илюзия за свобода в България в момента?

Ние нямаме реално усещане за това какво е свобода. От много десетилетия. Минаваме от една крайност в друга. Такава свобода, която да ти дава правото да живееш пълноценно, да си позволиш далечен хоризонт, да планираш, такава не сме имали никога, нямаме икономическа свобода, защото тя е част от нея.

Един от огромните недостатъци на политиците е, че ни смятат за идиоти. Хубаво е да си дават сметка, че виждаме всичко, че осъзнаваме всичко, че сме наясно с мотивите. И в тях не припознаваме грижа за нас, за избирателите, за тези, които са им работодателят. Но няма и истински отпор, защото има апатия. Не знам как да се събудим. Излизането на улицата вече не върши работа, защото протестират едни хора, от които ще изплува пяната, която прави партия и гони лични интереси, те не припознават интересите на обществото. Няма да постигнем нищо така.

Харесвам сегашния ни министър-председател Николай Денков, той е най-добрият за последните 30 години. Интелигентен човек е, който има смелост, а това е рядко съчетание. Говори категорично, има ясна визия и може да я преведе на разбираем език, с него може да се води диалог. А всички останали се опитват да правят буря в чаша вода, с това „днес спираме подкрепата, не, утре ще я спрем“ – тези детскоградински реакции ни обиждат. Не сме такива тъпанари. Поне тези, които гласуваме, не сме.

И все пак това правителство намали парите за култура...

Да, наша работа е да се преборим за повече. На 1 ноември хората на културата излязоха на протест, но не може само с една акция. Трябва да се говори непрекъснато, да се набиват обръчите на политиците непрекъснато, особено на онази технократска част, която в момента държи юздите. Културата не носи пари прим, тя носи духовност, просперитет, имидж. Трябва да превърнем културата в мода. Изпуснахме няколко влака да въведем културата и възпитанието в образованието. Обучението по обща култура трябва да започне от детските ясли. В яслите, детските градини и училищата трябва да има повече учители и по-малко преподаватели.  
 
През 90-те почти не се снимаха филми. След това малко по малко започнаха да се появяват. Това прекъсване как се отрази на българското кино? Вие гледахте ли българските филми през годините, докато не се снимахте?

Гледах някои. Не ми харесваше това, което излизаше като продукция. Хубави започнаха да се появяват през последните 10 години. За да се постигне качество, трябва да има определено количество. Някога произвеждахме 50 филма годишно. От 50 могат да се появят 3 – 4 много добри, но когато се правят 3 – 4 филма, как човек да очаква да са добри. И трябва да има приемственост.
 
Новите поколения в киното се учат от екипите, които идват да снимат в България, но като че ли все още не успяват да приложат на практика това, което са усвоили.

Не мисля, че това е проблем. Гледах няколко филма на хора с впечатляваща биография, завършили театрален колеж в Лондон, „Лий Стасбърг“ в Щатите и резултатът е отчайващ. Въпросът е не къде, а кой ще ви учи и кого ще учи. Без базови данни, които Господ трябва да е дал, талант, желание за учене, въображение, където и да учите, няма как да се получи. В НАТФИЗ се учи театралничене, да правиш роля в театъра и киното, е едно и също. Станиславски го е казал съвсем просто, не е нужно да откриваме топлата вода. Когато аз учех там, на мен не ми го преподаваха така, че да го разбера, и аз затова напуснах в средата на втората година. Осъзнах, че това, на което ме учат, няма да ме доведе до майсторлък, до театъра, който аз харесвам. Едва когато попаднах при Островски, разбрах какво трябва да правя. Но Островски и Дановски (проф. Гриша Островски и Боян Дановски са известни театрални педагози и режисьори – бел. ред.) бяха единствените хора, които можеха да обяснят как се прави роля и да те научат на актьорлък, на занаят. Роля не се прави с емоция, а единствено и само с логика. Емоцията трябва да е предизвикана у зрителя. Трябва да се седне и да се чете, но не виждам желание. 
 
Всяка година конкурсите за финансиране в киното са придружени от скандали. Защо се случва това?

Защото системата е сбъркана. Знаете ли колко работни групи са правени. Опитвайки се да избягаме от някакви соцпрактики, попадаме в някакво смъртоносно тресавище. 
 
Въпреки тези пречки през последните години България започва да си завоюва място в световната култура – с успехите на Мария Бакалова, Теодор Ушев, Христо Грозев, „Международния Букър“ на Георги Господинов, Вашия успех – също. 

За мен в момента българското изкуство е в подем. За култура е още малко рано да говорим, защото тя е следствие на натрупване на доста резултати в изкуството. Но този подем се случва въпреки условията, в които работим, а не благодарение на тях. Въпросът е да обърнем тенденцията – да създадем условия, заради които да има резултат. 
 
А Вашият успех като начало на тенденция ли е, или е инцидентен?

Случаен успех няма. Хората обикновено успяват да постигнат нещата, за които са се опитвали да се борят цял живот. Когато са полагали усилия в една и съща посока. Когато въображението им е работило в една посока. Тук има пръст Вселената, общата енергия или да го наречем Бог, няма значение – това е оная сила, която се проявява ежедневно. Всеки един от нас получава възможности всеки ден, въпросът е дали ще ги види и дали ще се възползва от тях. Това, че не е успял днес, не значи, че няма да успее утре.
 
Или след 30 години, както е при Вас...

Или след 30 години. Работата не е единственият връх, който катерим. Върховете са свързани и с битието ни като майка, съпруга, приятел, всичко, не само като професионалист в една област. Не знам кой ще е следващият ми връх, не знаех и за това, което се случи с „Уроците на Блага“, беше като гръм от ясно небе. После си дадох сметка, че са се натрупвали обстоятелства. 
 
Казват, че локалните сценарии, по които се снимат филми в България, не могат да излязат извън границите на държавата ни. Но ето че историята във Вашия филм е локална, а говори на много хора. Майкъл Фасбендър например я е разпознал като история отпреди 30 години в родната му Ирландия. 

Навсякъде по света има едно място, където това се случва. В Германия се е случвало, оказва се, че и в Испания, дори в Щатите и Канада. Може да не е точно тази схема, но подобни, с подобен резултат. Има бум в цял свят на това да се прецакваме един друг. Човечеството не се е променило кой знае колко от момента, в който човекът се е изправил, от homo erectus до днес, от времето на пещерите до времето на частните острови. Хората са 85% желеподобна маса, която е склонна да се влияе не от високо изкуство, а от ниски страсти, и около 15% хора, които носят светлината в себе си и теглят човечеството напред. Във всяко време тази маса се е опитвала да угаси светлината на останалите и никога не е успявала. 

Ако сценаристите пишат за това, което ги вълнува, може би нещата ще започнат да се променят в по-добра посока. 

Вероятно сте гледали какви филми получават „Оскар“ през последните години. Вашият филм има ли шанс?

Не знам, защото не знам какво би вълнувало един американски колега. Важно е с колко пари ще се прави реклама и колко хора ще имат възможност да го гледат. Гласуват около 7400 души. Трябва огромен бюджет, за да могат да бъдат поканени всички. Зависи и дали ще тръгне мълва. От журитата на фестивалите, на които е бил филмът, може да се случи. Много бих искала и много се надявам.
 
Вашият филм е първият безспорен български кандидат за „Оскар“.

Да, журито гласува единодушно. Аз също мисля, че филмът е много качествен. Ние имаме нужда от успех, да добавим към самочувствието си, да добавим към авторитета си пред света. Трябва ни някакъв отскок и като че ли малко започваме да набираме инерция. Но ние нямаме лоби в Холивуд. Ако постигнем успех с „Блага“, може би вече ще започнем да го формираме и тогава бъдещите кандидати ще имат много повече шанс. 

*Гергана Димитрова завършва право и финансов мениджмънт. Дълги години работи като журналист в печатни медии, пиар и редактор в издателства. Интересите ѝ се простират в различни области, четенето обаче си остава най-голямата ѝ страст. През 2016 г. създава издателство „Лист“.

Можете да намерите Business Global в пунктовете на Inmedio в моловете, в големите търговски вериги, в повечето от веригите бензиностанции, както и в централните пунктове за разпространение на печатни издания. Приятно четене!