Да въведем минимално почасово заплащане за всеки вид труд

Максималният осигурителен доход може да се увеличава, но таванът на пенсиите трябва да отпадне, казва бившият социален министър Лидия Шулева

Веселин Стойнев
Веселин Стойнев / 24 December 2023 10:00 >
Да въведем минимално почасово заплащане за всеки вид труд
Източник: Тони Тончев
Лидия Шулева
Текстът е публикуван в бр. 11 (39) на сп. Business Global.

Лидия Шулева е управляващ партньор на консултантската компания „Бизнес Интелект“. Има над 25 години опит като бизнес- и финансов консултант и работа по проекти за преструктуриране и оздравяване на предприятия. От 2001 до 2009 г. е вицепремиер, министър на труда и социалната политика, министър на икономиката, депутат в Европейския и в българския парламент. Сега е консултант по инвестиционни проекти. Магистър по електроника и по финанси, има множество специализации в страната и в чужбина, сред които и в Harvard University USA. Член е на УС на Съвета на жените в бизнеса в България и председател на Специализираната комисия „Икономическа политика“ към ГБТИК.

Има ли напрежение в Бюджет 2024 между социалните разходи и твърде оптимистичните приходи, които според скептиците са заложени в него, г-жо Шулева?

Този път философията на бюджета е по-различна от тази на бюджетите от последните години. Най-вече от гледна точка на това, че години наред имаше подценени приходи и преизпълнението им в края на годината, което водеше до преразпределяне и харчене на тези допълнителни приходи без санкцията на Народното събрание. Сегашният бюджет, обратно, има много напрегнати приходи и планирани разходи, с идеята, че ако не се изпълнят приходите, има известен резерв при разходите, които биха могли да бъдат съкратени. Но в крайна сметка всички разходи ще бъдат приети със санкцията на парламента, като има малко повече буфери при тях. 

За приходите има сериозни съмнения, че ще бъдат изпълнени в пълен размер. Една от причините за това е намаляващата инфлация, която през 2024 г. се очаква да се свие още повече, като в същото време разходите не следват автоматично това намаление и остават по-високи. Обикновено има около година разлика от намалението в разходите вследствие на намалена инфлация. Така че 2024-та ще бъде критична за съотношението приходи – разходи, и затова може би е добре да се прегледат още веднъж допусканията и да се направят корекции в посока по-малко оптимистично планиране на приходите и по-реалистично планиране на разходите.

Според Еврокомисията България ще забави растежа си до 2 на сто догодина.

Прогнозата на МВФ пък е близка до тази на правителството. Но така или иначе, след като Европа забавя растежа си, няма как България да остане в подем. 

Според работодателите ръстът на доходите, заложен в бюджета, не отговаря на ръста на производителността на труда. Според синдикатите пък той е недостатъчен заради натрупаната инфлация. Традиционни позиции, а традиционното решение по средата между двете ли е?

В последно време сме свидетели на доста добри ръстове на средните доходи. Средната работна заплата вече надмина 2000 лв. и бележи сравнително високи проценти на растеж, които дори надминават темпа на инфлацията. Минималната заплата скача с 20%, което не е никак малко. Проблемът в България е с малката потребителска кошница и големия брой хора, които живеят около и под линията на бедност. За тях наистина инфлацията е много по-висока от тази, която отчита националната статистика. Иначе като цяло в страната се забелязва доста сериозен ръст на доходите, което, разбира се, е добре, защото не можем да си позволим такова голямо изоставане на доходите спрямо другите европейски държави. 

Колкото до производителността на труда, един от главните фактори за подобряването ѝ са сериозни инвестиции в технологии и модернизация на производството. Така че усилията категорично трябва да са в тази посока и мерките са ясни – от една страна, имаме оперативните програми на ЕС, от друга – Плана за възстановяване и устойчивост. И по двата източника има немалко програми, насочени към модернизация на производството. И ако в предишните години говорихме за обща модернизация, сега вече акцентът е върху иновативния подход, върху внедряването на такъв тип иновации, които да доведат до много по-съществена промяна в производителността на труда. Съществуват и възможности в бюджета да бъдат подкрепяни подобни мерки спрямо по-слабо развитите райони, където например може да се преотстъпва данък, който да се инвестира в технологична модернизация на производството. 

Какъв е икономическият ефект от формулата минималната работна заплата (МРЗ) да е половината от средната за страната?

От една страна, това е голямо предизвикателство за малки бизнеси, които съществуват на ръба на възможностите си. Защото в малките населени места има бизнеси на ръба на оцеляването и това може да доведе до затварянето им. В същото време този скок на МРЗ ще издърпа нагоре и свързани с нея социални плащания. Това предизвикателство не е достатъчно добре отразено в бюджета особено що се отнася до държавната администрация. Там все още съществуват структури, при които повишението на доходите е неадекватно. Оказва се, че специалисти с висше или средно специално образование вече са на нивото на минималната заплата, а не са предвидени средства те да получат възнаграждения, съответстващи на квалификацията им. Явно не е намерен необходимият ресурс те да станат адекватни спрямо увеличението на МРЗ. В архивите и в много филхармонии например вече масово са на МРЗ. А в държавната администрация с години не се решава проблемът с оптимизацията ѝ. Все още има структури с изцяло палиативни функции. Балансът между реформи и привеждане на заплатите в нормални граници все още не е намерен в държавната администрация. В предишни години винаги е имало член на правителството, който отговаря за административната реформа. В момента не знам да има министър, натоварен с такива функции. 

Справедливо и изпълнимо ли е да има различни минимални заплати за различните региони на страната, тъй като МРЗ във Видин например има коренно различна тежест от МРЗ в София?

На първо четене е логично минималната заплата да е в различен размер за различните региони, защото неравенствата у нас са много големи, включително и по региони. Но това ще бъде трудноизпълнимо. Едни фирми са регистрирани на едно място, а работят на друго, и веднага ще започнат злоупотреби. По-скоро би следвало да има един по-внимателен анализ на увеличението на МРЗ. Но иначе съм съгласна с финансовия министър, че не може България да бъде последна на Балканите по минимални заплащания.

Да, според Асен Василев тези 933 лв. от 1 януари пак са по-ниска минимална заплата от страни от региона с по-нисък БВП от нашия – Северна Македония, Черна гора и Сърбия. 

Това наистина трябва да бъде преодоляно по някакъв начин. 

От тази мярка ще има и известен оздравителен ефект върху икономиката, защото продължават да съществуват едни напълно неефективни структури. Но пак казвам, не е въпросът да докараме няколко малки фирми до фалит заради увеличението на МРЗ. Правителството трябва да се фокусира към определени региони и да предложи стимули, за да бъдат бизнесите там по-устойчиви и конкурентоспособни. Т.е. не да се фалират тези малки фирми, които все пак осигуряват някаква заетост в определени населени места, а да има подходящи стимули, които да ги направят по-конкурентоспособни. И не да правим различни минимални заплати по региони, а да насочим различни стимули, за да може икономиката в тези места да бъде по-конкурентна. 

Максималният осигурителен доход се увеличава с над 10 на сто – с 350 лв., до 3750. В същото време максималната пенсия не се променя. Това справедливо ли е за онези хора, които са с най-голям принос в осигурителната система, не се ли превръща осигуровката в данък за тях?

Бих искала да развенчая един мит по отношение на пенсиите и максималния осигурителен доход. Има едно правило, че пенсиите са 40% от осигурителния доход, и на базата на това синдикатите твърдят, че трябва да има таван на пенсиите, понеже максималната трябва да е 40 на сто от максималния осигурителен доход (МОД). Размерът на пенсията обаче има и други източници на растеж. На първо място, това е трудовият стаж. Колкото по-висок е той – а вече много хора работят след пенсионна възраст, – пенсията се увеличава с определен коефициент, който миналата година бе повишен на 1,35 за всяка прослужена година. Да допуснем, че в началото на пенсионирането тя е била 40 на сто от трудовия доход, но после започва едно допълнително натрупване на стаж, ако човекът продължи да работи, което увеличава и пенсията му. Освен това всяка година пенсиите се актуализират по швейцарското правило. Т.е. не може да фиксираме, че пенсията е 40 на сто от МОД. Затова абсолютната сума накрая е по-висока. И тези, които са се осигурявали на МОД, много бързо надминават тавана, поставен върху размера на пенсиите. 

Смятам, че е крайно време този таван да бъде отменен. Защото не може да поставяме таван върху дохода на хората, които работят след пенсионна възраст и продължават да се осигуряват. Иначе излиза, че хем внасят осигуровка, защото са задължени по закон, хем след това не могат да получат адекватно увеличение на пенсията, защото има таван – това е крайно несправедливо. Затова, дори и да се увеличава МОД, трябва да падне таванът. Така не само демотивираме хората, които се осигуряват на максималния осигурителен праг, но се демотивират и хората, които продължават да работят след навършване на пенсионна възраст. А при кризата за трудови ресурси в България става все по-наложително много хора да продължат да работят. 

Бизнесът, особено ИТ секторът, настояваше при редовното правителство на Кирил Петков, пак с финансов министър Асен Василев, да има предвидимост на ръста на МОД. В тригодишната бюджетна прогноза сега се предвижда той да расте с темп от около 10 на сто всяка година, докато достигне 4430 лева през 2026-а. Това дава ли спокойствие на секторите, в които има много заети на максимален осигурителен доход, да преглътнат този ежегоден темп на увеличение на горния осигурителен праг?

Според мен това не е драстичен темп, въпросът е да падне таванът. Защото той не засяга само хората в ИТ сектора, вече има и доста други, които получават заплати доста над прага на МОД. Да, добре е да има предвидимост, защото всяка голяма компания прави прогнозите си за няколко години напред и трябва да си предвиди разходите. Остана обаче  да виси въпросът за тавана на пенсиите, който категорично трябва да  отпадне.  

А не трябва ли заради същата справедливост, осигуряване на конкурентна среда на трудовия пазар и изсветляване на икономиката да се премахнат минималните осигурителни прагове?

Причината да съществуват минималните осигурителни прагове съм аз (смее се – б.а.). Когато бях социален министър, лично съм установила в данните на Националния осигурителен институт, че повече от половината от работещите се осигуряваха на минимална работна заплата. Имаше и немалко случаи във фирми, където от директора до чистачката всички бяха на минимална заплата. За оня момент трябваше да вземем някакви мерки и те проработиха. Но това беше преди 20 години.

Временните решения у нас често са най-устойчиви.

Да. Въпреки че съм автор на тези осигурителни прагове, от много години смятам, че България постигна развитие, при което вече трябва да говорим за различни часови ставки за трудова дейност – така, както е в повечето развити държави по света. Там хората имат точно определени ставки и всеки знае каква минимум ставка на заплащане може да получи за час работа, респективно и какви са неговите осигуровки. Би следвало и ние вече да минем на по-различен етап на определяне на заплащането, свързано с вида работа, квалификацията, продължителността на работата и т.н. А не това да се определя от класовете, това старо социалистическо правило да се плаща за клас прослужено време. В страните, от чийто опит можем да почерпим, се знае, че за по-малко от еди-колко си евро или долара за час за определен вид работа никой не може да започне да я върши. Разбира се, за работодателите и синдикатите ще бъде предизвикателство да преминат към една по-съвременна форма на определяне заплащането на труда. Но е рисково изцяло да отменим нормативите за заплащане и осигуряване особено при все още сериозната склонност у нас да се преминава към сивата икономика. 

Докато половината от пенсиите от Държавното обществено осигуряване се плащат от държавния бюджет, т.е. през данъците, допълнителното задължително пенсионно осигуряване сякаш съвсем е забравено. Особено след буквалното му съсичане от финансовия министър в кабинета на ГЕРБ Владислав Горанов. Но този въпрос пак отвежда към „Вашето време“ като социален министър – вноската за капиталовата втора пенсия трябваше да стигне до 9%, но това така и не се случи. Ще могат ли някой ден хората да разчитат на сериозна капиталова пенсия?

Тук въпросът пак опира до определени реформи, за които си говорим от години. На старта на задължителното допълнително пенсионно осигуряване беше нормално нормативните регулации да са по-рестриктивни по отношение на фондовете, които управляват тези пари. Имаше забрана за по-рискови инвестиции, в началото и таксите за обслужване на пенсионните вноски се допускаше да са по-високи, защото обемът на натрупаните средства още бе малък. По-късно тези такси бяха намалени и би могло да се намалят още, защото се натрупаха достатъчно много средства в частните осигурителни фондове. От друга страна, от години си говорим за т.нар. мултифондове. Когато един млад човек започне да се осигурява, той може да очаква 40-годишен период на осигуряване. И е нормално в първите години неговите инвестиции да бъдат насочени към по-високорискови, респективно – по-високодоходни, активи. А в края на осигурителния период тези активи да преминат в по-балансиран и накрая – в съвсем консервативен модус на управление, за да се гарантира стабилна и добра доходност. За съжаление, този тип на различно управление на отделните партиди във фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване все още не е приет. Затова ние имаме едно относително консервативно управление на тези фондове – с нерискови активи за всички и съответна ниска доходност. Когато се случат финансови кризи, тази малка доходност не може да поеме измененията в капиталовия пазар, а оттам и всякакви критики за това осигуряване. За мен реформата е в три стъпки – преглед на таксите, въвеждане на мултифондовете и увеличаване на вноската. Защото осигуровката от 5% е минимална и не може да доведе до сериозен ръст на допълнителната пенсия.

Тя трябваше да стане 9% още преди 15 години.

Така е, но именно поради факта, че ДОО винаги е било на дефицит и това е един вид отклоняване на още средства от него, е било главна причина да се спира увеличението на капиталовата осигуровка. Което не е в полза на хората, защото с държавното осигуряване много сериозно вървим към данъчна система на финансиране на пенсиите, а най-опасното е тя да не стане и дългова.

Можете да намерите Business Global в пунктовете на Inmedio в моловете, в големите търговски вериги, в повечето от веригите бензиностанции, както и в централните пунктове за разпространение на печатни издания. Приятно четене!
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ