Как младите променят политиката в България

Текстът е публикуван в бр. 11 (39) на сп. Business Global.

Автор: Калоян Велчев

През последните три години България се промени. Промени се неусетно, докато минаваме от избори в избори, докато спорим кой е виновен за политическата криза, кой е корумпиран и кой – не, докато спорим толкова много за политика, че я превръщаме в битовизъм. Промени се, но дали забелязахме напълно, че всекидневието, което обитаваме, дори и да не ни харесва, става малко по-различно с всеки изминал ден? Ако спрем и обърнем поглед назад, ще се съгласим, че политическата картина в страната днес е различна, независимо дали ще гледаме положително, или отрицателно на новата ситуация. В политиката навлязоха много нови лица, създадоха се нови партии и проекти, някои от които спечелиха дори избори, навлязоха нови теми (или добре забравени стари), дневният ред на обществото и политиците се измени, логиката на правене на политика започна да се променя с настъпилите фрагментация и поляризация в политическия процес. Но как се случиха тези промени? Този текст предлага един възможен ключ към отговора на този въпрос, без да претендира, че дава единствения възможен отговор.

Младият избирател като „трендсетър“

В политическия живот на България навлезе едно ново поколение избиратели и трайно размести политическите пластове. Още през 1928 г. в своя труд „Теория на поколенията“ социологът Карл Манхайм твърди, че младите са основен двигател на промяната в обществото. Впоследствие мнозина изследователи обръщат внимание на тезата на Манхейм и демонстрират, че действително социалната промяна настъпва преди всичко през младите. Всъщност младежите често са първите, които възприемат най-новите тенденции, като например нова музика, нови облекла и мода, нови маниери и начини на комуникация. Социализирани в различна среда спрямо техните родители, е напълно нормално младите да развиват различни социални и културни практики. 

Оказва се, че този феномен не се отнася само до разпространяването на културни практики. Политиката не е изключение. Изследванията на общественото мнение в Германия например показват, че младите в много по-голяма степен гласуват за по-нови политически сили, а не за традиционните партии. Партията на „Зелените“ и „Алтернатива за Германия“ са най-предпочитаните формации сред младите избиратели в Германия. Младежите играят ролята на трендсетъри (група, задаваща нови тенденции) и на ниво политика. Но дали подобни наблюдения са валидни и за България?

Митове и легенди за младите българи

До голяма степен сме развили рефлекса да говорим за младежите в България като за пасивна група, която няма роля в обществения живот. Най-новата ни история обаче е изпълнена с примери на младежко участие и активизъм, които често пъти се оказват ключови за развитието на страната. Още от началото на прехода към демокрация младежите излизат на сцената и са едни от основните участници в масовите демонстрации с искания за права, свободи, честни и свободни избори. През 1990 г. Ректоратът на Софийския университет се оказва блокиран на два пъти от студенти, през 2013 г. – също. В протестите от 2020-а с искане за оставка на главния прокурор и правителството на Борисов младите отново имат много активна роля. Освен да демонстрират недоволство, младежите са активни и когато стане време да се гласува и това може да се види на всички парламентарни избори от последните три години: 

*Изчисленията тук и на следващите графики са направени на база данни от НСИ за 2021/2022 г., както и на данни, публикувани от агенция Gallup International.

Когато става въпрос за упражняване на избирателното право, младите го правят в чувствително по-голяма степен, отколкото са общите стойности за страната. Това се забелязва особено ясно на изборите от пролетта на 2021 г., когато ентусиазмът от протестите на 2020-а до голяма степен диктуваше логиката на политическия и електорален процес в България. Гласуването се приема за престижна дейност от младите, дори и пуснатата бюлетина да е „Не подкрепям никого“ (в изследване на фондация „Фридрих Еберт“ от 2019 г. над 50% от младежите в България заявяват, че да гласуваш, е важно, и насърчават излизането до урните в изборния ден). 

Високата степен на младежка мобилизация променя и електоралната картина в страната. Младежкият електорален корпус по данни на НСИ наброява между 853 787 (2021 г.) и 734 188 (2022 г.) души. Това е по-голям брой, отколкото гласовете, с които партиите печелят избори от април 2021-ва насам.

За кого гласуват младите?

Серията от предсрочни парламентарни избори в България позволява много ясно да се демонстрира на практика как младежкият вот налага тенденции, които се прехвърлят върху по-широки обществени слоеве със следващите избори. 


Високата степен на младежка мобилизация от април 2021 г. е основна причина „Има такъв народ“ да изпревари БСП. Сред младежкия вот ИТН са убедителни победители (30%), а „Демократична България“ е трета сила и е много по-близо до ГЕРБ, отколкото е резултатът на двете формации сред всички избиратели.
На изборите от юли същата година вотът търпи съществена трансформация само в хода на няколко месеца и националната картина започва да прилича много на тренда, зададен от младежкия вот през април 2021-ва. ИТН вече е първа политическа сила не само сред младите, разликата между БСП и ДБ е под процент, а ДБ е убедително втора сила при вота на 18 – 30-годишните. Ситуацията се повтаря и на парламентарните избори през ноември 2021 г., но с нов играч в лицето на „Продължаваме промяната“. 

Младежкият вот е ориентиран протестно. Новите партии са с чувствително по-голяма тежест сред този сегмент избиратели и защото младите обикновено не са обременени от изграждани в годините партийни лоялности, което прави вота им много по-непредсказуем и волатилен. 

Промяната в електоралната картина

Що се отнася до по-утвърдените „традиционни партии“, те не са особено популярни и разпознаваеми сред младите избиратели, макар и да не остават без подкрепа.


ГЕРБ имат проблем с това да мобилизират млади избиратели, което е нормално, като се има предвид, че по-голямата част от поколението 18 – 30 е израснало с Борисов като премиер и именно лидерът на ГЕРБ олицетворява „старото“ (като източник на недоволство), което следва да се смени. Макар и ГЕРБ да спечели 3 от 5-те парламентарни избори в последните години, партията не бе първа сила сред младите избиратели нито веднъж. При БСП положението е още по-тежко. 

На всички избори левицата получава двойно по-малко гласове сред младите, отколкото сред всички избиратели. В този смисъл младежкият вот може би задава и негативни трендове и подпомага срива на БСП. 

Слабото представяне на БСП и ГЕРБ в сегмента 18 – 30 години показва, че тезите и темите на двете формации не са особено интересни за най-младите избиратели. Това може да се дължи на отчуждението им от разделенията на миналото, като комунизъм – антикомунизъм. Това разделение, което е било основен мобилизиращ фактор в продължение на много години, изглежда, отслабва, ако го сведем само до младия избирател, макар и (все още) да има своите отражения в публичния дискурс. Мнозинството от младите не се активира от страха, че „ще дойдат комунистите“. Подобна алтернатива просто не съществува, което води както до отслабването на основния пазител на българите от комунизма през последните години – Бойко Борисов, така и до превръщането на БСП в тотално нерелевантен и все по-маргинален политически играч.

Дългосрочните ефекти

Така с помощта на младите България неусетно се промени през последните няколко години. Смяната на поколенията е основната движеща сила за промяната на всяко ниво, включително и в политиката. Активното участие на младите избиратели в изборния процес води до навлизане на нови теми и играчи на политическия терен и до изхабяване на по-старите. Отваря се вакуум на мястото на старите разделения, структуриращи обществото, и в зависимост от това кои политически лидери и партии успеят да разкажат най-добре новите проблеми, ще се изгражда и/или възпроизвежда нова политическа система. За момента този вакуум се запълва чрез различни популистки дискурси. Младите българи не се мобилизират идеологически, какъвто е случаят в Германия. Те не припознават зелени идеи, не припознават и „Възраждане“, която е в едно политическо семейство с „Алтернатива за Германия“.

Но все пак обсъждаме процес, чиято крайна точка не сме достигнали, но можем да предположим в каква насока ще се движат линиите на разделение в следващите години, тъй като те вече доминират до голяма степен публичния дебат на Запад, а навлизат все по-активно и в България. Новите линии на разлом носят различни етикети, но в общи линии представляват едно и също напрежение вътре в западните общества. Някои наричат новото деление „глобализъм – антиглобализъм“, други смятат, че конфликтът е по линията „либерално – консервативно“, съществуват и редица други интерпретации, които описват едно и също явление. Българската политическа система, изглежда, все повече ще се подчинява на същата логика и разказването на тази нова реалност от новите политици ще е ключово за бъдещото разположение на силите в страната и ще предопределя в коя посока ще се наклонят везните. Докато дойдат следващите млади, на свой ред пренаредят цялото политическо поле и дадат още по-нова посока на България.

Можете да намерите Business Global в пунктовете на Inmedio в моловете, в големите търговски вериги, в повечето от веригите бензиностанции, както и в централните пунктове за разпространение на печатни издания. Приятно четене!